Мими ВИТКОВА е родена във видинското село Макреш. Възпитаничка е

Мими ВИТКОВА е родена във видинското село Макреш. Възпитаничка е на Медицинската академия в София. Специализирала е вътрешни заболявания - ревмокардиология, както и ехокардиография в град Делфт, здравна статистика в Москва и здравна стопанска система в Йорк. От 1982 до 1985 година завежда кардиологичното поделение в Окръжната болница във Видин. От 1990 до 1995 година е депутат. През 1995-1997 година е министър на опазването на здравето. Изпълнителен шеф е на Обединения здравноосигурителен фонд " Доверие ".

" Като желаят повече пазар в опазването на здравето, наясно ли са какви ще са последствията? "

- Преди дни шефът на касата показа концепция: в случай че пийнал или дрогиран е причина за злополука, да заплаща за лекуването на потърпевшия. Това добра концепция ли е, доктор Виткова?

- Този текст съществува от 1999 година, променен е през 2002 година Има правосъдно решение за отговорно действие до касата, тя прави указател, желае бързо произвеждане виновният да й възвърне сумите, които е платила за лекуването на почтения човек. Остават обаче много недостатъци в този текст: от една страна, той продължава да има пожелателен темперамент - НЗОК може да изиска бързо произвеждане, т.е. може и да не изиска. От друга страна, не е ясно кои разноски ще се заплащат, тъй като лекуването на тези хора постоянно продължава години, употребяват се скъпи медицински произведения, а плюс платеното от касата тези хора заплащат и от джоба си. При всяка хоспитализация и рехабилитация ли виновният ще заплаща? Защото съдът след привършване на делото няма информация за идващите хоспитализации на индивида. Как касата ще си взема тези пари? Текстът не е явен, би трябвало да се уточни - касата да е задължена да желае бързо произвеждане, както и да се намерения по какъв начин да бъде платено последващото лекуване на индивида.

- Тези дни министър Ананиев предложи следващия здравноосигурителен модел, който получава единствено отрицателни оценки от специалистите. Според вас изпълним ли е?

- От него не излиза наяве да вземем за пример кои застрахователи ще се включат - лицензираните и настоящи сега, или напълно нови юридически лица. Защото от презентацията се видя, че те би трябвало да бъдат лицензирани съгласно условията на европейските наставления. А може би ще се изиска съществуващите застрахователи да създадат обособени сдружения по здравно обезпечаване, които да работят в главния пакет.

- Но може ли публичната каса без право на облага да " играе " равностойно на пазара със застрахователи, които имат право на облага?

- Тази конкретика липсваше в презентацията, само че най-вероятно НЗОК също би трябвало да бъде прелицензирана по новите правила. Освен това не е ясно какво жителите и пациентите получават по наложителното обезпечаване. Първо, тези неща би трябвало да се обяснят. Защото сега всяка болница ги пояснява по собствен метод. Например анестезиологичните съвещания се заплащат авансово и някои лечебни заведения настояват, че те не се поемат от касата. Други вземат такси за " битово обслужване ", трети желаят 10% от минималната заплата за административно подкрепяне. На въпроса какво съставлява тази услуга, отговорът е: " Съдействие на пациента при попълване на документи за постъпване в болница ". Четвърти вземат пари за " опазване " на час за операционна зала. Така се е случило с наш клиент - близо 900 лева са му взели за " опазване на час за операционна ". Простете, кой човек, на който му следва интервенция, ще си резервира час? В калкулацията са включени памук, лигнин, брой спринцовки, игли, 3 пъти мерене на кръвно за 5-дневен болничен престой и прочие - общо 10 хиляди лева На пациента се споделя, че за всичко това касата заплаща 3800 лева, а останалото би трябвало той да си заплати. Могат ли бъдещите осигурителни фондове да се оправят с това безвластие в системата?

- Удачни ли са препоръчаните от министър Ананиев промени?

- Бих дискутирала казуса от друга позиция. Казва се, че задачата на измененията е да удовлетворят, или по-точно, да отстранят недоволството у жителите от здравната система и да поправят финансовите дефицити в нея, т.е. новите оферти да тушират недоволството. Има обаче едно огромно " само че ". На първо място, никой още не знае какво тъкмо покрива така наречен главен пакет здравни услуги. За какво лечебните заведения, най-много лечебните заведения, могат да изискват доплащане. Притеснителен за хората е непрестанно възходящият размер на доплащанията, изключително при болнично лекуване. Притеснителни са цените на медикаментите, административните неуредици към доставката им. Голям е броят на нерегистрираните медикаменти, които в множеството случаи са отпаднали от регистрация. Хората се тормозят от неяснотата на правата им. Голям е броят на хората, чиито осигуровки заплаща страната. Защо бюджетът би трябвало да заплаща за държавни чиновници, за магистрати - все хора, чиито хонорари са над 1000 до няколко хиляди лв.?

- Моделът би трябвало да тушира нодоволството и на лекарите.

- Т.нар. нов модел, тъй като той не е нов, обсъждан е нееднократно в годините, би трябвало да тушира и недоволството в съсловието от огромните диспропорции във възнагражденията. Едни лекари получават по 1000-1100 лева заплата, а други по 30-50 хиляди лева Това води до кадрови недостиг на избрани места в страната и този недостиг директно се отразява на достъпа на хората до здравна помощ. Отдавна няма селско опазване на здравето, виждаме положението на общинските лечебни заведения, в този момент сме във фаза на тежка злополука (най-вече кадрова) на регионалните лечебни заведения.

- Включването на частни каси би ли решило финансовия недостиг в системата?

- Не е ясно по какъв начин може да стане това, при изискване, че вноската остава 8%. Но аз се запитвам по какъв начин включването на повече финансови играчи в системата ще реши кадровия проблем? Осигурителите ли ще " произведат " медицински сестри и ще ги задържат в България?

В края на предходната полемика (26 септември 2018 г.) поискахме ясно разписване на главния пакет, ясно разписване на услугите, защо имат право да вземат пари лечебните заведения, които употребяват публичен запас. Настоявахме за остойностяване на главния пакет (стига ли или не 8% вноска). Какво ще покриват тези 8%? Няма отговор на тези въпроси. При това състояние кой сериозен финансов състезател би влезнал да оперира в такава система? Ако не стигат тези 8%, да забележим по какъв начин да осъществим годишните наставления на Европейската комисия, на Световната здравна организация, на Световната банка, съгласно които е належащо да се усилят обществените разноски за опазване на здравето и да се понижат доплащанията от пациентите. Те у нас и в този момент са най-високи в целия Европейски Съюз - към 45% при 15% в Европа.

- Вашият частен осигурител би ли се съгласил да се хвърли в това море?

- В доста деликатна обстановка сме - от една страна, текат рецензии по какъв начин е допустимо обществен запас да се даде на частни субекти (аз сега съставлявам подобен частен субект), въпреки това, са въпросите, които показах, и в случай че на тях няма отговор, не бих посъветвала акционерите да влизат в такава неразбираема конюнктура. За да не се окаже най-после, че частниците са нужният виновник и да бъдат изкупителна жертва на опита страната да трансферира своите отговорности върху частни субекти.

- Може ли зад лансирането на този нов модел да се крие невъзможността на страната да се оправи със здравната система?

- Контролът сега е нулев. Как може 30 години страната да не сътвори експертен капацитет, който да знае междинната стойност на една клинична пътека да вземем за пример? От презентацията на министъра стана ясно, че осигурителят би трябвало да подписва контракт с всеки медицински център, с всеки доктор, с всяка болница - няма да има национално контрактувани цени за нищо, всичко е въпрос на пазар. И единствено няколко часа по-късно бе декларирано, че ще има минимални прагове на цените на медицинските услуги.

Как страната позволи в няколко града в страната на всеки ъгъл да има болница? Те изтеглиха фрагментите от периферията и хората в отдалечените региони останаха без достъп до здравна помощ. В страната има 60-70 патоанатома, липсват анестезиолози, не доближават педиатри. Няма по какъв начин застрахователите И осигурителите да решат тези проблеми. Германия след повече от 100 години застрахователен модел едвам през 90-те години на ХХ в. позволява конкуренция сред здравните каси - при което откриват, че настъпват деформации в конкуренцията. Тогава основават държавен надзорен орган, който да изправя тези изкривявания в конкуренцията - опити на някои каси да сортират пациенти, лекари да слагат по-утежнени от действителните диагнози, с цел да се вземат повече пари, и така нататък

Тоест без страна на никое място не може. У нас преди години политиците взеха решение, че опазването на здравето е пазар. Но до каква степен докара този пазар? И в този момент, когато желаят повече пазар, наясно ли са какви ще бъдат последствията от това?

Според мен без значение от собствеността лечебните заведения, които употребяват публичен запас, не би трябвало да са търговски сдружения. Държавата не може да разрешава единствено в няколко града да се откриват нови лечебни заведения, а би трябвало да откри механизъм те да бъдат отмерено разпределени съгласно потребностите на популацията - какъв брой болнични кревати са нужни за избран брой население, какъв брой лекари и от какви специалности са нужни и прочие И всичко това да се покрива от публичния запас, щом страната е признала, че на това място би трябвало болница с такива експерти. Останалото, щом някой желае да строи болница или да си разкрива кабинет - да отива на кешовия пазар. Настроихме толкоз доста частни лечебни заведения, би трябвало да закрием другите. Едва когато се обезпечи почтено възнаграждение на труда на лекарите и сестрите в лечебните заведения, ще спре този разгул в строителството на лечебни заведения в няколко огромни града в страната. И тогава хората ще имат равнопоставен достъп до здравна помощ. Сега популацията на страната е намаляло с 2 млн. души, а хоспитализациите се усилват неведнъж. Така е, тъй като множеството болнични лекари имат и частни кабинети, откъдето обезпечават въпросния оборот.

- Имаше към този момент няколко здравни карти...

- Нищо не произлезе от тях. Вижте, в миналото огромна част от лекарите се стремяха да работят в болница, тъй като желаеха да се изградят като положителни експерти. Защото огромната медицина се прави там, където е мъчно, работи се на високи обороти. Сега се избират кабинетите - получават задоволително пари, няма нощни наряди, няма терзание за ориста на всеки болен. Лекари има задоволително, само че те не са в лечебните заведения, където заплатите са ниски. И по този начин се получи параграф 22 - като една болница няма задоволително лекари по дадена компетентност, тя не може да работи по избрана клинична пътека и да приема пациенти по нея.

Боя се, че страната бяга от своите отговорности и чака пазарът да реши всички проблеми под благовидния облик " независимост на избор и на застраховател ". Тоест, щом не сте удовлетворени от касата, идете при различен застраховател. Но не е ясно какво повече ще даде другият застраховател. Според показания модел се дава цялостна независимост на лечебните заведения да образуват цени. Законодателят споделя: " Всичко, което не се покрива от НЗОК и не е в главния пакет, се заплаща от пациента, стига да е изнесено в ценоразпис на обществено място. " На процедура този модел узаконява всичко написано в този ценоразпис. Така че при този модел нищо от доплащането няма да отпадне. Напротив. Друг е въпросът, че не знаем какво покрива касата! И отново споделям, че откакто страната за 30 години не е създала никакъв експертен капацитет, по какъв начин частният застраховател ще върви от болница в болница и с всяка ще се договаря? С всяка ще договаря и цени на медикаменти, и отстъпки. Сега това го прави НЗОК и централизирано.

- Имаше забележка, че никой фонд няма да желае да работи с лечебни заведения в отдалечени региони, тъй като множеството от тях са пред банкрут...

- В обитаемоте места, където болничното заведение е единствено една, тя може да поставя каквато си желае цена на дадена услуга, тъй като няма конкуренция.

- Какъв е съгласно вас изходът?

- И доскоро споделих - страната да спре да заплаща здравните осигуровки на платежоспособните - съдии, прокурори, служители на реда, държавни чиновници, и те сами да си заплащат вноските. Да забележим какъв запас влиза в касата. Ако е непълен, да се реши какъв брой пари още са нужни за застраховане на към този момент разяснения главен пакет и тогава обосновано да се излезе пред хората и да се изясни за какво и с какъв брой се покачва здравната вноска. И тя да се усилва поетапно. Сега за 2/3 от популацията страната заплаща някаква част от 8-процентната вноска, а останалата 1/3 плащаме по някаква осреднена сума. Реално сега 8% плащаме единствено 1,5 млн. души. Държавата не внася 8% за тези 2/3, които обезпечава.

Друго значимо нещо е възрастовата конструкция на работещите в системата. Това също никой с изключение на страната не може да промени. Нека студентите, които са признати да следват медицина по държавна поръчка, защото те се образоват с парите на данъкоплатците, да сключат контракт, съгласно който 3 или 6 години няма да напущат страната. А в случай че я изоставен - да си платят за образованието. Защото бедното българско общество устоя тези най-скъпи студенти и след това те напущат страната, а хората остават без лекари!

- Къде съгласно вас е повода нещата да не се оправят у нас през годините?

- В демагогията от заиграването с избрани условия, в кривото схващане и неналичието на разбор на следствията от така наречен неолиберален модел - насаждането на пазар на всички места и във всичко. Но има системи като опазването на здравето, в които формулата 100% пазар не работи, системата се деформира.