CineLibri: Чайка
Много огромен обожател съм на Чехов, по тази причина към всяка негова екранизация подобавам по едно и също време с вяра и страх. Гледал съм, несъмнено, няколко пъти разнообразни театрални версии на " Чайка " (преди години в Народния със Стефан Данаилов като Тригорин беше много добра), но чисто новият филм на Майкъл Майър незабавно ме сграбчи, покори и развълнува. Въпреки ниската (6.1) оценка в IMDb чакам и награди (поне британски) в края на годината.
Образите и характерите са съвършено създадени и изиграни. Известната актриса Ирина Аркадина (Анет Бенинг, малко стара за тази роля, на 60), повехнала, само че горда и самонадеяна аристократична и благородна хубавица, себична скъперница, която отхвърля да остарее ( " непрекъснато работя " ), посещава имението си в провинцията дружно с доста по-младия си ухажор Борис Тригорин (Кори Столт, впечатли ме като Хемингуей при Уди Алън, очевидно фамозен сценичен бродуейски артист, който към този момент играе съвсем във всеки стойностен филм), надарен, само че слабоволев, безгръбначен и отстъпчив публицист и драматург, грозноват, но завладяващ и ласкаещ женската суетност.
Там тя заварва добродушния си и методичен брат Сорин (Брайън Денехи), типичният и наложителен Чехов воин, който е пропилял гения и заложбите си в леност, мързел и вино ( " аз съм индивидът, който искаше " ), и сина си Константин (Били Хаули от " Дюнкерк " и " На плажа Чезъл " ), дръзновен и надарен юноша, гальовен и прекрасен, който мечтае да стане публицист, ненавижда майка си и е влюбен в съседката Нина Заречная (Сърша Ронан, отново отлично, на 24 е преизпълнена с талант), нежна и грациозна очарователна разцъфваща розова пъпка с девича и наивна прелест, бедна, само че с кураж, самочувствие и фантазии.
Дъщерята на шефа - дебелият и гръмък тъпанар Шамраев (Глен Флешлер), Маша (Елизабет Мос, може да изиграе всичко), грозновато и пълничко мъдро и язвително пушещо и подпийващо вироглаво момиче ( " вървя в печал по моята младост " ), е влюбена в Константин. Майка ѝ Полина, неугледна и унищожена от работа, само че блага жена, е отдадена телом и духом на локалния женкар, отново наложителният Чехов лекар Дорн (Джон Тени), непокътнат мъж със скотски съблазън, изтънчени черти и загаснал взор.
Сюжета го знаете. Константин слага навън авангардна пиеса с Нина, осмяна и злостно разкритикувана от Ирина. Той е разгневен, унизен и афектиран, в това време Нина демонстрира очевидно на Тригорин, че е влюбена в него. Той, какъвто си е мекушав опортюнист, хлътва, само че Аркадина усеща заплахата и го сортира към Москва. За там се запътва незабавно и младата госпожица, мечтаеща за театрална кариера и преследваща известния създател. Костя след безразсъден и смешен опит за самоубийство се заема съществено с писане. Няколко годии по-късно всички отново се събират в имението, тъй като Сорин е на смъртно легло, а в това време...
Историята е повече за ревнивост, злоба и операции, за властни характери, покоряващи и командващи, инертни и податливи на въздействието на по-силния души. Тук прословутата имитация " видял чайка и от досада я погубил " е сменена (дали не е по този начин при британския превод?) с " не намерил нищо положително да направи ". Поантата е обаче, че при любовта няма заслуги, добротата, благородството и верността не я печелят, тя постоянно е отдадена на незаслужаващи я даже не подлеци, а положителни и приблизително даровити, само че слаби мижитурки. Или се примиряваш и го преодоляваш, или посягаш към пушката, която, както знаем тъкмо от Чехов, неслучайно е на сцената.
Образите и характерите са съвършено създадени и изиграни. Известната актриса Ирина Аркадина (Анет Бенинг, малко стара за тази роля, на 60), повехнала, само че горда и самонадеяна аристократична и благородна хубавица, себична скъперница, която отхвърля да остарее ( " непрекъснато работя " ), посещава имението си в провинцията дружно с доста по-младия си ухажор Борис Тригорин (Кори Столт, впечатли ме като Хемингуей при Уди Алън, очевидно фамозен сценичен бродуейски артист, който към този момент играе съвсем във всеки стойностен филм), надарен, само че слабоволев, безгръбначен и отстъпчив публицист и драматург, грозноват, но завладяващ и ласкаещ женската суетност.
Там тя заварва добродушния си и методичен брат Сорин (Брайън Денехи), типичният и наложителен Чехов воин, който е пропилял гения и заложбите си в леност, мързел и вино ( " аз съм индивидът, който искаше " ), и сина си Константин (Били Хаули от " Дюнкерк " и " На плажа Чезъл " ), дръзновен и надарен юноша, гальовен и прекрасен, който мечтае да стане публицист, ненавижда майка си и е влюбен в съседката Нина Заречная (Сърша Ронан, отново отлично, на 24 е преизпълнена с талант), нежна и грациозна очарователна разцъфваща розова пъпка с девича и наивна прелест, бедна, само че с кураж, самочувствие и фантазии.
Дъщерята на шефа - дебелият и гръмък тъпанар Шамраев (Глен Флешлер), Маша (Елизабет Мос, може да изиграе всичко), грозновато и пълничко мъдро и язвително пушещо и подпийващо вироглаво момиче ( " вървя в печал по моята младост " ), е влюбена в Константин. Майка ѝ Полина, неугледна и унищожена от работа, само че блага жена, е отдадена телом и духом на локалния женкар, отново наложителният Чехов лекар Дорн (Джон Тени), непокътнат мъж със скотски съблазън, изтънчени черти и загаснал взор.
Сюжета го знаете. Константин слага навън авангардна пиеса с Нина, осмяна и злостно разкритикувана от Ирина. Той е разгневен, унизен и афектиран, в това време Нина демонстрира очевидно на Тригорин, че е влюбена в него. Той, какъвто си е мекушав опортюнист, хлътва, само че Аркадина усеща заплахата и го сортира към Москва. За там се запътва незабавно и младата госпожица, мечтаеща за театрална кариера и преследваща известния създател. Костя след безразсъден и смешен опит за самоубийство се заема съществено с писане. Няколко годии по-късно всички отново се събират в имението, тъй като Сорин е на смъртно легло, а в това време...
Историята е повече за ревнивост, злоба и операции, за властни характери, покоряващи и командващи, инертни и податливи на въздействието на по-силния души. Тук прословутата имитация " видял чайка и от досада я погубил " е сменена (дали не е по този начин при британския превод?) с " не намерил нищо положително да направи ". Поантата е обаче, че при любовта няма заслуги, добротата, благородството и верността не я печелят, тя постоянно е отдадена на незаслужаващи я даже не подлеци, а положителни и приблизително даровити, само че слаби мижитурки. Или се примиряваш и го преодоляваш, или посягаш към пушката, която, както знаем тъкмо от Чехов, неслучайно е на сцената.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ