Министерският съвет взе решение да прати до Конституционния съд искане

Министерският съвет взе решение да прати до Конституционния съд искане за наложително пояснение на главния закон, обвързвано с пълномощията на основния прокурор. В същото искане молим да се разгласи за противоконституционна и наредба в Закона за правосъдната власт, обвързвана с разпорежданите от прокуратурата инспекции.

Това заяви служебният правосъден министър Крум Зарков след днешното съвещание на кабинета. Зарков подсети, че е обявил настояването при встъпването си в служба.

" Според нас е налице прекалено разширение на надзора на основния прокурор върху всички сфери на ръководство на страната и всички органи на централната и локалната власт, което е в прорез с духа и буквата на Конституцията, постановяваща разделяне на управляващите, и гарантираща правовата ни страна ", съобщи Зарков.

Точната дефиниция на въпроса, който служебното държавно управление насочва към Конституционен съд, е: " Допустимо ли е основният прокурор, осъществявайки контрол за правда на прокурорите, да им разпорежда осъществяването на инспекции за съблюдаване на законността във всички сфери на ръководство и на всички админиситративни равнища? "

Зарков акцентира, че това е неприемливо, защото правата на основния прокурор би трябвало да се лимитират до работата на подчинените му обвинители, в границите на техни съществени конституционни отговорности. В настояването до Конституционен съд са илюстрирани ред образци от практиката на прокуратурата, взети от формалните отчети за активността ѝ и нейната пресслужба.

" Главният прокурор и прокуратурата са две извънредно значими институции, само че те не може да се пробват да заместват страната и всичките ѝ органи. Не и в случай че желаеме да живеем в демократична страна ", сподели Крум Зарков.

Той подсети, че при започване на мандата си служебното държавно управление е поело ангажимент да приготви нужните законопроекти на вниманието на идващото Народно събрание, с които да се обезпечи Планът за възобновяване и резистентност.

Един от тези законопроекти са промени в Наказателния кодекс за регламентацията на закононарушенията " засегнатост " и " клюка ". България е била неведнъж осъждана от Европейския съд по правата на индивида, който дефинира като стандарт, че обществените персони и хора на власт би трябвало да търпят рецензия в по-широк обсег, в сравнение с елементарните. Служебният кабинет предлага законодателни промени, които да синхронизират нашето законодателство с европейското:

" Българското законодателство прави тъкмо противоположното и обезпечава по-висока степен на отбрана и, в някои случаи, благоприятни условия за корист с права на органи и лица, които се усещат афектирани или оклеветени, включително и журналистически разработки. Предлага се тези закононарушения да разрешават освобождение от наказателна отговорност и налагане на административно наказване, когато обект на засегнатост е орган на власт, както и се преглеждат размерите на санкциите, тъй че да не бъдат употребявани за способ на налагане на избран тип цензура. "

Друг утвърден от Министерски съвет през днешния ден законопроект е за промени по Наказателно-процесуалния кодекс по тематики, свързани с процесуалните гаранции за деца, обвинени в хода на наказателното произвеждане, както и за минималните стандарти за правата и поддръжката на жертвите на закононарушения. Причината е, че България се е забавила по транспонирането и на тези законодателни промени и Европейска комисия към този момент е почнала наказателна процедура.