Мистериозната легенда за зелените дечица от Улпит
Мистериозната легенда за зелените дечица от Улпит. Легендата за Зелените деца от Улпит е записана в латински ръкопис, който се намира в Харлейанската сбирка на Британския музей, чийто създател е британският хронист от XII век Уилям от Нюборг. В ръкописа са разказани хипотетични събития от времето на крал Стивън (1135 – 1154) в британското село Улпит.
Според Уилям от Нюборг двете деца били изпратени от татко си да пасат стадото, само че до момента в който седели на една поляна, пред тях изненадващо се появила голяма светеща сфера, издаваща необикновен звук, навътре в която се появило изключително завихряне, което ги всмукало. Те се озовали измежду безспорна мрачевина. Малко по-късно били открити от селяните. На външен тип приличали на хора, само че били със зелен цвят на кожата.
Записано е, че локалните поданици, трудещи се на полето, ненадейно забелязали две непознати дребни деца – момче и момиче. Появили се от яма в земята, изкопана за лов на вълци.
Говорели неясен език за локалното население, а речта им била изцяло неразбираема и в нея преобладавали свистящи и съскащи звуци, които издавали с пронизителни и мощни гласове. Въпреки ясни признаци на апетит, отказвали да се хранят с препоръчаната им храна. Селяните решили да ги отведат при локалния земевладелец Ричард Кейн. Първоначално не желали да ядат нищо, с изключение на боб.
Постепенно обаче се научили да употребяват по-разнообразна храна, а зеленият цвят на кожата им, с течение на времето, избледнял, до момента в който най-после станали изцяло естествени. На негоден британски децата обяснили, че са пристигнали през тунел и идвали от място, където светлината е доста слаба и че родният им дом е изключително място с нищожна светлина. По думите им те идвали от Земята на Свети Мартин, над която царува безконечен полумрак, гъсти облаци мъгла се стелят над земята, а всичките ѝ поданици са християни и зелени на цвят.
Няколко месеца по -късно момченцето умряло. Сестра му прекарала целия си живот в Кингс Лин, графство Норфолк, където се омъжила и останала да живее до гибелта си.
Съвременни пояснения
Някои модерни откриватели на историята за зелените деца смятат, че не е изключено братът и сестрата да са бегълци от някоя медна мина, където през междинните епохи се употребявал и детски труд. Постоянният контакт с медния прахуляк била повода косата и кожата им да добият зелен цвят, а историите за светещата сфера и земята, от която идват, не са нищо повече от детски измислици, посредством които да осуетят вероятното си връщане в мината. Това обаче не може да изясни първичната им нетърпимост към естествена храна.
Мистериозният камък на езерото Уинипесоки
Пол Харис предлага доктрина, съгласно която децата са от село Свети Мартин, ситуирано на брега на река Ларк, близо до Улпит. Техните родители умрели от чума и настойникът им – някой си граф Норфолк – решил да си присвои наследството им, като за задачата поставил в храната им арсеник, за който е известно, че провокира позеленяване на кожата. Децата като по знамение оцеляват, а по-късно били отведени и изоставени в гората, където кожата им добила присъщия си цвят.
Това е по този начин, защото систематичното недохранване може да аргументи хлороза – тип младежко малокръвие, причиняващо позеленяване на кожния епидермис. Тази доктрина обаче не изяснява странния и неясен език, на който говорели в началото.
Не липсват и скептици, които смятат, че сходни деца в никакъв случай не са съществували, а историята е плод на богатото въображение на някой британски повествовател.
Мистериозната легенда за зелените дечица от Улпит
