Отворих вратата и там стоеше непозната с бебе в ръце… Знаех, че с идеалния ми живот е свършено
Мислех, че такива истории се случват единствено във филмите. Честно казано, към момента не мога да осъзная, че всичко това се случи на мен.
Докато аз бях бременна, брачният партньор ми съумя да завоюва пари с цел да си вземем тристаен апартамент. Той съвсем не спа и не яде, с цел да реализира задачата си. След изписването от родилното се преместихме в нашето си уютно си гнездо.
Съпругът ми просто обожаваше щерка ни. Той ми помагаше и ми даваше опция да дремя през нощта, тъй че майчинството беше наслада за мен.
Естествено, дъщерята беше по-привързана към татко си. Не го одобрявах персонално и смятах фамилията си за съвсем идеално. Харесваше ми, че брачният партньор ми взе участие интензивно в процеса й на развъждане.
Но след това всичко рухна.
Тогава бях бременна с второто си дете. На вратата се поззвъни – на прага стоеше момиче с бебе в ръце. Тя изиска да я пусна вътре, с цел да поговорим. Не възразих – момичето изглеждаше много обичайно и нещо ми подсказваше, че би трябвало да чуя какво има да каже.
От Ина научих, че тя е държанка на брачна половинка ми. Тя сподели, че имат връзка от повече от две години. И в този момент не желае синът й да пораства без татко.
Не започнах скандал – обадих се на брачна половинка си и го помолих да пристигна незабавно.
Когато ни видя, той се усмихна необятно. Престори се, че нищо не се е случило:
– Толкова е хубаво, че към този момент сте се срещнали! Няма потребност да се карате! Не желая да се деля нито с едната, нито с другата.
Бях в цялостен потрес. Изплаших се и започнах да си групирам нещата, с цел да не вземам участие повече в този цирк. Съпругът ми ме погледна и сподели:
– Ама какво правиш? Ще съжаляваш за това! Къде ще живееш, откакто това е моят апартамент? Освен това няма да получиш прехрана – ще направя всичко допустимо за това.
Не можех да допускам, че слушам такива гадни неща от индивида, който обичах повече от самия живот. Бях сигурна, че мога да се оправя и без него, само че най-малко нямаше да бъда предадена и лъгана.
Съпругът ми си потегли с любовницата, а аз и щерка ми прекарахме вечерта в пакетиране на движимостите ни. Изобщо не плаках, като че ли не усещах нищо.
В този миг си мислех единствено за децата и че би трябвало да се управлявам.
Днес към този момент съм разведена с мъжа ми. Впрочем, поделихме жилището и той си заплаща издръжката без проблеми. Просто искаше да ме сплаши.
Скоро в живота ми се появи по-достоен мъж. Той е цялостната диаметралност на Руслан.
Кармата пък застигна някогашният ми брачен партньор – той се раздели с Ина, тъй като тя се интересуваше единствено от парите му, а компанията му банкрутира след развода с мен.
Той се опита да се върне при мен, само че аз не давам втори късмет на предателите.
Правилно ли постъпих?
