Югоизточно
Много безшумно мина едно прекомерно забавно събитие - Седмица на Югоизточното (разбирай балканско) кино. Проведе се в Културен център G8 и, макар че прожекциите бяха безвъзмездни, не се сблъсках с никакви трудности пред пълноценните си усещания на фен - може би тъй като тези салони са малко настрана от основните направления и към момента не са задоволително познати. Копията бяха с титри на самите DVD-та, а подборът - доста професионален и съответен. Две продукции се откроиха.
Македонският " Лазар " на към този момент одобрения Светозар Ристовски (дебютирал с " Iluzija " / " Илюзия ", като вторият му филм беше англоезичен), с оценка 7.4 в IMDb, се оказа оракулски и злободневно настоящ.
Лазар (Ведран Живолич) е безмълвен, загадъчен, спокоен юноша с поддържано тяло, изпито прелестно лице, съвременна прическа и отсъстващ взор. Той работи в Щип за своя по-голям другар Мики (Горан Навояц), пълен, непохватен, невъзпитан тъпанар с непристоен и пиперлив език. Какво? Прекарват незаконни емигранти с коли, а основният воин е нещо като водач и, в случай че види полиция или хайка, прави нарушаване, с цел да отклони вниманието и да защищити колоната. " Лазар " най-после ни хваща за сърцето и ни кара да пророним сълза. За да угоди на отрудената си, загрижена и отдадена майка Ангелина (Виолета Сапковска) и тъй като обича племенника си, той включва в далаверата и шурей си. Тони (Деян Лилич), слабохарактерна и малодушна шушумига, обича показността и дебелашката похвала, а те пък вървят ръка за ръка с задължения. Това май е първата демонстрация на усеща от страна на Лазар, прозорлив, леден, самодостатъчен лакомец без угризения. Единственият му другар е раздразнителният и конфликтен Цона (Александър Сано), който изтърсва: " Ей, тая България все е в някакви съюзи, бе! ". Докато не се среща (на блус концерт!) със стройната и съблазнителна, постоянно усмихната и непринудена хубавица Катерина (Наташа Петрович), някогашна студентка, краткотрайно работеща в магазин за фаянс.
Пламва обич, заживяват дружно, само че настъпват затруднения, които провокират намесата на мрачния, раздразним и злопаметен необут Роки (Тони Михайловски). Знаем по какъв начин приключват такива истории - конфликтът сред престъпност, лакомия и необмислено принуждение, от една страна, и пробуден морал, съвест и дълбоки страсти (обич, деликатност, саможертва), от друга, са взривоопасен коктейл. Важно е дали са разказани ловко и автентично, а " Лазар " най-после ни хваща за сърцето и ни кара да пророним сълза.
Босненският " Нашата елементарна история " на Инес Танович е с оценка 7.2 в IMDb и с участия в безчет конгреси по света. Занимава ни с до болежка познатия преход от тирания към народна власт, само че със характерен акцент - незарасналите рани от войната в някогашна Югославия.
" Обикновената история " на едно семейство. Бащата е Мохамед (големият Емир Хаджихафизбегович), радразнителен, намусен, постоянно неудовлетворен и язвителен честен шеф, работохолик от цех пред приватизация ( " ще разграбят за дни това, което градих 40 години " ). Майката е Мария (Ясна Бери), цялостна, лъчезарна, сърдечна и добродушна пенсионирана учителка. Синът е безработният 40-годишен Саша (Уликс Фехмич), гиздав висок сбит и навъсен хубавец пред бракоразвод. Дъщерята е от дълго време забягналата в Словения персонална и напета русокоска Сенада (Медиха Мусльович), здравна сестра ( " бърше задниците на богати дъртаци " ). - Как да създадеш деца в този безпорядък? - Точно децата оказват помощ да победиш хаоса! Мохамед не може да понася Саша ( " на 40 години аз го храня, все войната им е отговорна, по през целия ден спи и се шляе, аз на неговата възраст имах жена и две огромни деца " ), той му отвръща със същото ( " ти знаеш ли какво значи обич? " ). Мария се раздира сред двамата и се топи пред очите ни в грижи и безпокойствие. Сенада се обажда от дъжд на вятър по скайпа...
Приватизацията (подмолна, нечестна и престъпна), страшната диагноза на майката, бременността на дъщерята и появяването от Америка на чистата, нежна, блага и очарователна Лейла (Мая Изетбегович), цялостна с оптимизъм и очаквания, разбъркват статуквото. Парадоксално, само че в нещастието, нещастието и безпътицата фамилията се сплотява и преоткрива взаимната обич и обвързаност. Горчивината и отчаянието незабелязано се трансформират в сладка и непоклатима убеденост във опцията за ярко бъдеще.
Има една разголваща и стъписваща сцена в банята сред Мохамед и Саша, която е най-хубавото, което съм гледал в балканското кино от години. На въпроса на сина " Как да създадеш деца в този безпорядък? " бащата заковава отговора с мъдрото " Точно децата оказват помощ да победиш хаоса! ".
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, единствено той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични познания в гореизброените области и освен в тях. За наша наслада Боян има личен блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
Македонският " Лазар " на към този момент одобрения Светозар Ристовски (дебютирал с " Iluzija " / " Илюзия ", като вторият му филм беше англоезичен), с оценка 7.4 в IMDb, се оказа оракулски и злободневно настоящ.
Лазар (Ведран Живолич) е безмълвен, загадъчен, спокоен юноша с поддържано тяло, изпито прелестно лице, съвременна прическа и отсъстващ взор. Той работи в Щип за своя по-голям другар Мики (Горан Навояц), пълен, непохватен, невъзпитан тъпанар с непристоен и пиперлив език. Какво? Прекарват незаконни емигранти с коли, а основният воин е нещо като водач и, в случай че види полиция или хайка, прави нарушаване, с цел да отклони вниманието и да защищити колоната. " Лазар " най-после ни хваща за сърцето и ни кара да пророним сълза. За да угоди на отрудената си, загрижена и отдадена майка Ангелина (Виолета Сапковска) и тъй като обича племенника си, той включва в далаверата и шурей си. Тони (Деян Лилич), слабохарактерна и малодушна шушумига, обича показността и дебелашката похвала, а те пък вървят ръка за ръка с задължения. Това май е първата демонстрация на усеща от страна на Лазар, прозорлив, леден, самодостатъчен лакомец без угризения. Единственият му другар е раздразнителният и конфликтен Цона (Александър Сано), който изтърсва: " Ей, тая България все е в някакви съюзи, бе! ". Докато не се среща (на блус концерт!) със стройната и съблазнителна, постоянно усмихната и непринудена хубавица Катерина (Наташа Петрович), някогашна студентка, краткотрайно работеща в магазин за фаянс.
Пламва обич, заживяват дружно, само че настъпват затруднения, които провокират намесата на мрачния, раздразним и злопаметен необут Роки (Тони Михайловски). Знаем по какъв начин приключват такива истории - конфликтът сред престъпност, лакомия и необмислено принуждение, от една страна, и пробуден морал, съвест и дълбоки страсти (обич, деликатност, саможертва), от друга, са взривоопасен коктейл. Важно е дали са разказани ловко и автентично, а " Лазар " най-после ни хваща за сърцето и ни кара да пророним сълза.
Босненският " Нашата елементарна история " на Инес Танович е с оценка 7.2 в IMDb и с участия в безчет конгреси по света. Занимава ни с до болежка познатия преход от тирания към народна власт, само че със характерен акцент - незарасналите рани от войната в някогашна Югославия.
" Обикновената история " на едно семейство. Бащата е Мохамед (големият Емир Хаджихафизбегович), радразнителен, намусен, постоянно неудовлетворен и язвителен честен шеф, работохолик от цех пред приватизация ( " ще разграбят за дни това, което градих 40 години " ). Майката е Мария (Ясна Бери), цялостна, лъчезарна, сърдечна и добродушна пенсионирана учителка. Синът е безработният 40-годишен Саша (Уликс Фехмич), гиздав висок сбит и навъсен хубавец пред бракоразвод. Дъщерята е от дълго време забягналата в Словения персонална и напета русокоска Сенада (Медиха Мусльович), здравна сестра ( " бърше задниците на богати дъртаци " ). - Как да създадеш деца в този безпорядък? - Точно децата оказват помощ да победиш хаоса! Мохамед не може да понася Саша ( " на 40 години аз го храня, все войната им е отговорна, по през целия ден спи и се шляе, аз на неговата възраст имах жена и две огромни деца " ), той му отвръща със същото ( " ти знаеш ли какво значи обич? " ). Мария се раздира сред двамата и се топи пред очите ни в грижи и безпокойствие. Сенада се обажда от дъжд на вятър по скайпа...
Приватизацията (подмолна, нечестна и престъпна), страшната диагноза на майката, бременността на дъщерята и появяването от Америка на чистата, нежна, блага и очарователна Лейла (Мая Изетбегович), цялостна с оптимизъм и очаквания, разбъркват статуквото. Парадоксално, само че в нещастието, нещастието и безпътицата фамилията се сплотява и преоткрива взаимната обич и обвързаност. Горчивината и отчаянието незабелязано се трансформират в сладка и непоклатима убеденост във опцията за ярко бъдеще.
Има една разголваща и стъписваща сцена в банята сред Мохамед и Саша, която е най-хубавото, което съм гледал в балканското кино от години. На въпроса на сина " Как да създадеш деца в този безпорядък? " бащата заковава отговора с мъдрото " Точно децата оказват помощ да победиш хаоса! ".
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, единствено той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични познания в гореизброените области и освен в тях. За наша наслада Боян има личен блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ