Мирисът на дъжд, истинският порой или слънчевият лъч може да

Мирисът на дъжд, същинският проливен дъжд или слънчевият лъч може да бъде тласък, с цел да се насити пространството с нещо ново, с нещо красиво и креативно... Тя открива вдъхновяващите моменти зад всеки ъгъл. После основава. Нейните бижута и облекла биват приютени от Muse shop, а и от личното й магазинче – Unibucks shop. Притеснителна, фина, спокойна и с възприятие за сдържаност: Таня Папаринова от Cøncepta гостува на Cultinterview.

Има ли съответно събитие, което да те е отворило към това занятие?

Преди да се занимавам с хендмейд, имах магазин на централна улица. Бях в търговията и шиех в ателие неща, които бяха по моя концепция. Започнаха да се продават с огромен триумф. Но когато се роди щерка ми Съни, завърших. Когато тя стана на 3 годинки, ръчно изработваните неща започнаха да си пробиват път. А тъй като като дете постоянно съм се занимавала с сходни неща, получих ентусиазъм. Първите артикули, които направих, бяха от кожа. Продадоха се още първия ден. Това ми даде мощ и подтик да продължа напред. Оттогава са минали 12 години.

Като дете какво си правила?

Бягах от учебно заведение и се прибирах у дома, с цел да шия облекла. Постоянно се занимавах с това. Още от напълно мъничка шиех всевъзможни сбирки на куклите, всевъзможни сладки дрешки. На шевна машина се научих да шия на 14 години. В моето семейство майка ми е художник приложник.

Моята баба е била доста добра шивачка, дядо ми се е занимавал също, а от другата страна в фамилията са били търговци на платове. Явно са се смесили гени и най-различни качества и при мен най-после е пристигнал някакъв микс.

Майка ти удовлетворена ли беше от избора ти?

Този си гений го имам с помощта на нея. Майка ми е художник, който правеше бижута, а в този момент към този момент рисува с думи и написа прелестни стихове.

Първо работех у дома, а по-късно – в едно ателие с още две колежки. В даден миг взех решение да се отделя и да си направя магазинче, в което с изключение на бижута да има и облекла. Исках цялостна визия и идея, а освен едното или другото. Трябваше да се пробват някъде тези облекла въпреки всичко. Отделно множеството ми неща се оферират в Muse shop. С тях работя от откриването на първия им магазин. Много сме си близки и е единственото място извън моето, където има направени от мен артикули.

Заедно творим с Nene Kids, чиито авторски илюстрации се съчетават с мой дизайн, и вършим една колаборация, с цел да се получи дреха. Всеки поставя своя почерк в изделието. Цяло лято правехме блузи и чанти. Сега приготвяме новата сбирка.

Значи си предразположена към женски другарства.

Да. Не съм конфликтна. Не съм имала неприятности с дами.

Приемаш ли нови провокации?

Разбира се, това е главното, другояче аз умирам. За един създател е значимо непрестанно да прави нови неща и времето в никакъв случай да не стига. Искам да се занимая напълно съществено с облеклата си и да разпространявам Cøncepta, тъй като сега съм човека-оркестър и ми е много мъчно да се оправям с всичко. Идеите ми се оказват повече от това, което съумявам да осъществявам.

Записваш ли си ги да не избягат след това?

Да, имам си скици, в които нахвърлям, като ми хрумне нещо. Но то все се отсрочва във времето…

Първо забелязах часовниците ти, тъй като са доста цветни. Шарен човек ли си?

Да, сигурно вътрешният свят се отразява върху работата на хората. Имало е интервали, в които съм правила много черни работи. Тогава ми е било тъмно. Но като цяло съм положителен човек и одобрявам светлите тонове.

Като сподели, че си правила облекла на куклите, на щерка си показвала ли си й ги?

Не, тъй като не са непокътнати. Но пък за нейните кукли сме шили и тях си ги пазим.

На нея забавно ли й е да бъде в ателието ти?

На нея й е забавно, само че тя по-скоро е добра в комерсиалната част. Съни има неповторим нюх за жанр, за комбиниране, само че разполагаме с прекалено много материали и за нея не съставляват подобен интерес, както примерно за приятелките й. Но пристигна ли клиент,