Какво знаете за Мина Андреева - дясната ръка на Юнкер, сравнявана с Бритни Спиърс
Мина Андреева е гласът на Брюксел и безспорната звезда на Европейската комисия. Преди време американското списание " Политико " я съпостави с поп дивата Бритни Спиърс. Млада, интелигентна и надъхана, тя мечтае да работи за Европа от 8-годишна. Днес Мина Андреева е заместник-говорител на ЕК и е дясната ръка на ръководителя Жан-Клод Юнкер. Какъв е пътят към върха и какво е да жонглираш с думите? Мартина Ганчева се срещна с Мина Андреева в Брюксел, вижте какво показа тя пред Bulgaria ON AIR.
-Г-жо Андреева, Вие сте един от тримата съществени представители на Европейската комисия. Европейската комисия и Белият дом са единствените институции в света, които дават брифинги всеки ден. Трудно ли е да се справите с тази задача, с това предизвикателство?
-Голяма отговорност е най-много, само че възприятието е просто неповторимо, тъй като светът гледа към Европа и чака да чуе гласът на Европа и това, може би звучи патетично, само че това е откровеното ми възприятие. Когато се кача на сцената, усещам от една страна възбуденост, само че въпреки това голяма отговорност, тъй като всичко, което кажем на сцената като представител,е позицията на ръководителя Юнкер, е позицията на Комисията. Затова в действителност всяко изречение, всяка една думичка е доста значима и би трябвало да бъде премислена доста добре.
-За кои тематики се приказва най-трудно?
-Не бих споделила, че има сложни въпроси или сложни тематики. Има единствено сложни отговори, само че точно това ми е работата. Работя в институция с 35 000 чиновници, има специалисти на всевъзможни вероятни тематики. Моята работа е да знам по какъв начин най-бързо да прибавя информацията, която публицистите търсят и която аз диря. Малко съм и като публицист, би трябвало да намеря информацията,това ми е работата. Понякога има огромно очакване в Комисията,когато тематиките са доста политически, когато приказваме за Брекзита или за Каталуния. Най-добрите представители са политиците. Тогава самият ръководител или комисарите се явяват пред медиите и изясняват позицията на комисията.
-България все по-често попада в дневния ред на Европа, само че попада ли в дневния ред на непрекъснато упълномощените публицисти? Питат ли тукашните публицисти за България?
-Винаги обичам да съпоставям залата за конференции с една дребна Европа, тъй като всеки народен публицист, всеки публицист от някоя народност пита за неговата или нейната страна-членка. Тоест гърците постоянно ще питат по кое време европейските институции се връщат в Атина, с цел да ревизират дали програмата за непоклатимост към момента върви добре, италианците постоянно ще питат за банковия бранш, българите пък постоянно питат за отчетите по механизма за съдействие и инспекция, а в този момент испанците естествено всеки ден питат за Каталуния. Това е красивото на Европа. Разнообразието на Европа е отразено в другите въпроси на публицистите в залата ни за брифингите. Тоест човек постоянно знае какво се случва в България или в Малта и това е прелестно!
-Сама намекнахте, че се намираме в една доста забавна обстановка – от една страна е Брекзит, въпреки това е Каталуния? Няма ли всички тези нежни политически тематики да затруднят българското председателство? Какви са вашите упования, тъй като ние залагаме огромни очаквания в София?
-И ние залагаме огромни очаквания и ръководителят Юнкер е огромен другар на България. Той има вяра в триумфа на нашето председателство. България ще поеме европейският транспортен съд, ще станем европейска столица за шест месеца и ще е доста значимо от една страна да имаме мощен европейски глас, тъй като ще сме ръководители на всички препоръки, където се разискват предложенията и политиките на Европейския съюз. От друга страна ще би трябвало безшумно и добродушно да се търси консенсус сред 28 страни-членки и това се прави, като не се пази националния интерес, а както споделям – безшумно и добродушно. Това ще е ролята на България през идващите 6 месеца и аз се надявам, че ще има малко повече европейско самочувствие, тъй като ние всички имаме вяра в това, че ще е сполучливо председателство. Юнкер доста обича да споделя – „ България е велика нация “. Ако има повече самочувствие по време на председателството, това би било рецепта за триумф.
-Няма ли това самочувствие да е по-голямо, в случай че станем пълноправни членове на Шенген и в случай че влезем в еврозоната? Защото от дълго време се надяваме това да се случи,получихме не един път и два пъти поддръжка от господин Юнкер! Какво обаче ни липсва?
-Не липсва нищо, тъй като критериите за Шенген към този момент са изпълнени, Комисията го е споделила, само че в края на краищата това е единомислещо решение на страните-членки и за жал е политическо решение. Самият ръководител Юнкер лобира и приказва с другите водачи, с цел да отстрани последните проблеми и България да може да стане пълновръстен член на Шенген и на еврозоната. Той самият в Германия постоянно изяснява на баварците по какъв начин дългът на България е още по-нисък от този на Германия. Така че поущрява България.
-Тепърва ще приказваме доста за европейските тематики и за българското председателство, само че ми се желае в този момент да се фокусираме върху вас. Особено огромен триумф е да достигнеш до този връх, с цел да се превърнеш в един от гласовете на Европейската комисия. Какво бихте споделили на младежите, които мечтаят за сходна позиция. Трудни ли са стъпките към върха?
-Ако човек има вяра в Европа, тогава не е доста мъчно, тъй като всичко е въпрос на упоритост.Винаги съм знаела, че желая да работя за и в Европа. Още преди да напусна България, когато бях на 8 години, най-важното е да се учат разнообразни езици, тъй като тук не се приказва единствено български. Най-малко три езици би трябвало да се приказват, също така би трябвало да има интерес към европейските процедури, тъй като не е доста елементарно да се изясняват. Аз персонално съм следвала Европеистика и Европейско право, а по-късно поставих изпит, с цел да мога да остана тук.
-Имате ли някакъв спомен какво ви е предизвикало като едно 8-годишно момиченце да се влюбите в тази концепция! Нещо, което съответно ви е предизвикало?
-Още в детската градина започнахме с езици. Майка ми беше преводач, говореше постоянно в къщи британски с мен. В първи клас започнахме с съветски, тази обич за езици беше там. И доста желаех да видя по какъв начин наподобява светът отвън България, тъй като тогава не можехме да напуснем страната. Исках да прегледам, да видя къде се приказват всичките тези езици. Мисля, че фактът, че татко ми беше и към момента е публицист, постоянно искаше да знае доста неща за страните-членки, говорехме за тези неща в къщи. И фактът, че майка ми беше преводач и тази обич за езици. Тази композиция оказа помощ за моя итнерес и за моята обич към Европа.
-Г-жо Андреева, Вие сте един от тримата съществени представители на Европейската комисия. Европейската комисия и Белият дом са единствените институции в света, които дават брифинги всеки ден. Трудно ли е да се справите с тази задача, с това предизвикателство?
-Голяма отговорност е най-много, само че възприятието е просто неповторимо, тъй като светът гледа към Европа и чака да чуе гласът на Европа и това, може би звучи патетично, само че това е откровеното ми възприятие. Когато се кача на сцената, усещам от една страна възбуденост, само че въпреки това голяма отговорност, тъй като всичко, което кажем на сцената като представител,е позицията на ръководителя Юнкер, е позицията на Комисията. Затова в действителност всяко изречение, всяка една думичка е доста значима и би трябвало да бъде премислена доста добре.
-За кои тематики се приказва най-трудно?
-Не бих споделила, че има сложни въпроси или сложни тематики. Има единствено сложни отговори, само че точно това ми е работата. Работя в институция с 35 000 чиновници, има специалисти на всевъзможни вероятни тематики. Моята работа е да знам по какъв начин най-бързо да прибавя информацията, която публицистите търсят и която аз диря. Малко съм и като публицист, би трябвало да намеря информацията,това ми е работата. Понякога има огромно очакване в Комисията,когато тематиките са доста политически, когато приказваме за Брекзита или за Каталуния. Най-добрите представители са политиците. Тогава самият ръководител или комисарите се явяват пред медиите и изясняват позицията на комисията.
-България все по-често попада в дневния ред на Европа, само че попада ли в дневния ред на непрекъснато упълномощените публицисти? Питат ли тукашните публицисти за България?
-Винаги обичам да съпоставям залата за конференции с една дребна Европа, тъй като всеки народен публицист, всеки публицист от някоя народност пита за неговата или нейната страна-членка. Тоест гърците постоянно ще питат по кое време европейските институции се връщат в Атина, с цел да ревизират дали програмата за непоклатимост към момента върви добре, италианците постоянно ще питат за банковия бранш, българите пък постоянно питат за отчетите по механизма за съдействие и инспекция, а в този момент испанците естествено всеки ден питат за Каталуния. Това е красивото на Европа. Разнообразието на Европа е отразено в другите въпроси на публицистите в залата ни за брифингите. Тоест човек постоянно знае какво се случва в България или в Малта и това е прелестно!
-Сама намекнахте, че се намираме в една доста забавна обстановка – от една страна е Брекзит, въпреки това е Каталуния? Няма ли всички тези нежни политически тематики да затруднят българското председателство? Какви са вашите упования, тъй като ние залагаме огромни очаквания в София?
-И ние залагаме огромни очаквания и ръководителят Юнкер е огромен другар на България. Той има вяра в триумфа на нашето председателство. България ще поеме европейският транспортен съд, ще станем европейска столица за шест месеца и ще е доста значимо от една страна да имаме мощен европейски глас, тъй като ще сме ръководители на всички препоръки, където се разискват предложенията и политиките на Европейския съюз. От друга страна ще би трябвало безшумно и добродушно да се търси консенсус сред 28 страни-членки и това се прави, като не се пази националния интерес, а както споделям – безшумно и добродушно. Това ще е ролята на България през идващите 6 месеца и аз се надявам, че ще има малко повече европейско самочувствие, тъй като ние всички имаме вяра в това, че ще е сполучливо председателство. Юнкер доста обича да споделя – „ България е велика нация “. Ако има повече самочувствие по време на председателството, това би било рецепта за триумф.
-Няма ли това самочувствие да е по-голямо, в случай че станем пълноправни членове на Шенген и в случай че влезем в еврозоната? Защото от дълго време се надяваме това да се случи,получихме не един път и два пъти поддръжка от господин Юнкер! Какво обаче ни липсва?
-Не липсва нищо, тъй като критериите за Шенген към този момент са изпълнени, Комисията го е споделила, само че в края на краищата това е единомислещо решение на страните-членки и за жал е политическо решение. Самият ръководител Юнкер лобира и приказва с другите водачи, с цел да отстрани последните проблеми и България да може да стане пълновръстен член на Шенген и на еврозоната. Той самият в Германия постоянно изяснява на баварците по какъв начин дългът на България е още по-нисък от този на Германия. Така че поущрява България.
-Тепърва ще приказваме доста за европейските тематики и за българското председателство, само че ми се желае в този момент да се фокусираме върху вас. Особено огромен триумф е да достигнеш до този връх, с цел да се превърнеш в един от гласовете на Европейската комисия. Какво бихте споделили на младежите, които мечтаят за сходна позиция. Трудни ли са стъпките към върха?
-Ако човек има вяра в Европа, тогава не е доста мъчно, тъй като всичко е въпрос на упоритост.Винаги съм знаела, че желая да работя за и в Европа. Още преди да напусна България, когато бях на 8 години, най-важното е да се учат разнообразни езици, тъй като тук не се приказва единствено български. Най-малко три езици би трябвало да се приказват, също така би трябвало да има интерес към европейските процедури, тъй като не е доста елементарно да се изясняват. Аз персонално съм следвала Европеистика и Европейско право, а по-късно поставих изпит, с цел да мога да остана тук.
-Имате ли някакъв спомен какво ви е предизвикало като едно 8-годишно момиченце да се влюбите в тази концепция! Нещо, което съответно ви е предизвикало?
-Още в детската градина започнахме с езици. Майка ми беше преводач, говореше постоянно в къщи британски с мен. В първи клас започнахме с съветски, тази обич за езици беше там. И доста желаех да видя по какъв начин наподобява светът отвън България, тъй като тогава не можехме да напуснем страната. Исках да прегледам, да видя къде се приказват всичките тези езици. Мисля, че фактът, че татко ми беше и към момента е публицист, постоянно искаше да знае доста неща за страните-членки, говорехме за тези неща в къщи. И фактът, че майка ми беше преводач и тази обич за езици. Тази композиция оказа помощ за моя итнерес и за моята обич към Европа.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ