Адвокат Михаил Екимджиев пред „Труд“: Не бива да се руши безотговорно репутацията на фирмите!
Млекопроизводител, събрал опит във Франция и отворил с копнеж дружество и в родния си край, показа пред “Труд ” безсилния си яд: комерсиалната му известност потърпевша от репортаж, в който посочили негово кисело мляко с удавена вътре муха! Той счита, че мухата е пусната от началник на конкурентна компания, който ненавижда неговата и я клюки. Обърнал се към съда, само че бил отпратен – компанията му не била човек с душа и нямало по какъв начин да претърпи от клеветата премеждия. Нима юридическите лица не могат да защитят от клеветници репутацията? Какво мисли адв. Екимджиев за това? Той е ослепителен правист, потвърдил с работата си, че правото може и би трябвало да се упражнява сполучливо в публичен интерес и за отбрана на правата на индивида.
– Какво излиза, адв. Екимиджив? Ако аз съм наклеветена персонално и е окаляно името ми, мога да потърся в съда правдивост. Но в случай че някой злепоставя компанията, от която си изваждам хляба, може да го прави безнаказано!
– Действително практиката на българските съдилища по проблеми, свързани с моралните вреди на юридическите лица, е много консервативна, да не кажа ретроградна. Това е излишък от социалистическото право в оня интервал, в който достойнството, достолепието и самочувствието на жителя не бе на особена респект – трябваше да сме идентични, дисциплинирани, скромни. Тогава, с цел да ни присъдят обезщетение за неимуществени, морални вреди трябваше да сме бити, осакатени, изнасилени. Немислимо беше държавните предприятия (тогава нямаше еднолични търговци, акционерни сдружения и сдружения с лимитирана отговорност), в изискванията на дирижирана от страната стопанска система да претендират компенсации за репутационни вреди или несъблюдение на договорни отговорности. Защото всичко вървеше по проект, а част от нещата се решаваха отвън съда по телефонното право. Тези времена отминаха преди 30 година Но правото е консервативна система,в практиката на висшите съдилища има пасивност. И по съществуващото в този момент право доста рядко се присъждат компенсации на юридически лица за морални вреди.
– Много рядко? Кога?
– Когато успеем, базирайки се на практиката на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) или на съда на Европейски Съюз в Люксембург, да убедим българския съд, че това би трябвало да стане по изключение. Иначе у нас редовно не се присъждат компенсации и за несъблюдение на договорни отговорности. Понякога съзнателно се подписват контракти, като едната от страните работи измамливо без желание да ги извършва. Това основава проблеми освен на директния контрагент, който е излъган. То вреди на репутацията на контрагента, който е подвластен от доставката. Вие действате измамливо по отношение на мен, аз съм заречен след вашето осъществяване на контракта да доставя стока или услуга на трето лице – по този начин освен съм излъган от вас, само че и се оказвам в основата на цяла верига на несъблюдение на отговорности по търговски покупко-продажби. Това удря върху моята известност. Но според преобладаващата идея юридическите лица не могат да търсят компенсации за морални вреди нито при непозволено увреждане ( какъвто е казусът с мухата в киселото мляко), нито в случай че сключат контракт и техният контрагент съзнателно (а не при справедлива невъзможност) не извърши отговорностите си.
– Каква е тая идея – „ преобладаваща “? Кой закон й пречи да е „ обективна “?
– Никой. Нито Конституцията, нито Законът за отговорностите и договорите (ЗЗД) пречат на присъждането на компенсации за морални вреди на юридическите лица. Странна е логиката, че те, за разлика от физическите лица, нямат душа и не могат да изпитват болки и премеждия. Това официално и юридически е по този начин. Но дори и когато претенциите се предявяват от физически лица, които съставляват юридическите, съдиите споделят: да, само че вие не сте страна към правните отношения – клеветата и обидата не е против вас, а е против компанията. Въпреки, че е явно, че морални вреди претърпяват тъкмо физическите лица, чиито бизнес и живот е бил разрушен от клюки против техните компании. Този несъизмерим, лишен от логичност, морал и право метод е в фрапантно несъгласие с общия принцип за превъзмогване на последствията от непозволено увреждане. Още от римското право има принцип – че по опция, на правилото на справедливостта, би трябвало да бъдат репарирани всички вреди, породени на лицата.
– Обяснете по какъв начин е при физическите лица -по какъв ред те пазят своята известност?
– Ако вие като физическо лице бъдете афектирана или наклеветена, имате 2 процедурни благоприятни условия за отбрана. Едната е да подадете цивилен иск по член 45 от Закон за задълженията и договорите. Това е отговорността за непозволено увреждане. Вие търсите единствено обезщетение за породените ви морални вреди, изразяващи се в отрицателно въздействие върху положителното ви име, човешкото ви достолепие и самочувствие. Втората, по-интензивна форма на отбрана е обвързвана с това, че обидата и клеветата са закононарушения по Наказателния кодекс. Вие можете с частна просба в 6-месечен период от узнаването за клеветническото деяние да сезирате съответния областен съд и да желаете наказателна отговорност от лицето, което ви е наклеветило. В рамките на този углавен развой или в обособен цивилен развой можете да заведете и иск за обезщетение. Така се кумулират двете отговорности – наказателна и гражданска. Вие избирате. Дали с частната просба да подадете и цивилен иск, при което причинителят може да бъде наказан на отнемане от независимост условно, или на изправителен труд, пробация и така нататък Дали ще търсите и парично обезщетение на породените ви вреди. Има и трета форма на отбрана – в случай че обидата и клеветата е нанесена от длъжностно лице от изпълнителната власт или администрацията при и във връзка осъществяване на служебната му функционалност. В този случай можете да заведете иск по член 1 от Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ) И да търсите компенсации за непозволено деяние по омекотен ред – не се внасят такси, подсъдността е по местоживеене на повреденото лице и така нататък Но тук опираме до различен минус на нашата правна система.
– Какъв?
– Съгласно член 52 от Закон за задълженията и договорите размерът на компенсацията за неимуществени вреди се дефинира по правдивост от съда. Понятието „ правдивост “ е прекомерно субективно. Няма стандарти и критерии. Има случаи, съпоставими от позиция на тежестта на породеното увреждане – при произшествия, медицински неточности и други А в единия са присъдени 5000 лева компенсации, пък в другия – 100 000. Да, въпросите са разнообразни, преценят се всички детайли- степента на непосредственост сред умрелия и неговите наследници, какви болки са претърпени… Но въпреки всичко в правовата страна би трябвало да има стандарти, които да дават предвидимост – да знае човек, като тръгне да търси правата си, какво да чака. Тук опираме до още един недостатък на процедурите по обезщетяване на моралните вреди. Още господства практиката, че при доказване на болките и страданията – при умряло дете, родител и т.н.– би трябвало да доказваш по какъв начин и какъв брой интензивно си страдал.
– Боже, господи.
– Този педантичен метод – да се потвърждават явни неща е подложен на критика в няколко решения на Европейски съд по правата на човека.
– Да се върнем към юридическите лица, към тяхната известност и нейната практическа безпомощност против измамници. Чувам, че има пробиви в правосъдната процедура.
– Преди години излезе едно хубаво решение на Върховния съд по потребителски иск против някой от доставчиците на публични услуги – ток, парно, вода. Че може да се търси обезщетение за морални вреди при спряна доставка на ток или топла вода. Защото, като мръзнем и не можем да поддържаме хигиената си, ние явно поносим повече морални вреди, в сравнение с имуществени. В подтекста на този проблем бяха изложени кардинално значими насоки: че нашето право не изключва търсене на морални вреди при несъблюдение на договорни отговорности. Има пробив. Инерцията е мъчно преодолима, само че към този момент има защо да се заловен сътрудници и хора, претърпели вреди от неизпълнени договорни отговорности. Що се отнася до репутационните вреди, те са доста особени при търговците. Понякога минават в областта на имуществените. Ако съумеете да докажете, че вследствие на мухата в млякото облагите ви са спаднали с 30%, ще можете да претендирате имуществена щета. Но от време на време това е мъчно доказуемо – облагата ви може да намалее в миг на рецесия и от пазарната обстановка да вземем за пример – тъй че, репутационните вреди тангират до моралните – нарушение на положителното комерсиално име и така нататък Както при всички хора, по този начин и при търговците, положителното име се гради с години, а се срутва с един жест на конкуренцията или на институция. С данъчна инспекция или показна акция се влиза да вземем за пример за няколко часа в офисите на компании, тъпчат се в чували документи, държат се с години в прокуратурата. Така се блокира активността им, те не могат да потвърдят данъчната си безупречност, да си намерят длъжниците, да печелят каузи против тях. Преди години това се случваше в акциите с нелепи имена – “Октоподи “, „ Медузи “… в този момент влизат в хотелите на Арабаджиеви и други Ако моралните репутационни вреди са породени от частно лице – от конкуренция или от медии, отговорност се търси по реда на Закон за задълженията и договорите. Ако са породени от обществена институция – полиция, данъчни служби и други вървят по линия на ЗОДОВ. А в някои случаи основанията за отговорност са свързани с Конвенцията за отбрана на правата на индивида и правото на Европейски Съюз. Така е в проблема „ Голд Лизинг “, където в акция на Министерство на вътрешните работи и прокуратурата има нарушаване и на правото на благосъстоятелност, предпазена от Конвенцията за отбрана на правата на индивида, и на свободата на придвижване на артикули и капитали по контракта за действие на Европейски Съюз. Тук водещите следствието през 2010 година изземват всички компютри и десетки чували с цялата документи на сдружението, някои от които не са върнати още, изгубени са. Знаете ли по какъв начин те разказват конфискуваните документи?
– Как?
– Не лист по лист: „ Това е фактура “ или „ контракт “, а по този начин: “Това е чувал № 5 с документи “. В хода на делото, което водехме, прокуратурата по този начин и не съумя да изясни какво е станало с най-важните бумаги. Мипсата им блокира работата на компанията. И Софийският апелативен съд реши прокуратурата да й заплати над 800 000 лева за имуществени и 3000 лева за неимуществени вреди.
– Четох и за делото „ Лидл-България “ против „ ПИК “. То също демонстрира, че в практиката на съдилищата към този момент има начало на отбрана на комерсиалната репутация…
– Тази процедура е още изключение обаче.
– А честа процедура ли е поместването на журналистически материали, с които се внушават без доказателства гадости за компании, банки?
– Аз по хигиенични съображения не чета вестници, които лековато популяризират погрешна информация. Знам обаче, че това се случва, затова против този проблем правоохранителната система не работи дейно. А това, което знам изрично, тъй като съм в течение на редица каузи в Страсбург, е, че прокурори, служители на реда, вътрешни министри – високопоставени лица от обществени институции редовно нарушават презумпцията за невиновност. При задържането и обвиняването на обещано лице те не употребяват наложителните по-меки условни формулировки – „ той е обвинен “ или „ против него е повдигнато обвиняване “, а споделят: „ Той е направил това, чака го еди какво си наказване “. Помня такива безапелационни изявления на Цветан Цветанов, за които, по мои тъжби България няколко пъти е наказана в Страсбург. В същите решения има неоправдателен диспозитив и против прокурорски постановления и избрания на български съдилища! В тях се разисква примерно въпроса дали един обвинен би трябвало или не да бъде арестуван и съдията в прав текст написа: няма да бъде пуснат, защото очевидно има касателство към закононарушенията, за които е упрекнат. А по всички тия „ акции “ обвинените и наклеветени от институциите лица бяха оправдани или делата против тях прекратени…
– Сложен въпрос….
– То е въпрос и на езикова просвета. Да се употребява по-умело условното наклонение. Вижте по какъв начин е в старите демокрации. В един град в Германия породи напрежение против мигранти, за които се твърдеше, че са умъртвили немец, защитил момиче. Там голям скандал провокира фактът, че от полицията е изтекла информация с имената и етническия генезис на обвинените. Хора от тамошната полиция бяха неотложно уволнени за това. А у нас? – първата работа е да се заяви името, да се каже, че е ром, примерно, без наложителните изрази, пазещи конституционното право на лицето да бъде третирано като невиновно до доказване на виновността му с влезнала в действие присъда.
– По делата за известност, споделят съдии, ние следваме образеца на евросъда. А той много пъти приема, че границата на толерантност на обществените лица е доста висока по принцип. И те би трябвало да търпят, даже публицистите да бъркат, като се базират на лични следствия, на Министерство на вътрешните работи или на магистрати.
– Дяволът е в детайла. Когато става въпрос за оскърбителен изказвания, които са погрешни и позорящи, и журналистът е знаел това, той носи отговорност, без значение дали те се отнасят за обществена фигура или за елементарен човек. Друг е въпросът, когато се навлиза повече в правото на персонален живот. Ако вие не сте разпознаваема като публицист, никой не би имал право да ви снима в ресторанта, в двора на вилата ви, да наднича в спалното ви бельо… Вие можете да го осъдите за това, даже и в случай че изнесеното от него е правилно, тъй като е навлязъл в персоналното ви пространство. Но в случай че сте разпознаваема, той може да прояви повече любознание и една здравословна за публичния интерес папаращина – да види в какви коли се возите, кои са приятелите ви, партньорите… Личното пространство при обществените фигури е много стеснено. Приема се по силата на едно паметно дело отпреди 30 година против Австрия, в което бе решено, че обществените фигури непринудено се слагат под светлината на прожектора, на фокуса на публичното внимание и са поели риска, произлизащ от правото на жителите, които са ги избрали да се интересуват повече от техния живот и морал.
– По делото „ Стийл и Морис против Англия “, отнасящо се до клюка на еколози по обвиняване на „ Макдоналдс “, европейските съдии отново одобряват, че огромните компании и шефовете им би трябвало да търпят повече рецензия от редовите жители.
– Не познавам това дело. Но това е същият принцип – за стесненото право на персонален живот на артисти, спортисти, известни бизнесмени…И най-много политици. Ние би трябвало да знаем най-вече за тях, тъй като им се доверяваме и политиката им е определяща за орисите ни. Една компания за бързи закуски също може да засегне живота ни, като ни храни нездравословно.
– Нужна ли е законодателна смяна, с цел да се обезпечи опция на юридическите лица да се защитят от позорящи ги поръчкови репортажи, арести и каузи?
– Ние на първо място имаме потребност от ерудирани и самостоятелни съдии. В настоящото ни право има задоволително учредения и в този момент да бъде осъществена отговорност, в това число посредством позоваване на наложителната за нашия съд процедура на съда в Страсбург. Но аз съм реалист и си давам сметка какъв брой постепенно става манталитетната смяна и какъв брой мъчно се трансформира правосъдната система по този начин, че в нея ерудираните и самостоятелни адвокати да не са като бели лястовици, а да преобладават. Затова считам, че може би е добре на законодателно равнище – в Търговския закон, в Закон за задълженията и договорите или в ЗОДОВ – да се сложат експлицитни текстове по отношение на отбраната на комерсиалната известност, които биха улеснили съдиите. Ако съм запазен към този вид, то е тъй като знам, че един добър арбитър може да очовечи и най-лошият закон. И назад – един несръчен и подвластен арбитър може да профанизира и най-хубавия закон. Или просто да не го съблюдава, въпреки и в него да написа ясно, че черното е черно и бялото е бяло. Не бива репутацията на компаниите безконтролно да се разрушава! Затова бих предложил на първо място да се влага в възстановяване на персоналния състав на правосъдната система. И редом с това да се вкарат някои текстове, които да ускорят тази другояче неизбежна еволюционна смяна.
Нашият посетител
Михаил Екимджиев е роден през юни 1964 година в Тетевен. Завършил е право в СУ (1989) Работил е в прокуратурата в Пловдив до 1991 година. Оттогава е юрист. Над 1000 тъжби за нарушени човешки права са минали през адвокатската фирма, ръцете и мозъка му. Спечелени са над 200 от делата по тях.
– Какво излиза, адв. Екимиджив? Ако аз съм наклеветена персонално и е окаляно името ми, мога да потърся в съда правдивост. Но в случай че някой злепоставя компанията, от която си изваждам хляба, може да го прави безнаказано!
– Действително практиката на българските съдилища по проблеми, свързани с моралните вреди на юридическите лица, е много консервативна, да не кажа ретроградна. Това е излишък от социалистическото право в оня интервал, в който достойнството, достолепието и самочувствието на жителя не бе на особена респект – трябваше да сме идентични, дисциплинирани, скромни. Тогава, с цел да ни присъдят обезщетение за неимуществени, морални вреди трябваше да сме бити, осакатени, изнасилени. Немислимо беше държавните предприятия (тогава нямаше еднолични търговци, акционерни сдружения и сдружения с лимитирана отговорност), в изискванията на дирижирана от страната стопанска система да претендират компенсации за репутационни вреди или несъблюдение на договорни отговорности. Защото всичко вървеше по проект, а част от нещата се решаваха отвън съда по телефонното право. Тези времена отминаха преди 30 година Но правото е консервативна система,в практиката на висшите съдилища има пасивност. И по съществуващото в този момент право доста рядко се присъждат компенсации на юридически лица за морални вреди.
– Много рядко? Кога?
– Когато успеем, базирайки се на практиката на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) или на съда на Европейски Съюз в Люксембург, да убедим българския съд, че това би трябвало да стане по изключение. Иначе у нас редовно не се присъждат компенсации и за несъблюдение на договорни отговорности. Понякога съзнателно се подписват контракти, като едната от страните работи измамливо без желание да ги извършва. Това основава проблеми освен на директния контрагент, който е излъган. То вреди на репутацията на контрагента, който е подвластен от доставката. Вие действате измамливо по отношение на мен, аз съм заречен след вашето осъществяване на контракта да доставя стока или услуга на трето лице – по този начин освен съм излъган от вас, само че и се оказвам в основата на цяла верига на несъблюдение на отговорности по търговски покупко-продажби. Това удря върху моята известност. Но според преобладаващата идея юридическите лица не могат да търсят компенсации за морални вреди нито при непозволено увреждане ( какъвто е казусът с мухата в киселото мляко), нито в случай че сключат контракт и техният контрагент съзнателно (а не при справедлива невъзможност) не извърши отговорностите си.
– Каква е тая идея – „ преобладаваща “? Кой закон й пречи да е „ обективна “?
– Никой. Нито Конституцията, нито Законът за отговорностите и договорите (ЗЗД) пречат на присъждането на компенсации за морални вреди на юридическите лица. Странна е логиката, че те, за разлика от физическите лица, нямат душа и не могат да изпитват болки и премеждия. Това официално и юридически е по този начин. Но дори и когато претенциите се предявяват от физически лица, които съставляват юридическите, съдиите споделят: да, само че вие не сте страна към правните отношения – клеветата и обидата не е против вас, а е против компанията. Въпреки, че е явно, че морални вреди претърпяват тъкмо физическите лица, чиито бизнес и живот е бил разрушен от клюки против техните компании. Този несъизмерим, лишен от логичност, морал и право метод е в фрапантно несъгласие с общия принцип за превъзмогване на последствията от непозволено увреждане. Още от римското право има принцип – че по опция, на правилото на справедливостта, би трябвало да бъдат репарирани всички вреди, породени на лицата.
– Обяснете по какъв начин е при физическите лица -по какъв ред те пазят своята известност?
– Ако вие като физическо лице бъдете афектирана или наклеветена, имате 2 процедурни благоприятни условия за отбрана. Едната е да подадете цивилен иск по член 45 от Закон за задълженията и договорите. Това е отговорността за непозволено увреждане. Вие търсите единствено обезщетение за породените ви морални вреди, изразяващи се в отрицателно въздействие върху положителното ви име, човешкото ви достолепие и самочувствие. Втората, по-интензивна форма на отбрана е обвързвана с това, че обидата и клеветата са закононарушения по Наказателния кодекс. Вие можете с частна просба в 6-месечен период от узнаването за клеветническото деяние да сезирате съответния областен съд и да желаете наказателна отговорност от лицето, което ви е наклеветило. В рамките на този углавен развой или в обособен цивилен развой можете да заведете и иск за обезщетение. Така се кумулират двете отговорности – наказателна и гражданска. Вие избирате. Дали с частната просба да подадете и цивилен иск, при което причинителят може да бъде наказан на отнемане от независимост условно, или на изправителен труд, пробация и така нататък Дали ще търсите и парично обезщетение на породените ви вреди. Има и трета форма на отбрана – в случай че обидата и клеветата е нанесена от длъжностно лице от изпълнителната власт или администрацията при и във връзка осъществяване на служебната му функционалност. В този случай можете да заведете иск по член 1 от Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ) И да търсите компенсации за непозволено деяние по омекотен ред – не се внасят такси, подсъдността е по местоживеене на повреденото лице и така нататък Но тук опираме до различен минус на нашата правна система.
– Какъв?
– Съгласно член 52 от Закон за задълженията и договорите размерът на компенсацията за неимуществени вреди се дефинира по правдивост от съда. Понятието „ правдивост “ е прекомерно субективно. Няма стандарти и критерии. Има случаи, съпоставими от позиция на тежестта на породеното увреждане – при произшествия, медицински неточности и други А в единия са присъдени 5000 лева компенсации, пък в другия – 100 000. Да, въпросите са разнообразни, преценят се всички детайли- степента на непосредственост сред умрелия и неговите наследници, какви болки са претърпени… Но въпреки всичко в правовата страна би трябвало да има стандарти, които да дават предвидимост – да знае човек, като тръгне да търси правата си, какво да чака. Тук опираме до още един недостатък на процедурите по обезщетяване на моралните вреди. Още господства практиката, че при доказване на болките и страданията – при умряло дете, родител и т.н.– би трябвало да доказваш по какъв начин и какъв брой интензивно си страдал.
– Боже, господи.
– Този педантичен метод – да се потвърждават явни неща е подложен на критика в няколко решения на Европейски съд по правата на човека.
– Да се върнем към юридическите лица, към тяхната известност и нейната практическа безпомощност против измамници. Чувам, че има пробиви в правосъдната процедура.
– Преди години излезе едно хубаво решение на Върховния съд по потребителски иск против някой от доставчиците на публични услуги – ток, парно, вода. Че може да се търси обезщетение за морални вреди при спряна доставка на ток или топла вода. Защото, като мръзнем и не можем да поддържаме хигиената си, ние явно поносим повече морални вреди, в сравнение с имуществени. В подтекста на този проблем бяха изложени кардинално значими насоки: че нашето право не изключва търсене на морални вреди при несъблюдение на договорни отговорности. Има пробив. Инерцията е мъчно преодолима, само че към този момент има защо да се заловен сътрудници и хора, претърпели вреди от неизпълнени договорни отговорности. Що се отнася до репутационните вреди, те са доста особени при търговците. Понякога минават в областта на имуществените. Ако съумеете да докажете, че вследствие на мухата в млякото облагите ви са спаднали с 30%, ще можете да претендирате имуществена щета. Но от време на време това е мъчно доказуемо – облагата ви може да намалее в миг на рецесия и от пазарната обстановка да вземем за пример – тъй че, репутационните вреди тангират до моралните – нарушение на положителното комерсиално име и така нататък Както при всички хора, по този начин и при търговците, положителното име се гради с години, а се срутва с един жест на конкуренцията или на институция. С данъчна инспекция или показна акция се влиза да вземем за пример за няколко часа в офисите на компании, тъпчат се в чували документи, държат се с години в прокуратурата. Така се блокира активността им, те не могат да потвърдят данъчната си безупречност, да си намерят длъжниците, да печелят каузи против тях. Преди години това се случваше в акциите с нелепи имена – “Октоподи “, „ Медузи “… в този момент влизат в хотелите на Арабаджиеви и други Ако моралните репутационни вреди са породени от частно лице – от конкуренция или от медии, отговорност се търси по реда на Закон за задълженията и договорите. Ако са породени от обществена институция – полиция, данъчни служби и други вървят по линия на ЗОДОВ. А в някои случаи основанията за отговорност са свързани с Конвенцията за отбрана на правата на индивида и правото на Европейски Съюз. Така е в проблема „ Голд Лизинг “, където в акция на Министерство на вътрешните работи и прокуратурата има нарушаване и на правото на благосъстоятелност, предпазена от Конвенцията за отбрана на правата на индивида, и на свободата на придвижване на артикули и капитали по контракта за действие на Европейски Съюз. Тук водещите следствието през 2010 година изземват всички компютри и десетки чували с цялата документи на сдружението, някои от които не са върнати още, изгубени са. Знаете ли по какъв начин те разказват конфискуваните документи?
– Как?
– Не лист по лист: „ Това е фактура “ или „ контракт “, а по този начин: “Това е чувал № 5 с документи “. В хода на делото, което водехме, прокуратурата по този начин и не съумя да изясни какво е станало с най-важните бумаги. Мипсата им блокира работата на компанията. И Софийският апелативен съд реши прокуратурата да й заплати над 800 000 лева за имуществени и 3000 лева за неимуществени вреди.
– Четох и за делото „ Лидл-България “ против „ ПИК “. То също демонстрира, че в практиката на съдилищата към този момент има начало на отбрана на комерсиалната репутация…
– Тази процедура е още изключение обаче.
– А честа процедура ли е поместването на журналистически материали, с които се внушават без доказателства гадости за компании, банки?
– Аз по хигиенични съображения не чета вестници, които лековато популяризират погрешна информация. Знам обаче, че това се случва, затова против този проблем правоохранителната система не работи дейно. А това, което знам изрично, тъй като съм в течение на редица каузи в Страсбург, е, че прокурори, служители на реда, вътрешни министри – високопоставени лица от обществени институции редовно нарушават презумпцията за невиновност. При задържането и обвиняването на обещано лице те не употребяват наложителните по-меки условни формулировки – „ той е обвинен “ или „ против него е повдигнато обвиняване “, а споделят: „ Той е направил това, чака го еди какво си наказване “. Помня такива безапелационни изявления на Цветан Цветанов, за които, по мои тъжби България няколко пъти е наказана в Страсбург. В същите решения има неоправдателен диспозитив и против прокурорски постановления и избрания на български съдилища! В тях се разисква примерно въпроса дали един обвинен би трябвало или не да бъде арестуван и съдията в прав текст написа: няма да бъде пуснат, защото очевидно има касателство към закононарушенията, за които е упрекнат. А по всички тия „ акции “ обвинените и наклеветени от институциите лица бяха оправдани или делата против тях прекратени…
– Сложен въпрос….
– То е въпрос и на езикова просвета. Да се употребява по-умело условното наклонение. Вижте по какъв начин е в старите демокрации. В един град в Германия породи напрежение против мигранти, за които се твърдеше, че са умъртвили немец, защитил момиче. Там голям скандал провокира фактът, че от полицията е изтекла информация с имената и етническия генезис на обвинените. Хора от тамошната полиция бяха неотложно уволнени за това. А у нас? – първата работа е да се заяви името, да се каже, че е ром, примерно, без наложителните изрази, пазещи конституционното право на лицето да бъде третирано като невиновно до доказване на виновността му с влезнала в действие присъда.
– По делата за известност, споделят съдии, ние следваме образеца на евросъда. А той много пъти приема, че границата на толерантност на обществените лица е доста висока по принцип. И те би трябвало да търпят, даже публицистите да бъркат, като се базират на лични следствия, на Министерство на вътрешните работи или на магистрати.
– Дяволът е в детайла. Когато става въпрос за оскърбителен изказвания, които са погрешни и позорящи, и журналистът е знаел това, той носи отговорност, без значение дали те се отнасят за обществена фигура или за елементарен човек. Друг е въпросът, когато се навлиза повече в правото на персонален живот. Ако вие не сте разпознаваема като публицист, никой не би имал право да ви снима в ресторанта, в двора на вилата ви, да наднича в спалното ви бельо… Вие можете да го осъдите за това, даже и в случай че изнесеното от него е правилно, тъй като е навлязъл в персоналното ви пространство. Но в случай че сте разпознаваема, той може да прояви повече любознание и една здравословна за публичния интерес папаращина – да види в какви коли се возите, кои са приятелите ви, партньорите… Личното пространство при обществените фигури е много стеснено. Приема се по силата на едно паметно дело отпреди 30 година против Австрия, в което бе решено, че обществените фигури непринудено се слагат под светлината на прожектора, на фокуса на публичното внимание и са поели риска, произлизащ от правото на жителите, които са ги избрали да се интересуват повече от техния живот и морал.
– По делото „ Стийл и Морис против Англия “, отнасящо се до клюка на еколози по обвиняване на „ Макдоналдс “, европейските съдии отново одобряват, че огромните компании и шефовете им би трябвало да търпят повече рецензия от редовите жители.
– Не познавам това дело. Но това е същият принцип – за стесненото право на персонален живот на артисти, спортисти, известни бизнесмени…И най-много политици. Ние би трябвало да знаем най-вече за тях, тъй като им се доверяваме и политиката им е определяща за орисите ни. Една компания за бързи закуски също може да засегне живота ни, като ни храни нездравословно.
– Нужна ли е законодателна смяна, с цел да се обезпечи опция на юридическите лица да се защитят от позорящи ги поръчкови репортажи, арести и каузи?
– Ние на първо място имаме потребност от ерудирани и самостоятелни съдии. В настоящото ни право има задоволително учредения и в този момент да бъде осъществена отговорност, в това число посредством позоваване на наложителната за нашия съд процедура на съда в Страсбург. Но аз съм реалист и си давам сметка какъв брой постепенно става манталитетната смяна и какъв брой мъчно се трансформира правосъдната система по този начин, че в нея ерудираните и самостоятелни адвокати да не са като бели лястовици, а да преобладават. Затова считам, че може би е добре на законодателно равнище – в Търговския закон, в Закон за задълженията и договорите или в ЗОДОВ – да се сложат експлицитни текстове по отношение на отбраната на комерсиалната известност, които биха улеснили съдиите. Ако съм запазен към този вид, то е тъй като знам, че един добър арбитър може да очовечи и най-лошият закон. И назад – един несръчен и подвластен арбитър може да профанизира и най-хубавия закон. Или просто да не го съблюдава, въпреки и в него да написа ясно, че черното е черно и бялото е бяло. Не бива репутацията на компаниите безконтролно да се разрушава! Затова бих предложил на първо място да се влага в възстановяване на персоналния състав на правосъдната система. И редом с това да се вкарат някои текстове, които да ускорят тази другояче неизбежна еволюционна смяна.
Нашият посетител
Михаил Екимджиев е роден през юни 1964 година в Тетевен. Завършил е право в СУ (1989) Работил е в прокуратурата в Пловдив до 1991 година. Оттогава е юрист. Над 1000 тъжби за нарушени човешки права са минали през адвокатската фирма, ръцете и мозъка му. Спечелени са над 200 от делата по тях.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ