Митрополит Теодосиос от Йерусалимската патриаршия пред „Труд“: Църквата е като майка и когато е болна, трябва да ѝ помогнем
Митрополит Теодосиос (Аталла Хана) от Йерусалимската патриаршия бе на аудиенция в България. В рамките на настоящето си посещаване митрополитът организира голям брой срещи в Светия синод, в Народното събрание със зам.-председателя на 44-тия парламент Емил Христов, ръководителя на комисията по вероизповедания Красимир Велчев и с ръководителя на ПГ на „ Обединени патриоти “ Волен Сидеров, както и с Великия приор на Велик Приорат България на Ордена на Рицарите Тамплиери на Йерусалим Румен Ралчев. Вестник „ Труд “ бе единствената медия, която имаше опция да сложи въпроси пред Негово Високопреосвещенство.
– Ваше Високопреосвещенство, благодаря за времето, което отделяте за изявление за читателите на вестник „ Труд “. Какъв е мотивът да сте в България?
– С България и с българския народ имам остарели и доста положителни връзки. Две са задачите на моето настоящо посещаване в България. Първо – да не преставам да подсилвам връзките сред българския и палестинския народ. И, несъмнено, укрепването и развиването на връзките сред Българската и Йерусалимската църкви. Аз съм представител на най-старата и на най-голямата черква в света – това е Йерусалимската черква. Както знаете, Палестина и нашата татковина е Родината на нашия Господ Иисус Христос. Повечето най-свещени за християните места са тъкмо към Божи гроб. Затова и ние се интересуваме да имаме положителни връзки с всички църкви по света, в това число и с Българската православна черква. Затова и сме доста радостни от обстоятелството, че Светите земи и Божи гроб непрестанно се посещава от все по-голям вярващи от България и постоянно ги приветстваме с добре пристигнали и с най-хубави усеща.
– Как да си разбираем, че най-дългите войни в историята на човечеството са водени в името на Бог?
– Повечето от тези войни, които се водят от името на Аллах, не са поради Аллах, тъй като той няма нищо общо с тях. Има доста хора, които употребяват религията за нерелигиозни цели. Има хора, които намесват Бог в неща, които той не приема. В нашата религия ние считаме Бог за обич. И Бог постоянно е бил срещу насилието, омразата и срещу нарушаването на правата на другите. Нашето обръщение и нашата съществена задача е да привличаме хората и да разпространяваме посред им обич и мир. Има духовници, които с държанието си до някаква степен вредят на религията, вредят на вярата. И тук е нашата задача – да поправяме това.
– Коя е Вавилонската кула в днешно време? Къде не могат да се схванат и духовните водачи, и обществата?
– Според мен има някакъв дисбаланс. И ние всички знаем от кое място идва този дисбаланс и разделянето сред хората и сред духовниците. Но ние не би трябвало единствено да подлагаме на критика настоящето състояние или слабостите, които водят до него. Ние би трябвало да имаме позитивна роля при промените, да се стремим към позитивна развръзка. Всеки може да подлага на критика. Но тези, които показват единствено недоволството си, първо би трябвало да се питат сами себе си те каква роля играят в поправянето на обстановката. Смятам, че българският народ, който в болшинството си е формиран от православни християни, би трябвало да резервира вярата си и своите обичаи, своята еднаквост надалеч от изолацията или от екстремизма. Ние не считаме, че религиозният човек би трябвало да е екстремист, с цел да пази вярата си. Тези, които стават радикалисти в името на религията, те вредят първо на религията. Пазете вашата религия, обичайте вашата прелестна страна. България е доста хубава страна. Има история, има обичаи, има полезности, има морал и това го чувствам при всяко свое идване тук. Пазете вашата страна и обичайте вашата черква. Независимо, че църквата може да има слаби моменти, църквата е майката на страната. Дори когато майката е доста болна, би трябвало да й помогнем да се възвърне и да излезе от това състояние.
– Може ли XXI век да стане епохата на обединяване на християнството, на християнските църкви? И християните да имат една своя черква?
– Аз съм човек, който постоянно е призовавал за единството на християнските църкви. Има доста проблеми и бариери. За да стигнем до това единение, за което вие говорите, първо би трябвало да се обичаме. Не би трябвало да сме едни и същи, с цел да се обичаме. Може да сме разнообразни, само че първото изискване е да се почитаме един различен. Затова и постоянно приканвам християните, без значение от разликите посред им, да се обичат. Независимо от всички ритуални разлики или други канони, ние би трябвало да сме единни. Когато любовта изчезва, християнството го няма. Не може да има християнство без любов.
– Така както е казано в Евангелието на Йоан „ Защото Бог толкоз възлюби света, че даде Своя Единороден Син… “?
– Бог ни е дал доста неща. И това, което Бог ни подари, е доста повече, в сравнение с нашето схващане изобщо може да обхване. Най-големият подарък на индивида от Бог е животът. Бог ни даде живот и желае от нас нашият живот да бъде цялостен с обич и с любов към другия човек. Бог не ни приканва към ненавист и разделяне. И не сътвори хората, с цел да сеят по света опустошения и убийства. Той ни сътвори, с цел да се жертваме за другия и да обичаме и да служим за добруването на човечеството. Ние не се ръководим от политическите ползи. Не се стремим някои политик да ни харесва или не. Нашата цел е Бог да ни приема, а не политиците. Затова и в Палестина нашата черква е на страната на палестинския народ. И ние считаме, наш дълг е да служим на палестинския народ. Не единствено тъй като сме палестинци, само че и тъй като идеята на палестинците е най-справедливата в историята. Нашият дълг като християни е да помогнем на този народ, с цел да живее в мир, само че и свободен в неговата татковина, както това заслужават и всички нации по света.
– С кой псалм или фрагмент от Библията най-често благославяте вярващите?
– Бог е Любов. Тези две думи събират в себе си всички полезности на християнството.
– Орденът на тамплиерите отстоява в своите правила, да вземем за пример икуменизма. Как да си разбираем рецензиите или неглижирането за това, които Орденът търпи от разнообразни духовни водачи, в това число и от България?
– Ние сме на страната на всеки човек, който приканва към любов и единение сред християните. Аз персонално не числя се към партия или организация. Аз числя се към православната черква. И от моята принадлежност към православната черква, ние имаме и се стремим към положителни връзки по отношение на всички хора, които желаят да служат на християнството. Няма значение по какъв начин се назовават или какъв генезис имат. Ние сме отворени и почитаме всички хора, само че не сме членове и не принадлежим на която и да е конструкция. Нашата стратегия, нашите хрумвания са написани от дълго време в Библията. И ние принадлежим към нашата религия и нашата черква.
– Как да си разбираем несъгласията и напрежението, които следим сега в Украйна по оста „ православие – самостоятелност “?
– Сега може да има рецесия в нравствен проект. Но аз съм сигурен, че тази рецесия ще отмине. Такова разделяне в сърцето на Православната черква не е в полза на никого. Много православни църкви в света сега се намесват да решат този проблем. И аз съм сигурен, че ще стигнем до решение. Всички сме заинтригувани да запазим единството на Православната черква. И не би трябвало да допуснем политиците да ни постановат тяхното държание, или тяхната стратегия. Църквата е самостоятелна духовна институция и не би трябвало политиците да се намесват. По отношение на Украйна – всяко решение, което би трябвало да се вземе за Украйна, би трябвало да бъде църковно решение, а не с политическа интервенция – нито от Изток, нито от Запад. Ето за какво ние призоваваме за разговор сред Руската и Истанбулската патриаршии за решаването на този въпрос. И сега има православни църкви, които играят ролята на медиатори. Да не задминавам резултатите, само че мога да кажа единствено, че няма да допуснем нещата да стигнат до крайности.
– Благодатният огън ли е най-светлият миг в православната година? Питам ви, тъй като постоянно са ми казвали, че слизането на Благодатния огън на Великден се появява единствено при православните литургии.
– Да, в службата преди Великден, както е традицията. Човек не може да разбере какво значи светлина, в случай че не го усеща, в случай че не го вижда с душата си. Светлината не е във притежание, не е в господствата на хората. И ние не може с човешки думи да обясняваме какво е тази светлина. Тя е отвън усещанията на хората. Това събитие е обвързвано с възкръсването на Иисус Христос и успеха над гибелта. В този ден, в съботата на Великден, ние честваме тържеството на Светлината. Но това не значи, че Свещеният огън съществува единствено в този ден. И в този момент ще ви споделя, че тази светлина се вижда в доста дни. Понякога, в молитвите си на Божи гроб ние я виждаме. Преди две години, когато водих литургия в Божи гроб, имаше делегация от България, Румъния и още няколко страни и не беше Великден. Всички присъстващи видяха по какъв начин мястото се трансформира все едно, че е огън. И даже някои от гостите снимаха с телефоните си. Това са свети проявления, които нямат пояснение с думи. Ако не го усещаш, в случай че нямаш вярата в себе си, в никакъв случай няма да го схванеш. Само сърцата, цялостни с религия, могат да видят светлината и да я усещат.
Нашият посетител
Митрополит Теодосиос (Аталла Хана) е роден през 1965 година и е архиепископ на Себастия от Гръцката православна патриаршия в Ерусалим. Ръкоположен на 24 декември 2005 година в Църквата на Божи гроб и е вторият палестинец, който заема поста архиепископ в историята на епархията.
– Ваше Високопреосвещенство, благодаря за времето, което отделяте за изявление за читателите на вестник „ Труд “. Какъв е мотивът да сте в България?
– С България и с българския народ имам остарели и доста положителни връзки. Две са задачите на моето настоящо посещаване в България. Първо – да не преставам да подсилвам връзките сред българския и палестинския народ. И, несъмнено, укрепването и развиването на връзките сред Българската и Йерусалимската църкви. Аз съм представител на най-старата и на най-голямата черква в света – това е Йерусалимската черква. Както знаете, Палестина и нашата татковина е Родината на нашия Господ Иисус Христос. Повечето най-свещени за християните места са тъкмо към Божи гроб. Затова и ние се интересуваме да имаме положителни връзки с всички църкви по света, в това число и с Българската православна черква. Затова и сме доста радостни от обстоятелството, че Светите земи и Божи гроб непрестанно се посещава от все по-голям вярващи от България и постоянно ги приветстваме с добре пристигнали и с най-хубави усеща.
– Как да си разбираем, че най-дългите войни в историята на човечеството са водени в името на Бог?
– Повечето от тези войни, които се водят от името на Аллах, не са поради Аллах, тъй като той няма нищо общо с тях. Има доста хора, които употребяват религията за нерелигиозни цели. Има хора, които намесват Бог в неща, които той не приема. В нашата религия ние считаме Бог за обич. И Бог постоянно е бил срещу насилието, омразата и срещу нарушаването на правата на другите. Нашето обръщение и нашата съществена задача е да привличаме хората и да разпространяваме посред им обич и мир. Има духовници, които с държанието си до някаква степен вредят на религията, вредят на вярата. И тук е нашата задача – да поправяме това.
– Коя е Вавилонската кула в днешно време? Къде не могат да се схванат и духовните водачи, и обществата?
– Според мен има някакъв дисбаланс. И ние всички знаем от кое място идва този дисбаланс и разделянето сред хората и сред духовниците. Но ние не би трябвало единствено да подлагаме на критика настоящето състояние или слабостите, които водят до него. Ние би трябвало да имаме позитивна роля при промените, да се стремим към позитивна развръзка. Всеки може да подлага на критика. Но тези, които показват единствено недоволството си, първо би трябвало да се питат сами себе си те каква роля играят в поправянето на обстановката. Смятам, че българският народ, който в болшинството си е формиран от православни християни, би трябвало да резервира вярата си и своите обичаи, своята еднаквост надалеч от изолацията или от екстремизма. Ние не считаме, че религиозният човек би трябвало да е екстремист, с цел да пази вярата си. Тези, които стават радикалисти в името на религията, те вредят първо на религията. Пазете вашата религия, обичайте вашата прелестна страна. България е доста хубава страна. Има история, има обичаи, има полезности, има морал и това го чувствам при всяко свое идване тук. Пазете вашата страна и обичайте вашата черква. Независимо, че църквата може да има слаби моменти, църквата е майката на страната. Дори когато майката е доста болна, би трябвало да й помогнем да се възвърне и да излезе от това състояние.
– Може ли XXI век да стане епохата на обединяване на християнството, на християнските църкви? И християните да имат една своя черква?
– Аз съм човек, който постоянно е призовавал за единството на християнските църкви. Има доста проблеми и бариери. За да стигнем до това единение, за което вие говорите, първо би трябвало да се обичаме. Не би трябвало да сме едни и същи, с цел да се обичаме. Може да сме разнообразни, само че първото изискване е да се почитаме един различен. Затова и постоянно приканвам християните, без значение от разликите посред им, да се обичат. Независимо от всички ритуални разлики или други канони, ние би трябвало да сме единни. Когато любовта изчезва, християнството го няма. Не може да има християнство без любов.
– Така както е казано в Евангелието на Йоан „ Защото Бог толкоз възлюби света, че даде Своя Единороден Син… “?
– Бог ни е дал доста неща. И това, което Бог ни подари, е доста повече, в сравнение с нашето схващане изобщо може да обхване. Най-големият подарък на индивида от Бог е животът. Бог ни даде живот и желае от нас нашият живот да бъде цялостен с обич и с любов към другия човек. Бог не ни приканва към ненавист и разделяне. И не сътвори хората, с цел да сеят по света опустошения и убийства. Той ни сътвори, с цел да се жертваме за другия и да обичаме и да служим за добруването на човечеството. Ние не се ръководим от политическите ползи. Не се стремим някои политик да ни харесва или не. Нашата цел е Бог да ни приема, а не политиците. Затова и в Палестина нашата черква е на страната на палестинския народ. И ние считаме, наш дълг е да служим на палестинския народ. Не единствено тъй като сме палестинци, само че и тъй като идеята на палестинците е най-справедливата в историята. Нашият дълг като християни е да помогнем на този народ, с цел да живее в мир, само че и свободен в неговата татковина, както това заслужават и всички нации по света.
– С кой псалм или фрагмент от Библията най-често благославяте вярващите?
– Бог е Любов. Тези две думи събират в себе си всички полезности на християнството.
– Орденът на тамплиерите отстоява в своите правила, да вземем за пример икуменизма. Как да си разбираем рецензиите или неглижирането за това, които Орденът търпи от разнообразни духовни водачи, в това число и от България?
– Ние сме на страната на всеки човек, който приканва към любов и единение сред християните. Аз персонално не числя се към партия или организация. Аз числя се към православната черква. И от моята принадлежност към православната черква, ние имаме и се стремим към положителни връзки по отношение на всички хора, които желаят да служат на християнството. Няма значение по какъв начин се назовават или какъв генезис имат. Ние сме отворени и почитаме всички хора, само че не сме членове и не принадлежим на която и да е конструкция. Нашата стратегия, нашите хрумвания са написани от дълго време в Библията. И ние принадлежим към нашата религия и нашата черква.
– Как да си разбираем несъгласията и напрежението, които следим сега в Украйна по оста „ православие – самостоятелност “?
– Сега може да има рецесия в нравствен проект. Но аз съм сигурен, че тази рецесия ще отмине. Такова разделяне в сърцето на Православната черква не е в полза на никого. Много православни църкви в света сега се намесват да решат този проблем. И аз съм сигурен, че ще стигнем до решение. Всички сме заинтригувани да запазим единството на Православната черква. И не би трябвало да допуснем политиците да ни постановат тяхното държание, или тяхната стратегия. Църквата е самостоятелна духовна институция и не би трябвало политиците да се намесват. По отношение на Украйна – всяко решение, което би трябвало да се вземе за Украйна, би трябвало да бъде църковно решение, а не с политическа интервенция – нито от Изток, нито от Запад. Ето за какво ние призоваваме за разговор сред Руската и Истанбулската патриаршии за решаването на този въпрос. И сега има православни църкви, които играят ролята на медиатори. Да не задминавам резултатите, само че мога да кажа единствено, че няма да допуснем нещата да стигнат до крайности.
– Благодатният огън ли е най-светлият миг в православната година? Питам ви, тъй като постоянно са ми казвали, че слизането на Благодатния огън на Великден се появява единствено при православните литургии.
– Да, в службата преди Великден, както е традицията. Човек не може да разбере какво значи светлина, в случай че не го усеща, в случай че не го вижда с душата си. Светлината не е във притежание, не е в господствата на хората. И ние не може с човешки думи да обясняваме какво е тази светлина. Тя е отвън усещанията на хората. Това събитие е обвързвано с възкръсването на Иисус Христос и успеха над гибелта. В този ден, в съботата на Великден, ние честваме тържеството на Светлината. Но това не значи, че Свещеният огън съществува единствено в този ден. И в този момент ще ви споделя, че тази светлина се вижда в доста дни. Понякога, в молитвите си на Божи гроб ние я виждаме. Преди две години, когато водих литургия в Божи гроб, имаше делегация от България, Румъния и още няколко страни и не беше Великден. Всички присъстващи видяха по какъв начин мястото се трансформира все едно, че е огън. И даже някои от гостите снимаха с телефоните си. Това са свети проявления, които нямат пояснение с думи. Ако не го усещаш, в случай че нямаш вярата в себе си, в никакъв случай няма да го схванеш. Само сърцата, цялостни с религия, могат да видят светлината и да я усещат.
Нашият посетител
Митрополит Теодосиос (Аталла Хана) е роден през 1965 година и е архиепископ на Себастия от Гръцката православна патриаршия в Ерусалим. Ръкоположен на 24 декември 2005 година в Църквата на Божи гроб и е вторият палестинец, който заема поста архиепископ в историята на епархията.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ