Издават историята на храм Св. Св. Кирил и Методий в Монтана
Много ориси са преплетени в устоите на църквата „ Свети Свети Кирил и Методий” в Монтана. На хората и събитията от 1879-та година до най-новата ни история е отдадена книгата на историкът Анюта Каменова-Борин.
За една нощ след краткотрайното съветско ръководство на Кутловица е взето решението една от джамиите да бъде преустроена за църква, споделя Каменова.
Престолът е пренесен от параклиса в църковната градина, на мястото на днешния парк „ Монтанензиум “. По същото време е неправен и иконостасът - най-ценното нещо в църквата. Резбата, с преобладаващи флорални орнаменти, е оповестена за монумент на културата. Счита се, че е направен от Стойчо Фандъков - занаятчия от Самоковската художествена школа.
Художник на главните икони е Христо Енчев от Копривщица - известна персона за времето си, приключил във Флоренция, работил в Цариград, представял се за италианец и се подписвал с името Негрио Антонио
Отец Михайл Вариклечков - татко на Христо, Иван и Любомир Михайлови, служи дълги години в църквата от края на ХІХ до първите година на ХХ век. Първата огромна реорганизация на храма е направена по негово време. Освещението на новата църка е през 1998 година, а денят, в които е осъществено, е разгласен за празник. През тази година се навършват 120 години от освещаването на храма.
От началото доникъде на ХХ век църквата във Фердинанд и в следствие Михайловград е поверена на отец Никола Горанов. Свещеникът посвещава целия си живот и работа, с цел да разшири, благоустрои и приключи изографисването на храма.
През годините на социализма вратите му са останали отворени, споделя Каменова-Борин. Въпреки че имало доста спънки пред настоятелството и желанието на хората да усъвършенстват постройката, това богоугодно дело се увенчало с триумф през 1959 година. За това отец Никола търси и получава подкрепи не от какъв да е, а братът на Христо Михайлов, военачалник Иван Михайлов.
През 60-те година за стенописите в църквата е нает професор Илия Пефев. Роден на 15 февруари 1899 година в село Галичник, Дебърско, през днешния ден Република Македония. Той принадлежи към огромния резбарски и зографски Фръчковски жанр. От 1918 до 1922 година учи в Художествената академия в София, компетентност живопис в класа на професор Иван Ангелов.
За една нощ след краткотрайното съветско ръководство на Кутловица е взето решението една от джамиите да бъде преустроена за църква, споделя Каменова.
Престолът е пренесен от параклиса в църковната градина, на мястото на днешния парк „ Монтанензиум “. По същото време е неправен и иконостасът - най-ценното нещо в църквата. Резбата, с преобладаващи флорални орнаменти, е оповестена за монумент на културата. Счита се, че е направен от Стойчо Фандъков - занаятчия от Самоковската художествена школа.
Художник на главните икони е Христо Енчев от Копривщица - известна персона за времето си, приключил във Флоренция, работил в Цариград, представял се за италианец и се подписвал с името Негрио Антонио
Отец Михайл Вариклечков - татко на Христо, Иван и Любомир Михайлови, служи дълги години в църквата от края на ХІХ до първите година на ХХ век. Първата огромна реорганизация на храма е направена по негово време. Освещението на новата църка е през 1998 година, а денят, в които е осъществено, е разгласен за празник. През тази година се навършват 120 години от освещаването на храма.
От началото доникъде на ХХ век църквата във Фердинанд и в следствие Михайловград е поверена на отец Никола Горанов. Свещеникът посвещава целия си живот и работа, с цел да разшири, благоустрои и приключи изографисването на храма.
През годините на социализма вратите му са останали отворени, споделя Каменова-Борин. Въпреки че имало доста спънки пред настоятелството и желанието на хората да усъвършенстват постройката, това богоугодно дело се увенчало с триумф през 1959 година. За това отец Никола търси и получава подкрепи не от какъв да е, а братът на Христо Михайлов, военачалник Иван Михайлов.
През 60-те година за стенописите в църквата е нает професор Илия Пефев. Роден на 15 февруари 1899 година в село Галичник, Дебърско, през днешния ден Република Македония. Той принадлежи към огромния резбарски и зографски Фръчковски жанр. От 1918 до 1922 година учи в Художествената академия в София, компетентност живопис в класа на професор Иван Ангелов.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ