Едно момиче, родено като момче, в света на модата
Миналия септември Мел ван Румбърг покорява стилните сцени, като дефилира за най-големите марки, измежду които, Valentino, Hermes, Loewe, Fendi, Victor & Rolf, JW Anderson и доста други. Тогава никой не подозира, че изящното момиче, постоянно облечено в приказни рокли, в действителност е момче. Тогава тя още не е подготвена да приказва за смяната си, само че неотдавна Мел най-сетне споделя пред британското издание на цялата си история на трансджендър модел.
на Юли 9, 2020 в 6:59 PDT
Още когато е на 3 години, родителите на Мел усещат, че нещо не е както би трябвало. „ Бях извънредно непослушно момче. Отказвах да се храня и разпилявах всичко по масата. Не желаех да върша нищо “, връща се в спомените си тя. В учебно заведение всичките й другари били девойки и вместо с колички дребното тогава момче предпочитало да си играе с рокли. „ На 5 години споделих на мама, че съм момиче “, споделя Мел. Разбира се, майка й била шокирана и не знаела по какъв начин да реагира. Тогава неин другар й дал списание, в което имало материал за и лампичката й светнала. Най-после знаела какво се случва с детето й.
Започват поредност от срещи с психотерапевти, които я карат да попълня въпросници, да рисува и да прави разнообразни проби, до момента в който не декларират изрично, че дребното момче в действителност е 99,9% момиче. Възможно най-високият %, който би могъл да бъде регистриран. Казват на майка й, че би трябвало да се видят още веднъж след пет години, когато Мел навърши 10, с цел да е тъкмо преди пубертета. Посъветвали да разреши на детето си последователно да показва своята друга страна.
„ Беше необичайно по какъв начин се трансформирах, откакто просто облякох една розова риза. От най-гневното дете се трансфорах в най-щастливото. Усетих, че най-сетне мога да бъда себе си “, споделя Мел.
Когато родителите й виждат това, бързо я одобряват, а и кой не би желал детето му да бъде щастливо. Още тогава те я учат да бъде отворена към света и към другите, по тази причина споделили и на всички в учебно заведение. „ Не, че беше нещо кой знае какво, само че в случай че бях родена в друга страна, не толкоз приемаща като Холандия, нещата може би щяха да бъдат разнообразни. “
Има още...
на Юли 9, 2020 в 6:59 PDT
Още когато е на 3 години, родителите на Мел усещат, че нещо не е както би трябвало. „ Бях извънредно непослушно момче. Отказвах да се храня и разпилявах всичко по масата. Не желаех да върша нищо “, връща се в спомените си тя. В учебно заведение всичките й другари били девойки и вместо с колички дребното тогава момче предпочитало да си играе с рокли. „ На 5 години споделих на мама, че съм момиче “, споделя Мел. Разбира се, майка й била шокирана и не знаела по какъв начин да реагира. Тогава неин другар й дал списание, в което имало материал за и лампичката й светнала. Най-после знаела какво се случва с детето й.
Започват поредност от срещи с психотерапевти, които я карат да попълня въпросници, да рисува и да прави разнообразни проби, до момента в който не декларират изрично, че дребното момче в действителност е 99,9% момиче. Възможно най-високият %, който би могъл да бъде регистриран. Казват на майка й, че би трябвало да се видят още веднъж след пет години, когато Мел навърши 10, с цел да е тъкмо преди пубертета. Посъветвали да разреши на детето си последователно да показва своята друга страна.
„ Беше необичайно по какъв начин се трансформирах, откакто просто облякох една розова риза. От най-гневното дете се трансфорах в най-щастливото. Усетих, че най-сетне мога да бъда себе си “, споделя Мел.
Когато родителите й виждат това, бързо я одобряват, а и кой не би желал детето му да бъде щастливо. Още тогава те я учат да бъде отворена към света и към другите, по тази причина споделили и на всички в учебно заведение. „ Не, че беше нещо кой знае какво, само че в случай че бях родена в друга страна, не толкоз приемаща като Холандия, нещата може би щяха да бъдат разнообразни. “
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ