МИНА ГЕОРГИЕВА е родена на 13 юни 2004 г. в

МИНА ГЕОРГИЕВА е родена на 13 юни 2004 година в София. Завършила е НМУ " Любомир Пипков ", компетентност " Виола ", в класа на Ралица Чернева-Казанджиева. Продължава образованието си в НМА " Проф. Панчо Владигеров " при проф. доктор Огнян Константинов. Лауреат е на награди от национални и интернационалните състезания - за солови осъществявания и за камерна музика: Международен музикален конкурс за млади музиканти, Перник; Балкански конкурс за виола, Солун; " Върбан Върбанов ", Бургас; " Музиката и Земята ", София; " Охридски бисери ", Охрид; " Надежди, гении, майстори ", Добрич, и доста други. През 2024 година записва за БНР Еврейската сюита на Е. Блох дружно с Филип Ставров. Участвала е в майсторски класове на проф. Леонид Кербел, проф. Ромeн Гариу, Сергей Малов, Симоне Грамалия и други.

- Мина, преди месец изнесохте концерт с трио " Пезанте " (нарекли сте го с италианския музикален термин, който значи тежък, сложен и дълбок). Какъв смисъл влагат трима млади музиканти в това име, с което ще се показват пред публиката?
- По най-хубав метод то разказва нашата характерност, това, което вършим, метода, по който свирим дружно. Първото произведение, което изпълнихме, беше Клавирно трио оп. 1 №3 на Бетовен, оттова пристигна концепцията за името. Въпреки че тримата сме доста разнообразни, дружно звучим по този метод. Предстоят ни още два концерта през идващия сезон. /> - Каква беше повода да се спрете на този формат на камерен състав и асортимент на принадлежности?
- Първоначално започнахме да свирим в квартет, когато с Тодор Георгиев се запознахме в класа по камерна музика при нашата преподавателка госпожа Магдалена Далчева и станахме доста близки другари. Винаги сме говорили с такава пристрастеност за това, което вършим, и сме отделяли толкоз доста време. И когато към този момент нямаше по какъв начин да продължим като квартет, взехме решение да продължим да свирим камерна музика, тъй като доста добре се сработихме, работата ни протича доста леко, когато се разбираме и приказваме на един музикален език. После се появи Филип Ставров и направихме триото. В основата на всичко е нашето другарство и че ни доставя голямо наслаждение да свирим дружно, да вършим камерна музика, тъй като това е мъчно, висше изкуство. 

- Бяхте показани на концерта на 14 май от авторитетния Нов симфоничен оркестър.
- Свиря в Нов симфоничен оркестър от девети клас, имаше план за възпитаници, които да свирят в оркестъра. Оттогава съм постоянна във всички стратегии и съм доста признателна, толкоз доста съм научила от оркестъра и от диригентите. Радвам се, че ми дадоха тази опция за изява, тъй като не е елементарно на младите музиканти... С триото се явяваме на състезания от 4 години, само че на 14 май беше нашият дебютен независим концерт.

- Като приказваме за състезания - какво съгласно Вас научава един млад музикант от присъединяване в такива надпревари?
- На мен персонално подготовката за един конкурс ми е давала мощен подтик, тъй като работя по-бързо, имам период, с който се преценявам, би трябвало да се оправя в конкурентна среда, да изляза да изсвирвам пред жури, което е доста умело. Доста огромна е разликата от това да свириш на концерт, тъй като знаеш, че експерти те правят оценка до най-малкия подробност. /> - Свиренето в оркестър или в камерен състав какви качества възпитава?
- Има тънкости на ансамбловото свирене и за мен е доста значимо, най-вече когато изсвирвам камерна музика, да се разбирам с хората, да уеднаквяваме нещата, които вършим дружно. Защото всеки има лични хрумвания и е хубаво, когато концепцията стане обща.

- Как се породи Вашият интерес и увлечение към музикалното изкуство?
- Когато бях дребна, ходех на балет и един ден майка ми беше пуснала в колата запис на " Лебедово езеро ". Тогава заявих, че желая да изсвирвам на цигулка. Кандидатствах в Музикалното учебно заведение и ме одобриха с цигулка, след това смених инструмента и виолата доста ми хареса. 

- Подкрепата на фамилията е доста значима, изключително за дете, което навлиза в един нов свят, придружено от разнообразни тествания.
- Родителите ми постоянно са ме подкрепяли в това, което върша, и доста почитат работата ми. Със сигурност би било хубаво да схващат моето изкуство и да могат да ми оказват помощ, само че те са прелестни и постоянно са с мен на концертите.

- Посещавате майсторски класове при български и задгранични музиканти. Защо това е значимо за Вас?
- Много е значим опитът, който натрупвам по време на майсторските класове - да се пробвам да отвръщам по най-бързия метод на това, което ми бъде обяснено, да го направя сега. Ценна е цялата информация, която мога да взема от разнообразни хора от майсторските класове и да изградя свое лично мнение и визия по какъв начин да звучи обещано произведение. 

- Ръководите ли се от персоналния си усет и характер при избора на творби, които да разучите и изпълнявате, или се стремите да пробвате разнообразни композиции?
- Аз съм доста прочувствена като характер и избирам композитори и творби, които ме въодушевяват или от време на време ме натъжават, само че са ми на сърце. Разбира се, че имам желания и съм си построила усет за това какво на мен ми харесва. Но постоянно ми е било забавно да пробвам да изсвирвам всевъзможен тип изкуство, да открия какво е желал да каже създателят и в същото време да покажа своя почерк като реализатор.

- Класически творби ли Ви е по-приятно да изпълнявате, или се интересувате и от модерни създатели?
- Много одобрявам барока, класическите творби, сантименталните... Да, забавни са ми и актуалните създатели.

- Как си представяте бъдещото си развиване като музикант? Има ли благоприятни условия в България за един младеж да реализира фантазиите си?
- Разбира се, че има условия и тук. Но аз съм доста ученолюбива и ми се желае да узнавам разнообразни неща, по тази причина бих отишла за малко в чужбина и бих се върнала. Тук ми харесва и като среда, и като място за работа. Но доста зависи от характерността на самия човек, дали ще успее да се развие толкоз добре, както и от инструмента, на който свири. Талантът е значима даденост, само че са нужни непримиримост, дисциплинираност и обич към музиката, към това, което правиш.

- Как оценявате образованието, което получавате в междинното музикално учебно заведение и в академията?
- Много съм удовлетворена от всички преподаватели, които съм имала, били са всеотдайни към мен и съм научила доста. Винаги съм била сигурна, че съм на вярното място и работя с верните хора.

- Има ли музиканти, персони, които са образец и ентусиазъм за Вас?
- Разбира се. Един от тях е Минчо Минчев, също Светлин Русев, Лия Петрова - хора, доста почтени за почитание и за удивление.

- Лятото стартира - какви са проектите Ви?
- Със сигурност ще свирим с триото и ще се приготвяме за идващия сезон, ще посетим майсторски класове и летни фестивали... Отделила съм си пет дни, в които ще отида на море.

- Виолата постоянно ли е с Вас?
- Да. За мен, даже когато съм на отмора, е значимо да извозвам всеки ден известно време с виолата. 

- Може ли да се каже, че с течение на времето музикантът и инструментът се опознават и взаимно разкриват характерите си?
- Има такова нещо. Аз изсвирвам на моята виола от четири години и знам през какво сме минали и двете - имало е стадий на развиване, стадий на опознаване и към този момент връзката сред нас е мощна.

- Когато ви остане свободно време, на кои други ползи и занимания го посвещавате?
- Много обичам да спортувам, упражнявала съм разнообразни спортове, сега го върша за себе си, търча, разтъпквам се с кучето. Добрата физическа подготовка е значима за музиканта. В академията имаме предмет спорт и аз съм записала йога, тъй като дишането е доста значимо. Един музикант би трябвало да се научи да диша вярно, тъй като до момента в който свири и преди да излезе на сцената, е належащо да бъде спокоен. 

- Каква музика слушате за наслаждение?
- Харесвам рок музика, много от старите песни, само че основно доста обичам да си пусна някоя симфония и да се любувам на осъществяването.