Мистериите на СССР могат да изненадат всеки почитател на историята.

Мистериите на Съюз на съветските социалистически републики могат да изненадат всеки обожател на историята. Страната, построена на идеологията на един безпаричен евреин, развита напълно от друга болна персона, на практика водят до няколко закани на международния ред, евентуална Трета Световна война и най-малко един път в историята ни срещат с една от най-зловещите нуклеарни произшествия, въпреки и до през днешния ден да съществуват градове, които не се считат за пригодни за живот.

Един взор към Съюз на съветските социалистически републики демонстрира една империя, сложена на 3-крако столче в детска градина. В предишното ще открием, че самият Горбачов признава какъв брой неверна е била цялата посока и въпреки да има визията и концепцията, че Русия може да навакса и да се възвърне, подобрявайки своята стопанска система, само че това не се случва.

Говорейки за война и войнолюбци, Съюз на съветските социалистически републики постоянно е бил на ръба на Третата Световна война, само че един от последните случаи, когато човечеството в действителност е било покрай още една огромна война. Необходимо е да върнем лентата обратно. Датата е 1 февруари 1981 година Съветското военноморско командване публично привиква всички адмирали са извикани на годишен отчет в Ленинград. Сред поканените са и командващите на Тихоокеанския флот на Съюз на съветските социалистически републики, които оставят своите кораби на заместниците си и за малко стопират следенето на злокобните капиталисти, опитващи се да разбият равенството и братството.

Адмиралите би трябвало да покажат качеството на флотата си, да посочат здрави и развалени кораби, да дадат някакви рекомендации и като цяло да показват наличното си въоръжение. Адмирал Сергей Горшков е адмирал на цялата руска флота и един път в годината кани всички командващи от Далечния изток, с цел да свери часовника си.

Адмирал Спиридонов и неговите подчинени получават персонални благодарности за службата си, както и висока оценка. По-важното в този случай е, че са персонално поканени да пътуват от Владивосток до Ленинград, като флотата обезпечава първокласен аероплан – Туполев Ту-104. Адмирали и командващи ще бъдат специфични посетители на събитието, а дългият им полет ще бъде обезщетен по всеки вероятен метод.

Господата идват в Ленинград и организират своята среща, кацат на военното летище Пушкин и имат съвсем цяла седмица да четат отчети, да дават рекомендации и да показват своята боеспособност. Членове на партията, генерали и други фрагменти на политическия хайлайф на страната ще останат във екстаз от показаното. Не е загадка, че по това време точно Съюз на съветските социалистически републики може да се похвали с една от най-големите флоти в света.

Любопитен факт е, че когато Горбачов взема решение да внася Pepsi, той би трябвало да заплати на компанията в остарели бойни кораби, които да отидат за скрап. Ето за какво се твърди, че за известно време Pepsi е 10-тата военноморска мощ в света. Флотата на Съюз на съветските социалистически републики има доста рядкости, както можем да се досетим, изключително при самолетоносачите, само че дано следваме тази история.

Изпращането на адмиралите е атрактивно, гостите на летището имат изчистена зона от сняг, с цел да гледат излитането на най-хубавите фрагменти на флотата. Какво може да се обърка в този миг? За някои познавачи на авиацията, пътническият аероплан набира доста сериозна скорост на пистата и употребява съвсем всеки метър, с цел да се издигне.

На финалът се отлепя и стартира да натрупа височина. Докато набира височина, самолетът се изправя отвесно нагоре, завърта се надясно и пада на пистата. Експлозията е впечатляваща, резервоарите на самолета са претъпкани с керосин за далечния полет и никой не е очаквал, че същият ще продължи няколко секунди. Пожарът ще продължи да гори един час, до момента в който огнеборци и фенове се пробват да оказват помощ.

Сергей Горшков

На борда на самолета има 50 пасажера – цветът на Съветския военноморски флот. Сред тях има капитани и полковници, 16 адмирали и адмирал Емил Спиридонов – главнокомандващ на Тихоокеанския флот. Това не е просто удар по руската сигурност, а една от най-големите им произшествия.

Един значим образец, който би трябвало да споделим е, че по време на Втората Световна война ще бъдат изгубени едвам 4 адмирала, до момента в който в този момент, в границите на няколко секунди са изгубени 16. Войната в Украйна не може да изненада с сходни загуби. Първата версия е, че това е вражеска интервенция за унищожаването на командването и предприемането на война.

Логичното се случва, Съюз на съветските социалистически републики превежда цялата си флота в цялостна бойна подготвеност, зарежда корабите с боеприпаси за водене на тежки боеве и чака врагът да нападне. За доста сериозен интервал от време се чака и началото на края. Тихоокеанския флот разполага с нуклеарно оръжие и е подготвен да го употребява, само че има една огромна изненада – никой не атакува. Дните минават и е явно, че нещо не е вярно.

Летище Пушкин се претърсва по 24 часа благодарение на военни следователи и бойци. Разследването продължава и не остава необърнат камък. Прибират се секретни документи, ревизират се всички и най-после се стига до един извод – невероятно е да се докара експлозив на борда на самолета, да се премине през цялата защита и да се извърши сходен терористичен акт.

Това води и до идващото умозаключение – това е деяние на вътрешен човек, който съумява да се добере до самолета, само че кой? Руските разузнавачи вземат решение, че е допустимо да е опит за премахването на адмирал Емил Спиродонов и заемането на неговото място. Не е нелогично, само че има един проблем – евентуалните заместници са починали с него в самолета.

На борда на самолета може да бъде открит единствено адмирал Рудолф Голосов не е на борда на самолета. Това го трансформира в основният обвинен. Записките показват, че Голосов в действителност отхвърля да се качи в самолета, освен това в последния миг. Фактите разсънват съществени съмнения и стартира следствие.

Голосов е необикновен кадър, който може да извърши сходен терористичен акт, само че дали би рискувал толкоз доста? Голосов не се качва на самолета за връщане, само че има и опрощение. Преди да замине за Далечния изток, фамилията на Голосов живее във Североморск. Полетът до Ленинград му разрешава да посети фамилията си. В последните часове преди полета, адмиралът получава правото да отиде и да види фамилията си. Преди да стигне до града, полицията го стопира и го кара да се върне назад в Ленинград. Голосов е шокиран от протичащото се, а след това е още по-изненадан, че е бил единственият обвинен.

Няма безусловно никаква логичност за тази злополука. Пилотите са опитни и имат хиляди часа на такива самолети, затова е съвсем невероятно да объркат каквото и да било. Самият Туполев не е доста идеален аероплан, само че все пак не би трябвало да падне като книжен аероплан на земята. Самият водач е бил персонален за Тихоокеанския флот и постоянно е летял на този аероплан, с цел да обърка каквото и да било.

Черната кутия ще разкрие, че самолетът е изхвърчал от пистата към 40 км/ч по-бавно, в сравнение с се чака, което води до злополуката. Черната кутия демонстрира, че самолетът не излетява с 220 км/ч, а единствено със 180 и не се изправя на 6 градуса, а на доста повече. Пилотът не е вдигнал самолета, затова има някаква друга интервенция и това кара множеството проверяващи да се замислят – какво се е объркало?

Каква е тайната на съдбовния случай? Всичко се крие в една друга ниша. Пилотът не е направил неточност, терористи не са заличили адмиралите, самолетът в никакъв случай нямало да падне, в случай че една система в Съюз на съветските социалистически републики е работила по един друг метод. Едва ли някой знае, че през 1969 година Съюз на съветските социалистически републики ще пусне първата тоалетна хартия в магазините си. Никой не би подозирал, че в случай че предходната година се ражда свръхзвуковия транспортен аероплан Ту-144, през предходната година, само че тази е още по-важна. Съветската стопанска система се оказва повода за изтриване на военноморския хайлайф.

Липсата на каквито и да било артикули в Далечния изток ще накара адмиралите не просто да посетят Ленинград и неговите музеи, а и да изкупят всичко от магазините. Дефицитните артикули най-често се купуват от огромните градове, само че Владивосток е прекомерно надалеч и за влаково странствуване.

Офицерите на Далечния изток са създали това, което се чака от тях, прекарали са цяла седмица и всяка свободна минута, за извършване на покупки и харчене на огромни заплати. Същите средства могат да стигнат във Владивосток за задоволително водка, само че нищо повече. В записите на водач Анатоли Люшин, елементарно могат да се открият митинги и то часове преди заминаването. Пилотът ясно показва, че самолетът се претрупва със закупени електрически печки, хладилници, кристални сервизи, облекла, храна и даже аварийни елементи като скоростна кутия, амортисьори и други за москвича на адмирала.

Люшин постоянно е летял с претрупан аероплан, само че не дотам. Адмирал Спиридонов не желае да чуе за разтоварване, никой не желае да спори. Мнозина решили да претоварят товарното поделение. Пилотите се пробват да се намесят, само че са неведнъж унижавани, уволнявани и даже гонени, тъй като мислели, че могат да се месят на адмиралите. Мнозина закупили даже мебели и когато товарното поделение е претрупано, моряците стартират да пълнят и пасажерското поделение.

Нито един водач не би могъл да се съгласи на такава концепция, само че Люшин няма необикновен избор. При излитането, самолетът измества своя център на гравитацията. Люшин е упражнявал такива излитания, когато се постанова да лети с бомби, само че не и с толкоз материал. Накрая адмирал Спиридонов идва с хартия за преса – 1 звук от нея – и счита да я употребява за отпечатване на военния вестник във Владивосток.

Огромните кръгли топове хартия не са били обезопасени и до момента в който самолетът набира скорост, те към този момент са стигнали до края на товарното поделение и са почнали да изместват съдбовно центъра на гравитацията. Самолетът се издига, без да се постанова на даже да се дърпа елеватора. Двигателите се задъхват и водят до тежката злополука.

Информацията за случая се появява за малко във вестника, само че нищо повече. Инцидентът е систематизиран, само че по-късно се слага паметна плоча за алчността на адмиралите. Едва през 1998 година се твърди, че господата са умряли по време на осъществяване на служебния дълг, като че ли някой ги е предиздвикал да купуват секции и други тежки мебели.

Никой не знае какъв брой тъкмо сходни случая са се случили поради претоварване. Подобен случай има и през 60-те години, когато товарен аероплан Ил се стоварва, пренасяйки мебели и персонален автомобил на военачалник в Ленинград. Така Съюз на съветските социалистически републики заличава своите най-хубави адмирали и пази всичко в загадка, най-малко до краха на Съюз на съветските социалистически републики.