Много хора ми споделят, че животът им не е протекъл

Много хора ми споделят, че животът им не е протекъл по метода, по който са си го представяли. Причините за това са разнообразни, само че общото сред тях е, че не са били готови за нещата, които им се случват или не са си взели поука от тях. В тази публикация ще ви опиша за 3 значими събития в нашия живот, при които постоянно упованията и действителността се разминават и какви финансови решения може да вземем, с цел да реализираме дълготрайните ни цели.
Да напуснеш бащината къща
Като деца (и изключително като тийнейджъри) си мечтаехме за деня, в който ще напуснем дома на родителите ни и ще вършим каквото си желаеме. Иронията е, че колкото повече наближаваше 18-ия ни рожден ден, толкоз повече осъзнавахме, че това не е толкоз хубаво, колкото сме си го представяли. Всички неща, за които преди този момент са мислили мама и тате, към този момент стават наша отговорност. Като възрастни би трябвало да работим, с цел да имаме пари, с които да плащаме наема, битовите сметки, храната, облеклата и други наложителни разноски, както и да остават пари за удоволствия.

Оказва се, че това въобще не е елементарно. Ако желаеме да си намерим позиция с добра заплата, ще би трябвало да отидем да живеем в някой от огромните градове у нас, където опциите са доста повече. Преди да стартираме работа обаче, би трябвало да си намерим къде да живеем. Тук идва първият проблем. Наемите на жилищата са доста високи, а като прибавим останалите разноски, ще би трябвало да работим единствено за заслон и с цел да си плащаме сметките. А също така, ще би трябвало да си готвим у дома, тъй като не може да си позволим да се храним единствено по заведения. Другият вид е да караме единствено на банички и дюнери (не го препоръчвам). Не по този начин си го приставяхме, нали?

Това е и повода над 50% от хората до 34 години у нас да живеят с родителите си, а междинната възраст, на която стартират да се грижат независимо за себе си младите българи е 30 години (по данни на Евростат). Ние сме типична южна страна, където постоянно може да разчитаме на родителите си, с цел да ни дадат пари, да ни подслонят краткотрайно или да оказват помощ при развъждането на децата ни. В развитите северни страни нещата са доста по-различни.

Какво може да създадем, в случай че сме в сходна обстановка? Първото нещо е да си създадем персонален финансов проект. В него да опишем какви са нашите цели и цели, както и по какъв начин може да ги реализираме. Когато сме независими, едно от първите неща е да генерираме по-високи приходи и да усъвършенстваме разноските. Това ще ни разреши да заделяме средства, с които да подобряваме виталния си стандарт, да си купим независимо жилище и да реализираме финансова непоклатимост.
Три дни яли, пили и се веселили
Повечето приказки приключват с „ …и те заживели щастливо до края на дните си “ откакто принцът и принцесата се оженят. В действителния живот не стоят по този начин нещата. Сключването на цивилен брак или взаимното общуване са единствено началото на един дълъг път, изпълнен с провокации.

Като деца си мечтаем да срещнем нашия принц или принцеса, а като по-големи се надяваме ученическата или студентската ни обич да прерасне в освен това, само че сигурно не си мислим, че първо би трябвало да се стабилизираме финансово и да напреднем в кариерата, преди да помислим за неща като семейство и деца. В живота обаче, тъкмо това се случва. Все повече се усилва междинната възраст за подписване на брак и тя към този момент е близо 32 години за мъжете и 29 години за дамите. Не са редки случаите измежду образованите хора в огромните градове, в които и двамата младоженци са над 35 години (дори над 40 години).

Като стана въпрос за женитба, това също е отживялост, съгласно българите. Браковете понижават стабилно през последните години, като през 2020 година се доближава до коефициент на брачност от 3.2 промила (3.2 сватби на 1000 души). Общият брой подписани бракове за предходната година е малко над 22,000 по данни на Национален статистически институт. В същото време, разводите са към 9,000 за предходната година, като междинната дълготрайност на един брак е 16 години.

Ако би трябвало да обобщим тези данни, все по-рядко се женим, вършим го късно и браковете не не престават дълго. От моя опит мога да кажа, че намирането на точния сътрудник е един от главните критерии за благополучен и сполучлив път в живота. Няма да давам препоръки по какъв начин да го намерим, тъй като явно не е толкоз елементарно в свят, в който прекарваме главната част от времето ни на работа и в обществените мрежи, които вместо да ни сближават ни отдалечават един от различен.

Ще ви споделя по какъв начин да разберем дали индивидът, с който желаеме да прекараме живота си, е с близки разбирания и цели до нашите. Това ще го разберем по неговото отношение към парите, тяхното изкарване и харчене. Хората споделят, че противоположностите се притеглят, само че това не важи за ръководството на персоналните ни финанси. Когато задачите са разнообразни, също не се чака да „ заживеят дълго и щастливо “. Ако единият сътрудник желае деца, а другият да гради кариера, мъчно ще се „ срещнат “. Прахосник и спестовник също не биха се разбрали.
Пенсиониране
Пенсионирането е третото значимо събитие, при което има разминаване сред упованията и действителността. За множеството от нас този стадий от живота ни наподобява доста надалеч и не си коства да мислим за него. Точно по този начин разсъждаваха и моите родители. Казваха си, че „ има време “ и както всички са получили пенсии, когато са събрали нужните точки от възраст и стаж, по този начин и те ще се любуват на живота с парите, които ще им обезпечи страната против това, че над 40 години са внасяли осигуровки.

Това не се случи и те бяха едни от стотиците хиляди излъгани хора, които получиха мизерни пенсии от Национален осигурителен институт и трябваше да работят даже след пенсионирането (майка ми още го прави), с цел да имат пари най-малко за храна, медикаменти и за заплащане на битовите сметки. Това ни чака и нас, в случай че не се замислим още в този момент по какъв начин може да се погрижим за времето, в което няма да можем или да желаеме да работим.

За благополучие, времето е на наша страна и с цел да не сме като сегашните пенсионери, които си споделят „ Ако знаех, че по този начин ще стане, щях да направя нещо “, може да стартираме да спестяваме и влагаме, което благодарение на комплицираната рента ще ни разреши да натрупаме средства, с които да живеем откакто се оттеглим от дейна работа. Ако страната даде нещо, това ще е бонус.

За край

Независимо дали събитията в нашия живот се случват както сме ги възнамерявали или не, би трябвало да запомним, че постоянно има излаз от обстановката. Въпросът е дали ще чакаме последният вероятен миг или ще действаме превантивно и ще вложим малко повече разсъдък в решенията, които взимаме. Аз бих избрал второто, а вие?