Много е лесно в ерата на Facebook и масовите мобилни

Много е елементарно в ерата на Фейсбук и всеобщите мобилни устройства да бъдеш оракул на Апокалипсиса. Всеки, който има ЕГН, започващо с 8 или по-малка цифра, може умерено да се яхне на кръстоносния поход против актуалния свят, актуалните технологии, актуалните хора. Трудно е да бъдеш справедлив, когато субективната позиция на най-щастливите години в живота – детството, замъглява сходно на артистичен филтър трезвата преценка за по-зрелия живот.

Това, което не трябва да забравяме, е че историята наистна повтаря себе си, и нещата, които ни вълнуват и ни карат да подвигаме революции, от дълго време са се трансформирали в най-клиширания блокбастър на киносалона, наименуван човешка цивилизация. Да се излива неправилен хейт може да разтоварващо, само че не е изключително градивно – да, може би преди 20 години децата са играели повече на открито, може би са общували повече вербално, само че пък преди 200 години са поработвали повече на плантациите, а преди 200 000 – са ловували с голи ръце и са драли плячката си с каменни ножове. Едва ли някой милее по тези времена, даже да има бегла визия за тях.



Разбира се, опълчването на остарялото и новото не е отвчера и не зависи единствено от щастливите детски мемоари – то е залегнало надълбоко в логиката на психиката на хората и мъчно можем да ги съдим строго за това. Лесно е да се каже, че Фейсбук е умъртвил същинските другарства, наложил е нов и безусловно отрицателен морал в връзките сред хората, трансформирал е ценностната им система към по-лошо. Лесно е да обвиним технологиите за това, че не се срещаме повече и не си приказваме онлайн повече. Да погледнем какво се случва на малко по-конкретно равнище, тъй като общите приказки са обичайно непокътнати за политиците и философите.
Телефонните диалози
В последните да кажем 10 години доста подправени пророци предричаха гибелта на телефонния диалог. Има доста проучвания по въпроса – както от мобилни оператори, по този начин и от самостоятелни институции като Масачузетски софтуерен институт и Института по мобилни технологии. За да не ви занимавам с графики, колони и таблици, ето сумарните статистики за използването на смарт телефони през 2012 като минути дневно, по отношение на активността.

1. Сърфиране в Интернет – 25 минути
2. Фейсбук – 18 минути
3. Игри – 16 минути
4. Гласови позвънявания – 12 минути
5. SMS – 10 минути
6. Гледане на телевизия – 9 минути
7. Четене на книги – 9 минути
8. Снимки – 3 минути



От тези резултати не можем еднопосочно да кажем, че хората си приказват по-малко. Даже тъкмо противоположното – в случай че би трябвало да съпоставям телефонните диалози, които организирах преди 10 години, сигурно в множеството случаи дневно са се събирали не повече от 10 минути. Със същия триумф можем да кажем, че фотографията умира или каквото си пожелаете от сходни статистики. Важно ли е да си приказваме по телефона? Дали вербалната връзка ни прави по-социални, по-екстровертни и ни оказва помощ да се приспособяваме по-добре? Това, несъмнено, зависи от обществото. Когато желаната връзка е писмената, не може да се твърди, че умения във вербалната ще дадат на някого преимущество. Всъщност, не желая да пазя сляпо технологиите и обстановките, в които хората седят на една маса и си пишат през мобилни устройства без да се поглеждат. Но още веднъж – тези хора най-вероятно щяха да четат вестник и да си мълчат преди 20-30 или 40 години. Проблемът не е в технологиите.

Срещите лице в лице

Голяма рецензия на актуалните обществени мрежи е, че действително вършат хората асоциални – т.е. двама души избират да стоят у дома и да пишат през Фейсбук или Skype, вместо да се срещнат на кафе или друга обществена напитка. Да си призная, не мога да показва никакви статистики с изключение на личния си опит в това отношение. И защото ЕНГ-то ми е в ниските стойности на 8, евентуално не съм представителна извадка. Съществува, несъмнено, наклонност хората да придвижват доста от дейностите си във Фейсбук, само че не съм сигурен, че някой би предпочел да гледа фотоси на Крушунските водопади, вместо да иде там, в случай че има опция и предпочитание. Аз не бих.

Колкото до събиранията – хората имат потребност от живата връзка, колкото и да се пробват да ни убедят, че се трансформираме в безмозъчни и прочувствено осакатени зомбита. Не съм забелязал улиците да са пусти, театрите и кината – празни, питейните заведения и нощните заведения – обезлюдени. Фейсбук е само инструмент за шерване на прекарвания, в случай че такива липсват, той е ненужен. И още нещо – местата, които обезпечават срещи лице в лице, най-малко в града, в който аз пребивавам, са еднообразно обитаеми през последните години. Нито едно от тях не е банкрутирало поради липса на клиенти, приказваме за места, където се събират най-вече младежи. Така че, може би не би трябвало да истерясваме толкоз от Фейсбук опасността и виртуалния живот в нета.
Грамотността и полезностите на младите
Тук пожертвам да вляза в зона, в която ще бъда линчуван от ядосани учители/родители/политици/тийнейджъри и в действителност можете да сложите до наклонените черти съвсем всяка социална група. Защото особено за България въпросите с образованието, културата, възпитанието на младите, са толкоз мъчителни, че провокират краткотрайни умопомрачения в някои хора.

Да, може би актуалните младежи четат по-малко книги и пишат по-неграмотно, само че би трябвало ли технологиите да са отговорни за това? Един Kindle не е ли нова и публикувана технолгогия? Защото имам познати, които с помощта на този електронен читател, съумяха да възродят назад любовта си към книгите и да стартират да четат по 10, 20, 30 книги годишно. А какво ограмотява по-добре от четенето на книги?



Дали един тийн ще виси пред компютъра, цъкайки Halo или CS, или ще се шляе на открито с тръбата за фунийки, това се отразява съвсем еднообразно на степента му на начетеност. Ценностите се построява рано, даже прекомерно рано, с цел да бъдат чак толкоз подвластни от технологиите. Ако се замислите, множеството анти-Facebook деятели акцентират по какъв начин харесваният в обществената мрежа имат прекомерно висока стойност в ценностната стълбица. Кой не желае да бъде харесван? Силата на готиния и лайкове обществено субект датира от времената, когато Уг убива повече саблезъби тигри и има по-космата гръд от Бок, да речем. Схващате картинката. Технологиите могат да усилят като лупа обособени сегменти от комплицираната амалгама на човешкото, само че надали могат тотално да ни трансформират. Все отново еволюцията е градила тези модели на оцеляване с милиони години, надали 10 години Фейсбук могат елементарно да трансформират това.
Вместо умозаключение
За да не се трансформирам в месията на софтуерния Едем, ще споделя няколко неща, които в действителност са проблем. Първоначалната концепция на технологиите е да създадат живота на хората по-лесен, по-приятен и по-щастлив в идеалния случай. По една или друга причина, постоянно една или повече от тези цели остават неизпълнени. И тук казусът още веднъж е вътрешен. За да бъде едно човешко създание задоволено и щастливо, то преди всичко би трябвало да си отговори на въпроса какво тъкмо би го направило задоволено и щастливо. Не успее ли, нито една технология няма да се окаже път към щастието и благополучието. Обратното важи с цялостна мощ, когато един човек е изцяло наясно какво желае да прави с живота си и кои са нещата, които го вършат благополучен, даже без смарт телефон, таблет, Интернет, Фейсбук, очила за виртуална действителност или последната гейм подпора, той ще бъде благополучен. Лесно е да развяваме пръст и да сеем софтуерна ненавист, несъмнено, че е елементарно. Иначе ще би трябвало да останем сами със себе си и вероятно да разберем за какво сме нещастни.

Мариян Славов