Отвъд границите: Младен Петков - на живо от един американски нюзрум
Младен Петков е продуцент на новините и редактор в американска телевизия в Северна Каролина. През годините той е предавал и писал за български медии от Лондон и Съединени американски щати, бил е сътрудник на Българското национално радио зад Океана, а до през днешния ден е чест коментатор и за Българската национална телевизия. В “Отвъд границите ” приказваме за публицистиката, кариерата и живота от двете страни на Атлантика с Младен Петков.
С Младен разговаряхме в неделя, а в петък той ми беше споделил, че ще се опита да запише видео от работното си място. Още след края на работния си ден ми писа, с цел да ми се извини, че не е съумял.
През целия ден следяхме няколко изключителни вести, които се случиха в града. Една от тях беше намерено мъртво тяло пред известен ресторант, по-късно се оказа, че това е тялото на собственичката на ресторанта, която е известна персона в общността. В същото време една доста значима пътна артерия в района затваря, което основава усложнения за напредването. Имаше и един преобърнат учебен рейс, само че за благополучие нямаше ранени деца. Това бяха новините, които се случиха в първия час, когато отидох на работа.
Младен работи в телевизия WXII, която е филиал на NBC в щата Северна Каролина.
Телевизията е в Уинстън-Сейлъм и с изключение на този град, обслужваме също по този начин Хай Пойнт и Грийнсбъро. В малкия екран комбинирам функциите на редактор и продуцент.
Какъв % от новините, които подготвяте, са с районно значение и какъв – с национално?
Зависи какъв брой е огромна вест. Ако се появят някакви сензационни разкрития да вземем за пример за съветската интервенция в изборите, това ще заеме огромна част от новините, само че нямаме избран %, който съблюдаваме във всяка емисия.
По данни на Федерална комисия по връзки към септември 2018 в Съединени американски щати има 1761 лицензирани телевизионни канала. Около 200 от тях са филиали на NBC.
Всяка една местна телевизия може да си избере от кое място да черпи запаси. Ако е филиал на някоя телевизия, тя предава националната ѝ стратегия, като има и районни вести. Малко са малките екрани, които се държат от локални компании.
Опиши ми един работен ден.
Моето работно време е следобяд – от 14:30 до 23:30. В петъка, за който ти описах, замествах, по тази причина бях сутринта.
Първото нещо, което върша е да прегледам всички имейли, които съм пропуснал, всички известия, които се разменят в нюзрума в нашата система, приказвам с сътрудник, който е пристигнал сутринта и обменяме информация за тематиките, които се наблюдават. След това се групирам с продуцентите на вечерните излъчвания и обсъждаме тематики, на които ще подчертаваме във вечерните излъчвания в 22:00 и 23:00 часа. Работата ми включва също по този начин да проследявам конкуренцията какво прави, дали не сме изпуснали нещо. Слушаме полицейските скенери, с цел да знаем какво се случва. Ако се случва нещо огромно, би трябвало да се обадя в полицията, с цел да схвана какво става. Говоря с оператори, кореспонденти. Стъпките по пътя
Младен приключва Софийския университет, а по-късно работи в няколко частни радиостанции в столицата. Впоследствие отпътува за Лондон, където споделя, че “започна същинската публицистика за мен ”. През 2012 година отлита зад Океана, с цел да продължи образованието си, а оттова предава за Българското национално радио в продължение на шест години.
Ти беше сътрудник на БНР дълги години. Как протичаше работата ти там?
За БНР бях стрингер, което е доста по-различно от работата в нюзрум. Аз доста обичах това, което подготвях за радиото, тъй като имах опция да излизам и да приказвам с хората по тематиките, които са настоящи. Въпреки минималните запаси, с които разполагах, бях подготвен да отида на всички места, където се случва нещо.
Източник: Събота 150, стратегия " Хоризонт ", БНР
Спомняш ли си момента, в който разбра, че публицистиката е твоето предопределение?
При мен сериозната публицистика стартира, когато бях студент в Лондон. Учих “Международна публицистика ” в Университета на Уестминстър и отразявах за “Дневник ” безредиците в южен Лондон след едно ликвидиране през 2011 година. Имах огромно предпочитание да отида на място и да получа опцията да приказвам с хората, да вникна и да погледна от разнообразни страни. Хиляди хора излязоха на улиците, имаше подпалени здания, полиция на всички места. Това се случи след гибелта на Марк Дъган, който беше убит от полицията. Исках да отида при хората, има една фраза - да помириша този спор и това доста ми оказа помощ да схвана, че това е моят път.
Кое беше първото огромно изявление?
Първото огромно изявление беше обвързвано с бъдещето на BBC World Service. То в действителност беше план в университета. Хубавото беше, че ние в университета (на Уестминстър в Лондон – б.а.) работехме като същински публицисти. Един от медийните специалисти на BBC Стив Хюлет. Бях го слушал в разнообразни излъчвания на BBC. Изпратих му имейл, говорихме по телефона за бъдещето на BBC World Service. Тогава ми направи усещане, че когато приказвам с някого по време на работа, не се тормозя въобще, само че в случай че го бях видял на улицата, щях да изгубя мозъка и дума. Между Англия и Съединени американски щати
Защо избра Лондон?
Случаен и неслучаен миг по едно и също време. Исках да изучавам в Америка, в университета, в който в последна сметка пристигнах да последвам. Кандидатствах в него, аплайвах и във Англия, ако не бъда признат. Получих отговор от Америка и от Университета на Уестминстър почти едновременно. Бях признат и на двете места, само че от Лондон ми споделиха, че би трябвало да изчакам за отговор по отношение на стипендията, за която бях кандидатствал. Бях си купил към този момент самолетен билет за Америка, когато ми споделиха, че съм получил стипендия в Лондон.
С едни другари се бяхме събрали през лятото на 2010-а, поръчахме си по едно мохито и след него си споделих, че отивам в Лондон.
Какво ти липсва от Лондон?
Този юношески дух и това многообразие от култури и езици, които срещаш непрекъснато. В Лондон е толкоз пъстро и тази сила, която ти дава мощ да се движиш напред и да постигаш огромни неща. Тъй като тук (в Съединени американски щати - б.а.) бях в по-малко градче, първоначално си бях споделил, че откакто завърша ще се върна в Лондон. Трябваше просто да завърша още една университетска степен, с цел да си намеря по-добра работа там. Но от време на време животът те отвява в друга посока и проектите, които си си правил, не се случват. Между университета и нюзруума
В Съединени американски щати Младен се ориентира към академична кариера, само че нещо продължава да го тегли към публицистиката. Разказа ми по какъв начин си е приказвал с учител и докторанти в Колумбийския университет, само че:
Стоях там и единствената ми мисъл беше “Колко желая това тук да е нюзрум ".
Голямата алтернатива за него в действителност е обвързвана с това, че до момента в който е бил в университета, е можел свободно да бъде стрингер на български медии и да приготвя и изпраща материали за тях.
Имах опцията да адресирам кореспонденции на Българското национално радио. И използвах това, с цел да науча повече в Америка и да се срещна с разнообразни хора. Правил съм репортажи за дребни общности тук, бил съм в Белия дом, видях Обама от близко, пожелах му “Весел Великден ” (смее се).
В интернационален мащаб кореспондентите стават все по-малко и от ден на ден медии са принудени да лимитират бюджетите си за тях. Какви рискове крие тази наклонност?
Ако не се измисли метод да има ангажирани за непрекъснато хора в други страни, би трябвало да се разчита единствено на огромните новинарски организации, което съгласно мен не е задоволително. Трябва да има експерти, които да виждат нещата от вътрешната страна, да беседват с хората на място. За мен би трябвало да се направи един хъб, който да обслужва няколко медии и той да е формиран от екип от 5-6 индивида, които да се занимават единствено с това. Когато присъстваш на място, приказваш и питаш, ти представяш България и повече хора научават, че има такава страна, която също е повлияна и също се интересува какво се случва да вземем за пример в Америка.
Въпреки че към този момент работи в американска медия, Младен продължава да намира време да разяснява настоящите събития в Съединени американски щати за Българското национално радио и Българската национална телевизия. Продължава да води и музикалното предаване Music Point по радио София.
Със сигурност ще не преставам да приготвям Music Point, тъй като музиката е магия, която ми разрешава да си умря и да се презаредя. Интервютата
Кое е обичаното ти изявление?
Правил съм изявленията с джаз музиканти, с водачи в Демократическата и Републиканската партия. Говорил съм с публицисти, които са отразявали българската диря в атентата против папата (Йоан Павел II– б.а.).
Източник: Събота 150, стратегия " Хоризонт ", БНР
Любимите ми изявленията са с елементарни хора, тези, които са докосвали и мен с историите си и са ми помагали да науча нещо ново освен за тях, само че и за себе си.
Едно от най-силните изявленията беше с един студент в Северна Каролина, който е от Либия. Той е бил част от войната там и е изгубил собствен другар. Трябваше да спра по едно време, тъй като изявлението беше доста мощно прочувствено. Направих го за предаването Събота 150 (по стратегия “Хоризонт ” на БНР– б.а.):
Да се върнем три години обратно, когато си бил на 21. Как тогава научи за събитията, които се случваха в страната? - Започнахме с изявления във Facebook. Следяхме какво се случва в Тунис и Египет, тъй като бяхме сред тях. Говорихме между тях скрито, сред другари, на които може да имаш доверие. Питахме се: „ Готови ли сме създадем това? “, „ Възможно ли е да се случи в Либия? “. Всичко стартира във Facebook. Създадохме си подправени профили и публикувахме от разнообразни места. В началото на февруари незабавно след края на революцията в Египет хората не откликнаха доста положително, тъй като всеки се опасяваше.(...) И ти не можа да повярваш като Кадафи не съумя да си върне контрола над Бенгази? - Не можех да допускам. Като останалите и аз бях на колене и плачех. Това беше действителност, той не влезе в града. В съзнанието ми бяха облиците на фамилията ми и си представях какво ще им се случи в случай че Кадафи пристигна... всеки ще бъде погубен, сестрите ми ще бъдат изнасилени, майка ми... цялостен смут. За това плачехме, тъй като в случай че не успеехме... край...
А кое е мечтаното?
Естествено, някой ден бих желал да седна с Доналд Тръмп. Искам да схвана какво го управлява при вземането на решения да разгласява избрани неща, да прави сходни изявленията. Наистина да го видя от близо. Аз съм бил на негови манифестации, само че друго е да седнеш до него и да схванеш каква персона е. Иначе в този момент имам един обичан музикант. Той е канадец, споделя се Даниел Сизър. Музиката му е чудесна и ми работи доста успокояващо - като го видиш и чуеш си казваш “Всичко ще е наред, всичко е умерено ”. Искам да интервюирам и една друга нова изпълнителка Ела Мей.
Неограничените благоприятни условия
Какво най-вече те изненада в Съединени американски щати - позитивно и негативно?
Приятно ме изненада опцията, в случай че работиш старателно, в действителност да постигаш това, което искаш. Ако играеш нещата по разпоредбите, ти можеш да постигнеш невероятни неща и това представляваше много огромна разлика от опита ми в България. Тук знам, че като стартира работа в дребен град, в случай че работя старателно, на идната година ще съм на друга позиция, на втората – на трета. След това ще отида в по-голям град и така нататък Не мога да проумея отношението на американците към оръжията. Начинът, по който някои политици са заложници на оръжейното лоби. Все още се пробвам да го схвана.
Кое е обичаното ти място в Америка?
Имам доста обичани места. Всяко място, в което има разноцветност и многообразие на култури. Можеш да го видиш в Ню Йорк, Вашингтон, тук в Северна Каролина. Хората се одобряват такива каквито са без някой да ги съди. Това е значимо и се веселя, че съм към момента в Америка. Когато пристигнах тук за първи път се сблъсках с това, че хората не могат да ми произнесат името. Мнозина си трансформират името, с цел да могат хората в страната, в която живеят, да го произнасят. Но името е част от твоята идентичност, майка ти ти го е дала. В новата ми работа моите сътрудници един по един идваха особено да ме питат по какъв начин се произнася името ми. Те ми обясниха, че за тях е липса на почитание да не можеш да произнесеш името на някого вярно. И аз се веселя, че съм себе си тук.
Има ли нещо, което продължава да ти липсва в България?
Имам доста другари в България и те ми липсват. Липсва ми и спокойствието. Когато работех в радиостанции в България, не беше чак толкоз динамично, колкото е тук. И ми липсва това, че можеш да излезеш с другари и да стоиш два часа на по бира и да си говорите. Да не си притискан от времето и да имаш тази дарба да водиш чисто другарски диалози. Може би и тук, когато се установя на едно място, ще стартира да имам такива другари и да повеждам сходни диалози, само че за момента ми липсват.
Какво е свободата?
Свободата е да бъдеш себе си без да си съден от другите за персоналните избори, които правиш.
С Младен разговаряхме в неделя, а в петък той ми беше споделил, че ще се опита да запише видео от работното си място. Още след края на работния си ден ми писа, с цел да ми се извини, че не е съумял.
През целия ден следяхме няколко изключителни вести, които се случиха в града. Една от тях беше намерено мъртво тяло пред известен ресторант, по-късно се оказа, че това е тялото на собственичката на ресторанта, която е известна персона в общността. В същото време една доста значима пътна артерия в района затваря, което основава усложнения за напредването. Имаше и един преобърнат учебен рейс, само че за благополучие нямаше ранени деца. Това бяха новините, които се случиха в първия час, когато отидох на работа.
Младен работи в телевизия WXII, която е филиал на NBC в щата Северна Каролина.
Телевизията е в Уинстън-Сейлъм и с изключение на този град, обслужваме също по този начин Хай Пойнт и Грийнсбъро. В малкия екран комбинирам функциите на редактор и продуцент.
Какъв % от новините, които подготвяте, са с районно значение и какъв – с национално?
Зависи какъв брой е огромна вест. Ако се появят някакви сензационни разкрития да вземем за пример за съветската интервенция в изборите, това ще заеме огромна част от новините, само че нямаме избран %, който съблюдаваме във всяка емисия.
По данни на Федерална комисия по връзки към септември 2018 в Съединени американски щати има 1761 лицензирани телевизионни канала. Около 200 от тях са филиали на NBC.
Всяка една местна телевизия може да си избере от кое място да черпи запаси. Ако е филиал на някоя телевизия, тя предава националната ѝ стратегия, като има и районни вести. Малко са малките екрани, които се държат от локални компании.
Опиши ми един работен ден.
Моето работно време е следобяд – от 14:30 до 23:30. В петъка, за който ти описах, замествах, по тази причина бях сутринта.
Първото нещо, което върша е да прегледам всички имейли, които съм пропуснал, всички известия, които се разменят в нюзрума в нашата система, приказвам с сътрудник, който е пристигнал сутринта и обменяме информация за тематиките, които се наблюдават. След това се групирам с продуцентите на вечерните излъчвания и обсъждаме тематики, на които ще подчертаваме във вечерните излъчвания в 22:00 и 23:00 часа. Работата ми включва също по този начин да проследявам конкуренцията какво прави, дали не сме изпуснали нещо. Слушаме полицейските скенери, с цел да знаем какво се случва. Ако се случва нещо огромно, би трябвало да се обадя в полицията, с цел да схвана какво става. Говоря с оператори, кореспонденти. Стъпките по пътя Младен приключва Софийския университет, а по-късно работи в няколко частни радиостанции в столицата. Впоследствие отпътува за Лондон, където споделя, че “започна същинската публицистика за мен ”. През 2012 година отлита зад Океана, с цел да продължи образованието си, а оттова предава за Българското национално радио в продължение на шест години.
Ти беше сътрудник на БНР дълги години. Как протичаше работата ти там?
За БНР бях стрингер, което е доста по-различно от работата в нюзрум. Аз доста обичах това, което подготвях за радиото, тъй като имах опция да излизам и да приказвам с хората по тематиките, които са настоящи. Въпреки минималните запаси, с които разполагах, бях подготвен да отида на всички места, където се случва нещо.
Източник: Събота 150, стратегия " Хоризонт ", БНР
Спомняш ли си момента, в който разбра, че публицистиката е твоето предопределение?
При мен сериозната публицистика стартира, когато бях студент в Лондон. Учих “Международна публицистика ” в Университета на Уестминстър и отразявах за “Дневник ” безредиците в южен Лондон след едно ликвидиране през 2011 година. Имах огромно предпочитание да отида на място и да получа опцията да приказвам с хората, да вникна и да погледна от разнообразни страни. Хиляди хора излязоха на улиците, имаше подпалени здания, полиция на всички места. Това се случи след гибелта на Марк Дъган, който беше убит от полицията. Исках да отида при хората, има една фраза - да помириша този спор и това доста ми оказа помощ да схвана, че това е моят път.
Кое беше първото огромно изявление?
Първото огромно изявление беше обвързвано с бъдещето на BBC World Service. То в действителност беше план в университета. Хубавото беше, че ние в университета (на Уестминстър в Лондон – б.а.) работехме като същински публицисти. Един от медийните специалисти на BBC Стив Хюлет. Бях го слушал в разнообразни излъчвания на BBC. Изпратих му имейл, говорихме по телефона за бъдещето на BBC World Service. Тогава ми направи усещане, че когато приказвам с някого по време на работа, не се тормозя въобще, само че в случай че го бях видял на улицата, щях да изгубя мозъка и дума. Между Англия и Съединени американски щати
Защо избра Лондон?
Случаен и неслучаен миг по едно и също време. Исках да изучавам в Америка, в университета, в който в последна сметка пристигнах да последвам. Кандидатствах в него, аплайвах и във Англия, ако не бъда признат. Получих отговор от Америка и от Университета на Уестминстър почти едновременно. Бях признат и на двете места, само че от Лондон ми споделиха, че би трябвало да изчакам за отговор по отношение на стипендията, за която бях кандидатствал. Бях си купил към този момент самолетен билет за Америка, когато ми споделиха, че съм получил стипендия в Лондон.
С едни другари се бяхме събрали през лятото на 2010-а, поръчахме си по едно мохито и след него си споделих, че отивам в Лондон.
Какво ти липсва от Лондон?
Този юношески дух и това многообразие от култури и езици, които срещаш непрекъснато. В Лондон е толкоз пъстро и тази сила, която ти дава мощ да се движиш напред и да постигаш огромни неща. Тъй като тук (в Съединени американски щати - б.а.) бях в по-малко градче, първоначално си бях споделил, че откакто завърша ще се върна в Лондон. Трябваше просто да завърша още една университетска степен, с цел да си намеря по-добра работа там. Но от време на време животът те отвява в друга посока и проектите, които си си правил, не се случват. Между университета и нюзруума
В Съединени американски щати Младен се ориентира към академична кариера, само че нещо продължава да го тегли към публицистиката. Разказа ми по какъв начин си е приказвал с учител и докторанти в Колумбийския университет, само че:
Стоях там и единствената ми мисъл беше “Колко желая това тук да е нюзрум ".
Голямата алтернатива за него в действителност е обвързвана с това, че до момента в който е бил в университета, е можел свободно да бъде стрингер на български медии и да приготвя и изпраща материали за тях.
Имах опцията да адресирам кореспонденции на Българското национално радио. И използвах това, с цел да науча повече в Америка и да се срещна с разнообразни хора. Правил съм репортажи за дребни общности тук, бил съм в Белия дом, видях Обама от близко, пожелах му “Весел Великден ” (смее се).
В интернационален мащаб кореспондентите стават все по-малко и от ден на ден медии са принудени да лимитират бюджетите си за тях. Какви рискове крие тази наклонност?
Ако не се измисли метод да има ангажирани за непрекъснато хора в други страни, би трябвало да се разчита единствено на огромните новинарски организации, което съгласно мен не е задоволително. Трябва да има експерти, които да виждат нещата от вътрешната страна, да беседват с хората на място. За мен би трябвало да се направи един хъб, който да обслужва няколко медии и той да е формиран от екип от 5-6 индивида, които да се занимават единствено с това. Когато присъстваш на място, приказваш и питаш, ти представяш България и повече хора научават, че има такава страна, която също е повлияна и също се интересува какво се случва да вземем за пример в Америка.
Въпреки че към този момент работи в американска медия, Младен продължава да намира време да разяснява настоящите събития в Съединени американски щати за Българското национално радио и Българската национална телевизия. Продължава да води и музикалното предаване Music Point по радио София.
Със сигурност ще не преставам да приготвям Music Point, тъй като музиката е магия, която ми разрешава да си умря и да се презаредя. Интервютата
Кое е обичаното ти изявление?
Правил съм изявленията с джаз музиканти, с водачи в Демократическата и Републиканската партия. Говорил съм с публицисти, които са отразявали българската диря в атентата против папата (Йоан Павел II– б.а.).
Източник: Събота 150, стратегия " Хоризонт ", БНР
Любимите ми изявленията са с елементарни хора, тези, които са докосвали и мен с историите си и са ми помагали да науча нещо ново освен за тях, само че и за себе си.
Едно от най-силните изявленията беше с един студент в Северна Каролина, който е от Либия. Той е бил част от войната там и е изгубил собствен другар. Трябваше да спра по едно време, тъй като изявлението беше доста мощно прочувствено. Направих го за предаването Събота 150 (по стратегия “Хоризонт ” на БНР– б.а.): А кое е мечтаното?
Естествено, някой ден бих желал да седна с Доналд Тръмп. Искам да схвана какво го управлява при вземането на решения да разгласява избрани неща, да прави сходни изявленията. Наистина да го видя от близо. Аз съм бил на негови манифестации, само че друго е да седнеш до него и да схванеш каква персона е. Иначе в този момент имам един обичан музикант. Той е канадец, споделя се Даниел Сизър. Музиката му е чудесна и ми работи доста успокояващо - като го видиш и чуеш си казваш “Всичко ще е наред, всичко е умерено ”. Искам да интервюирам и една друга нова изпълнителка Ела Мей.
Неограничените благоприятни условия
Какво най-вече те изненада в Съединени американски щати - позитивно и негативно?
Приятно ме изненада опцията, в случай че работиш старателно, в действителност да постигаш това, което искаш. Ако играеш нещата по разпоредбите, ти можеш да постигнеш невероятни неща и това представляваше много огромна разлика от опита ми в България. Тук знам, че като стартира работа в дребен град, в случай че работя старателно, на идната година ще съм на друга позиция, на втората – на трета. След това ще отида в по-голям град и така нататък Не мога да проумея отношението на американците към оръжията. Начинът, по който някои политици са заложници на оръжейното лоби. Все още се пробвам да го схвана.
Кое е обичаното ти място в Америка?
Имам доста обичани места. Всяко място, в което има разноцветност и многообразие на култури. Можеш да го видиш в Ню Йорк, Вашингтон, тук в Северна Каролина. Хората се одобряват такива каквито са без някой да ги съди. Това е значимо и се веселя, че съм към момента в Америка. Когато пристигнах тук за първи път се сблъсках с това, че хората не могат да ми произнесат името. Мнозина си трансформират името, с цел да могат хората в страната, в която живеят, да го произнасят. Но името е част от твоята идентичност, майка ти ти го е дала. В новата ми работа моите сътрудници един по един идваха особено да ме питат по какъв начин се произнася името ми. Те ми обясниха, че за тях е липса на почитание да не можеш да произнесеш името на някого вярно. И аз се веселя, че съм себе си тук.
Има ли нещо, което продължава да ти липсва в България?
Имам доста другари в България и те ми липсват. Липсва ми и спокойствието. Когато работех в радиостанции в България, не беше чак толкоз динамично, колкото е тук. И ми липсва това, че можеш да излезеш с другари и да стоиш два часа на по бира и да си говорите. Да не си притискан от времето и да имаш тази дарба да водиш чисто другарски диалози. Може би и тук, когато се установя на едно място, ще стартира да имам такива другари и да повеждам сходни диалози, само че за момента ми липсват.
Какво е свободата?
Свободата е да бъдеш себе си без да си съден от другите за персоналните избори, които правиш.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ