Огромна промяна е надвиснала над най-големия символ на Германия
Много малко други забележителности съставляват Германия пред света като ze Autobahn - нейната магистрална система. Катедралата в Кьолн е присъща западногерманска, а телевизионната кула в Берлин е инженерно дело на Германска демократична република, само че аутобанът (буквално "писта за коли ") свързва цялата страна, написа Днес бг.
През десетилетията тя се трансформира от утилитарна част от националната инфраструктура в културна икона, която породи творби на изкуството, албуми, артикули по целия свят - и даже името на ирландска механа.
Но за какво ze Autobahn е толкоз именит и каква връзка имат германците със своя аутобан през днешния ден? И най-важният въпрос - правилно ли е, че можете да шофирате по него толкоз бързо, колкото желаете?
Съмнително начало
Важно е да се означи, че нацистите не са измислили аутобана. Идеята за създаване на автомагистрали, свързващи разширяващите се градове на Германия след Първата международна война, е замислена в следвоенния град Ваймар. Първият публичен път от този тип е приключен през 1932 година, свързващ Кьолн и Бон. Той към момента съществува - през днешния ден е част от Autobahn 555.
След като Хитлер се издига на власт през 1933 година, той употребява аутобана за политическа полза, назначавайки Фриц Тод за "Генерален контрольор на немското пътно строителство " и му разпорежда да усили мрежата от скоростни пътища.
Той стои зад стратегия за основаване на работни места, която, съгласно нацистката агитация, спомага за изкореняването на безработицата в Германия.
Работниците, които изграждали немските аутобани, живеели в работни лагери наоколо до строителните си площадки, въпреки че постоянно не отивали да работят там непринудено, а по-скоро били призовани посредством наложителната работа за труд на Райха (по този метод имената им изчезват от регистъра за безработица).
Истинските резултати от това уголемение на автомагистралата обаче бяха нищожни и строителството от ден на ден разчиташе на принудени служащи и пандизчии от концентрационните лагери след експлоадирането на Втората международна война през 1939 година
"Поради големия брой служащи, нужни за поддържане на производството нужно за започване на война, нацистите остават без работна мощ за построяването на аутобана, което прави насилствения труд все по-голям ", изяснява Алис Етрополски, специалист по подвижност и екип за маркетинг на артикули в публичния превоз снабдител на услуги door2door в Берлин, пред CNN.
Принудителният труд, прибавя тя, е протичал "очевидно при доста неприятни условия ".
Към 1942 година, когато войната се обърна против нацистите, единствено 3800 километра от плануваните 20 000 километра автомагистрала бяха приключени.
Запад против Изток
След войната множеството съществуващи аутобани в Западна Германия са ремонтирани и пуснати назад в приложимост, а програмата за разширение стартира през 50-те години. По време на Студената война някои сектори от автомагистралата са проектирани да действат като спонтанни летища за съюзнически войски при положение на руско настъпление.
Междувременно в Германска демократична република (Източна Германия) автомагистралите се употребяват най-вече за боен трафик и държавни индустриални транспортни средства.
Разликата във връзка с строителството на автомагистрали в разграничена Германия значи, че даже и през днешния ден, в няколко елементи на страната, към момента можете да усетите разликата, когато преминете от гладката западногерманска повърхнина върху старите бетонни блокове, които сформират по-голямата част от аутобана на Германска демократична република. Можете да опитате и сами на A2, тъкмо преди Магдебург.
Ze Autobahn през днешния ден
От 1953 година формалният термин за немските автомагистрали е Bundesautobahn - "федерална автомагистрала ". Сега в страната има 13 хиляди километра аутобан, което го подрежда измежду най-дългите и най-гъстите пътни системи в света.
Повечето сектори имат две, три или даже четири ленти във всяка посока, плюс непрекъсната спешна лента. Но до момента в който за доста германци аутобанът е ежедневна, незабележителна панорама, същинските почитатели към момента го ценят. Кьолнският проектант Кристиан Буш е един от тях.
"Винаги има механически разработки, които вършат видимо усъвършенстване за потребителя ", споделя той и прибавя, че методът, по който е конструиран, е образец за инженерното изкуство.
Аутобанът се финансира от налозите на обществото и се поддържа от самата немска страна, а не от районите, през които минава. Автомобилите имат безвъзмезден достъп, само че от 2005 година камионите би трябвало да заплащат "maut " (тол такса).
Ze Autobahn има и лична полиция - Autobahnpolizei, която постоянно употребява немаркирани полицейски коли, оборудвани с видеокамери, с цел да документира нарушавания на скоростта. На тях е отдаден даже и ефирен сериал - "Alarm für Cobra 11 ", който се концентрира върху екшън работата на екип от Autobahnpolizei в региона на Рейн-Рур.
Но можем ли да караме толкоз бързо, колкото си желаеме на аутобана?
Разбира се, единственото нещо, което множеството хора си мислят, че знаят за аутобана, е, че можете да шофирате толкоз бързо, колкото желаете. Учудващо, това е частично правилно. Някои сектори на Autobahn - да вземем за пример A3 сред Кьолн и Франкфурт - нямат ограничаване на скоростта, което дава опция на водачите да летят с колкото си километра в час желае. Както един път се изрази артистът Том Ханкс за своя опит на Ze Autobahn: "Когато минете около знак, който споделя "120 с линия през него ", ръкавиците са свалени. Правителството на Германия към този момент е зад тила ви. "
Но по какъв начин да караме по немския аутобан? Ето няколко съвета:
Неправомерно е прекосяването на транспортно средство отдясно. За да преминете, би трябвало да се движите в лява лента, защото дясната лента е постоянно непокътната за по-бавен трафик. Шофьорите по аутобана също се предизвикват да оставят лявата лента свободна, даже в случай че няма различен трафик, следвайки по този начин наречения Rechtsfahrgebot, "правилото за дясната лента " - с цел да се избегне засада от Ферари (виж идната точка).
Освен в случай че не карате кола от "Формула 1 ", постоянно има някой по-бърз от вас - тъй че постоянно проверявайте лявото си странично огледало. Може да се движите с целесъобразната скорост от 130 км / ч, само че някои немски водачи ще прелитат около вас двойно повече.
Най-важното е, че на Autobahn има ограничавания на скоростта, постоянно обозначени със знаци или електронни екрани над шосето. Законовото ограничаване на скоростта е черно число в кръговиден бял знак, обрисуван в алено, а доста секции на Autobahn имат ограничавания от 120 км/ч или даже по-ниски. Придържайте се към тях, в случай че не желаете да опознаете от близко Autobahnpolizei.
Ако спазвате тези правила, шофирането по аутобана е много безвредно. Ако обаче има тапи след случай напред, ще би трябвало да създадете Rettungsgasse - спешната лента за транспортни средства.
Когато трафикът спре заради изключителна обстановка, водачите са длъжни по закон да отделят място за спешните служби. Ако има единствено две ленти, те би трябвало да реалокират своите транспортни средства в най-дясната и крайната лява част на пътното платно, създавайки "средна лента ".
Ако има повече от две ленти, водачите в дясната лента остават вдясно, до момента в който водачите в третата или четвъртата лява лента остават в най-лявата част.
Аутобанът и изкуството
Не е чудно, че аутобанът е оставил значимо културно влияние, като започенм с песента и албума Autobahn на немските електронни пионери Kraftwerk, които доближиха до 25 място в класацията Billboard Hot 100 през 1975 година.
Песента повлия и на злодеите в "Големият Лебовски " - класиката на братя Коен от 1998 година Във кино лентата Autobahn е името на техно-поп бандата на основния антагонист Ули Кункел (Петер Стормаре) и двамата другари, нихилисти (изиграни от Торстен Вогес и басиста на Red Hot Chili Peppers, Флеа).
Далеч от аутобана в Германия, в северната част на Ирландия, Дъблин, можете да пиете бира Гинес в бара и ресторанта с име Autobahn Road House.
А когато най-вече индустриалният район Рур в западната част на страната беше разгласен за Европейска столица на културата през 2010 година, огромни елементи от A40 бяха затворени за придвижване.
Вместо това два милиона души използваха пътя, с цел да вървят, да карат колело, да бягат, да вършат пикник или даже да участват на концерт - всичко това е част от обществено произведение, озаглавено Still-Leben или Still Life.
Бъдещето на Ze Autobahn
Днес Германия е единствената европейска страна без цялостно ограничаване на скоростта и полемиките към нейното въвеждане постоянно са били гореща тематика в немската политика.
Призивите за въвеждане на ограничавания на скоростта съществуват от 80-те години на предишния век и се усилват през последните години - не на последно място, тъй като те могат да понижат излъчванията на CO2.
Партията на зелените се опита да вкара твърдо ограничаване на скоростта от 130 км / ч през 2019 година, само че то бе отхвърлено.
Ограничение на скоростта или не, друго предизвикателство е ролята на аутобана в климатичната рецесия. Ще бъде ли сменен от влакови коловози в бъдеще? Алис Етрополски има вяра, че нейната "контролирана среда " значи, че тя ще има придържаща мощ.
Засега политиците и обществеността в Германия не са решили за бъдещето на фамозния аутобан. Противоречивият немски министър на превоза Андреас Шойер, който е последовател на основаването на повече километри автомагистрали, неотдавна написа в Twitter:
"Ако живеете в село, имате потребност от аутобана! ", а това провокира гнева на доста хора, живеещи в селските региони, които в действителност биха предпочели по-добър публичен превоз.
Германските зелени партии, въпреки това, упорстват за неотложно прекъсване на множеството планове за разширение на Autobahn - изключително този на A49 в Хесен, защото това би означавало заличаване на 300-годишна гора от 1000 хектара.
Но въпреки бъдещето му да е нестабилно, мястото на аутобана в немската история е обезпечено.
През десетилетията тя се трансформира от утилитарна част от националната инфраструктура в културна икона, която породи творби на изкуството, албуми, артикули по целия свят - и даже името на ирландска механа.
Но за какво ze Autobahn е толкоз именит и каква връзка имат германците със своя аутобан през днешния ден? И най-важният въпрос - правилно ли е, че можете да шофирате по него толкоз бързо, колкото желаете?
Съмнително начало
Важно е да се означи, че нацистите не са измислили аутобана. Идеята за създаване на автомагистрали, свързващи разширяващите се градове на Германия след Първата международна война, е замислена в следвоенния град Ваймар. Първият публичен път от този тип е приключен през 1932 година, свързващ Кьолн и Бон. Той към момента съществува - през днешния ден е част от Autobahn 555.
След като Хитлер се издига на власт през 1933 година, той употребява аутобана за политическа полза, назначавайки Фриц Тод за "Генерален контрольор на немското пътно строителство " и му разпорежда да усили мрежата от скоростни пътища.
Той стои зад стратегия за основаване на работни места, която, съгласно нацистката агитация, спомага за изкореняването на безработицата в Германия.
Работниците, които изграждали немските аутобани, живеели в работни лагери наоколо до строителните си площадки, въпреки че постоянно не отивали да работят там непринудено, а по-скоро били призовани посредством наложителната работа за труд на Райха (по този метод имената им изчезват от регистъра за безработица).
Истинските резултати от това уголемение на автомагистралата обаче бяха нищожни и строителството от ден на ден разчиташе на принудени служащи и пандизчии от концентрационните лагери след експлоадирането на Втората международна война през 1939 година
"Поради големия брой служащи, нужни за поддържане на производството нужно за започване на война, нацистите остават без работна мощ за построяването на аутобана, което прави насилствения труд все по-голям ", изяснява Алис Етрополски, специалист по подвижност и екип за маркетинг на артикули в публичния превоз снабдител на услуги door2door в Берлин, пред CNN.
Принудителният труд, прибавя тя, е протичал "очевидно при доста неприятни условия ".
Към 1942 година, когато войната се обърна против нацистите, единствено 3800 километра от плануваните 20 000 километра автомагистрала бяха приключени.
Запад против Изток
След войната множеството съществуващи аутобани в Западна Германия са ремонтирани и пуснати назад в приложимост, а програмата за разширение стартира през 50-те години. По време на Студената война някои сектори от автомагистралата са проектирани да действат като спонтанни летища за съюзнически войски при положение на руско настъпление.
Междувременно в Германска демократична република (Източна Германия) автомагистралите се употребяват най-вече за боен трафик и държавни индустриални транспортни средства.
Разликата във връзка с строителството на автомагистрали в разграничена Германия значи, че даже и през днешния ден, в няколко елементи на страната, към момента можете да усетите разликата, когато преминете от гладката западногерманска повърхнина върху старите бетонни блокове, които сформират по-голямата част от аутобана на Германска демократична република. Можете да опитате и сами на A2, тъкмо преди Магдебург.
Ze Autobahn през днешния ден
От 1953 година формалният термин за немските автомагистрали е Bundesautobahn - "федерална автомагистрала ". Сега в страната има 13 хиляди километра аутобан, което го подрежда измежду най-дългите и най-гъстите пътни системи в света.
Повечето сектори имат две, три или даже четири ленти във всяка посока, плюс непрекъсната спешна лента. Но до момента в който за доста германци аутобанът е ежедневна, незабележителна панорама, същинските почитатели към момента го ценят. Кьолнският проектант Кристиан Буш е един от тях.
"Винаги има механически разработки, които вършат видимо усъвършенстване за потребителя ", споделя той и прибавя, че методът, по който е конструиран, е образец за инженерното изкуство.
Аутобанът се финансира от налозите на обществото и се поддържа от самата немска страна, а не от районите, през които минава. Автомобилите имат безвъзмезден достъп, само че от 2005 година камионите би трябвало да заплащат "maut " (тол такса).
Ze Autobahn има и лична полиция - Autobahnpolizei, която постоянно употребява немаркирани полицейски коли, оборудвани с видеокамери, с цел да документира нарушавания на скоростта. На тях е отдаден даже и ефирен сериал - "Alarm für Cobra 11 ", който се концентрира върху екшън работата на екип от Autobahnpolizei в региона на Рейн-Рур.
Но можем ли да караме толкоз бързо, колкото си желаеме на аутобана?
Разбира се, единственото нещо, което множеството хора си мислят, че знаят за аутобана, е, че можете да шофирате толкоз бързо, колкото желаете. Учудващо, това е частично правилно. Някои сектори на Autobahn - да вземем за пример A3 сред Кьолн и Франкфурт - нямат ограничаване на скоростта, което дава опция на водачите да летят с колкото си километра в час желае. Както един път се изрази артистът Том Ханкс за своя опит на Ze Autobahn: "Когато минете около знак, който споделя "120 с линия през него ", ръкавиците са свалени. Правителството на Германия към този момент е зад тила ви. "
Но по какъв начин да караме по немския аутобан? Ето няколко съвета:
Неправомерно е прекосяването на транспортно средство отдясно. За да преминете, би трябвало да се движите в лява лента, защото дясната лента е постоянно непокътната за по-бавен трафик. Шофьорите по аутобана също се предизвикват да оставят лявата лента свободна, даже в случай че няма различен трафик, следвайки по този начин наречения Rechtsfahrgebot, "правилото за дясната лента " - с цел да се избегне засада от Ферари (виж идната точка).
Освен в случай че не карате кола от "Формула 1 ", постоянно има някой по-бърз от вас - тъй че постоянно проверявайте лявото си странично огледало. Може да се движите с целесъобразната скорост от 130 км / ч, само че някои немски водачи ще прелитат около вас двойно повече.
Най-важното е, че на Autobahn има ограничавания на скоростта, постоянно обозначени със знаци или електронни екрани над шосето. Законовото ограничаване на скоростта е черно число в кръговиден бял знак, обрисуван в алено, а доста секции на Autobahn имат ограничавания от 120 км/ч или даже по-ниски. Придържайте се към тях, в случай че не желаете да опознаете от близко Autobahnpolizei.
Ако спазвате тези правила, шофирането по аутобана е много безвредно. Ако обаче има тапи след случай напред, ще би трябвало да създадете Rettungsgasse - спешната лента за транспортни средства.
Когато трафикът спре заради изключителна обстановка, водачите са длъжни по закон да отделят място за спешните служби. Ако има единствено две ленти, те би трябвало да реалокират своите транспортни средства в най-дясната и крайната лява част на пътното платно, създавайки "средна лента ".
Ако има повече от две ленти, водачите в дясната лента остават вдясно, до момента в който водачите в третата или четвъртата лява лента остават в най-лявата част.
Аутобанът и изкуството
Не е чудно, че аутобанът е оставил значимо културно влияние, като започенм с песента и албума Autobahn на немските електронни пионери Kraftwerk, които доближиха до 25 място в класацията Billboard Hot 100 през 1975 година.
Песента повлия и на злодеите в "Големият Лебовски " - класиката на братя Коен от 1998 година Във кино лентата Autobahn е името на техно-поп бандата на основния антагонист Ули Кункел (Петер Стормаре) и двамата другари, нихилисти (изиграни от Торстен Вогес и басиста на Red Hot Chili Peppers, Флеа).
Далеч от аутобана в Германия, в северната част на Ирландия, Дъблин, можете да пиете бира Гинес в бара и ресторанта с име Autobahn Road House.
А когато най-вече индустриалният район Рур в западната част на страната беше разгласен за Европейска столица на културата през 2010 година, огромни елементи от A40 бяха затворени за придвижване.
Вместо това два милиона души използваха пътя, с цел да вървят, да карат колело, да бягат, да вършат пикник или даже да участват на концерт - всичко това е част от обществено произведение, озаглавено Still-Leben или Still Life.
Бъдещето на Ze Autobahn
Днес Германия е единствената европейска страна без цялостно ограничаване на скоростта и полемиките към нейното въвеждане постоянно са били гореща тематика в немската политика.
Призивите за въвеждане на ограничавания на скоростта съществуват от 80-те години на предишния век и се усилват през последните години - не на последно място, тъй като те могат да понижат излъчванията на CO2.
Партията на зелените се опита да вкара твърдо ограничаване на скоростта от 130 км / ч през 2019 година, само че то бе отхвърлено.
Ограничение на скоростта или не, друго предизвикателство е ролята на аутобана в климатичната рецесия. Ще бъде ли сменен от влакови коловози в бъдеще? Алис Етрополски има вяра, че нейната "контролирана среда " значи, че тя ще има придържаща мощ.
Засега политиците и обществеността в Германия не са решили за бъдещето на фамозния аутобан. Противоречивият немски министър на превоза Андреас Шойер, който е последовател на основаването на повече километри автомагистрали, неотдавна написа в Twitter:
"Ако живеете в село, имате потребност от аутобана! ", а това провокира гнева на доста хора, живеещи в селските региони, които в действителност биха предпочели по-добър публичен превоз.
Германските зелени партии, въпреки това, упорстват за неотложно прекъсване на множеството планове за разширение на Autobahn - изключително този на A49 в Хесен, защото това би означавало заличаване на 300-годишна гора от 1000 хектара.
Но въпреки бъдещето му да е нестабилно, мястото на аутобана в немската история е обезпечено.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ