Има ли оптимизъм за бъдещето на Тунис
Миналата неделя, на 25 юли - знаков ден за Тунис, тъй като на тази дата през 1957 година там е провъзгласена републиката , президентът Каис Сайед направи нещо, което раздруса тази млада северноафриканска народна власт. Позовавайки се на текст от конституцията, който му дава спомагателни пълномощия, ако над страната е надвиснала " непосредствена опасност ", Сайед разгласи, че разпуска Народното събрание за 30 дни, че уволнява премиера и че ще извършва функционалността и на основен прокурор . Депутатите са лишени от имунитет от правосъдно гонене. А също така, с претекст, че са нужни по-сурови ограничения против разпространяването на ковид, президентът вкара комендантски час и забрани пътуванията отвън обитаемоте места и събиранията на повече от трима души навън.
Политическата класа на процедура е краткотрайно закрита и властта е съсредоточена в ръцете единствено на един човек . Но вместо вълна от митинги, това провокира съвсем всенародна наслада. 10 години след свалянето на диктатора Бен Али тунизийците са в окаяно икономическо положение, а страната им е измежду тези с най-висока смъртност от Covid-19 в света .
Тъжен край ли е това на единствената сполучлива демократична гражданска война от Арабската пролет, тръгнала таман от Тунис?
Събеседници по тематиката в предаването " Събота 150 " са Тарек Мегериси от Европейския съвет за външна политика и Уилям Лорънс от вашингтонския Институт за Близкия изток.
" Революциите от време на време траят дълго време . Арабската пролет може да бъде интерпретирана като осъзнаване, че системите, които са били наложени след приемането на самостоятелност на обособените страни в средата на предишния век - властническите режими, към този момент не са съответни . И че би трябвало да влеят в действие нов тип връзки сред държавните управления и жителите на арабските страни. Хората имат вяра в това, даже в Египет, където наподобява, че духът е препълнен назад в бутилката. Вярата в смяната няма да изчезне, може единствено да се демонстрира по нови и нови способи . Надявам се, че Тунис ще е страната, в която няма да се стигне още веднъж до принуждение. Според мен каквото и да се случи, то няма да е краят на Арабската пролет - единствено може би един сложен стадий от нея ".
Тарек Мегериси е оптимист за демокрацията в Тунис . Защото дава отговор по следния метод на въпроса дали са правилни оценките, че президентът Каис Сайед прави прелом, или в действителност избавя Тунис от смъртоносна опасност:
" Бих споделил нито едното, нито другото. Това беше опит за завладяване на цялата власт, какъвто нормално се дефинира като автогол. И наподобява на някои ходове на Сайед, предшествали тези дейности. Причината никой, който следи събитията в Тунис, да не може с ръка на сърцето да твърди, че е сюрпризиран е, че проектът за случилото се предходната неделя беше оповестен още през май от едно онлайн издание. И макар че Сайед отхвърли да готви нещо такова, стана ясно, че проектът е бил на бюрото на един от президентските съветници. Освен това Сайед се възползва от позицията на последна инстанция по всички конституционни въпроси . Това е тъй като политиците още не могат да се схванат за основаването на конституционнен съд. Пример за това по какъв начин Сайед употребява обстановката за своя полза е преди малко отстраненият от него министър председател Хишам Мшиши. Той в действителност беше президентски консултант и през януари, по противоречив от конституционна позиция метод, Сайед го наложи на Народното събрание като единствен претендент за премиерския пост “.
Според Уилям Лорънс, който е някогашен американски посланик, служил в седем арабски страни, а в този момент преподава политология и интернационалните връзки в American University - Вашингтон, за типичен прелом не може да става и дума - тъй като най-малкото не са минали и седем дни от началото на събитията , а също така президентът въпреки всичко е част от властта, а не външна мощ. Но:
" Не считам също, че Сайед се пробва да избави демокрацията от някаква непосредствена опасност. Може би се пробва да приложи по-добри ограничения за справяне с ковид и за възкръсване на стопанската система . Декларира и предпочитание да удари корупцията. Но не показва съвсем никакво почитание към конституцията. Обявява се против политическите партии и за " директна " народна власт вид " Кадафи " - с национални комитети, а не парламентарна ".
Ефектно съпоставяне. Но кой е в действителност Сайед и какви са претекстовете му да заплаши демокрацията в страната си, въпреки и да се кълне, че нищо няма да ѝ се случи? Той е академични учител по конституционно право, без опит в политиката, само че завоюва изборите преди 2 години със 73 % от гласовете. Подкрепиха го всички прореволюционни партии, даже най-голямата - ислямистката " Еннахда ". А електоратът го хареса, тъй като извънсистемният Сайед усети всеобщото възмущение от политическата класа, оказала се неспособна да реализира и икономическа гражданска война след политическата .
Как обаче се стигна първо до избирането му, а по-късно и до обстановка, в която след няколкомесечно непримиримо опълчване с ислямистите от " Еннахда " Сайед на процедура концентрира цялата власт в ръцете си? Уилям Лорънс:
Както в Съединените щати, в Бразилия, в Унгария... Популисткият опортюнизъм, даже корумпираният популистки опортюнизъм, както беше в тази ситуация на Америка, може да печели от време на време - когато има насъбрано неодобрение в обществото. Сайед няма никакъв опит в политиката, няма даже партия, само че съумя да яхне вълната на негодуванието и на революционните, и на контрареволюционните сили в Тунис. Първите не бяха удовлетворени от работата на парламентарните партии преди 2019 година и желаеха да ги изхвърлят всичките от политиката. Вторите пък желаят да освободят страната от ислямистите. Но Сайед, въпреки да има поддръжката на тези два лагера, не е сръчен да ръководи.
Нищо не е приключил както би трябвало до момента. Защото, също като Доналд Тръмп си мисли, че ролята му е да санкционира политическите си съперници, а не действително да ръководи страната.
Изненадващо ли е, че макар опасенията, че страната ще се подхлъзне към властническо ръководство, улиците са пусти - никой не стачкува както преди 10 години?
Той направи невъзможни каквито и да било политически събирания. Забрани повече от трима души да са на едно място навън. Освен това най-голямата ислямистка партия беше принудена да призове към разговор, вместо към митинги. Тя се опасява от повтаряне на алжирския сюжет от 1992-а или на египетския от 2013-а, когато и където ислямистите бяха свалени принудително от власт.
Дали Сайед против " Еннахда " е повтаряне на Абделфатах ас Сиси против " Мюсюлманските братя " в Египет? Тарек Мегериси:
" По-точно съпоставяне би било не с Египет, а с Обединеното кралство и Брекзит. Защото вижте - хората са доста разочаровани от политическата класа и се усещат онеправдани. И внезапно се появява човек като Сайед, показва се за съперник на статуквото и дава обещание да пресуши корупционното политическо тресавище ".
Президентът обаче занапред ще се изправи пред съществено тестване - в случай че задържи властта единствено за себе си, ще би трябвало персонално да вкара ограничения за стягане на коланите, с което безспорно ще насочи част от националния яд против себе си . Но без тях Тунис няма по какъв начин да получи четвърти подред заем от Международния валутен фонд. Сайед няма да може да обезпечи обещавания от него разцвет и ще изпадне в електорална недружелюбност в границите на година или даже по-скоро, счита дипломатът Лорънс. А и анализаторът Мегериси:
" Всяко негово решение неизбежно ще води до понижаване на броя на подкрепящите го тунизийци. Съветниците му май схващат това, тъй като наподобява, че го насочват не към действителни дейности против рецесията, а към популизъм, който да радва тълпата. Това може да значи арести на политици за корупция и показни правосъдни процеси. Такова фукане обаче може единствено да утежни рецесията и е път към налагане на властническо ръководство ".
Каква част от виновността за тестванията пред демокрацията в Тунис носят ислямистите от " Еннахда "?
" Еннахда " е най-голямата политическа партия в Тунис. Тя имаше водеща роля във всичките държавни управления след свалянето на Бен Али от власт. Няма по какъв начин да не носи голяма отговорност за политическата и икономическата застоялост, за това, че Тунис забуксува в процеса на демократизация и все не съумява да се погрижи както прилича за популацията си. " Еннахда " обаче не са единствената причина Тунис да се проваля. Защото те постоянно са търсили компромис с останалите детайли от тунизийския политически набор. И това е кошмарът на " Еннахда " - тъй като таман с консенсусната си политика, те отблъснаха огромна част от поддръжниците си “.
Възможен ли кротичък излаз от рецесията с разговор сред Сайед и ислямистите?
" В Тунис това към този момент е правено. И по тази причина един квартет от неправителствени организации бяха удостоени с нобелова премия за мир, откакто помогнаха за реализиране на политическо съглашение и приемане на нова конституция в миг, когато по сходен метод през 2013-а година Народното събрание беше " замразен " и системата беше пред колапс.
През 2013 година имаше по-голяма опция за реализиране на консенсус - политически, за систематизиране на властта. А през днешния ден пространството за маневриране е надалеч по-малко. Президентът Сайед не демонстрира предпочитание да договаря с политическите му съперници. И наподобява нещата вървят в рискова посока. Въпросът в този момент е дали Сайед ще одобри договорка, или ще продължи да играе ролята на популистки воин, който се бори против системата с риск по този начин да извърши политическо самоубийство, само че и да убие демокрацията в Тунис ".
30 дни е конституционният период на изключителните президентски пълномощия и тогава ще е същинското тестване - дали той ще бъде спазен, дали скоро ще има нов министър председател, както Сайед даде обещание, и пътна карта за излизане от рецесията. И кое ще се окаже правилно - обещанието му да не капне нито капка кръв по улиците на Тунис или опасността, че при митинги и принуждение ще вали дъжд от патрони.
Събитията в Тунис би трябвало да са притеснителни и за Европейския съюз . Той обаче, особено към този момент, макар претенциите да е геополитическа мощ, не реагира интензивно, а изчаква да види какво ще стане, тъй като се опасява, че с ясна и безапелационна позиция може да изгори някои мостове, споделя Тарек Мегериси.
" Опитът от Либия, Египет и други страни демонстрира, че в такива случаи европейците страдат в следствие - от повече закани за сигурността им и по-голяма миграция ".
Политическата класа на процедура е краткотрайно закрита и властта е съсредоточена в ръцете единствено на един човек . Но вместо вълна от митинги, това провокира съвсем всенародна наслада. 10 години след свалянето на диктатора Бен Али тунизийците са в окаяно икономическо положение, а страната им е измежду тези с най-висока смъртност от Covid-19 в света .
Тъжен край ли е това на единствената сполучлива демократична гражданска война от Арабската пролет, тръгнала таман от Тунис?
Събеседници по тематиката в предаването " Събота 150 " са Тарек Мегериси от Европейския съвет за външна политика и Уилям Лорънс от вашингтонския Институт за Близкия изток.
" Революциите от време на време траят дълго време . Арабската пролет може да бъде интерпретирана като осъзнаване, че системите, които са били наложени след приемането на самостоятелност на обособените страни в средата на предишния век - властническите режими, към този момент не са съответни . И че би трябвало да влеят в действие нов тип връзки сред държавните управления и жителите на арабските страни. Хората имат вяра в това, даже в Египет, където наподобява, че духът е препълнен назад в бутилката. Вярата в смяната няма да изчезне, може единствено да се демонстрира по нови и нови способи . Надявам се, че Тунис ще е страната, в която няма да се стигне още веднъж до принуждение. Според мен каквото и да се случи, то няма да е краят на Арабската пролет - единствено може би един сложен стадий от нея ".
Тарек Мегериси е оптимист за демокрацията в Тунис . Защото дава отговор по следния метод на въпроса дали са правилни оценките, че президентът Каис Сайед прави прелом, или в действителност избавя Тунис от смъртоносна опасност:
" Бих споделил нито едното, нито другото. Това беше опит за завладяване на цялата власт, какъвто нормално се дефинира като автогол. И наподобява на някои ходове на Сайед, предшествали тези дейности. Причината никой, който следи събитията в Тунис, да не може с ръка на сърцето да твърди, че е сюрпризиран е, че проектът за случилото се предходната неделя беше оповестен още през май от едно онлайн издание. И макар че Сайед отхвърли да готви нещо такова, стана ясно, че проектът е бил на бюрото на един от президентските съветници. Освен това Сайед се възползва от позицията на последна инстанция по всички конституционни въпроси . Това е тъй като политиците още не могат да се схванат за основаването на конституционнен съд. Пример за това по какъв начин Сайед употребява обстановката за своя полза е преди малко отстраненият от него министър председател Хишам Мшиши. Той в действителност беше президентски консултант и през януари, по противоречив от конституционна позиция метод, Сайед го наложи на Народното събрание като единствен претендент за премиерския пост “.
Според Уилям Лорънс, който е някогашен американски посланик, служил в седем арабски страни, а в този момент преподава политология и интернационалните връзки в American University - Вашингтон, за типичен прелом не може да става и дума - тъй като най-малкото не са минали и седем дни от началото на събитията , а също така президентът въпреки всичко е част от властта, а не външна мощ. Но:
" Не считам също, че Сайед се пробва да избави демокрацията от някаква непосредствена опасност. Може би се пробва да приложи по-добри ограничения за справяне с ковид и за възкръсване на стопанската система . Декларира и предпочитание да удари корупцията. Но не показва съвсем никакво почитание към конституцията. Обявява се против политическите партии и за " директна " народна власт вид " Кадафи " - с национални комитети, а не парламентарна ".
Ефектно съпоставяне. Но кой е в действителност Сайед и какви са претекстовете му да заплаши демокрацията в страната си, въпреки и да се кълне, че нищо няма да ѝ се случи? Той е академични учител по конституционно право, без опит в политиката, само че завоюва изборите преди 2 години със 73 % от гласовете. Подкрепиха го всички прореволюционни партии, даже най-голямата - ислямистката " Еннахда ". А електоратът го хареса, тъй като извънсистемният Сайед усети всеобщото възмущение от политическата класа, оказала се неспособна да реализира и икономическа гражданска война след политическата .
Как обаче се стигна първо до избирането му, а по-късно и до обстановка, в която след няколкомесечно непримиримо опълчване с ислямистите от " Еннахда " Сайед на процедура концентрира цялата власт в ръцете си? Уилям Лорънс:
Както в Съединените щати, в Бразилия, в Унгария... Популисткият опортюнизъм, даже корумпираният популистки опортюнизъм, както беше в тази ситуация на Америка, може да печели от време на време - когато има насъбрано неодобрение в обществото. Сайед няма никакъв опит в политиката, няма даже партия, само че съумя да яхне вълната на негодуванието и на революционните, и на контрареволюционните сили в Тунис. Първите не бяха удовлетворени от работата на парламентарните партии преди 2019 година и желаеха да ги изхвърлят всичките от политиката. Вторите пък желаят да освободят страната от ислямистите. Но Сайед, въпреки да има поддръжката на тези два лагера, не е сръчен да ръководи.
Нищо не е приключил както би трябвало до момента. Защото, също като Доналд Тръмп си мисли, че ролята му е да санкционира политическите си съперници, а не действително да ръководи страната.
Изненадващо ли е, че макар опасенията, че страната ще се подхлъзне към властническо ръководство, улиците са пусти - никой не стачкува както преди 10 години?
Той направи невъзможни каквито и да било политически събирания. Забрани повече от трима души да са на едно място навън. Освен това най-голямата ислямистка партия беше принудена да призове към разговор, вместо към митинги. Тя се опасява от повтаряне на алжирския сюжет от 1992-а или на египетския от 2013-а, когато и където ислямистите бяха свалени принудително от власт.
Дали Сайед против " Еннахда " е повтаряне на Абделфатах ас Сиси против " Мюсюлманските братя " в Египет? Тарек Мегериси:
" По-точно съпоставяне би било не с Египет, а с Обединеното кралство и Брекзит. Защото вижте - хората са доста разочаровани от политическата класа и се усещат онеправдани. И внезапно се появява човек като Сайед, показва се за съперник на статуквото и дава обещание да пресуши корупционното политическо тресавище ".
Президентът обаче занапред ще се изправи пред съществено тестване - в случай че задържи властта единствено за себе си, ще би трябвало персонално да вкара ограничения за стягане на коланите, с което безспорно ще насочи част от националния яд против себе си . Но без тях Тунис няма по какъв начин да получи четвърти подред заем от Международния валутен фонд. Сайед няма да може да обезпечи обещавания от него разцвет и ще изпадне в електорална недружелюбност в границите на година или даже по-скоро, счита дипломатът Лорънс. А и анализаторът Мегериси:
" Всяко негово решение неизбежно ще води до понижаване на броя на подкрепящите го тунизийци. Съветниците му май схващат това, тъй като наподобява, че го насочват не към действителни дейности против рецесията, а към популизъм, който да радва тълпата. Това може да значи арести на политици за корупция и показни правосъдни процеси. Такова фукане обаче може единствено да утежни рецесията и е път към налагане на властническо ръководство ".
Каква част от виновността за тестванията пред демокрацията в Тунис носят ислямистите от " Еннахда "?
" Еннахда " е най-голямата политическа партия в Тунис. Тя имаше водеща роля във всичките държавни управления след свалянето на Бен Али от власт. Няма по какъв начин да не носи голяма отговорност за политическата и икономическата застоялост, за това, че Тунис забуксува в процеса на демократизация и все не съумява да се погрижи както прилича за популацията си. " Еннахда " обаче не са единствената причина Тунис да се проваля. Защото те постоянно са търсили компромис с останалите детайли от тунизийския политически набор. И това е кошмарът на " Еннахда " - тъй като таман с консенсусната си политика, те отблъснаха огромна част от поддръжниците си “.
Възможен ли кротичък излаз от рецесията с разговор сред Сайед и ислямистите?
" В Тунис това към този момент е правено. И по тази причина един квартет от неправителствени организации бяха удостоени с нобелова премия за мир, откакто помогнаха за реализиране на политическо съглашение и приемане на нова конституция в миг, когато по сходен метод през 2013-а година Народното събрание беше " замразен " и системата беше пред колапс.
През 2013 година имаше по-голяма опция за реализиране на консенсус - политически, за систематизиране на властта. А през днешния ден пространството за маневриране е надалеч по-малко. Президентът Сайед не демонстрира предпочитание да договаря с политическите му съперници. И наподобява нещата вървят в рискова посока. Въпросът в този момент е дали Сайед ще одобри договорка, или ще продължи да играе ролята на популистки воин, който се бори против системата с риск по този начин да извърши политическо самоубийство, само че и да убие демокрацията в Тунис ".
30 дни е конституционният период на изключителните президентски пълномощия и тогава ще е същинското тестване - дали той ще бъде спазен, дали скоро ще има нов министър председател, както Сайед даде обещание, и пътна карта за излизане от рецесията. И кое ще се окаже правилно - обещанието му да не капне нито капка кръв по улиците на Тунис или опасността, че при митинги и принуждение ще вали дъжд от патрони.
Събитията в Тунис би трябвало да са притеснителни и за Европейския съюз . Той обаче, особено към този момент, макар претенциите да е геополитическа мощ, не реагира интензивно, а изчаква да види какво ще стане, тъй като се опасява, че с ясна и безапелационна позиция може да изгори някои мостове, споделя Тарек Мегериси.
" Опитът от Либия, Египет и други страни демонстрира, че в такива случаи европейците страдат в следствие - от повече закани за сигурността им и по-голяма миграция ".
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ