„Мислещите тръстики“ на Миряна Башева, която нямаше страх
Миряна Башева, " поетесата на галактическата деликатност " и един от създателите на в. " Сега ", щеше да навърши 75 години на 11 февруари. Миряна си отиде през юли 2020 година, оставяйки незабравимите си стихове.
***
Винаги сме имали потребност от тях - и както постоянно, те са тук да оказват помощ. Стиховете на Миряна Башева дават очакване във време на тестване, посока в обърканост, порив в обстановка, изцедила и последната капка. Спектакълът „ Мислещите тръстики “ с режисьор проф. Маргарита Младенова в Театрална работилница „ Сфумато “ прави по този начин, че да не сме сами, демонстрира ни какъв брой сме мощни, надигнем ли снага. Петдесет стихотворения, 10 от които превърнати в песни с музика на Стефан Димитров, са прилив на мощ и зареждане с силата да бъдеш, да си осмислен и цялостен, да постигаш и да не се отказваш, да живееш. Защото цялата лирика на Миряна Башева ни насочва към мисълта –
жив ли си, това е вечно
Няколко секунди мрачевина в залата откъсват от външния свят на подозрения и неустановеност. На завесата изгряват думите на Миряна Башева. Завесата се повдига, с цел да ни изтеглят девойки и момчета на тротинетки от застиналост и да ни хвърлят право в енергичния поток на динамичния град. В него човешките пътища са артериите на живото тяло. Тази картина е следила Башева от своя балкон в сърцето на София, тези хрумвания са се запечатвали в стихове в безсънни поетични нощи. „ От тази малко висока позиция ту засичам, както тя прави в поезията си, „ мравуняка човешки “, ту в тези разминавания надупчвам интимното пространство на индивида. Ръбът сред двете е това, върху което Миряна написа. Не е просто представен целият живот, а е представен целият живот в неговите коридори. Като се тръгне от първата действителност тук и в този момент, се надгражда към метеорологията на душата и към още по-следващото – настояването на духа. Опитах се по вертикала, на пластове, да изградя структурата на представлението ” – споделя след спектакъла проф. Маргарита Младенова.
„ Нека да е лято “, единствено да е лято… Една от безконечните й песни звучи при започване на спектакъла и е насочна точка, първа стъпка в развиването. Като „ пролетна еуфория, присъща на младостта “ я дефинира режисьорката в нейната мелодичност и позиция в спектакъла. За Стефан Димитров това е началото на работата с Башева, креативно съдействие и другарство, което продължава с десетилетия. „ Тогава бяхме млади… Познавахме се от преди, само че песента „ Нека да е лято “ ни събра “ – спомня си композиторът. И разказва Миряна: „ Тя е нещо стихийно, голяма е, няма по какъв начин да се обхване всичко, което е измислила, което съществува и ще съществува.
Защото тя беше извънземна
Винаги съм се учудвал на нейните умения. Тя е по този начин програмирана, че да остане в бъдещето. “ Тази ария, както и другите, през днешния ден ги чуваме като нови, непрестанно преоткриващи ги и непрекъснато откриващи се в тях. Със своите стихове тя е постоянно в сегашното. Винаги с нас.
„ Мислещите тръстики “ раздрусва, утешава и укрепва. „ Стихотворенията са писани в разнообразни години, само че в този момент, когато Маргарита ги е обединила, чувствам цялата мощ и мощност на Миряна Башева. Страхотен театър! “ – възкликва Стефан Димитров. Спектакъл на израстването, той е издигнат върху непрекъснатото надграждане. „ С „ Нека да е лято “ се отключва силата на момчетата и девойките. След това представлението минава към края на лятото. Това са сезоните на живота, само че във отвесен прорез, не толкоз като кръговрат във времето.
Миряна времето доста не я занимава – дали е в този момент, дали е бъдеще,
дали към този момент е било. Тя събира всички времена и всички духовни сили “ – разказва проф. Маргарита Младенова стиховете на Башева.
Поетесата образува нашия утринен ден. На публиката и на младите артисти. С нейните стихове те безусловно вършат проклинание, гравирали ги върху душите си, отпечатващи ги върху нас. „ Толкова са положителни! За тях това е среща с човек, който към този момент, за жалост, го няма. Това ще ги обогати доста като думи, език, като хрумвания “, коментира Стефан Димитров.
Публиката има потребност от този театър, само че той е необходим и на актьорите – второкурсници в класа на проф. Маргарита Младенова в НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов “. В своя преподавателски метод тя образова и възпитава. „ Целият ни учебен срок е „ лирика онлайн “ и води към това зрелище. Те четат поеми и приказват, с цел да се отключи поетичната природа на артиста, да се разсъни тази част от артистичната му натура. И животът, и учебното заведение, и настройките блокират този лиричен подтик. Няма какво да го провокира. Той наподобява непотребен и неупотребим в тези ограничения, които животът им желае. Пътят е да си дадат сметка, че от тях не се желае да изиграят и да изпълнят нещо, а да обхванат в духа на това, което има да се прави, и да знаят, че играта е поради нещо, което не е игра. Това е хоризонтът. “
„ Мислещите тръстики “ не е първото представление с лирика на Миряна Башева и музика на Стефан Димитров.
Преди 40 години в Зала 1 на НДК
е подложен спектакълът „ Нека да е лято “ със стихове и стихове в песни, изпълнени от Кирил Варийски, Рашко Младенов и Сашка Братанова. „ Имаше места, които се чудехме дали ще „ минат “, дали спектакълът няма да бъде спрян. Положението беше на ръба, само че се оказа, че постановката се изигра над 1000 пъти. За мен събитието през днешния ден бе извънредно прекарване. Миряна Башева доста заслужава това. Сигурен съм, че поколенията няма да я не помнят, тъй като тя е безконечна в своята лирика “ – минути след премиерата на „ Мислещите тръстики “ връща лентата обратно Стефан Димитров.
Пред него е задачата да извърши заричане – да напише музика към стиховете на Миряна Башева за Рангел Вълчанов.
Заглавието на спектакъла в „ Сфумато “ прави отпратка към откъс на Миряна Башева на формулата на Блез Паскал „ в поема, автоиронична, а изповедална във връзка с това какво стои в капацитета на индивида “, както я разказва проф. Младенова: „ Неслучайно заглавието цитира тъкмо тази строфа. Миряна стъпва на международната лирика, макар че е неповторима. Тя има голям почит към безпределните пътувания на свръхсъзнанието “.
„ Даже когато е в любовен неуспех, Миряна не занимава света със сантиментите си. Тя се пробва през духа си да се възземе и да открие провала като узнаване, като конфликт с истина за индивида. Иначе по какъв начин да си разбираем думите „ не изчезвай, злощастие мое “? Тя споделя, че нещастието е нейното благополучие. То я учи да узнава каква е човешката орис. Тази мъдрост е просто забележителна “ – отбелязва режисьорката.
Изгледали спектакъла като успокоение и лек, почувствали се разбрани и споделени, излязохме от залата притихнали. Бяхме чули признание, преклонили се пред гения да схванеш живота, да го прегърнеш и да го изживееш, станали очевидци на знамение.
„ Целта ми е хората да преоткрият тези стихове. Даже тези, които са ги чели, да не си мислят, че, чели ги преди време, това е ресурсът, това е съкровищницата на нейната лирика. Парадоксът е, че извадена от подтекста, в който са писани поемите, Миряна Башева
е доста по-силна, последна и неистова
Тази гняв на нейното противоречие и тази прекаленост на нейния блян по друго, тази максималистична привижда ми се искаше феновете да ги получат, те да ги ударят, да им разместят пластовете. Когато през последните години непрестанно става дума за това какъв брой нямаме, да се досетим, че сме небогати духом и сме изгубили идеализма. Това са тези ограничения, без които индивидът е просто разтреперано, уплашено тяло. Миряна няма боязън “ – черпи ентусиазъм проф. Маргарита Младенова.
ГНОСЕОЛОГИЯ
Време е.
Всичко и всекиго знам.
Кого на какво да науча?
Любовника си - на Томас Ман?
Котката - на честност куча?
Познах си до болежка мръсния манталитет
и какъв брой съм - " доста значима... "
Ех, като магьосник с празен ръкав -
различен път ще ви покажа!
А време тече... С все по-гъст декор дьо загар -
подобен обезсърчителен симптом!
Децата, заченати в друга, не в мен,
ще се родят в риза.
Пасейки, сходно удовлетворен вол,
нагазих в света като в Искъро.
Някой инцидентно да знае - какво?
Какво желая?
Все отново - суетно морско свинче
измежду лабиринт от пророчества -
настоявам:
Другари!
Не всичко тече!
Не всичко е сиво поточе!
И разберете, аз все ще бъркам.
В иронията. И в славата.
Аз, като всяка безсмъртна душа -
имам да ви разправям!
...как над работните чернови,
през сънища, вопъл или смях
постепенно подават любопитни глави
Мислещите тръстики.
...как някой надълбоко замислен вол
затъва в тях - не като в Искъро!
По-добре да не знае, горкият -
какво
е можел,
а не е изискал.
***
Винаги сме имали потребност от тях - и както постоянно, те са тук да оказват помощ. Стиховете на Миряна Башева дават очакване във време на тестване, посока в обърканост, порив в обстановка, изцедила и последната капка. Спектакълът „ Мислещите тръстики “ с режисьор проф. Маргарита Младенова в Театрална работилница „ Сфумато “ прави по този начин, че да не сме сами, демонстрира ни какъв брой сме мощни, надигнем ли снага. Петдесет стихотворения, 10 от които превърнати в песни с музика на Стефан Димитров, са прилив на мощ и зареждане с силата да бъдеш, да си осмислен и цялостен, да постигаш и да не се отказваш, да живееш. Защото цялата лирика на Миряна Башева ни насочва към мисълта –
жив ли си, това е вечно
Няколко секунди мрачевина в залата откъсват от външния свят на подозрения и неустановеност. На завесата изгряват думите на Миряна Башева. Завесата се повдига, с цел да ни изтеглят девойки и момчета на тротинетки от застиналост и да ни хвърлят право в енергичния поток на динамичния град. В него човешките пътища са артериите на живото тяло. Тази картина е следила Башева от своя балкон в сърцето на София, тези хрумвания са се запечатвали в стихове в безсънни поетични нощи. „ От тази малко висока позиция ту засичам, както тя прави в поезията си, „ мравуняка човешки “, ту в тези разминавания надупчвам интимното пространство на индивида. Ръбът сред двете е това, върху което Миряна написа. Не е просто представен целият живот, а е представен целият живот в неговите коридори. Като се тръгне от първата действителност тук и в този момент, се надгражда към метеорологията на душата и към още по-следващото – настояването на духа. Опитах се по вертикала, на пластове, да изградя структурата на представлението ” – споделя след спектакъла проф. Маргарита Младенова.
„ Нека да е лято “, единствено да е лято… Една от безконечните й песни звучи при започване на спектакъла и е насочна точка, първа стъпка в развиването. Като „ пролетна еуфория, присъща на младостта “ я дефинира режисьорката в нейната мелодичност и позиция в спектакъла. За Стефан Димитров това е началото на работата с Башева, креативно съдействие и другарство, което продължава с десетилетия. „ Тогава бяхме млади… Познавахме се от преди, само че песента „ Нека да е лято “ ни събра “ – спомня си композиторът. И разказва Миряна: „ Тя е нещо стихийно, голяма е, няма по какъв начин да се обхване всичко, което е измислила, което съществува и ще съществува.
Защото тя беше извънземна
Винаги съм се учудвал на нейните умения. Тя е по този начин програмирана, че да остане в бъдещето. “ Тази ария, както и другите, през днешния ден ги чуваме като нови, непрестанно преоткриващи ги и непрекъснато откриващи се в тях. Със своите стихове тя е постоянно в сегашното. Винаги с нас.
„ Мислещите тръстики “ раздрусва, утешава и укрепва. „ Стихотворенията са писани в разнообразни години, само че в този момент, когато Маргарита ги е обединила, чувствам цялата мощ и мощност на Миряна Башева. Страхотен театър! “ – възкликва Стефан Димитров. Спектакъл на израстването, той е издигнат върху непрекъснатото надграждане. „ С „ Нека да е лято “ се отключва силата на момчетата и девойките. След това представлението минава към края на лятото. Това са сезоните на живота, само че във отвесен прорез, не толкоз като кръговрат във времето.
Миряна времето доста не я занимава – дали е в този момент, дали е бъдеще,
дали към този момент е било. Тя събира всички времена и всички духовни сили “ – разказва проф. Маргарита Младенова стиховете на Башева.
Поетесата образува нашия утринен ден. На публиката и на младите артисти. С нейните стихове те безусловно вършат проклинание, гравирали ги върху душите си, отпечатващи ги върху нас. „ Толкова са положителни! За тях това е среща с човек, който към този момент, за жалост, го няма. Това ще ги обогати доста като думи, език, като хрумвания “, коментира Стефан Димитров.
Публиката има потребност от този театър, само че той е необходим и на актьорите – второкурсници в класа на проф. Маргарита Младенова в НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов “. В своя преподавателски метод тя образова и възпитава. „ Целият ни учебен срок е „ лирика онлайн “ и води към това зрелище. Те четат поеми и приказват, с цел да се отключи поетичната природа на артиста, да се разсъни тази част от артистичната му натура. И животът, и учебното заведение, и настройките блокират този лиричен подтик. Няма какво да го провокира. Той наподобява непотребен и неупотребим в тези ограничения, които животът им желае. Пътят е да си дадат сметка, че от тях не се желае да изиграят и да изпълнят нещо, а да обхванат в духа на това, което има да се прави, и да знаят, че играта е поради нещо, което не е игра. Това е хоризонтът. “
„ Мислещите тръстики “ не е първото представление с лирика на Миряна Башева и музика на Стефан Димитров.
Преди 40 години в Зала 1 на НДК
е подложен спектакълът „ Нека да е лято “ със стихове и стихове в песни, изпълнени от Кирил Варийски, Рашко Младенов и Сашка Братанова. „ Имаше места, които се чудехме дали ще „ минат “, дали спектакълът няма да бъде спрян. Положението беше на ръба, само че се оказа, че постановката се изигра над 1000 пъти. За мен събитието през днешния ден бе извънредно прекарване. Миряна Башева доста заслужава това. Сигурен съм, че поколенията няма да я не помнят, тъй като тя е безконечна в своята лирика “ – минути след премиерата на „ Мислещите тръстики “ връща лентата обратно Стефан Димитров.
Пред него е задачата да извърши заричане – да напише музика към стиховете на Миряна Башева за Рангел Вълчанов.
Заглавието на спектакъла в „ Сфумато “ прави отпратка към откъс на Миряна Башева на формулата на Блез Паскал „ в поема, автоиронична, а изповедална във връзка с това какво стои в капацитета на индивида “, както я разказва проф. Младенова: „ Неслучайно заглавието цитира тъкмо тази строфа. Миряна стъпва на международната лирика, макар че е неповторима. Тя има голям почит към безпределните пътувания на свръхсъзнанието “.
„ Даже когато е в любовен неуспех, Миряна не занимава света със сантиментите си. Тя се пробва през духа си да се възземе и да открие провала като узнаване, като конфликт с истина за индивида. Иначе по какъв начин да си разбираем думите „ не изчезвай, злощастие мое “? Тя споделя, че нещастието е нейното благополучие. То я учи да узнава каква е човешката орис. Тази мъдрост е просто забележителна “ – отбелязва режисьорката.
Изгледали спектакъла като успокоение и лек, почувствали се разбрани и споделени, излязохме от залата притихнали. Бяхме чули признание, преклонили се пред гения да схванеш живота, да го прегърнеш и да го изживееш, станали очевидци на знамение.
„ Целта ми е хората да преоткрият тези стихове. Даже тези, които са ги чели, да не си мислят, че, чели ги преди време, това е ресурсът, това е съкровищницата на нейната лирика. Парадоксът е, че извадена от подтекста, в който са писани поемите, Миряна Башева
е доста по-силна, последна и неистова
Тази гняв на нейното противоречие и тази прекаленост на нейния блян по друго, тази максималистична привижда ми се искаше феновете да ги получат, те да ги ударят, да им разместят пластовете. Когато през последните години непрестанно става дума за това какъв брой нямаме, да се досетим, че сме небогати духом и сме изгубили идеализма. Това са тези ограничения, без които индивидът е просто разтреперано, уплашено тяло. Миряна няма боязън “ – черпи ентусиазъм проф. Маргарита Младенова.
ГНОСЕОЛОГИЯ
Време е.
Всичко и всекиго знам.
Кого на какво да науча?
Любовника си - на Томас Ман?
Котката - на честност куча?
Познах си до болежка мръсния манталитет
и какъв брой съм - " доста значима... "
Ех, като магьосник с празен ръкав -
различен път ще ви покажа!
А време тече... С все по-гъст декор дьо загар -
подобен обезсърчителен симптом!
Децата, заченати в друга, не в мен,
ще се родят в риза.
Пасейки, сходно удовлетворен вол,
нагазих в света като в Искъро.
Някой инцидентно да знае - какво?
Какво желая?
Все отново - суетно морско свинче
измежду лабиринт от пророчества -
настоявам:
Другари!
Не всичко тече!
Не всичко е сиво поточе!
И разберете, аз все ще бъркам.
В иронията. И в славата.
Аз, като всяка безсмъртна душа -
имам да ви разправям!
...как над работните чернови,
през сънища, вопъл или смях
постепенно подават любопитни глави
Мислещите тръстики.
...как някой надълбоко замислен вол
затъва в тях - не като в Искъро!
По-добре да не знае, горкият -
какво
е можел,
а не е изискал.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ