Какво ни показва Националната пътна карта за развитие на водорода
Министерство на Иновациите и растежа разгласява през вчерашния ден документ озаглавен „ Водородно Бъдеще за България “, който съставлява Национална пътна карта за възстановяване на изискванията и разрастване на капацитета за развиване на водородните технологии и механизмите за произвеждане на водород.
Разработването на Водородната пътна карта е заложено като промяна в Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ). Реформата е основна причина за осъществяване на задачите на Зеления пакт и декарбонизацията на стопанската система, поради капацитета на водорода да размени изкопаеми енергоизточници в стопанската система на бъдещето. Посочено е, че документ е създаден и в сходство с Националната стратегия за развиване БЪЛГАРИЯ 2030, Дългосрочната тактика за намаляване на изменението на климата до 2050 година на Република България, Интегрирания проект в региона на енергетиката и климата на Република България/ИПЕК (предстояща актуализация м. юни 2023 г.), Стратегията за преход към кръгова стопанска система на Република България за интервала 2022-2027 година, Стратегическата визия за електроенергийния бранш на Република България 2023-2053 година,Иновационната тактика за умна специализация (ИСИС) 2021-2027 година, и ще спомага за осъществяване на стратегически промени и вложения, заложени в НПВУ и реализирането на Териториалните проекти за обективен преход (ТПСП) и други стратегии в рамките в осъществяване на Споразумението за партньорство.
Документът ще остане отворен за периодическа актуализация поради динамичността в бранша и нуждата от непрестанно и поетапно възстановяване на нормативната уредба, както и основаването на нормативна база, там където липсва.
Дейностите в актуалната Пътна карта обгръщат интервала 2023 -2026 година, като първи стадий от една дълготрайна политика за поощряване на водородната стопанска система с небосвод през идващите 10 години.
Оперативни цели
Пътната карта дефинира няколко оперативни цели за развиване и потребление капацитета на водородните технологии.
Насърчаване на поредното и ефикасното въвеждане на технологии за производството, превозването и потреблението на зелен водород в промишлеността, енергетиката и транспорта;Интензифициране на научните проучвания и иновациите;Създаване на условия за обучение и образование за нови специалности и работни места и за осведомена потребителска и административна среда, свързани с водородните технологии;Стимулиране на европейското и интернационалното съдействие.
Изработването на съответна и стимулираща нормативна рамка, както и поощряване на вложенията на национално и районно равнище в бранша са хоризонтални условия за реализирането на задачите.
Оперативните цели и дейностите за тяхното осъществяване рамкират процеса на нахлуване на водородните технологии в промишлеността (предимно нефтохимически, химически и сложни за декарбонизация сектори) и превоза, който се нуждае от институционална поддръжка, придружена от непрекъсната съгласуваност и мониторинг заради динамичното и бързо развиване на тази нова и към момента малко позната материя.
Водород в Индустрията
България, както и останалите Европейски страни, сега създават огромно сив водород за индустриално ползване, най-вече посредством паров реформинг. Общото количество употребяван водород в Европейската икономическа зона (ЕИЗ) за 2020 година е оценено на 8,7 Mт..
По данни на Hydrogen Europe България заема 12-то място по произвеждане на водород от 32-те страни от ЕИЗ с към 200 хил.тона годишно или към 5% от водорода в Европа.
Съгласно направения разбор в документа индустриалните потребности на българската промишленост от водород сега демонстрира, че те възлизат на към 150 хиляди т/г. Основно водородът се получава посредством паров реформинг на природен газ, което дава въглероден отпечатък от към 1400 Кт/г СО2. Тези данни за СО2 излъчванията не включват потреблението на природен газ за високотемпературните процеси, съпътстващи както приемането и потреблението на водород, по този начин и нужни за редица други индустриални процеси. България е сериозен производител и експортьор на амоняк и азотни торове, който би трябвало да запази и в допълнение да развие този бранш на зелената водородната стопанска система, стимулирайки производството на зелен амоняк.
Интересът към тази промишленост ще нараства, заради опцията зеленият амоняк да стане гориво за корабоплаването. Количествата зелен водород, нужни за нефтопреработвателната и амонячната промишленост не могат да бъдат обезпечени напълно посредством локално произвеждане на зелен водород, заради което ще е належащо обезпечаването на произвеждане на водород от Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) като независима икономическа активност.
В този случай производството на водород от Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) като енергоносител и суровина ще изиграе извънредно значима роля за декарбонизацията на промишлеността.
Водород в Транспорта
В България към момента няма електрически транспортни средства с горивна клетка, нито атомна зарядна инфраструктура. Водородният превоз с горивна клетка към момента не е одобрен в България. Той отсъства в главните стратегически документи (Интегриран проект в региона на енергетиката и климата на Република България 2021-2030, НПР България 2030, НПВУ), в които под електромобилност се схваща електрически транспортни средства с батерия.
Предимствата на водородната подвижност, изключително при тежкотоварния превоз и транспорта на огромни дистанции, са безспорни пред тези на батерийните транспортни средства заради опцията за огромен пробег и бързо зареждане.
Независимо от неналичието на прогрес от 2017 година във връзка с осъществяването на национални задължения, експертизата в България по атомна подвижност нараства, като се употребява методът „ отдолу-нагоре “ с мотор научно-изследователския бранш, който употребява преимуществата на водородния електротранспорт. В момента се основава експертиза по ретрофит с водород на стандартни транспортни средства и превръщането им в електрически. Първата работна група създава хибридна система „ горивна клетка/батерия “, която се интегрира на тролейбус на Софийска община, който ще има 100 км./д спомагателен пробег на водород. Разработени са четири плана в най-подготвените общини – София, Стара Загора, Бургас, Русе, които комбинират въвеждане на градска атомна подвижност със съответната инфраструктура, както и създаване на индустриална инфраструктура и създаване на системи за задвижване посредством хибридна система „ атомна горивна клетка/батерия “.
Водород в Енергетиката
Основно предизвикателство в енергийната промяна ще бъде сполучливото осъществяване на промените в районите с въглеродно натоварен енергиен бранш, където ще се изискват сложни, хоризонтални ограничения, високи равнища на вложения и дейни ограничения в обществената сфера. Водородът може да способства за реализирането на тези промени, заради капацитета си да балансира електрическата мрежа. При свръхпроизводство на електрическа енергия в пикови часове за възобновимата сила се създава водород, който се съхранява и употребява за разнообразни цели: (1) може да се съхранява и връща назад в мрежата през горивни кафези или (2) да се употребява за други цели като да вземем за пример гориво за водородни зарядни станции или впръскване към природен газ.
В документа се акцентира, че все още в бранш Енергетика няма ясна регулаторна рамка по отношението на водородните технологии, като съществуват само откъслечни разпореждания.
Започвайки с определението на водород, в §1, член 24д от спомагателните разпореждания към Закон за енергетиката (ЗЕ) е несъмнено понятието „ зелен водород “, като „ водород получен, посредством електролиза или други технологии, употребяващи възобновими енергийни източници. Това определение включва съоръжения които създават водород, посредством електролиза или посредством други способи или други възобновими източници – биометан, биогаз, био-отпадъци и други Електрическата сила, употребена за производството на зелен водород, е с гаранция за генезис на сила от възобновими източници. Последващи промени в регулаторната рамка по отношение на гаранциите за генезис следва да бъдат съобразени с Делегирания акт и с Директивата за поощряване потреблението на сила от възобновими източници.
В ЗЕ, понятието „ зелен водород “ се среща и в член 36е(1)1, където е ориентирано към вноските за Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ за доходи от продадена електрическа енергия. Съгласно наредбата, производителите на електрическа сила от зелен водород, с обекти въведени в употреба след 1 януари 2021 година, не дължат вноска към фонда.
По отношение на Закона за силата от възобновими източници (ЗЕВИ), към актуалният миг е създаден план на Закон за изменение и допълнение на Закона за силата от възобновими източници (ЗЕВИ). В план на ЗИД на ЗЕВИ се адресират разпознатите съществени бариери пред производството на биогаз и зелен водород и достъпа до преносната и разпределителните мрежи посредством:
даване на обезпечен достъп до преносната и разпределителните мрежи при съблюдаване на критериите за сигурност, препоръчани от операторите на газопреносната и газоразпределителните системи и утвърдени от Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР);гарантиране на преноса и разпределението на биогаз и зелен водород, при съблюдаване на критериите за сигурност по т.1;недопускане на дискриминация във връзка с биогаз и зелен водород при определянето на такси за транспорт и систематизиране по преносна или разпределителна мрежа;публикуване от операторите на газопреносната и газоразпределителните мрежи на цените за присъединение на обекти за произвеждане на биогаз и зелен водород;задължително изкупуване на биогаз със документ за качество и налягане и зелен водород, според контракт с публичния снабдител и/или крайните снабдители;регламентира се опцията за издаване на гаранции за генезис (ГП) за зелен водород. Въведена е наредба, с която в Национална осведомителна система за капацитета, производството и потреблението на сила от Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) в България се включва информация за ограниченията за стимулиране на производството и потреблението на електрическа сила, топлинна сила и сила за изстудяване от Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС), биогаз и зелен водород
Планира се до декември 2024 смяна на Правилата за търговия с електрическа сила за основаване на рамка за присъединяване на PtX мощности в пазара на електрическа сила.
Транспортиране на водород
Двата съществени метода за превоз на газообразен водород са посредством тръбни филмови откъси и по тръбопроводи. Водород се транспортира и в течно положение. За момента този метод към момента не е предпочитан за България, въпреки че предлагането за Регламент за разрастване на инфраструктура за различни горива изисква зарядните станции на течен водород да се разполагат на 450 км. След 2030 година в Европейски Съюз на всеки 200 километра водачите би трябвало да имат достъп до места за зареждане с водород.
При превоз посредством филмов откъс (ремарке) могат да бъдат превозени до 560–900 кг. газообразен водород според от налягането и вида на резервоарите. Тръбните филмови откъси са подобаващи за атомна подвижност при доставки на водород с централизирано произвеждане до ЗС.
От страна на България единствено по тръбопровода на националния газов оператор „ Булгартрансгаз ЕАД “ сред Турция и Румъния (Странджа-Вълчи дол-Кардам) годишно минават до 18 милиарда куб. м. природен газ, които могат да поемат чист водород до избран % без особени модификации, т.е. посредством ретрофит.
Понастоящем се вършат първите изследвания от страна на Немската атомна асоциация за превоз на водород от Югоизточния транспортен кулоар (България,Гърция, Румъния, Украйна) във връзка с тръбопроводи и потенциал на произвеждане. Дори при 3% инжектиране на водород, нужните количества са отвън опциите на една страна да обезпечи такова произвеждане до 2030.
В Плана е заложено да бъдат осъществени най-малко 10 пилотни плана за водород и построяването на най-малко 2 водородни долини до декември 2026 година България към този момент завоюва първия си план за Водородна котловина в Стара Загора,ноброятнаводородните долинитрябваданарасне. Според авоторите на докумета Моделът на Водородната котловина може да се репликира в други райони, които залагат построяването на водородни долини и хъбове за произвеждане (напр. Бургас, Русе, Разград, Пловдив).
Текстът е оповестен в уеб страницата на
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Разработването на Водородната пътна карта е заложено като промяна в Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ). Реформата е основна причина за осъществяване на задачите на Зеления пакт и декарбонизацията на стопанската система, поради капацитета на водорода да размени изкопаеми енергоизточници в стопанската система на бъдещето. Посочено е, че документ е създаден и в сходство с Националната стратегия за развиване БЪЛГАРИЯ 2030, Дългосрочната тактика за намаляване на изменението на климата до 2050 година на Република България, Интегрирания проект в региона на енергетиката и климата на Република България/ИПЕК (предстояща актуализация м. юни 2023 г.), Стратегията за преход към кръгова стопанска система на Република България за интервала 2022-2027 година, Стратегическата визия за електроенергийния бранш на Република България 2023-2053 година,Иновационната тактика за умна специализация (ИСИС) 2021-2027 година, и ще спомага за осъществяване на стратегически промени и вложения, заложени в НПВУ и реализирането на Териториалните проекти за обективен преход (ТПСП) и други стратегии в рамките в осъществяване на Споразумението за партньорство.
Документът ще остане отворен за периодическа актуализация поради динамичността в бранша и нуждата от непрестанно и поетапно възстановяване на нормативната уредба, както и основаването на нормативна база, там където липсва.
Дейностите в актуалната Пътна карта обгръщат интервала 2023 -2026 година, като първи стадий от една дълготрайна политика за поощряване на водородната стопанска система с небосвод през идващите 10 години.
Оперативни цели
Пътната карта дефинира няколко оперативни цели за развиване и потребление капацитета на водородните технологии.
Насърчаване на поредното и ефикасното въвеждане на технологии за производството, превозването и потреблението на зелен водород в промишлеността, енергетиката и транспорта;Интензифициране на научните проучвания и иновациите;Създаване на условия за обучение и образование за нови специалности и работни места и за осведомена потребителска и административна среда, свързани с водородните технологии;Стимулиране на европейското и интернационалното съдействие.
Изработването на съответна и стимулираща нормативна рамка, както и поощряване на вложенията на национално и районно равнище в бранша са хоризонтални условия за реализирането на задачите.
Оперативните цели и дейностите за тяхното осъществяване рамкират процеса на нахлуване на водородните технологии в промишлеността (предимно нефтохимически, химически и сложни за декарбонизация сектори) и превоза, който се нуждае от институционална поддръжка, придружена от непрекъсната съгласуваност и мониторинг заради динамичното и бързо развиване на тази нова и към момента малко позната материя.
Водород в Индустрията
България, както и останалите Европейски страни, сега създават огромно сив водород за индустриално ползване, най-вече посредством паров реформинг. Общото количество употребяван водород в Европейската икономическа зона (ЕИЗ) за 2020 година е оценено на 8,7 Mт..
По данни на Hydrogen Europe България заема 12-то място по произвеждане на водород от 32-те страни от ЕИЗ с към 200 хил.тона годишно или към 5% от водорода в Европа.
Съгласно направения разбор в документа индустриалните потребности на българската промишленост от водород сега демонстрира, че те възлизат на към 150 хиляди т/г. Основно водородът се получава посредством паров реформинг на природен газ, което дава въглероден отпечатък от към 1400 Кт/г СО2. Тези данни за СО2 излъчванията не включват потреблението на природен газ за високотемпературните процеси, съпътстващи както приемането и потреблението на водород, по този начин и нужни за редица други индустриални процеси. България е сериозен производител и експортьор на амоняк и азотни торове, който би трябвало да запази и в допълнение да развие този бранш на зелената водородната стопанска система, стимулирайки производството на зелен амоняк.
Интересът към тази промишленост ще нараства, заради опцията зеленият амоняк да стане гориво за корабоплаването. Количествата зелен водород, нужни за нефтопреработвателната и амонячната промишленост не могат да бъдат обезпечени напълно посредством локално произвеждане на зелен водород, заради което ще е належащо обезпечаването на произвеждане на водород от Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) като независима икономическа активност.
В този случай производството на водород от Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) като енергоносител и суровина ще изиграе извънредно значима роля за декарбонизацията на промишлеността.
Водород в Транспорта
В България към момента няма електрически транспортни средства с горивна клетка, нито атомна зарядна инфраструктура. Водородният превоз с горивна клетка към момента не е одобрен в България. Той отсъства в главните стратегически документи (Интегриран проект в региона на енергетиката и климата на Република България 2021-2030, НПР България 2030, НПВУ), в които под електромобилност се схваща електрически транспортни средства с батерия.
Предимствата на водородната подвижност, изключително при тежкотоварния превоз и транспорта на огромни дистанции, са безспорни пред тези на батерийните транспортни средства заради опцията за огромен пробег и бързо зареждане.
Независимо от неналичието на прогрес от 2017 година във връзка с осъществяването на национални задължения, експертизата в България по атомна подвижност нараства, като се употребява методът „ отдолу-нагоре “ с мотор научно-изследователския бранш, който употребява преимуществата на водородния електротранспорт. В момента се основава експертиза по ретрофит с водород на стандартни транспортни средства и превръщането им в електрически. Първата работна група създава хибридна система „ горивна клетка/батерия “, която се интегрира на тролейбус на Софийска община, който ще има 100 км./д спомагателен пробег на водород. Разработени са четири плана в най-подготвените общини – София, Стара Загора, Бургас, Русе, които комбинират въвеждане на градска атомна подвижност със съответната инфраструктура, както и създаване на индустриална инфраструктура и създаване на системи за задвижване посредством хибридна система „ атомна горивна клетка/батерия “.
Водород в Енергетиката
Основно предизвикателство в енергийната промяна ще бъде сполучливото осъществяване на промените в районите с въглеродно натоварен енергиен бранш, където ще се изискват сложни, хоризонтални ограничения, високи равнища на вложения и дейни ограничения в обществената сфера. Водородът може да способства за реализирането на тези промени, заради капацитета си да балансира електрическата мрежа. При свръхпроизводство на електрическа енергия в пикови часове за възобновимата сила се създава водород, който се съхранява и употребява за разнообразни цели: (1) може да се съхранява и връща назад в мрежата през горивни кафези или (2) да се употребява за други цели като да вземем за пример гориво за водородни зарядни станции или впръскване към природен газ.
В документа се акцентира, че все още в бранш Енергетика няма ясна регулаторна рамка по отношението на водородните технологии, като съществуват само откъслечни разпореждания.
Започвайки с определението на водород, в §1, член 24д от спомагателните разпореждания към Закон за енергетиката (ЗЕ) е несъмнено понятието „ зелен водород “, като „ водород получен, посредством електролиза или други технологии, употребяващи възобновими енергийни източници. Това определение включва съоръжения които създават водород, посредством електролиза или посредством други способи или други възобновими източници – биометан, биогаз, био-отпадъци и други Електрическата сила, употребена за производството на зелен водород, е с гаранция за генезис на сила от възобновими източници. Последващи промени в регулаторната рамка по отношение на гаранциите за генезис следва да бъдат съобразени с Делегирания акт и с Директивата за поощряване потреблението на сила от възобновими източници.
В ЗЕ, понятието „ зелен водород “ се среща и в член 36е(1)1, където е ориентирано към вноските за Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ за доходи от продадена електрическа енергия. Съгласно наредбата, производителите на електрическа сила от зелен водород, с обекти въведени в употреба след 1 януари 2021 година, не дължат вноска към фонда.
По отношение на Закона за силата от възобновими източници (ЗЕВИ), към актуалният миг е създаден план на Закон за изменение и допълнение на Закона за силата от възобновими източници (ЗЕВИ). В план на ЗИД на ЗЕВИ се адресират разпознатите съществени бариери пред производството на биогаз и зелен водород и достъпа до преносната и разпределителните мрежи посредством:
даване на обезпечен достъп до преносната и разпределителните мрежи при съблюдаване на критериите за сигурност, препоръчани от операторите на газопреносната и газоразпределителните системи и утвърдени от Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР);гарантиране на преноса и разпределението на биогаз и зелен водород, при съблюдаване на критериите за сигурност по т.1;недопускане на дискриминация във връзка с биогаз и зелен водород при определянето на такси за транспорт и систематизиране по преносна или разпределителна мрежа;публикуване от операторите на газопреносната и газоразпределителните мрежи на цените за присъединение на обекти за произвеждане на биогаз и зелен водород;задължително изкупуване на биогаз със документ за качество и налягане и зелен водород, според контракт с публичния снабдител и/или крайните снабдители;регламентира се опцията за издаване на гаранции за генезис (ГП) за зелен водород. Въведена е наредба, с която в Национална осведомителна система за капацитета, производството и потреблението на сила от Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) в България се включва информация за ограниченията за стимулиране на производството и потреблението на електрическа сила, топлинна сила и сила за изстудяване от Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС), биогаз и зелен водород
Планира се до декември 2024 смяна на Правилата за търговия с електрическа сила за основаване на рамка за присъединяване на PtX мощности в пазара на електрическа сила.
Транспортиране на водород
Двата съществени метода за превоз на газообразен водород са посредством тръбни филмови откъси и по тръбопроводи. Водород се транспортира и в течно положение. За момента този метод към момента не е предпочитан за България, въпреки че предлагането за Регламент за разрастване на инфраструктура за различни горива изисква зарядните станции на течен водород да се разполагат на 450 км. След 2030 година в Европейски Съюз на всеки 200 километра водачите би трябвало да имат достъп до места за зареждане с водород.
При превоз посредством филмов откъс (ремарке) могат да бъдат превозени до 560–900 кг. газообразен водород според от налягането и вида на резервоарите. Тръбните филмови откъси са подобаващи за атомна подвижност при доставки на водород с централизирано произвеждане до ЗС.
От страна на България единствено по тръбопровода на националния газов оператор „ Булгартрансгаз ЕАД “ сред Турция и Румъния (Странджа-Вълчи дол-Кардам) годишно минават до 18 милиарда куб. м. природен газ, които могат да поемат чист водород до избран % без особени модификации, т.е. посредством ретрофит.
Понастоящем се вършат първите изследвания от страна на Немската атомна асоциация за превоз на водород от Югоизточния транспортен кулоар (България,Гърция, Румъния, Украйна) във връзка с тръбопроводи и потенциал на произвеждане. Дори при 3% инжектиране на водород, нужните количества са отвън опциите на една страна да обезпечи такова произвеждане до 2030.
В Плана е заложено да бъдат осъществени най-малко 10 пилотни плана за водород и построяването на най-малко 2 водородни долини до декември 2026 година България към този момент завоюва първия си план за Водородна котловина в Стара Загора,ноброятнаводородните долинитрябваданарасне. Според авоторите на докумета Моделът на Водородната котловина може да се репликира в други райони, които залагат построяването на водородни долини и хъбове за произвеждане (напр. Бургас, Русе, Разград, Пловдив).
Текстът е оповестен в уеб страницата на
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ