Да танцуваш на гроба на тирана! Това е присъщо на роба*
Мине не мине време, само че най-много в предизборно време всякакви изчерпани откъм идейност и креативност политици у нас запретват ръкави да разрушават монументи. В интерес на обективността, монументи се разрушават и другаде, примерно в Полша и други страни, обременени от историята.
Какви са хората, които не желаят да имат памет, респект и почитание към предишното? На този въпрос евентуално занапред психолози и психиатри ще дават отговор. Лично аз считам, че рушенето на монументи, без значение от идеологията, е цялостна нецензурност и простотия. Никак не утвърждавам, че там, където в този момент е НДК, до 1981 година имаше мемориал с имената на хиляди български бойци и офицери, починали в Балканската, Междусъюзническата и Първата международна война. Демонтираха паметните плочи, споделиха, че ще ги пазят и...повече никой не ги видя.
Затова считам за малоумен аргумента, че видите ли по този начин предходните били срутвали знаците от предишното, та дайте и през днешния ден да вършим по този начин.
Не разбирам тези, които желаят да наподобяват на тези, които неистово отхвърлят и подлагат на критика. И едните и другите са идентични.
Конкретно за Паметника на руската войска /ПСА/, аналогични обелиски има и във Виена, и в Берлин, и в Норвегия, и в други огромни европейски градове, само че там те не пречат на тесногръди политици и никой не ги разрушава или мести. А от това, че в Полша са срутили близо 80 паметни плочи, не виждам да са постигнали фундаментален прогрес в развиването си, в противен случай.
Във Виена
У нас обществото още веднъж е разграничено на половина и едните разрушават с чук паметната плоча на монумента, а другите проведено го бранят. Дано тази запалена искра на разделянето не докара до по-сериозни катаклизми в клетата ни страна, каквито плануват мнозина измежду социолозите и политолозите!
Как стоят нещата с паметника от законова, юридическа позиция, съгласно юрист Иво Лулчев:
„ По мотив проблема с демонтирането на Паметника на руската войска, СОС следва да знаят следното:
Паметникът не е общинска, а държавна благосъстоятелност и в този смисъл СОС НЯМА ПРАВО ДА съдебна експертиза РАЗПОРЕЖДА С НЕГО.
ЕТО ЗАЩО ЕВЕНТУАЛНО ТАКОВА РЕШЕНИЕ ЩЕ БЪДЕ ОТМЕНЕНО ОТ СЪДА.
" Независимо съдружие Екогласност " се ангажира да оспори сходно Решение.
" Паметникът на Съветската войска е предпазен с редица международни, европейски и интернационалните актове и съставлява историческо, военно и архитектурно завещание. Той е израз на поклонение и благодарност на българския народ пред подвига на боеца, пристигнал от съветската земя и оставил костите си за освобождението на България и Европа от фашизма. " Не съществува никаква опция за ремонт!!!!!
В Берлин
Да се имат поради:
Резолюциите на Организация на обединените нации от 2008 и 2009 година за отбрана на паметниците във връзка Втората международна война.Европейска културна спогодба от 19.12.1954г., призната в Париж.Европейска харта за архитектурното завещание, призната от Комитета на министрите на Съвета на Европа от 26.09.1975г.Препоръка № 880/1979г. на парламентарната асамблея на Съвета на Европа за предпазване на европейското културно завещание.Конвенция за опазване на архитектурното завещание на Европа от 03.10.1985г., призната в Гренада.Договор за другарски връзки и съдействие сред Република България и Руската Федерация от 04.08.1992г., подписан от президентите на двете страни Ж. Желев и Б. Елцин.Съвместна декларация на президентите на Република България и Руската Федерация Г. Първанов и В. Путин за по-нататъшното задълбочаване на дружеските връзки и партньорство сред Република България и Руската Федерация от 02.03.2002г.Закон за българското авторско право и смесените права.Акт за държавна благосъстоятелност на неподвижен парцел № 3418/18.09.1947г. – Паметник на Съветската войска, намиращ се в парка на бул. Руски, бул. Толбухин, бул. Евлоги Георгиев и ул. Гурко /сега бул. Цар Освободител, бул. Левски, бул. България и ул. Гурко/, както и следващи актове № 958/02.07.1953г., № 2634/26.01.1954г., № 2636/26.01.1954г и акт № 42/18.03.1997г. на министъра на финансите.Меморандум за ръководство и прилагане на парка и Паметника на Съветската войска от 03.02.2006г., подписан от шефа на регионална администрация – област София – град Т. Модев и кмета на София Б. Борисов ”.
В Норвегия
Ще завърша с думите на един огромен, международен режисьор:
„ Недостойно е да танцуваш на гроба на тирана. Това е присъщо на тога! “*
За всичко останало, ще съди историята.
За нейното поругаване, също.
Какви са хората, които не желаят да имат памет, респект и почитание към предишното? На този въпрос евентуално занапред психолози и психиатри ще дават отговор. Лично аз считам, че рушенето на монументи, без значение от идеологията, е цялостна нецензурност и простотия. Никак не утвърждавам, че там, където в този момент е НДК, до 1981 година имаше мемориал с имената на хиляди български бойци и офицери, починали в Балканската, Междусъюзническата и Първата международна война. Демонтираха паметните плочи, споделиха, че ще ги пазят и...повече никой не ги видя.
Затова считам за малоумен аргумента, че видите ли по този начин предходните били срутвали знаците от предишното, та дайте и през днешния ден да вършим по този начин.
Не разбирам тези, които желаят да наподобяват на тези, които неистово отхвърлят и подлагат на критика. И едните и другите са идентични.
Конкретно за Паметника на руската войска /ПСА/, аналогични обелиски има и във Виена, и в Берлин, и в Норвегия, и в други огромни европейски градове, само че там те не пречат на тесногръди политици и никой не ги разрушава или мести. А от това, че в Полша са срутили близо 80 паметни плочи, не виждам да са постигнали фундаментален прогрес в развиването си, в противен случай.
Във Виена
У нас обществото още веднъж е разграничено на половина и едните разрушават с чук паметната плоча на монумента, а другите проведено го бранят. Дано тази запалена искра на разделянето не докара до по-сериозни катаклизми в клетата ни страна, каквито плануват мнозина измежду социолозите и политолозите!
Как стоят нещата с паметника от законова, юридическа позиция, съгласно юрист Иво Лулчев:
„ По мотив проблема с демонтирането на Паметника на руската войска, СОС следва да знаят следното:
Паметникът не е общинска, а държавна благосъстоятелност и в този смисъл СОС НЯМА ПРАВО ДА съдебна експертиза РАЗПОРЕЖДА С НЕГО.
ЕТО ЗАЩО ЕВЕНТУАЛНО ТАКОВА РЕШЕНИЕ ЩЕ БЪДЕ ОТМЕНЕНО ОТ СЪДА.
" Независимо съдружие Екогласност " се ангажира да оспори сходно Решение.
" Паметникът на Съветската войска е предпазен с редица международни, европейски и интернационалните актове и съставлява историческо, военно и архитектурно завещание. Той е израз на поклонение и благодарност на българския народ пред подвига на боеца, пристигнал от съветската земя и оставил костите си за освобождението на България и Европа от фашизма. " Не съществува никаква опция за ремонт!!!!!
В Берлин
Да се имат поради:
Резолюциите на Организация на обединените нации от 2008 и 2009 година за отбрана на паметниците във връзка Втората международна война.Европейска културна спогодба от 19.12.1954г., призната в Париж.Европейска харта за архитектурното завещание, призната от Комитета на министрите на Съвета на Европа от 26.09.1975г.Препоръка № 880/1979г. на парламентарната асамблея на Съвета на Европа за предпазване на европейското културно завещание.Конвенция за опазване на архитектурното завещание на Европа от 03.10.1985г., призната в Гренада.Договор за другарски връзки и съдействие сред Република България и Руската Федерация от 04.08.1992г., подписан от президентите на двете страни Ж. Желев и Б. Елцин.Съвместна декларация на президентите на Република България и Руската Федерация Г. Първанов и В. Путин за по-нататъшното задълбочаване на дружеските връзки и партньорство сред Република България и Руската Федерация от 02.03.2002г.Закон за българското авторско право и смесените права.Акт за държавна благосъстоятелност на неподвижен парцел № 3418/18.09.1947г. – Паметник на Съветската войска, намиращ се в парка на бул. Руски, бул. Толбухин, бул. Евлоги Георгиев и ул. Гурко /сега бул. Цар Освободител, бул. Левски, бул. България и ул. Гурко/, както и следващи актове № 958/02.07.1953г., № 2634/26.01.1954г., № 2636/26.01.1954г и акт № 42/18.03.1997г. на министъра на финансите.Меморандум за ръководство и прилагане на парка и Паметника на Съветската войска от 03.02.2006г., подписан от шефа на регионална администрация – област София – град Т. Модев и кмета на София Б. Борисов ”.
В Норвегия
Ще завърша с думите на един огромен, международен режисьор:
„ Недостойно е да танцуваш на гроба на тирана. Това е присъщо на тога! “*
За всичко останало, ще съди историята.
За нейното поругаване, също.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ