Във Венеция ще покажем какво замитаме под килима
Министерството на културата разгласи, че 7-членно жури от експерти с ръководител изкуствоведа проф. доктор Галина Лардева-Минкова, е разгледало постъпилите на културата 17 планови оферти за българското присъединяване на Венецианското биенале за модерно изкуство и класира преди всичко плана „ Ето къде си “ с куратор Ирина Баткова и създател Михаил Михайлов.
Конкуренцията в конкурса
Проектът на Баткова и Михайлов е определен в конкуренция с известни създатели на българското модерно изкуство, сред които виждаме имената на Павел Койчев, Лъчезар Бояджиев, Калин Серапионов, а един от плановете - който има 19 създатели - носи чудното българско заглавие „ Киселото мляко на фантазиите “. Да напомним, че тази година тематиката на Венцианското биенале е „ Млякото на фантазиите “.
Жури, назначеното от Министерството на културата (МК), сложи на второ място Ралука Воиня и Лъчезар Бояджиев с " Метро за Венеция ", а на трето място - плана на Ларс Нордби и Димитър Солаков " Нека човечеството се преобърне. Имам потребност от по-малко цели ". Много забавен е бил и планът на обичания на мнозина ваятел Павел Койчев — гигантска статуя в неговия жанр,която е трябвало да бъде ситуирана на площад „ Сан Марко “, но журито е решило, че за жалост проктът е механически неизпълним.
За какво ни е нужно Венецианското биенале
Вече няколко генерации български художници непрестанно разискват потребността от национално присъединяване във Венеция. Биеналето е основана през 1895 година, отдадено на актуалното изкуство от времето си. Като вероятно от най-старите интернационалните конгреси значимостта на националното участие за националното самочувствие на страните, които участват в него, е точно това, че без значение от всички промени на взаимоотношения на културата с понятието за националното, Венецианското биена към момента ни вкарва в тази си обичайната система и естествено по един или различен метод се явява и съревнование. Тава не е толкоз съревнование на самите творби и участващите създатели, колкото съревнование по актуалност сред страните, което показват своите национални павилиони.
Мястото
На биеналето има народи, които имат своите непрекъснати здания и други, към които се отнася и България, което всякога намират и наемат характерно пространство, в което да се реализира планът на националното им присъединяване. След като на 21 октомври 1921 бе оповестено решението на Министерския съвет за присъединяване на България, се пристъпи към изследвяне на опциите за намиране на пространство. Тази година това беше малко по-трудно, тъй като кметът на Венеция забрани потреблението на остарели, исторически здания, които до момента доста постоянно са приютявали националните участия, само че пространство беше открита и то хубаво.
Тази година националното присъединяване на България във Венецианското биенале ще се осъществя в експозиционното пространство " Спацио Рава " (Spazio Rava). То се намира в централната част на Венеция в квартала Сан Поло на " Канале Гранде ", наоколо до моста Риалто, оповестиха от МК.
„ „ Изборът, който направихме е извънредно сполучлив първо, тъй като през това място минава съвсем всеки, който идва във Венеция — споделя директорката на НХГ и комисар на българското присъединяване Яра Бубнова. — И второ, това е нов вид пространство, изчистено, съвременно и по-лесно за боравене с него, защото источеските здания имат голям брой рестрикции и комплицирани за художниците ограничавания “.
Художникът
Михаил Михайлов е роден през 1978 година във Велико Търново. Учил е във Факултета по образни изкуства в Търново (1999-2004) и История на изкуството във Виенския университет (2002-2007). Работейки основно в Париж и Виена сред 2007 и 2021 г. Михайлов има над 100 участия и планове, както и 14 независими изложения във Виена, Париж, Сан Франциско… Една от последните му изложения - Self-Brainwashing, бе през лятото на 2021 година в София, в Галерия +359, известна като Водната кула в Лозенец.
В работата си той използва фотография и видео, както и пърформанс и изобразяване, с цел да изследва теми като интроспекцията, самоусъвършенстването и връзката на индивида с неговата среда. Често използва „ паразитни тактики “ като „ заграбване “ на арт обекти или творби на други художници — например портрет на Мона Лиза в пластилин върху дървен панел.
До Марсел Дюшамп и Анди Уорхол
Художникът описа за една от първите си обществени работи във Виена, с която безусловно се нарежда тъкмо там, където постоянно е желал — сред сред най-известните създатели в Музея на съвременното изкуство във Виена. Това са художници като Марсел Дюшамп, Франсис Бейкън… (имената им се виждат се са на снимката).
Става въпрос за намеса върху един афиш на Музея за съвременно изкуство във Виена, реклама, в която са изредени най-известните имена, които могат да се видят в музея.
„ Имаше едно празно място на този афиш и това ме предизвика да сложа името си сред имената на всички тези известни създатели — споделя Михайлов. — интервенцията беше по този начин да се каже „ противозаконна “, само че тя остана много дълго незабелязана, преди хора да се обадят в музея, с цел да питат кой е този Михаил Михайлов “.
След това името му било отстранено от тази „ Стена на славата “, както я наричали от музея. Но останали следите от лепилото, с което били залепени букните, с времето по тях полепнал нерешителен и името Михаил Михайлов още веднъж се появило на музейната „ Стена на славата “.
В този случай художникът би трябвало да е останал прелестно изненадат от ролята на прахта, само че в една от идващите си серии — може най-известната му, той към този момент отделя изключително внимание на тази всеобщо подценявана в изкуството субстанция.
Прах при прахта
Това е серията Dust To Dust (Прах при прахта), по която Михайлов стартира да работи през 2014 година Тя съставлява едно проучване на прахта, събираща се в ателието му, която той с помощта на цветни моливи, трансформира в рисунки.
„ То не е единствено прахуляк, има и разнообразни дребни частици, които ние произвеждаме до момента в който играем „ пърформанса “ наименуван живот — споделя художникът. — Предвид, че прахта е нещо, което ние избираме да не виждаме, я да заметем под килима, чрез трансформацията ѝ в изкуство, желая да предам нова стойност на този артикул, който е част от нас “.
С рисунки от тази серия Михаил Михайлов завоюва премията на ревюто за модерна рисунка DRAWING NOW в Париж през 2018 година Той споделя за тази серия, тъй като за биеналето той ще направи такава рисунка на прахуляк с размери 40 кв. м. Това несъмнено, напълно няма да е всичко, което ще ще включва плана „ Ето къде си “.
Парите
От МК обясниха, че сумата за наем на пространството в биеналето за седемте месеца на биеналета — от 23 април да 27 ноември, е 80 хиляди евро с Данък добавена стойност, обезпечени от бюджета на министерството. Изработването на самият план проект " Ето къде си ", който съставлява непрекъсната апаратура, е на стойност 60 000 лв.. Ката се прибавят и разноските за пътешестване, превоз, командировъчни, деинсталация — цялата сума ще доближи около 600 хиляди лв..
Конкуренцията в конкурса
Проектът на Баткова и Михайлов е определен в конкуренция с известни създатели на българското модерно изкуство, сред които виждаме имената на Павел Койчев, Лъчезар Бояджиев, Калин Серапионов, а един от плановете - който има 19 създатели - носи чудното българско заглавие „ Киселото мляко на фантазиите “. Да напомним, че тази година тематиката на Венцианското биенале е „ Млякото на фантазиите “.
Жури, назначеното от Министерството на културата (МК), сложи на второ място Ралука Воиня и Лъчезар Бояджиев с " Метро за Венеция ", а на трето място - плана на Ларс Нордби и Димитър Солаков " Нека човечеството се преобърне. Имам потребност от по-малко цели ". Много забавен е бил и планът на обичания на мнозина ваятел Павел Койчев — гигантска статуя в неговия жанр,която е трябвало да бъде ситуирана на площад „ Сан Марко “, но журито е решило, че за жалост проктът е механически неизпълним.
За какво ни е нужно Венецианското биенале
Вече няколко генерации български художници непрестанно разискват потребността от национално присъединяване във Венеция. Биеналето е основана през 1895 година, отдадено на актуалното изкуство от времето си. Като вероятно от най-старите интернационалните конгреси значимостта на националното участие за националното самочувствие на страните, които участват в него, е точно това, че без значение от всички промени на взаимоотношения на културата с понятието за националното, Венецианското биена към момента ни вкарва в тази си обичайната система и естествено по един или различен метод се явява и съревнование. Тава не е толкоз съревнование на самите творби и участващите създатели, колкото съревнование по актуалност сред страните, което показват своите национални павилиони.
Мястото
На биеналето има народи, които имат своите непрекъснати здания и други, към които се отнася и България, което всякога намират и наемат характерно пространство, в което да се реализира планът на националното им присъединяване. След като на 21 октомври 1921 бе оповестено решението на Министерския съвет за присъединяване на България, се пристъпи към изследвяне на опциите за намиране на пространство. Тази година това беше малко по-трудно, тъй като кметът на Венеция забрани потреблението на остарели, исторически здания, които до момента доста постоянно са приютявали националните участия, само че пространство беше открита и то хубаво.
Тази година националното присъединяване на България във Венецианското биенале ще се осъществя в експозиционното пространство " Спацио Рава " (Spazio Rava). То се намира в централната част на Венеция в квартала Сан Поло на " Канале Гранде ", наоколо до моста Риалто, оповестиха от МК.
„ „ Изборът, който направихме е извънредно сполучлив първо, тъй като през това място минава съвсем всеки, който идва във Венеция — споделя директорката на НХГ и комисар на българското присъединяване Яра Бубнова. — И второ, това е нов вид пространство, изчистено, съвременно и по-лесно за боравене с него, защото источеските здания имат голям брой рестрикции и комплицирани за художниците ограничавания “.
Художникът
Михаил Михайлов е роден през 1978 година във Велико Търново. Учил е във Факултета по образни изкуства в Търново (1999-2004) и История на изкуството във Виенския университет (2002-2007). Работейки основно в Париж и Виена сред 2007 и 2021 г. Михайлов има над 100 участия и планове, както и 14 независими изложения във Виена, Париж, Сан Франциско… Една от последните му изложения - Self-Brainwashing, бе през лятото на 2021 година в София, в Галерия +359, известна като Водната кула в Лозенец.
В работата си той използва фотография и видео, както и пърформанс и изобразяване, с цел да изследва теми като интроспекцията, самоусъвършенстването и връзката на индивида с неговата среда. Често използва „ паразитни тактики “ като „ заграбване “ на арт обекти или творби на други художници — например портрет на Мона Лиза в пластилин върху дървен панел.
До Марсел Дюшамп и Анди Уорхол
Художникът описа за една от първите си обществени работи във Виена, с която безусловно се нарежда тъкмо там, където постоянно е желал — сред сред най-известните създатели в Музея на съвременното изкуство във Виена. Това са художници като Марсел Дюшамп, Франсис Бейкън… (имената им се виждат се са на снимката).
Става въпрос за намеса върху един афиш на Музея за съвременно изкуство във Виена, реклама, в която са изредени най-известните имена, които могат да се видят в музея.
„ Имаше едно празно място на този афиш и това ме предизвика да сложа името си сред имената на всички тези известни създатели — споделя Михайлов. — интервенцията беше по този начин да се каже „ противозаконна “, само че тя остана много дълго незабелязана, преди хора да се обадят в музея, с цел да питат кой е този Михаил Михайлов “.
След това името му било отстранено от тази „ Стена на славата “, както я наричали от музея. Но останали следите от лепилото, с което били залепени букните, с времето по тях полепнал нерешителен и името Михаил Михайлов още веднъж се появило на музейната „ Стена на славата “.
В този случай художникът би трябвало да е останал прелестно изненадат от ролята на прахта, само че в една от идващите си серии — може най-известната му, той към този момент отделя изключително внимание на тази всеобщо подценявана в изкуството субстанция.
Прах при прахта
Това е серията Dust To Dust (Прах при прахта), по която Михайлов стартира да работи през 2014 година Тя съставлява едно проучване на прахта, събираща се в ателието му, която той с помощта на цветни моливи, трансформира в рисунки.
„ То не е единствено прахуляк, има и разнообразни дребни частици, които ние произвеждаме до момента в който играем „ пърформанса “ наименуван живот — споделя художникът. — Предвид, че прахта е нещо, което ние избираме да не виждаме, я да заметем под килима, чрез трансформацията ѝ в изкуство, желая да предам нова стойност на този артикул, който е част от нас “.
С рисунки от тази серия Михаил Михайлов завоюва премията на ревюто за модерна рисунка DRAWING NOW в Париж през 2018 година Той споделя за тази серия, тъй като за биеналето той ще направи такава рисунка на прахуляк с размери 40 кв. м. Това несъмнено, напълно няма да е всичко, което ще ще включва плана „ Ето къде си “.
Парите
От МК обясниха, че сумата за наем на пространството в биеналето за седемте месеца на биеналета — от 23 април да 27 ноември, е 80 хиляди евро с Данък добавена стойност, обезпечени от бюджета на министерството. Изработването на самият план проект " Ето къде си ", който съставлява непрекъсната апаратура, е на стойност 60 000 лв.. Ката се прибавят и разноските за пътешестване, превоз, командировъчни, деинсталация — цялата сума ще доближи около 600 хиляди лв..
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ