Има ли право на данъчен кредит инвеститор, който изгражда техническа инфраструктура за своя сметка в чужд имот?
Много постоянно в практиката обектите на техническата инфраструктура се построяват и усъвършенстват за сметка на вложителя, а не за сметка на общината и страната. Последните по силата на контракт не дължат настрана заплащане за строителната услуга.
Строителството в непознат парцел съставлява активност, нормално с търговски темперамент, при която данъчно задължено лице-инвеститор построява обекти на техническата инфраструктура за своя сметка, със единодушие на притежателя на парцела. Става въпрос за създаване на улици, алеи, площади, за мрежи и уреди - водоснабдяване, канализация, електрификация, газификация и други. Тази техническа инфраструктура се построява в парцел, благосъстоятелност на страната или общината.
Следва да отбележим, че при строителство на техническа инфраструктура в непознат парцел, притежателят на парцела става притежател на всичко издигнато в него. Това е по този начин по силата на член 92 от закона за собствеността.
Едно от рестриктивните мерки за пораждане и практикуване на правото на данъчен заем по смисъла на закона за налог върху добавената стойност е добитите артикули или услуги да са предопределени за следващи възмездни доставки. При т.нар безплатни доставки не поражда правото на приспадане на данъчен заем по силата на член 70, алинея 1, т. 2 от ЗДДС.
1. Безвъзмездни доставки
Кои доставки на артикули и услуги са безплатни? По силата на §1, т. 8 от ЗДДС, „ безплатна доставка “ е тази, при която няма заплащане или цената на даденото неведнъж надвишава полученото. Безвъзмездността на доставката не следва да се абсолютизира и правото на данъчен заем би могло да възникне при избрани предпоставки.
2. Право на данъчен заем при безплатни доставки
За да възникне правото на данъчен заем при безплатна доставка - строителство, изразяващо се в създаване или възстановяване на техническа инфраструктура, следва да са изпълнени следните условия:
2.1. Безвъзмездно приемане от страна на притежателя на парцела на строителна услуга от страна на вложителя - създаване или възстановяване на техническа инфраструктура;
2.2. Строителната услуга се употребява от притежателя на парцела и вложителя в границите на икономическата им дейност;
2.3. Извършената строителна услуга не надвишава нужното вложителят да може да прави следващи облагаеми доставки на лични имоти;
2.4. Стойността на строителната услуга в интерес на притежателя на парцела, да е включена в цената на стоките и услугите, които вложителят дава на трети лица.
Горното е признато в диспозитива на решение на Съда на Европейския съюз от 14.09.2017 по дело С-132/161.
В съответния случай, съгласно непрекъснатата правосъдна процедура на Съда на Европейски Съюз, съществуването на директна и непосредствена връзка сред съответна получена доставка от трето лице, притежател на техническата инфраструктура и една или повече осъществени доставки /продажба на артикули или услуги от инвеститора/, пораждащи право на приспадане на Данък добавена стойност. По принцип е належащо, с цел да се признае на данъчнозадълженото лице-инвеститор право на приспадане на Данък добавена стойност за построената или усъвършенствана техническа инфраструктура изцяло осъществяване на условията посочени в решение на съда на Европейския съюз по дело С 132/16.
Правото на приспадане на Данък добавена стойност, начислен за получените доставки на артикули или услуги, допуска, че разноските, направени за приемането им, са част от детайлите, формиращи цената на обложените осъществени доставки, пораждащи право на приспадане (решения от 29 октомври 2009 година, SKF, C‑29/08, EU:C:2009:665,т. 57 и от 18 юли 2013 година, ЕЙ И Европейски Съюз — 3С Марица Изток I, C‑124/12, EU:C:2013:488, т. 27).
По член 70, алинея 1, т. 2 ЗДДС, правото на приспадане на данъчен заем не е налице, когато стоките или услугите са предопределени за безплатни доставки или за действия, разнообразни от икономическата активност на лицето.
„ Разпоредбата на член 70, алинея 1, т. 2 ЗДДС в израза " предопределени за " изисква да се вземе поради субективното желание на получателя по облагаемите доставки защо ще бъдат употребявани - за безплатни доставки или за действия, разнообразни от икономическата активност на лицето.
За да се издаде позволение за градеж за обект, следва да е обезпечено обикновено водоснабдяване, отклоняване на отпадни води и електрозахранване, с което са изпълнени условията към градежите по член 169, алинея 1, т. 1 - 4 Закон за устройство на територията, като наложително изискване за издаване на позволение за градеж. По член 142, алинея 1 Закон за устройство на територията капиталовите планове подлежат на координиране и одобрение и са съображение за издаване на позволение за градеж. Според член 142, алинея 2 Закон за устройство на територията идейният капиталов план може да бъде съображение за издаване на позволение за градеж, в случай че за него е направена предварителна оценка за сходство с предвижданията на Подробен устройствен план, с условията към градежите според нормативните актове за функционалност, транспортна досегаемост, запазване на околната среда и здравната отбрана.
Видно от т. 47 от решение С-118/11, Съда на Европейския съюз приема, че е налице право на приспадане в интерес на данъчнозадълженото лице даже при липса на директна и непосредствена връзка сред избрана получена доставка и една или повече осъществени доставки, пораждащи право на приспадане. Правото на приспадане на данъчен заем може да възникне единствено когато разноските за съответните услуги са част от общите разноски на вложителя и заради това съставляват детайли, формиращи цената на стоките или услугите, които то доставя.
Разходите, които са част от общите разноски на вложителя, следва да имат директна и непосредствена връзка с цялостната икономическа активност на това данъчнозадълженото лице. В тази тенденция са и Решение № 5663 от 23.04.2013 по адм. дело № 9875/2012 година, Решение№ 2764 от 26.02.2014 г.по адм. дело № 7690/2013, Решение № 9485 от 07.07.2014 г.по адм. дело № 10528/2013, Решение № 9588 от 08.07.2014 г.по адм. дело № 14751/2013 на Върховния административен съд
От гореизложеното и съгласно наложителната процедура на Съда на Европейския съюз по каузи С 118/11 и С 132/16, можем да създадем извод, че при създаване и усъвършенстване на техническа инфраструктура за сметка на вложителя, за последния поражда право на данъчен заем. Достатъчно изискване за неприлагане на ограничаването за прилагане на данъчен заем по член 70, алинея 1, т. 2 от ЗДДС е вложителят да извърши условията на решение СЕС- С 132//16
Автор: адв. Любомир Владикин
Строителството в непознат парцел съставлява активност, нормално с търговски темперамент, при която данъчно задължено лице-инвеститор построява обекти на техническата инфраструктура за своя сметка, със единодушие на притежателя на парцела. Става въпрос за създаване на улици, алеи, площади, за мрежи и уреди - водоснабдяване, канализация, електрификация, газификация и други. Тази техническа инфраструктура се построява в парцел, благосъстоятелност на страната или общината.
Следва да отбележим, че при строителство на техническа инфраструктура в непознат парцел, притежателят на парцела става притежател на всичко издигнато в него. Това е по този начин по силата на член 92 от закона за собствеността.
Едно от рестриктивните мерки за пораждане и практикуване на правото на данъчен заем по смисъла на закона за налог върху добавената стойност е добитите артикули или услуги да са предопределени за следващи възмездни доставки. При т.нар безплатни доставки не поражда правото на приспадане на данъчен заем по силата на член 70, алинея 1, т. 2 от ЗДДС.
1. Безвъзмездни доставки
Кои доставки на артикули и услуги са безплатни? По силата на §1, т. 8 от ЗДДС, „ безплатна доставка “ е тази, при която няма заплащане или цената на даденото неведнъж надвишава полученото. Безвъзмездността на доставката не следва да се абсолютизира и правото на данъчен заем би могло да възникне при избрани предпоставки.
2. Право на данъчен заем при безплатни доставки
За да възникне правото на данъчен заем при безплатна доставка - строителство, изразяващо се в създаване или възстановяване на техническа инфраструктура, следва да са изпълнени следните условия:
2.1. Безвъзмездно приемане от страна на притежателя на парцела на строителна услуга от страна на вложителя - създаване или възстановяване на техническа инфраструктура;
2.2. Строителната услуга се употребява от притежателя на парцела и вложителя в границите на икономическата им дейност;
2.3. Извършената строителна услуга не надвишава нужното вложителят да може да прави следващи облагаеми доставки на лични имоти;
2.4. Стойността на строителната услуга в интерес на притежателя на парцела, да е включена в цената на стоките и услугите, които вложителят дава на трети лица.
Горното е признато в диспозитива на решение на Съда на Европейския съюз от 14.09.2017 по дело С-132/161.
В съответния случай, съгласно непрекъснатата правосъдна процедура на Съда на Европейски Съюз, съществуването на директна и непосредствена връзка сред съответна получена доставка от трето лице, притежател на техническата инфраструктура и една или повече осъществени доставки /продажба на артикули или услуги от инвеститора/, пораждащи право на приспадане на Данък добавена стойност. По принцип е належащо, с цел да се признае на данъчнозадълженото лице-инвеститор право на приспадане на Данък добавена стойност за построената или усъвършенствана техническа инфраструктура изцяло осъществяване на условията посочени в решение на съда на Европейския съюз по дело С 132/16.
Правото на приспадане на Данък добавена стойност, начислен за получените доставки на артикули или услуги, допуска, че разноските, направени за приемането им, са част от детайлите, формиращи цената на обложените осъществени доставки, пораждащи право на приспадане (решения от 29 октомври 2009 година, SKF, C‑29/08, EU:C:2009:665,т. 57 и от 18 юли 2013 година, ЕЙ И Европейски Съюз — 3С Марица Изток I, C‑124/12, EU:C:2013:488, т. 27).
По член 70, алинея 1, т. 2 ЗДДС, правото на приспадане на данъчен заем не е налице, когато стоките или услугите са предопределени за безплатни доставки или за действия, разнообразни от икономическата активност на лицето.
„ Разпоредбата на член 70, алинея 1, т. 2 ЗДДС в израза " предопределени за " изисква да се вземе поради субективното желание на получателя по облагаемите доставки защо ще бъдат употребявани - за безплатни доставки или за действия, разнообразни от икономическата активност на лицето.
За да се издаде позволение за градеж за обект, следва да е обезпечено обикновено водоснабдяване, отклоняване на отпадни води и електрозахранване, с което са изпълнени условията към градежите по член 169, алинея 1, т. 1 - 4 Закон за устройство на територията, като наложително изискване за издаване на позволение за градеж. По член 142, алинея 1 Закон за устройство на територията капиталовите планове подлежат на координиране и одобрение и са съображение за издаване на позволение за градеж. Според член 142, алинея 2 Закон за устройство на територията идейният капиталов план може да бъде съображение за издаване на позволение за градеж, в случай че за него е направена предварителна оценка за сходство с предвижданията на Подробен устройствен план, с условията към градежите според нормативните актове за функционалност, транспортна досегаемост, запазване на околната среда и здравната отбрана.
Видно от т. 47 от решение С-118/11, Съда на Европейския съюз приема, че е налице право на приспадане в интерес на данъчнозадълженото лице даже при липса на директна и непосредствена връзка сред избрана получена доставка и една или повече осъществени доставки, пораждащи право на приспадане. Правото на приспадане на данъчен заем може да възникне единствено когато разноските за съответните услуги са част от общите разноски на вложителя и заради това съставляват детайли, формиращи цената на стоките или услугите, които то доставя.
Разходите, които са част от общите разноски на вложителя, следва да имат директна и непосредствена връзка с цялостната икономическа активност на това данъчнозадълженото лице. В тази тенденция са и Решение № 5663 от 23.04.2013 по адм. дело № 9875/2012 година, Решение№ 2764 от 26.02.2014 г.по адм. дело № 7690/2013, Решение № 9485 от 07.07.2014 г.по адм. дело № 10528/2013, Решение № 9588 от 08.07.2014 г.по адм. дело № 14751/2013 на Върховния административен съд
От гореизложеното и съгласно наложителната процедура на Съда на Европейския съюз по каузи С 118/11 и С 132/16, можем да създадем извод, че при създаване и усъвършенстване на техническа инфраструктура за сметка на вложителя, за последния поражда право на данъчен заем. Достатъчно изискване за неприлагане на ограничаването за прилагане на данъчен заем по член 70, алинея 1, т. 2 от ЗДДС е вложителят да извърши условията на решение СЕС- С 132//16
Автор: адв. Любомир Владикин
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ