За какво са ни тези камъни и грънци?
Министерството на културата (МК) и Националният институт за недвижимо културно завещание (НИНКН) не си правят както би трябвало работата по запазване на обектите на архитектурно завещание в градска среда. Това е главният извод от осъществения от Сметната палата одит на осъществяването " Опазване и поддържане на обекти на архитектурното завещание в градска среда ", като мониторингът обгръща интервала 01.01.2015 година - 30.06.2018 година.
В общи линии от одитната институция вършат на пух и прахуляк виновните за трагичното положение, в което се намират паметниците на културата - парадоксално дочакали злополучната орис да надживеят времето си и да " живеят " измежду нас. Огледайте се в близост, сигурно най-малко един път сте виждали остаряла рушаща се постройка, която стърчи като фантом над така и така построената без всевъзможен усет градска среда. И постоянно същата тази " купчина тухли с историческо значение " е апетитна хапка в ръцете на някой " вложител ", който " по буквата на закона " ще я бутне, с цел да вдигне монумент на това, което се търси през днешния ден - мол, паркинг към него, фризьорски салон, механа, наргиле бар, казино и така нататък
Всъщност Сметната палата установи проблеми, които за хората с отношение към културното ни завещание, от дълго време не са оригиналност. Тъй като на правилото " За какво са ни тези камъни и грънци? " през годините се случиха безобразия с голям брой исторически полезности освен в градски условия .
Опазването на културното завещание е пръснато измежду толкоз доста институции у нас, че ще е цяло знамение да се оправите със собствеността на даден парцел, даже да имате положителното предпочитание да го реставрирате. Може и да ви глобят. Ако има кой! И макар че Законът за културното завещание беше дребна победа, девет години по-късно липсва даже тактика , която ясно да разписва визия за опазването на наследството по нашите земи. А по какъв начин да има подобен документ, като според данните на Сметната палата страната съвсем не е правила разбор (или най-малко той не е бил системен) по отношение на положението на обектите, тяхната численост и нуждата от незабавни реставрационни и консервационни намеси.
Ето още един факт: Средно над 3000 обекта се падат годишно на 1 специалист в НИНКН за мониторинг на недвижими културни полезности . Тоест неналичието на човешки запас в комбиниране с другия огромен проблем - систематичното недофинансиране в бранша - третират историческите руини като " камъни " и " грънци ", без които все някак ще минем. Ако пък не стане - идва бетонът, който трансформира десетки обекти в мрачни гробища на посредствеността към българското историческо архитектурно минало . Ако ви трябват образци, отидете може би на най-фрапантните - Голяма базилика в Плиска или античния комплекс " Сердика ". Е, желаете да кажете, че това ви харесва?!
На този декор въпросът за дигитализирането на архива, носещ информация за обектите на недвижимото културно завещание, наподобява като работа за една социална поръчка време. Той първо би трябвало да бъде приключен , защото и Сметната палата установи, че липсват досиета за забележителна част на историческите обекти у нас. Ох!
И по този начин руините от предишното се трансформират в опустошения на днешния ден, които в случай че имат шанс, ги покриват с бетон и пластмаса по план. Ако нямат - идва багерът. Или кибритът . А след това е хубаво, тъй като е лъскаво, само че пък не е готово. Ала пък хваща дикиш.
В общи линии от одитната институция вършат на пух и прахуляк виновните за трагичното положение, в което се намират паметниците на културата - парадоксално дочакали злополучната орис да надживеят времето си и да " живеят " измежду нас. Огледайте се в близост, сигурно най-малко един път сте виждали остаряла рушаща се постройка, която стърчи като фантом над така и така построената без всевъзможен усет градска среда. И постоянно същата тази " купчина тухли с историческо значение " е апетитна хапка в ръцете на някой " вложител ", който " по буквата на закона " ще я бутне, с цел да вдигне монумент на това, което се търси през днешния ден - мол, паркинг към него, фризьорски салон, механа, наргиле бар, казино и така нататък
Всъщност Сметната палата установи проблеми, които за хората с отношение към културното ни завещание, от дълго време не са оригиналност. Тъй като на правилото " За какво са ни тези камъни и грънци? " през годините се случиха безобразия с голям брой исторически полезности освен в градски условия .
Опазването на културното завещание е пръснато измежду толкоз доста институции у нас, че ще е цяло знамение да се оправите със собствеността на даден парцел, даже да имате положителното предпочитание да го реставрирате. Може и да ви глобят. Ако има кой! И макар че Законът за културното завещание беше дребна победа, девет години по-късно липсва даже тактика , която ясно да разписва визия за опазването на наследството по нашите земи. А по какъв начин да има подобен документ, като според данните на Сметната палата страната съвсем не е правила разбор (или най-малко той не е бил системен) по отношение на положението на обектите, тяхната численост и нуждата от незабавни реставрационни и консервационни намеси.
Ето още един факт: Средно над 3000 обекта се падат годишно на 1 специалист в НИНКН за мониторинг на недвижими културни полезности . Тоест неналичието на човешки запас в комбиниране с другия огромен проблем - систематичното недофинансиране в бранша - третират историческите руини като " камъни " и " грънци ", без които все някак ще минем. Ако пък не стане - идва бетонът, който трансформира десетки обекти в мрачни гробища на посредствеността към българското историческо архитектурно минало . Ако ви трябват образци, отидете може би на най-фрапантните - Голяма базилика в Плиска или античния комплекс " Сердика ". Е, желаете да кажете, че това ви харесва?!
На този декор въпросът за дигитализирането на архива, носещ информация за обектите на недвижимото културно завещание, наподобява като работа за една социална поръчка време. Той първо би трябвало да бъде приключен , защото и Сметната палата установи, че липсват досиета за забележителна част на историческите обекти у нас. Ох!
И по този начин руините от предишното се трансформират в опустошения на днешния ден, които в случай че имат шанс, ги покриват с бетон и пластмаса по план. Ако нямат - идва багерът. Или кибритът . А след това е хубаво, тъй като е лъскаво, само че пък не е готово. Ала пък хваща дикиш.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ