Не правителството, а протестите на енергетиците ще затрият въглищните централи
За повторно в границите на десетина дни се прави опит да бъде свалено постоянно определеното проевропейско държавно управление. Първо бяха спекулативните и безпредметни митинги на зърнарите, а в този момент стачкуват енергетиците и миньорите. Но истината е, че тези митинги най-вероятно ще доведат до прекъсването на европарите за модернизирането на въглищните централи. От това никой няма да завоюва – минимум енергетиците. И в последна сметка по подигравка на ориста може да се окаже, че не държавното управление, а протестиращите, подстрекавани от проруските партии и синдикатите, ще затрият българската въглищна енергетика.
Днес министър председателят Николай Денков още веднъж съобщи, че в случай че Териториалните проекти, поради които стачкуват въглищарите, не бъдат признати, страната ще изгуби над 1,4 милиарда лева за регионите на Стара Загора, Кюстендил и Перник. Под въпрос ще бъдат и още 3 милиарда лева по проектите, свързани с всички останали териториални проекти.
Ако България не получи тези пари, няма да има задоволително финанси за обезщетения и рационализация на въгледобивната промишленост, която създава неконкурентоспособна сила, в пъти по-скъпа от създаваната от новите по-модерни възобновими източници.
И огромният абсурд е, че при неусвояване на тези пари, българските миньори и служащи, подстрекавани от проруските партии и от синдикатите, няма да реализират неуспех на държавното управление, а неуспех персонално на самите тях. Тези кръгове вкараха политиката в този проблем и употребяват митингите за политически цели. Те не желаят секторът да се реформира по европейски модел, като по този метод пречат на самите служащи и обричат бъдещето им.
Докато борбата на проруските партии е срещу модерността, за да се запазят старите съветски производства, то борбата на синдикатите е да се резервира въздействието им, с цел да могат да изнудват държавните управления за някакви облаги.
Но никой не проритизира интереса на служащите, който е да получат европейски пари, с които въгледобивът да бъде осъвременен, да се създадат нови производства и тези райони да се развиват, а не да западат, поради отиваща си промишленост.
Вече на всички в Европа е ясно, че въглищните централи остават в предишното и последователно ще бъдат затворени. Причините за това не са политически или свързани с войната в Украйна, а с фактът, че въглищната сила към този момент не е ефикасна и е доста по-скъпа от новите типове сила. Другата още по-важна причина е, че предизвиква тежки замърсявания и утежнява в друга степен качеството на живот, както на служащите, по този начин и на фамилиите, и на съгражданите им.
В този смисъл изборът, който би трябвало да създадат служащите през днешния ден е дали да се одобряват европейските политики и европейските пари за модернизиране на въглищните производства и построяването на нови по-модерни уреди, в които същите служащи да намерят нови работни места, или да провалим европейския проект за развиване в частта му за енергетиката и да загубим голямо финансиране. Във втория случай обаче, служащите няма да завоюват. Те все пак ще изгубят работните си места, само че няма да получат никакви обезщетения и никакви нови благоприятни условия за работа. Просто няма да има кой да им заплати.
Днес министър председателят Николай Денков още веднъж съобщи, че в случай че Териториалните проекти, поради които стачкуват въглищарите, не бъдат признати, страната ще изгуби над 1,4 милиарда лева за регионите на Стара Загора, Кюстендил и Перник. Под въпрос ще бъдат и още 3 милиарда лева по проектите, свързани с всички останали териториални проекти.
Ако България не получи тези пари, няма да има задоволително финанси за обезщетения и рационализация на въгледобивната промишленост, която създава неконкурентоспособна сила, в пъти по-скъпа от създаваната от новите по-модерни възобновими източници.
И огромният абсурд е, че при неусвояване на тези пари, българските миньори и служащи, подстрекавани от проруските партии и от синдикатите, няма да реализират неуспех на държавното управление, а неуспех персонално на самите тях. Тези кръгове вкараха политиката в този проблем и употребяват митингите за политически цели. Те не желаят секторът да се реформира по европейски модел, като по този метод пречат на самите служащи и обричат бъдещето им.
Докато борбата на проруските партии е срещу модерността, за да се запазят старите съветски производства, то борбата на синдикатите е да се резервира въздействието им, с цел да могат да изнудват държавните управления за някакви облаги.
Но никой не проритизира интереса на служащите, който е да получат европейски пари, с които въгледобивът да бъде осъвременен, да се създадат нови производства и тези райони да се развиват, а не да западат, поради отиваща си промишленост.
Вече на всички в Европа е ясно, че въглищните централи остават в предишното и последователно ще бъдат затворени. Причините за това не са политически или свързани с войната в Украйна, а с фактът, че въглищната сила към този момент не е ефикасна и е доста по-скъпа от новите типове сила. Другата още по-важна причина е, че предизвиква тежки замърсявания и утежнява в друга степен качеството на живот, както на служащите, по този начин и на фамилиите, и на съгражданите им.
В този смисъл изборът, който би трябвало да създадат служащите през днешния ден е дали да се одобряват европейските политики и европейските пари за модернизиране на въглищните производства и построяването на нови по-модерни уреди, в които същите служащи да намерят нови работни места, или да провалим европейския проект за развиване в частта му за енергетиката и да загубим голямо финансиране. Във втория случай обаче, служащите няма да завоюват. Те все пак ще изгубят работните си места, само че няма да получат никакви обезщетения и никакви нови благоприятни условия за работа. Просто няма да има кой да им заплати.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ