Много бездетни хора се сблъскват с трудности в един наталистичен

Много бездетни хора се сблъскват с компликации в един наталистичен свят. Не сте чували за този термин? Да, за този проблем не се приказва доста, нито пък за тази нелицеприятна характерност на обществото. 
В последно време нараства неимоверно броят на хората в зрелост, които нямат деца, само че не по собствен избор. Психолозите и социолозите, както и самите бездетни, назовават тази увеличаваща се общественост (CNBC).
CNBC значи тъкмо това, което споделя: хора, които нямат деца и това не е техен избор. Не всички, които се включват в тази група, имат неплодородие, само че за доста – това е реалност. Не всички са минавали лечения за превъзмогване на този проблем, само че доста – са.
Авторката на публикацията за натализма в Psychology today, Ашле Майер (преподава логика на психиката в Los Angeles Valley College), споделя за нейната причина да няма деца – тя е с тежка тежка ендометриоза и рак на ендометриума. „ Но помислете за другите аргументи, заради които някой, който желае деца, е лишен от опцията да ги има: систематичен расизъм, финансови ограничавания, здравословни проблеми, статус на партньорство – описът е безконечен. Това е CNBC. Това е група от хора, които споделят общо, мъчително прекарване, което ги прави невидими " – написа Майер. Ето цялата й изповед. Това е болна тематика, за която се приказва прекомерно малко:

Натализъм

„ Дали не сте основали деца по персонален избор или събитията го постановат – в наталистично общество това няма значение. Просто няма място за нас. Натализмът всъщност е поощряване на раждането на деца. Това е, когато да имаш деца е норма. Нямаш деца? Ти не си естествен. Добре пристигнали в живота в Съединени американски щати и в доста други страни.
Да, в кариерата си съм бил заобиколена от въодушевени учени и деятели, за които жена, която желае деца, е цялостен смут. Съсредоточете се върху кариерата си, гордейте се, че нямате деца и, за Бога, най-малко не признавайте, че ги желаете.
Въпреки че тук там се срещат обществени групи, които почитат хора без деца, по-специално дамите, и в някои случаи осъждат дамите, че желаят и/или имат деца. Това са балони в цялостния подтекст на натализма. Дори в университетските среди наталистката просвета е норма:На среща на факултета по логика на психиката сътрудник професор (мъж) ме попита дали имам деца. Когато споделих „ не “ с неутрална интонация, без никаква страст в гласа, той възкликна: „ Не казвай това! Не знаеш сигурно, че няма да ги имаш. ”На курсовете за докторска степен деканът сподели на всички ни, че би трябвало да сме сигурни, че прекарваме задоволително време с децата си. „ Имате ги, с цел да можете да прекарвате време с тях “, сподели тя. Последва дълъг диалог за значимостта на нашите фамилии (имаше поради нашите сътрудници и нашите деца).От кампуса, в който работя, отхвърлиха да ме изтрият от описите за отбелязване на Деня на майката, макар че от човешки запаси се съгласиха, че известията, свързани със събитието, както и самото то са  по едно и също време изключващи и „ нападателни “.Един студент ме попита дали хората са безплодни, тъй като това е методът на природата да каже, че не би трябвало да разпространяваме нашата ДНК, че нямаме стойност...

Травма

Ако вие сте един от хората като мен – тук съм, с цел да ви кажа, че ставате забележими и към този момент има място за вас в един травматично наталистичен свят. Вие в действителност не сте сами. Въпреки че тази публикация не е за помощни репродуктивни технологии, значимо е да се означи, че специалисти като доктор Ейме Ейвазадех настояват, че сходни лекувания са травматични. Eйвазадех, в своите известни подкасти, в действителност съобщи непосредствено, че инвитро процедурите предизвикват контузия. 
Освен това всеки, който се занимава с аспектите на психологичното здраве при неплодородие, е наясно с задоволително количество научни разработки, които удостоверяват, че диагнозата неплодородие е също толкоз травматична, колкото диагнозите рак и ХИВ.
Но и тези, които не са се подлагали на лечения за лекуване на неплодородие, също са травмирани. Да се ​​опитваш да оцелееш в подтекста на натализма е като да се опитваш да оцелееш в свят без гравитация – това е свят, който не е основан за вас.

Осъзнатост

Знаем от психически проучвания, че единствено тъй като човек е наясно с един проблем, това не значи, че ще направи нещо по въпроса. Осъзнаването не значи смяна в държанието. Често срещано изказване, което ще намерите във всеки въвеждащ учебник по обществена логика на психиката, е: „ Нагласите следват държанието “. Основният принцип е, че в случай че можете да накарате някого да промени държанието си, това ще промени мнението му.
Когато проблеми като натализма са толкоз надълбоко вкоренени в една просвета, че съвсем никой не ги вижда, може би е време за малко осъзнаване. Натализмът е надълбоко затвърден в днешния свят. Ако желаеме да създадем място за всички, в случай че желаеме да осигурим психическо здраве и благоденствие, би трябвало да насочим светлината на прожекторите към това и да сложим огледало пред себе си.

Едно от най-жестоките изявления, оповестени в миналото за мен, беше: „ Тя ненавижда деца. “ Това беше оповестено, когато претърпях първия си несполучлив ембриотрансфер, преди малко бях изгубила два ембриона. 
Всички ние би трябвало да създадем място в живота си и в света за хора, които нямат, не могат да имат и/или не желаят деца. Това изисква да проверим до каква степен е стигнал личния ни натализъм и да работим за свят, в който има място за хора без деца. Да, някои хора са щастливи без деца. Други не са. Така или другояче, всички те се борят да съществуват в свят, който ги обрича на стигма и им споделя, че мястото им не е тук.

Как да ревизирате до каква степен са стигнали персоналните ви предразсъдъци по тази тематика? Задайте си тези няколко въпроса:Предполагате ли, че всеки има или желае деца? Предполагате ли, че всеки има опцията да има деца и в случай че няма – значи не желае? Мислите ли, че хората, които нямат деца, би трябвало да бъдат ненавиждани или отхвърляни? Смятате ли ги за друга категория, по-ниска, по-неспособна? Слагате ли им етикети? Коментирате ли в другарски кръг мнението си за какво тези хора са без деца?Предполагате ли, че всички, които нямат деца, са съкрушени от този факт? Говорите ли за децата си от самото начало, във всички пространства, пред всяка аудитория?Една наталистка просвета предизвиква своите членове да вършат изброеното във въпросите. Но даже в случай че единствено няколко от нас стартират да признават натализма в личното си държание, тогава може би ще има повече място за всички нас. “