Най-древният град е в морето край Пелопонес
Митът за потъналата високоразвита страна Атлантида неизбежно се натрапва в съзнанието при вест от вида - " открит е най-древният потопен град в света ".
Преди години британско-гръцка експедиция разкрива тайната на селището във водите на Средиземно море, на няколкостотин метра от южния бряг на полуостров Лакония, един от „ пръстите ” на Пелопонес, близо до село Павлопетри.
Площадката е известна на учените от десетилетия, само че едвам тази година се обяснява, че подводните руини са на най-старото обитаемо място в света. Това става благодарение на широкоъгълен сонар, употребен до неотдавна единствено от военни и от компании, проучващи морското дъно за петролни и газови залежи. Ехографът демонстрира, че на това място има структури с очевидно човешки генезис – десетки основи на къщи, подредени по дължината на прави улици.
Има и по-стари
следи от човешка активност, открити по морското дъно. Но никоя от тези площадки не може да се съпоставя по „ цивилизованост ” с Павлопетри. Явните признаци на градска планировка несъмнено разпалват интереса на научната общественост.
Английският океанограф Ник Флеминг, който открива Павлопетри през 1967 година, споделя, че по дъното на морето може да се намерят населявани пещери от палеолита, само че не и градове с улици и къщи, подпиращи се една в друга на калкан.
Засега е несъмнено, че подводният град се простира на минимум 9 декара. Благодарение на местоположението му в предпазен от стихии и талази залив, както и на пясъчните наноси, селището е доста добре непокътнато.
Много ясно личат здания, дворни места, огромни улици, каменни гробници и религиозни структури.
Сред каменните остатъци има и хиляди фрагменти от керамични съдове. От техния разбор археолозите правят оценка възрастта на потъналото населено място на минимум 5000 години – към времето на Троянската война. Това е най-малко 1200 година по-рано от считаното до момента.
Едно от най-стъписващите открития бил колосален мегарон, голяма постройка с огромна правоъгълна зала. Това демонстрира, че градът е бил
значимо средище с развъртян хайлайф и може би със столични функционалности.
Учените от Университета в Нотингам считат, че Павлопетри е бил оживено пристанище, с „ опашка ” от аграрни имения във вътрешността в сушата и „ индустриална зона ” във тип на медни рудници. Градът е бил кръстопът за мореплавателите, значима спирка сред континента и остров Крит.
