За препинателните знакове , . ? ! : | Хумористично от Димчо ДЕБЕЛЯНОВ
Миналото лято, когато прекарвах на дача на " Острова на блажените ", едно културно сдружение ме предложения да държа обществена лекция на каквато и да била тематика. Като се опирах на дългогодишната си коректорска активност в литературата на " Острова на блажените ", аз се наканих да приказвам върху " препинателните знаци ". Лекцията си не можах да държа, тъй като островът внезапно потъна в морето. Как се спасих, самичък аз си зная. Считам обаче, че тука имаше пръст провидението, тъй като с мене се избави и лекцията ми, която в този момент ще ви прочета.
(Димчо Дебелянов - Борис Ангелушев)
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,
(Уводът е изпуснат)
Запетаята е несъмнено най-глупавият от всички знаци. И прав, и извърнат, той нищо нищо не показва. Изпречва се там, където най не би трябвало, и като всяко неуместно нещо неведнъж бърка. И в самото му име нищо забавно няма. (Провлечено): За-пе-та-я. Един образец. Вие сте без работа. Намирате вакантно място (макар и за коректор) и си оферирате услугите. Отивате една заран да го заемете и узнавате, че една запетая във тип на родственик или прочут на друга някоя видна запетая безшумно се наместила там, където вие бихте били най-малко точка и запетая.
Точката е също по този начин малоумен знак. Тя значи прекъсване. Е добре, може ли да не се желае на индивида да спре точно там, дето тя се е окумила. Тя наподобява като че ли на пенсионер, на ония дебели човеченца, които знаят да купуват всичко най-евтино и знаят всички кафенета, където може човек да прочете всички вестници и да пие кафе за рупче. Винаги, кой знае за какво, ми се коства, когато срещна сходно дребосъче, че това е точка, изскокнала из колоните на някое вестникарско антрефиле, на която са израсли крачка и ръце и си е купила бомбе - точка, която се движи.
Въпросителна или с повече думи - имаш ли пари, е знак, с който аз от известно време насам прекомерно постоянно се срещам. Струва ми се от време на време, че дървета, стълбове и хора го наподобяват и това, несъмнено, не е от най-приятните чувства. Веднъж аз видях една реклама, на която беше изобразен тоя прокълнат знак и зад него една ухилена глава. Вие може би също да сте я виждали. Вам, несъмнено, тя не е направила изключително усещане. Аз обаче счетох, че това е просто грубо да се лепят такива оскърбителни работи по улицата, да се рисуват въпросителни и ухилени глави зад тях. Преди всичко, когато изразяваш с погледа си една голяма въпросителна, минимум можеш да бъдеш усмихнат и след това, в случай че оня, който е рисувал рекламата, е смятал, че тия неща могат да съответстват, няма за какво да рисува това; из улиците можеш да срещнеш живи реклами от подобен тип, които освен се хилят, а и приказват, което въпреки всичко е едно предимство,нали?
Удивителната наподобява на министър или на народен представител, безусловно от болшинството. Цялото й създание като че вика високомерно брееееий!!! Върви тя доста изумително, при всичко че нищо изумително няма в нея. Една елементарна нищо и никаква точка и.над нея нещо като бутилка, обърната надолу. Разбира се, че нещото като бутилка е празно. Някои я назовават възклицателна, а някои чуденка. Артък! Да я назовем тогава Наденка!!!
Двоеточието е по-интересен знак. То е като разтворени за обич очи или ръце. Най-лошото е, че съвсем в никакъв случай не се знае какво ще стане след него. Ще приведа най-лошия случай. Често пъти, когато показва това, което споделих нагоре, то може да бъде посрещнато от друго двоеточие във тип на два стиснати юмрука. Когато се прибавят към такова точно двоеточие още няколко такива, то става към този момент многоточие и нормално се среща там, дето има нещо, което е по-добре да се не споделя. Особено когато точките пламенно и дълготрайно време се движат, остава доста, което се замълчава.
Аз си припомням, че един път, когато... и прочие
Портрет на Дебелянов ~ художник Георги Белстойнев
