Много, много отдавна в република Суринам — малка държава в

Много, доста от дълго време в република Суринам — дребна страна в Южна Америка, се разразил голям горски пожар, който оказал помощ на хората да схванат значимостта на персоналната отговорност при закона за повода и следствието. Почти всички животни починали в пожара, само че змията се скрила надълбоко в дупката си и изчакала...
 Бушуващите пламъци стихнали, когато се разразила дъждовна стихия. Но от водата пръстта толкоз се просмукала с влага, че змията не могла да се измъкне от убежището си.
— Помощ, помощ — съскала тя, до момента в който дробовете й се продрали, само че никой не могъл да я чуе.
Змията съвсем се била отказала, когато млад мъж се озовал край дупката.
— Моля те, помогни ми — едвам просъскала тя.
Младият мъж се поколебал по какъв начин да постъпи. В последна сметка познавал склонността на змията и бил сигурен, че ще го ухапе.
— Обещавам, че няма — споделила змията със прощален глас.
И младият мъж я измъкнал на открито. Но щом го направил, тя се пробвала да го ухапе.
— Не, не трябва да нараняваш тези, които ти оказват помощ.
— Откъде да знам, че и другите няма да постъпят по този начин? — запитала змията.
— Ела с мен и аз ще ти потвърдя — предложил младият мъж. — Ако бъркам, може да ме ухапеш.
Недалеч по пътя надолу срещнали кон и го попитали дали се отвръща със зло за положително дело. Конят изцвилил:
— Разбира се! Постоянно ме удрят с бич за това, че мъкна какво ли не.
Змията злорадствала:
— Виждаш ли, нали ти споделих!
Тъй като не бил уверен, младият мъж не разрешил на змията да го ухапе. Скоро застигнали крава и й задали същия въпрос.
Кравата безучастно претърпяла храната си и измучала уверено:
— Очаквам скоро да ме заколят, макар че давам мляко.
Змията се приготвила да получи премията си, когато към тях се доближила мъдра жена.
— Какво става? — поинтересувала се тя.
Щом двамата й обяснили какво се било случило, тя попитала дали биха я завели при дупката, с цел да може по-добре да разбере ситуацията, а на мястото им рекла:
— А в този момент ми покажете по какъв начин тъкмо стана.
Младият мъж оказал помощ на змията още веднъж да се мушне в дупката и тя отново засъскала за помощ. Но преди младият мъж наново да я измъкне, мъдрата жена го спряла.
— Вярвам, че имам отговора — споделила тя и на двамата. — Змията би трябвало да се измъкне сама от дупката си, с цел да съумее да оцени положителното дело. Докато не го направи, в никакъв случай няма да разбере!
Из " Метатайната ", Мел Гил