Чиновниците са много, а лакомията им - безкрайна
Много хора са шашнати от протичащото се през днешния ден, само че сигурно надалеч повече са тези наивници, които едвам в този момент стартират да провиждат какви попари са надробили довчерашният им Премиер Слънце и свитата, пардон - ордата му от вакханки и сатири.
" Калинки " и " червени шапчици ", уволнени от скъпо платените си високи длъжности, се връщат на старите си щатове, защитавани грижливо за тях по две-три години.
Председатели на специфични служби, висши и нисши началници в Министерство на вътрешните работи излезли в двумесечни, тримесечни и четиримесечни неплатени отпуски...
Шефове на регулаторни органи, получаващи месечни заплати в размер на едногодишна прехрана на детска градина или кметство с 400-500 гласоподаватели.
Скоропостижно уволняване на всички 28 регионални шефове и още по-светкавично назначение на техни наследници с една единствена цел -
секване на следения избор,
който се обезпечава по линия на държавната администрация и гласоподавателите на държавна заплата.
За стоглавата ламя, позната по нашите географски ширини като държавна администрация или бюрократичен уред, е писано и говорено стотици хиляди пъти. От позиция на публичния и държавния интерес обаче изгодата е никаква. Защото другата изгода - " тяхната ", си е реалност, който от година на година става все по-неоспорим.
Нахалството и лакомията на чиновническото съсловие и държавните храненици също търпят... шеметно развиване. Естествено - в тяхна изгода. Партийните цветове, тържествените публични обети и огнените слова, кънтящи в пленарната зала на Народното събрание нямат никакво значение. Защото става дума за действителните шерпи на задкулисието.
Прост статистически образец.
Националната тактика за въвеждане на електронно ръководство е призната през 1999 година. Смята се, че по това време България е тежко опоскана бананова република, срастването на държавната власт с подземния свят е обществена загадка, а благата ни родина е оповестена за един от най-продуктивните европейски инкубатори на проведена престъпност.
Две години по-късно, когато електронното ръководство
към този момент е погълнало първите 60-70 милиона $,
обстановката с чиновническото войнство наподобява по този начин:
- централна администрация - 48 229 щатни бройки;
- регионални и общински администрации - 18 999 щатни бройки;
- обща щатна бройка - " цели " 67 228 работни места.
Иронията тук си е напълно уместна, тъй като две десетилетия по-късно (към 31 декември 2020 г.), когато електронното ръководство към този момент е глътнало минимум 800 млн. евро, картинката е следната:
- централна администрация - 106 191 щатни бройки;
- териториални администрации – 36 422 щатни бройки;
- обща щатна бройка - " единствено " 142 613 работни места.
И още две доста значими разяснения. В тези сметки не влизат магистратите и служителите в правосъдната система, чиновниците в Министерство на вътрешните работи и Българската войска, " куките " от разузнаването и контраразузнаването (т.е. ДАР и ДАНС) и държавните телохранители от НСО. В Министерство на вътрешните работи и армията се трудят към 85 000 души, а в третата власт - към 8000 магистрати и правосъдни чиновници.
Второто значимо конкретизиране е отдадено на останалите хора на държавна заплата. Както се вижда от картинката, става дума за 534 730 души - лекари и медицински сестри, учители и възпитатели в детски градини и ясли, пощи и далекосъобщения...
С две думи, като съберем на едно място всички труженици на държавна заплата какво се получава? Ами... нещо умопомрачително: частният бизнес и европейските данъкоплатци устоят към 700 000 трудоспособни българи плюс 2.1 млн. пенсионери плюс към 1.3 млн. деца и младежи до 18-годишна възраст.
Още едно изречение и завършваме със сухата статистика: в случай че фантазията на евроскептиците се сбъдне и България на следващия ден напусне Европейския съюз, знаете ли какво ще се случи? Ами страната ще банкрутира, тъй като парите от еврофондовете ще спрат и ще ни се наложи да се оправяме самички.
С други думи - за всеки случай поглеждаме отново картинката -
1.8 млн. българи, плащащи налози като " заети в частния бранш ",
ще би трябвало да устоят общо 4.1 млн. " гърла " на държавна прехрана. Нещо, което може и да се случи за избран интервал от време, само че няма по какъв начин това да продължава до безспир. Защото съществуват още три незаобиколими условия, за които никой не желае да приказва от 10 години насам:
- сивата стопанска система, която по последни данни на Международния валутен фонд (за 2019 г.) е към 39% от Брутният вътрешен продукт, т.е. някъде към 47 милиарда лева годишно заобикалят държавната хазна;
- административната тежест върху бизнеса и жителите - към 2 милиарда лева годишно;
- противозаконните и аморални бонуси, поради които издръжката единствено на администрацията коства близо 4 милиарда лева годишно.
Не стига това, ами от край време законът е подобен, че чиновника има единствено права, до момента в който неговият суверен - така наречен елементарен поданик, единствено отговорности.
В Закона за държавния чиновник, да вземем за пример, от 2006 година си написа, че всеки държавен чиновник може да извършва служба в друга администрация за период до 4 години. И, в случай че реши да се върне - мястото си е негово. Ако реши обаче да напусне - работодателят му е задължен да разгласи конкурс, а не да направи краткотрайно изпълняващия титуляр.
Същото е и с неплатените отпуски - с подобаваща легитимация, примерно - отпуск по бащинство или гледане на възрастни родители, всеки държавен чиновник може да го няма най-малко три-четири месеца, а след това да се върне като че ли нищо не е било..
Явно обаче
на чиновническата лернейска хидра
всичко това не й стига.
Онзи ден откъм " ул. " Московска " № 33 в София гръмна богатствата новина, че всякакви по-видни представители на централната и локалната власт са си харесали минимум 1200 паркоместа в столицата и си ги употребяват просто по този начин - като че ли им се поставят по рождение.
Според разпространителите на богатствата новина - организацията " Спаси София " и общинския консултант Борис Бонев, Столичната община губи милиони левове всяка година, защото богоизбраните не заплащат нищо.
" Повечето от тези паркоместа са в центъра на София, където пространствата са най-ограничени. Нашето изследване демонстрира, че тези места са завладяни нелегално. Столичната община губи милиони левове на година, а жителите са лишени от действителни места за паркиране ", се споделя в позицията на " Спаси София ".
Най-високопоставените " ползватели " са Министерство на стопанската система - към 50 паркоместа, Столична община - над 70 места към централата си на ул. " Московска " № 33, Министерския съвет - над 100 места, Народното събрание - над 220 места и така нататък
Какво да прибавим още? Само едно нещо - в случай че 1000 от тези паркоместа са в синя и зелена зона, годишно общината губи към 2.2 млн. лв..
" Калинки " и " червени шапчици ", уволнени от скъпо платените си високи длъжности, се връщат на старите си щатове, защитавани грижливо за тях по две-три години.
Председатели на специфични служби, висши и нисши началници в Министерство на вътрешните работи излезли в двумесечни, тримесечни и четиримесечни неплатени отпуски...
Шефове на регулаторни органи, получаващи месечни заплати в размер на едногодишна прехрана на детска градина или кметство с 400-500 гласоподаватели.
Скоропостижно уволняване на всички 28 регионални шефове и още по-светкавично назначение на техни наследници с една единствена цел -
секване на следения избор,
който се обезпечава по линия на държавната администрация и гласоподавателите на държавна заплата.
За стоглавата ламя, позната по нашите географски ширини като държавна администрация или бюрократичен уред, е писано и говорено стотици хиляди пъти. От позиция на публичния и държавния интерес обаче изгодата е никаква. Защото другата изгода - " тяхната ", си е реалност, който от година на година става все по-неоспорим.
Нахалството и лакомията на чиновническото съсловие и държавните храненици също търпят... шеметно развиване. Естествено - в тяхна изгода. Партийните цветове, тържествените публични обети и огнените слова, кънтящи в пленарната зала на Народното събрание нямат никакво значение. Защото става дума за действителните шерпи на задкулисието.
Прост статистически образец.
Националната тактика за въвеждане на електронно ръководство е призната през 1999 година. Смята се, че по това време България е тежко опоскана бананова република, срастването на държавната власт с подземния свят е обществена загадка, а благата ни родина е оповестена за един от най-продуктивните европейски инкубатори на проведена престъпност.
Две години по-късно, когато електронното ръководство
към този момент е погълнало първите 60-70 милиона $,
обстановката с чиновническото войнство наподобява по този начин:
- централна администрация - 48 229 щатни бройки;
- регионални и общински администрации - 18 999 щатни бройки;
- обща щатна бройка - " цели " 67 228 работни места.
Иронията тук си е напълно уместна, тъй като две десетилетия по-късно (към 31 декември 2020 г.), когато електронното ръководство към този момент е глътнало минимум 800 млн. евро, картинката е следната:
- централна администрация - 106 191 щатни бройки;
- териториални администрации – 36 422 щатни бройки;
- обща щатна бройка - " единствено " 142 613 работни места.
И още две доста значими разяснения. В тези сметки не влизат магистратите и служителите в правосъдната система, чиновниците в Министерство на вътрешните работи и Българската войска, " куките " от разузнаването и контраразузнаването (т.е. ДАР и ДАНС) и държавните телохранители от НСО. В Министерство на вътрешните работи и армията се трудят към 85 000 души, а в третата власт - към 8000 магистрати и правосъдни чиновници.
Второто значимо конкретизиране е отдадено на останалите хора на държавна заплата. Както се вижда от картинката, става дума за 534 730 души - лекари и медицински сестри, учители и възпитатели в детски градини и ясли, пощи и далекосъобщения...
С две думи, като съберем на едно място всички труженици на държавна заплата какво се получава? Ами... нещо умопомрачително: частният бизнес и европейските данъкоплатци устоят към 700 000 трудоспособни българи плюс 2.1 млн. пенсионери плюс към 1.3 млн. деца и младежи до 18-годишна възраст.
Още едно изречение и завършваме със сухата статистика: в случай че фантазията на евроскептиците се сбъдне и България на следващия ден напусне Европейския съюз, знаете ли какво ще се случи? Ами страната ще банкрутира, тъй като парите от еврофондовете ще спрат и ще ни се наложи да се оправяме самички.
С други думи - за всеки случай поглеждаме отново картинката -
1.8 млн. българи, плащащи налози като " заети в частния бранш ",
ще би трябвало да устоят общо 4.1 млн. " гърла " на държавна прехрана. Нещо, което може и да се случи за избран интервал от време, само че няма по какъв начин това да продължава до безспир. Защото съществуват още три незаобиколими условия, за които никой не желае да приказва от 10 години насам:
- сивата стопанска система, която по последни данни на Международния валутен фонд (за 2019 г.) е към 39% от Брутният вътрешен продукт, т.е. някъде към 47 милиарда лева годишно заобикалят държавната хазна;
- административната тежест върху бизнеса и жителите - към 2 милиарда лева годишно;
- противозаконните и аморални бонуси, поради които издръжката единствено на администрацията коства близо 4 милиарда лева годишно.
Не стига това, ами от край време законът е подобен, че чиновника има единствено права, до момента в който неговият суверен - така наречен елементарен поданик, единствено отговорности.
В Закона за държавния чиновник, да вземем за пример, от 2006 година си написа, че всеки държавен чиновник може да извършва служба в друга администрация за период до 4 години. И, в случай че реши да се върне - мястото си е негово. Ако реши обаче да напусне - работодателят му е задължен да разгласи конкурс, а не да направи краткотрайно изпълняващия титуляр.
Същото е и с неплатените отпуски - с подобаваща легитимация, примерно - отпуск по бащинство или гледане на възрастни родители, всеки държавен чиновник може да го няма най-малко три-четири месеца, а след това да се върне като че ли нищо не е било..
Явно обаче
на чиновническата лернейска хидра
всичко това не й стига.
Онзи ден откъм " ул. " Московска " № 33 в София гръмна богатствата новина, че всякакви по-видни представители на централната и локалната власт са си харесали минимум 1200 паркоместа в столицата и си ги употребяват просто по този начин - като че ли им се поставят по рождение.
Според разпространителите на богатствата новина - организацията " Спаси София " и общинския консултант Борис Бонев, Столичната община губи милиони левове всяка година, защото богоизбраните не заплащат нищо.
" Повечето от тези паркоместа са в центъра на София, където пространствата са най-ограничени. Нашето изследване демонстрира, че тези места са завладяни нелегално. Столичната община губи милиони левове на година, а жителите са лишени от действителни места за паркиране ", се споделя в позицията на " Спаси София ".
Най-високопоставените " ползватели " са Министерство на стопанската система - към 50 паркоместа, Столична община - над 70 места към централата си на ул. " Московска " № 33, Министерския съвет - над 100 места, Народното събрание - над 220 места и така нататък
Какво да прибавим още? Само едно нещо - в случай че 1000 от тези паркоместа са в синя и зелена зона, годишно общината губи към 2.2 млн. лв..
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ