Каква всъщност е била Ацтекската държава
Много неща за страната на ацтеките не са изключително добре известни, а за нея се знаят много детайлности, защото испанските завоеватели са я заварили към момента жива и функционираща. И макар че са я разрушили, са записали задоволително сведения за това каква е била тя.
При идването им на източния бряг на Мексико, Ацтекската империя в действителност надалеч не съставлява хомогенна мощ както множеството си я показват. В нейните владения, има даже анклави от напълно самостоятелни от ацтеките градове-държави, за които заради една или друга причина властта просто не счита за рентабилно хвърлянето на сили и средства за тяхното послушание.
Град Теночтитлан
Реално само региона към столицата Теночтитлан е директно доминирана от ацтеките, останалите им владения също разполагат с съвсем цялостно вътрешно самоуправление, че и външно – стига да не е в прорез с ацтекските ползи, а те са най-много заплащане на избран естествен налог и обезпечаване на свободен пропуск през земите им на търговци и войски. Като респективно към перифериите на империята действителната васална взаимозависимост от Теночтитлан понижава. Същността на политиката му е не определяне на директна власт и администрация във всички превзети земи както е в Европа и даже при инките по това време, а косвено потребление на ресурсите и стратегическото значение на тези земи, посредством налози, търговия и логистика при походи в прилежащи на тях непознати територии. Самото устройство на ядрото на империята също е много друго от европейските разбирания за страна и империя и изобщо е мъчно обяснимо с понятия от европейската терминология. Така че е по-лесно да се каже какво не е попадало там, да вземем за пример: няма ясно обрисувани граници на страната, нито пък укрепления по тях, доста територии са с по-скоро непостоянен статут, няма общ народ, няма обща конституция, нито единна правна система, няма общо ръководство на цялата територия, нито непрекъсната армия. Не е известно даже дали изобщо е имало дума за „ империя ” в ацтекския език, за тях по-важни са по-малките политически и административни единици, които на практика са градове-държави, единствено в долината на Мексико с езерото и столицата те наброяват близо 60. Концентрацията им там е доста по-висока в сравнение с при гръцките градове-държави да вземем за пример и популацията им е доста по-голямо, а в това време са надалеч от морето, тъй че изхранването на тези полиси се реализира за сметка на непознати територии и близките села. Затова и съюзите сред обособени такива полиси са непостоянни и краткотрайни подбудени от съответни мотиви по сегашни проблеми.
Езерото Текскоко
Централната власт при ацтеките също е характерно и извънредно устроена и надалеч не наподобява на максимализъм като в визиите ни за един популярен император, чието мнение не се оспорва, с тъкмо открита столица – седалище и стъпаловидна подчиненост водеща до него. Властта в империята съставлява необикновен съюз сред три градове-държави от долината на Мексико – Теночтитлан, Тетскоко и Тлакопан с кардинално идентични вътрешни структури на ръководство, само че въпреки всичко обособени една от друга.Владетеля се избира от общ съвет чрез комплицирана династическа скица сред трите ръководещи династии, като тържественото му признание от другите два града е неотложно.
Теночтитлан придобива доминантна позиция чак при Монтесума ІІ и идването на испанците по тази причина е сметнат от тях за столица.
Във взимането на решения обаче вземат участие и владетели на подчинени области в Мексиканската котловина и техния съвет действително образува правосъдния орган на империята, само че не вземат участие при избора на нов държател. Там тежи мнението и въздействието на най-висшите два военни чина в империята – тлакочкалкатъл и тлакатекатъл, които след това стават тлатоани. Всички те както и втория по сан властник в страната сивакоатъл имат благороден генезис и са назначени по избрани династически схеми на своя пост. Сивакоатълът да вземем за пример наложително би трябвало да произлиза от владетелския жанр, само че няма право да се кандидатира за държател. Преди Теночтитлан самодейността се намира по-скоро в ръцете на династията ръководеща Тетскоко, намиращ се в североизточната част на долината и владеещ по този начин наречената територия Аколвакан, която се явява и втората по-големина обработваема повърхност в страната. Тя е разграничена на 14 самоуправляващи се административни единици подчинени на лични владетели разполагащи с цялостна власт над неаристократичното си население. Като в началото зависимостта им от Тетскоко е напълно слаба и условна, само че в следствие се следи строго спазвана традиция владетелите на Тетскоко постоянно да дават по една от дъщерите си за жена на някой от тези владетели и по този начин тази наклонност с поколенията обвързва тези владетели все по-тясно с Тетскоко и надлежно ги прави все по подвластни от него. Но пък от тези 14 владетели, също тлатоани по сан зависи избирането на Тетскокския държател, нещо много извънредно за Стария свят. Трудовата тегоба по градежите на пътища, дворци и пирамиди е всеобща и наложителна. Противно на предстоящото най-древният град, някогашна столица на империята на тепанеките и владеещ най-голямата западна част от Мексиканската котловина – Тлакопан се явява обичайно най-слабия сътрудник в този троен съюз, а налозите от по-голямата част от използваемите му земи отиват за потребностите на Теночтитлан. Но за разлика от Тескоко в Тлакопан съществува подчиненост от подвластни владетели. Реалната столица Теночтитлан владее директно една напълно дребна област заемаща двойния град Теночтитлан и Тлателолко върху острова в западната част на Мексиканското езеро, както и няколко по-малки селища на северния бряг на езерото и отчасти някогашните владения на Колвакан – на южния, които макар, че са подчинени на основния данъчен шеф на Теночтитлан – петлакалкатъл, са нещо като кондоминиум с Тлакопан, изплащайки спомагателни налози и на него. В Теночтитлан наподобява липсва административно разделяне и ръководство на тези подвластни територии както при другите две съюзни страни, както и присъединяване на подвластните владетели във властта като общ съвещателен орган, макар че в късния интервал се появява сходна конструкция и там.
Реконструкция на пазара в Тлателолко
В началото на ХVІ в. Теночтитлан доближава великански размери за мащабите на Америка – над 150 000 поданици население. Той е ситуиран върху няколко огромни и голям брой по-малки острови в западната част на Мексиканското езеро, които след това са свързани. Към прилежащите селища по северния, западния и южния бряг в това число към Тлакопан са издигнати пътища издигнати върху издигнати диги над водата прекъсвани от мостове и насипи. А до по-отдалечения източен бряг се стига с плавателни съдове до Тескоко, по тази причина и в източната част на града е издигнато пристанище. Градът е незабравим с големите пирамиди, дворци, площади, игрища за игра с топка, канали и пазари. Мислейки си, че влизат в земя на диваци, испанците остават изумени при типа на няколкоетажните зидани къщи с плоски покриви в Теночтитлан, от градините, храмовете и публичните здания и най-много пазарът в Тлателолко, за който Кортес написа в детайли при първия си отчет до краля: „ Има още един площад, два пъти по-голям от град Саламанка, заобиколен от всички страни от колонади, където всекидневно се събират повече от 60 000 души, с цел да търгуват. Там има всички типове артикули, които могат да се намерят в цялата страна. Всеки тип стока се продава на обособена улица, без да се смесва с другите, всичко е безупречно подредено. Всичко се продава на численост или съгласно вместимостта си, до момента още не сме виждали да се продава на тегло… ”
Покрай града са ситуирани голям брой чинампас – ниви под формата на дълги и тесни линии, по краищата на които минават обрасли с дървета канали, самите ниви са диги над естественото водно ниво в плитки или заблатени зони. Така почвената мокрота може да се контролира и да бъде толкоз удобна, че да дава по няколко реколти на година. Но продукцията от тези чинампаси напълно не е задоволителна за голямото население на града, пореди което по пътищата и каналите циркулира непрекъснат поток от търговски импорт и натурални данъци.
Ацтекската империя
В Ацтекската империя също по този начин липсва публична конституция важаща за цялата страна. Което обаче не значи, че няма всекидневно право и съблюдаване на дадени правила в тяхното общество. Най-развит като вътрешна организация е може би Тескоко. На върха на териториалната, правна и управническа система там стоят 4 консултативни и правосъдни комисии, чието седалище е в двореца в Тескоко: Върховен съд, Военен съвет, Съвет за музика, изкуство и просвета (на който са подчинени и жреците) и съвет на държавната хазна и налозите. Върховния съд се състои от 12 съдии, от средите на локалната аристокрация. Той взема решение всички правни проблеми, които са отвън компетенцията на другите 3 съдилища. Докато в Теночтитлан главните съдилища са 2, едното се занимава единствено с аристокрацията, а другото – с простолюдието, като има и опция за обжалване. С териториалното уголемение на империята във всички територии локалните структури се резервират и няма налагане на настоящите в 3-те основни града. Известни промени са регистрирани при Итскоатл (1427-1440) и приемника му Монтесума І (1440-1471). Създадени са редица нови постове в страната, част от тях възприети от превзетите тепанеки. Обикновените хора имат опцията също да станат един тип аристокрация по заслуги, в случай че се отличат задоволително във военните походи. Но техните постове са лимитирани в следствие от Монтесума ІІ, а владетеля от ден на ден се изолира от хората под себе си и от ден на ден акцентира божествения си темперамент.
Най-широката каста – простолюдието се състои най-много от селяни и занаятчии. Имащи право несъмнено да подписват бракове единствено в границите на личната си каста. Браковете са моногамни и нормално младоженците се заселват в дома на фамилията на мъжа. В това отношение дребните провинциални аристократи, разполагащи с малко земя и налози от нея, не се разграничават изключително от тях нито по облеклото, нито по материалното си положение, за разлика от доближената до владетеля дворцова аристокрация тънеща в лукс. Като тези селяни не са закрепостени като европейските в същата ера, те са длъжни да дават част от добива си като налог на локалния държател, само че при предпочитание могат да се преселят във владенията на различен благородник и да заплащат налози на него, а при другите градове страни данъчните системи и правните правила имат от време на време основни разлики, всред които даден селяндур може да реши кое е по-изгодно за него. Такива селяни се загатват в изворите с термина майеке. Дори и при простолюдието строгото образование на децата е значим миг покровителстван от страната и извършващ се основно в учебни заведения (телпочкали) за воини, където се учат и някои други публично потребни действия. В простолюдието съществуват и по-издигнати отличаващи се групи на външни търговци и по-специализирани занаятчии (почтекатъл) разполагащи с известна автономност в правораздаването и организирането на личните си общества, морални кодекси, ритуали и тн. Някои от търговците осигуряващи търговията и притока на артикули даже от най-далечните краища на империята могат да натрупат благосъстояния съизмерими с тези на аристокрацията, само че въпреки всичко би трябвало да се стараят да водят непретенциозно държание в обществото за разлика от тях. Някои от занаятчиите, най-вече тези обработващи скъпоценни метали могат да основават нещо като профсъюзи по сред си, да живеят в лични квартали и да почитат лични божества. Като даже не е несъмнено дали изобщо някаква част от тяхната продукция е взимана като налог, евентуално всичката е отивала непосредствено на пазара, а от тях единствено от време на време са се претендирали избрани услуги, като да вземем за пример безвъзмездна обработка на елегантен предмет за върховен благородник с доставена от него суровина. В същото време съществуват и низши прослойки на простолюдието с съвсем рабски статут, наричани тлакотли. Но още веднъж в съпоставяне със Стария свят (особено Античния) те не са с непрекъснат статут на напълно безправни хора, а на краткотрайно изкупващи виновност избрана от съда заради закононарушение или непринудено предоставящи за избран интервал или обект на работа труда си с цел да ги изхранват във времена на слаби реколти да вземем за пример. След приключване на периода или погашение на дълга си тези хора още веднъж стават свободни жители.
Така че, обратно на визиите, които импулсивно извиква името на ацтеките у множеството модерни хора, свързани с безконечни войни и жертвоприношения, те в действителност са страна и общество с много комплицирано устройство и на много напреднало цивилизационно равнище.
