Много анализатори се съмняват, че либийският премиер Абдул Хамид Дбейба наистина не е знаел за плановете на външния му министър Найла ал Мангуш да се срещне с израелския си колега в Рим, и те вместо това вярват, че е била хвърлена под автобуса.
Миналия месец ал-Мангуш се срещна с Ели Коен за разговори и на 27 август Коен обяви новината, подклаждайки гнева в Либия и създавайки политическа криза за неизбраното временно правителство, базирано в Триполи, което се бори с липсата на на обществената легитимност.
Израел изглежда се опитваше да покаже, че нормализирането с арабските страни набира скорост, въпреки че нито една нова държава не се е присъединила към Споразуменията на Абрахам от почти три години. С обявяването на срещата изглежда се казва, че е „нормално“ високопоставени арабски служители да се срещат с израелските си колеги – но „Арабската улица“ не се съгласи.
Независимо от това, което Дбейба знаеше и кога го знаеше, неговото правителство трябваше да се справи с протеста.
В Либия, особено в Западна Либия, няма апетит за нормализиране на отношенията с Израел. Андреас Криг, доцент в катедрата по отбранителни изследвания в Кралския колеж в Лондон, каза пред Al Jazeera, че либийците са били „най-страстни да говорят за Палестина и срещу Израел“.
По време на 42-те години на власт на Муамар Кадафи „Израел беше врагът“, каза Федерика Саини Фасаноти, старши сътрудник в Италианския институт за международни политически изследвания.
„Това наследство все още присъства много в Либия след Кадафи и не бих го подценил, ако бях на мястото на Дбейба.“
„Почти невъзможно е да получим обществена подкрепа за нормализиране на отношенията с Израел“, каза Криг. „В Либия има това гражданско общество и това гражданско общество може да е било ограничено при Кадафи, но ... това гражданско общество имаше една сборна точка и това беше Палестина. Това всъщност не се е променило.“
Последствия за външната политика на САЩ
Длъжностни лица във Вашингтон бяха побеснели от изтичането на информация на фона на тихите усилия на администрацията на президента Джо Байдън да привлече Либия към Споразуменията на Ейбрахам.
И.д. посланик на Съединените щати в Израел Стефани Халет се срещна с Коен, за да изрази недоволство. Един американски служител каза, че изтичането на информация е „убило“ възможността Либия да нормализира връзките си с Израел, като същевременно прави по-трудно разширяването на споразуменията към нови арабски ислямски страни.
Базираното в Триполи правителство на Либия изглежда се опитва да получи повече подкрепа от САЩ и по-голяма легитимност на международната сцена.
„Ако нямате обществена легитимност, тогава можете да получите международна легитимност и мисля, че администрацията на Байдън е сигнализирала на правителството на Дбейба, че присъединяването към Споразуменията на Ейбрахам може да е начин за получаване на международна легитимност и подкрепа във Вашингтон, ”, каза Криг.
„Либия е толкова отчаяна, че е готова да угоди на всеки, за да получи някаква подкрепа. Ако доброто отношение към Израел ще повлияе на САЩ, … защо не?“ попита Марко Карнелос, бивш италиански посланик в Ирак.
„Либийските политици нямат никакъв авторитет пред международната общност“, каза Фасаноти, „така че е от решаващо значение да се спечели обществена [подкрепа от] страни, които имат тежест на международната сцена.“
Точно както базираното в Триполи правителство на Либия отчаяно търси по-голяма легитимност на Запада, има отчаяние и в администрацията на Байдън.
Имайки предвид доколко екип Байдън дава приоритет на привличането на повече нации към нормализиране на отношенията с Израел, яростта на Белия дом беше предвидима. „Вярвам, че на този етап администрацията на Байдън би направила всичко възможно [повече] арабски страни да се присъединят към Споразуменията на Ейбрахам“, каза Карнелос.
Като се имат предвид широкообхватните и тежки проблеми на Либия, фактът, че сключването на споразумение с Израел е приоритет на САЩ, говори за централното място на Споразуменията на Ейбрахам за политиките на Вашингтон.
„Проблемът тук е, че фокусът във Вашингтон трябва да бъде върху обществената легитимност и подготовката на избори [в Либия]“, каза Криг. „Знаейки, че това е много трудно, те упълномощиха Дбейба и други играчи в Либия, като казаха: „Ние подкрепяме и в двата случая – независимо дали има избори или не – като нормализирате отношенията си с Израел.“ Това е грешен сигнал.“
„Разказите, които произлизат от това [са], че САЩ са загрижени само за Израел, не ги е грижа за останалия арабски свят и определено не ги е грижа за арабското обществено мнение, което е твърдо се противопоставят на нормализацията навсякъде. Това също показва, че администрацията [на Байдън] … не е в крак с реалностите на място в Близкия изток.“
Карнелос каза, че моментът на Вашингтон е „напълно погрешен“, като се има предвид, че „Израел се управлява от най-лошото правителство някога по отношение на емпатията към мюсюлманите и правата на палестинците в частност“.
„Нямам представа кой е геният във Вашингтон, който излезе с такова абсурдно предложение“, каза той.
Ролята на ОАЕ
Обединените арабски емирства бяха основната арабска държава, въоръжаваща ренегата генерал Халифа Хафтар по време на гражданската война в Либия през 2014-2020 г. Той е свързан със съперничещо правителство, базирано в източна Либия, но Абу Даби наскоро ангажира правителството в Триполи с президента на Емирството Мохамед бин Зайед, опитвайки се да убеди Дбейба да се нормализира, според Криг.
ОАЕ са в авангарда на регионалните усилия да накарат повече арабски страни да нормализират връзките си с Израел, което прави държавата от Персийския залив изключително важна за интересите на външната политика на САЩ.
Например през 2020 г., малко преди Судан да обяви нормализиране на отношенията си с Израел, в Абу Даби се проведе среща със Судан, ОАЕ и САЩ. Судан поиска широк пакет от икономическа подкрепа, даващ възможност на ОАЕ да използва своите финансови ресурси като стимул за Судан.
За Абу Даби разширяването на Споразуменията Ейбрахам е важно, защото може да спомогне за укрепването на позицията му във Вашингтон.
Тъй като използва лоста си за разширяване на споразуменията, на ОАЕ е предоставена „степен на свобода на маневриране“ във Вашингтон, каза Криг пред Ал Джазира. „Защото всеки път, когато някой повдигне въпроса как ОАЕ помага за избягването на санкции, финансира групата Вагнер или има база на китайското разузнаване в страната – всеки път, когато се появят тези въпроси, ще има някой във Вашингтон, който казва: Да, но те имат Споразуменията на Ейбрахам“, каза Криг.
„Това е карта за излизане от затвора.“
Източник: Ал Джазира
