Ненчо Илчев: Аз имах една много дръзка мечта
Вярващ съм от цялото сърце и вярата е доста значимо нещо, съгласно мен. Много значимо нещо, то води човек по пътя му. Това сподели тази заран илюзионистът Ненчо Илчев, който бе посетител в в рубриката на Деси Банева в предаването,,Събуди се “ по NOVA.
,,Много се веселя, че тъкмо в този страховит храм, който е на гърба на института, който съм приключил, през 1998 година, на 16 май, се венчахме с моята брачна половинка, една доста хубава женитба с другари “ , споделя той.
Той споделя, че вярата му е пособия през целия живот: ,,Вярата е доста значимо нещо. Тази дребната религия, освен под купола на огромната черква, само че и тази пред бабиното кандилце, те сбъднаха всички тези фантазии. Давам си тази равносметка, към този момент на 52 години, че в действителност в случай че е имало нещо, което ме е водило и ме е пособие, и е сбъдвало фантазиите ми, това е вярата. И единствено вярата “
,,Много благодаря на Господ и на ориста, че ми подариха среща със Стефан Данаилов. Защото той е от дребното хора толкоз чистосърдечни, доброжелателни, раздаващи се, обичащи, грижещи се. Тези неща са значими за тази специалност, на която той ни учи. Това е по-важно от самата специалност, в случай че това го притежаваш и го можеш, ти ще можеш в специалността. Или по-точно, ще ти оказва помощ доста в специалността “ , добави илюзионистът.
Илчев описа, че с Любо Нейков са били почти състуденти. Когато приключват, той прави стратегия в столично заведение, дружно с Виктор Калев. Там са и Димитър Рачков, и Къци. Тогава се събират една група, която забавлява хората след 12 часа.
,,Аз съм имал една среща с Мистер Сенко. Той не ми е преподавател, само че по-скоро това беше емблематична среща в моя живот, тъй като бях доста дребен, на 13 години, от Момчиловци, дълбоката провинция, в едно време, в което доста мъчно човек може да си помечтае даже да се занимава с такова нещо. Аз имах тази дръзка фантазия “ , споделя той.
Илчев споделя, че е имал голяма поддръжка от страна на своите родители, за което е ужасно признателен: ,,Майка ми, татко ми и брат ми бяха толкоз зад моята фантазия застанали, че те повече го желаеха и повече се радваха, като го реализирах. Аз съм нямал никой в семейство си, който да се занимава нито с изкуство, нито с нещо около театъра. Майки и татко ми са някогашни зъботехници “
,,Един път ме заведоха при Мистер Сенко, когато татко ми откри една публикация в един вестник, в която написа, че той прави 80 години и беше написал адреса си. Аз тогава му написах едно писмо:,,Другарю Сенко, аз съм Ненчо Илчев, желая да стана илюзионист, какво ще ме посъветвате, какво би трябвало да направя? “. Накрая на писмото писах:,,Заповядайте, в случай че желаете, на посетители в Момчиловци. “ Всичко по този начин по детски. И го пуснах това писмо и няма да не помни, след 5-6 дни татко ми идва, намерил едно писмо в пощенската кутия, на което написа:,,От националния актьор Мистер Сенко до Ненчо Илчев в Момчиловци “. Леле, по какъв начин съм се радвал, по какъв начин съм треперил. И по този начин се срещнах с този огромен човек и толкоз се е запечатало в съзнанието ми, аз го помня, все едно се е случил през вчерашния ден “ , споделя още той.
Според него човек не би трябвало да не помни от кое място е тръгнал , да не не помни първите си стъпки и хората, които са му помагали.
,,Щастливите моменти в живота ми са били доста повече, в сравнение с неприятните и сложните, за което още веднъж благодаря, че по този начин ми се е случило. И по тази причина аз, когато си направя равносметка на тези години, в действителност изрично мога да кажа, че аз съм един благополучен човек “ , добави илюзионистът.
Илчев счита, че артистът носи огромна отговорност: ,,Ако може едно детенце, един възрастен човек, един човек някакъв да си каже:,,Ей, по какъв начин ми олекна на душата, по какъв начин ми даде тласък да занимавам “. Това най ме е радвало мен през годините “.
,,Зори е огромната ми обич. Това беше неочаквана обич, бърза обич. Тя беше доста дребна, на 19 години. Аз бях на 24-25 години. Още когато се запознахме, тя за идващия ден пристигна да живее при мен във военния спектакъл. Аз бях там боец и спях в една дребна гадна стаичка. В тази стаичка какво ли нямаше – хлебарки, какво ли не. Но тогава като младеж това не го усещах, не ми правеше усещане. Тази обич я пазим към този момент 25 години “ , описа той.
Той е признателен, че тя го е дарила с едно момче, Момчил: ,,Той толкоз ме радва, и толкоз ме обича. Няма нищо инцидентно. Всичко е доста добре подредено и човек би трябвало смирено, добродушно, без доста напор, с усмивка и обич да върви през живота “
,,Много се веселя, че тъкмо в този страховит храм, който е на гърба на института, който съм приключил, през 1998 година, на 16 май, се венчахме с моята брачна половинка, една доста хубава женитба с другари “ , споделя той.
Той споделя, че вярата му е пособия през целия живот: ,,Вярата е доста значимо нещо. Тази дребната религия, освен под купола на огромната черква, само че и тази пред бабиното кандилце, те сбъднаха всички тези фантазии. Давам си тази равносметка, към този момент на 52 години, че в действителност в случай че е имало нещо, което ме е водило и ме е пособие, и е сбъдвало фантазиите ми, това е вярата. И единствено вярата “
,,Много благодаря на Господ и на ориста, че ми подариха среща със Стефан Данаилов. Защото той е от дребното хора толкоз чистосърдечни, доброжелателни, раздаващи се, обичащи, грижещи се. Тези неща са значими за тази специалност, на която той ни учи. Това е по-важно от самата специалност, в случай че това го притежаваш и го можеш, ти ще можеш в специалността. Или по-точно, ще ти оказва помощ доста в специалността “ , добави илюзионистът.
Илчев описа, че с Любо Нейков са били почти състуденти. Когато приключват, той прави стратегия в столично заведение, дружно с Виктор Калев. Там са и Димитър Рачков, и Къци. Тогава се събират една група, която забавлява хората след 12 часа.
,,Аз съм имал една среща с Мистер Сенко. Той не ми е преподавател, само че по-скоро това беше емблематична среща в моя живот, тъй като бях доста дребен, на 13 години, от Момчиловци, дълбоката провинция, в едно време, в което доста мъчно човек може да си помечтае даже да се занимава с такова нещо. Аз имах тази дръзка фантазия “ , споделя той.
Илчев споделя, че е имал голяма поддръжка от страна на своите родители, за което е ужасно признателен: ,,Майка ми, татко ми и брат ми бяха толкоз зад моята фантазия застанали, че те повече го желаеха и повече се радваха, като го реализирах. Аз съм нямал никой в семейство си, който да се занимава нито с изкуство, нито с нещо около театъра. Майки и татко ми са някогашни зъботехници “
,,Един път ме заведоха при Мистер Сенко, когато татко ми откри една публикация в един вестник, в която написа, че той прави 80 години и беше написал адреса си. Аз тогава му написах едно писмо:,,Другарю Сенко, аз съм Ненчо Илчев, желая да стана илюзионист, какво ще ме посъветвате, какво би трябвало да направя? “. Накрая на писмото писах:,,Заповядайте, в случай че желаете, на посетители в Момчиловци. “ Всичко по този начин по детски. И го пуснах това писмо и няма да не помни, след 5-6 дни татко ми идва, намерил едно писмо в пощенската кутия, на което написа:,,От националния актьор Мистер Сенко до Ненчо Илчев в Момчиловци “. Леле, по какъв начин съм се радвал, по какъв начин съм треперил. И по този начин се срещнах с този огромен човек и толкоз се е запечатало в съзнанието ми, аз го помня, все едно се е случил през вчерашния ден “ , споделя още той.
Според него човек не би трябвало да не помни от кое място е тръгнал , да не не помни първите си стъпки и хората, които са му помагали.
,,Щастливите моменти в живота ми са били доста повече, в сравнение с неприятните и сложните, за което още веднъж благодаря, че по този начин ми се е случило. И по тази причина аз, когато си направя равносметка на тези години, в действителност изрично мога да кажа, че аз съм един благополучен човек “ , добави илюзионистът.
Илчев счита, че артистът носи огромна отговорност: ,,Ако може едно детенце, един възрастен човек, един човек някакъв да си каже:,,Ей, по какъв начин ми олекна на душата, по какъв начин ми даде тласък да занимавам “. Това най ме е радвало мен през годините “.
,,Зори е огромната ми обич. Това беше неочаквана обич, бърза обич. Тя беше доста дребна, на 19 години. Аз бях на 24-25 години. Още когато се запознахме, тя за идващия ден пристигна да живее при мен във военния спектакъл. Аз бях там боец и спях в една дребна гадна стаичка. В тази стаичка какво ли нямаше – хлебарки, какво ли не. Но тогава като младеж това не го усещах, не ми правеше усещане. Тази обич я пазим към този момент 25 години “ , описа той.
Той е признателен, че тя го е дарила с едно момче, Момчил: ,,Той толкоз ме радва, и толкоз ме обича. Няма нищо инцидентно. Всичко е доста добре подредено и човек би трябвало смирено, добродушно, без доста напор, с усмивка и обич да върви през живота “
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ