По-добре да сме на повърхността, а не да се жалваме
МИМИ ИВАНОВА - едно от огромните имена на българската поп музика, отбелязва 55 години на сцената с юбилеен концерт " Всички обичат Мими " на 9 април от 20 ч. в Зала 1 на НДК. Тя ще извърши част от емблематичните си шлагери, измежду които " Петнадесет лалета ", " Майчице свята ", " Хора и улици ", " Зелената остаряла чешма ", " Слънцето е в моите коси ", " Вълкът и седемте козлета ", " Приятелство ", " Вече свърши хубавото време ", " Ах, този дъжд ", както и най-новите си песни. Ще излязат на сцената да поздравят Мими Иванова нейни обичани другари и сътрудници, планувани са и доста изненади за публиката.
- Госпожо Иванова, с какви усеща очаквате юбилейния си концерт във връзка 55-годишнината на Вашата музикална кариера? Кои гост-изпълнители ще види публиката?
- Много се веселя и доста съм горда, че въпреки всичко имам сили и предпочитание да го направя, тъй като си мислех, че когато преди време осъществихме следващия си концерт в НДК, ще е последният. Но ето, че в този момент следва различен концерт, то е като някакъв опиат. Отново си споделя човек: " Ми, да, за какво не? След като имам толкоз хубави песни, в това число и нови, за какво пък да не направя още нещо в креативния си път. "
Мои посетители са едни от най-големите мъжки гласове на България. Да стартира от Васил Найденов, с който най-отдавна сме дружно на сцена, Веско Маринов - от по-късно, може би дружно с Орлин Горанов по едно и също време се появиха, Братя Аргирови, Виктор Калев и моят Развигор, който не може да не участва. Той е най-важният в действителност, само че ще има, както постоянно, изненади. Бих споделила, велики изненади.
- Казвате ли си: по кое време минаха 55 години? Достатъчни ли са за един артист, за създател, раздаващ се на сцената, или още има какво да изпеете на публиката?
- Винаги има какво още да покажат, изключително хора като нас с Развигор, тъй като не сме спирали, даже в най-тежките години по време на прехода, и доста неща се трансформираха, в това число и в музиката. Ние постоянно сме работили и сме имали нови творби, единствено че нямаше на кого и по какъв метод да ги представим. Сега е добре, че към този момент има интернет и можем да сме по-независими. Ние сме работохолици и избираме да работим даже на напреднала възраст. Хората споделят: " Ох, какво вършат още на сцена? Какво се мотаят с техните все едни и същи песни!? " Нито една от тези приказки не би трябвало да е вярна, тъй като, когато човек работи, даже и на тези години, той се усеща по-добре и не тежи на никого, просто си изкарва прехраната. Как ще пречиш на някого, в случай че някой те харесва и желае към момента да слуша песни от теб! Освен това постоянно сме предложили и нова продукция, което ни е държало на повърхността и да имаме самочувствие, а не да мислим единствено за заболявания и да се жалваме. Животът не е елементарен за никого, дори и за младите, тъй че избираме да сме на повърхността и да вършим всичко допустимо да радваме публиката. /> - Певците от Вашето потомство не слизате от върха, имате забележителна сила, пътувате и изнасяте концерти - слагате в дребния си джоб младите, и децата Ви разпознават...
- Съществуват доста надарени български реализатори, имам школа и ги слушам подрастващите. Те почват от равнище да пеят песни на Селин Дион, Кристина Агилера, а аз съм почнала с песни на Лили Иванова и Емил Димитров. Разликата е огромна! Обаче песните, които сме правили, са с доста дълбоки текстове. Не че в този момент няма, в противен случай, има доста хубави текстове, само че мъчно аз самата като музикант мога да изпея някоя ария. Незабравимият Тончо Русев споделяше, че в случай че твоята ария някой, като седне в градинката с китара, не може да си я затананика, просто не е шлагер. Не е шлагер. В този смисъл може би нашето потомство сътвори елементарно запеваеми песни, които останаха и до този миг. Но това не значи, че те се харесват на всички, младото потомство избира напълно друга музика. Не че не биха одобрили нашите неща, те просто не се обръщат, нямат търпението да чуят какво вършим ние. Някога, като съм започвала, несъмнено и моята баба не е харесвала това, което аз съм пяла. Тя си е имала нейните обичани песни и обичан жанр по това време. Какво да се сърдим, както се споделя, всяко нещо с времето си. Ние бяхме доста виновни към текстовете, към музиката, с които сме възпитавали. Винаги съм доста взискателна на първо време към себе си и след това към хората, които са към мен, с цел да можем да възпитаваме нашите почитатели. Затова мисля, че всички артисти от моето потомство оставиха следи и още пълнят зали. Хората им знаят песните, тъй като това е отговорност, която не всеки има.
- Вашата аудитория се усилва, като в редиците й се подреждат и напълно младите реализатори. Те учат ли се от Вас?
- Да, който желае да ни чуе, учи се... Някои дори не ни и знаят. Никого не упреквам. Животът е подобен. Аз самата не зная към този момент доста неща, тъй като има много информация. Нямаме време. Живеем в телеграмно време. Понякога не мога да си кажа с някого най-елементарни неща, тъй като бързаме. Ужасно е в действителност и дните си минават по този начин - сами сме, не си приказваме, би трябвало да печелим, да се трудим, но не по оня метод, тогавашния, в смисъл, че се трудиш, само че имаше време да осъзнаеш, че животът е прекрасен, чe има и почивки. Сега доста се работи, даже и в пределна възраст. Аз работя, обаче не по този чак толкоз непостижим метод, имам си мярка.
- Новите технологии по какъв начин се отразяват на поп музиката? Имат ли преимущества или дефекти? Сега по-лесно ли се пробива?
- Не бих споделила, че е елементарно, тъй като в този момент са доста реализатори. Някога имаше селекция. Медиите бяха малко и тези, които бяха определените, се чуваха незабавно и елементарно можеше да станеш прочут. Днес всеки може да пее и да издаде някаква продукция, само че се губи в океана от реализатори. Не знам какво би трябвало да се направи внезапно да станеш известен, в действителност можеш, само че за доста по-кратко. Новите технологии оказват помощ и в действителност могат да заместят музикантите, даже самия артист, аз към този момент се изумих, боже, този изкуствен интелект! Той може да пее вместо нас! Това е ужасяващо и за мен е тревожно, тъй като къде отива индивидът? Някога музикантите изливаха душата си посредством инструмент, посредством пеенето, а сега немузикален човек на компютъра може да направи по този начин, че да излезе нещо, даже да е доста хубаво, само че то не е душа! Мисля, че това е обезпокоително. /> - От години имате музикална школа, в която обучавате най-младите на занаята. Какво ги притегля към пеенето? Изкуството би ли могло да защищити децата от рискове като тик-ток провокации, вейп устройства, които заплашват живота им?
- Има много искащи около телевизионните формати - всеки желае да стане известен, да бъде на върха. Младите не знаят обаче противоположната страна на медала. Има си тежести короната, която те желаят да понесат. Моите деца са доста надарени. Българинът поначало е музикален, с усет към хубавата музика. В момента следим не толкоз добър интервал, през който минава изкуството. То би трябвало да възпитава, освен да печелим пари, а да носим отговорност към това какво желаеме да придобият от нас тези, които ни слушат. Изкуството е по-възвишено. Понякога споделям на някои родители, че детето няма огромна заложба, тъй като уроците не са евтини, само че те дават отговор: " Предпочитаме да са в културна среда - дали ще пеят или свирят, дали ще танцуват или вършат спектакъл, дано се развиват. " Това е възвишеното. Уникално. Аз се гордея с техния избор!
- Подготвяте и нов албум. Ще стане ли подготвен за концерта?
- Засега е фантазия, тъй като към момента протоколирам нови песни, има и към този момент подготвени. Импресариото ни Евгени Боянов, на който изискуем доста за завръщането ни с Развигор, даде концепцията натрупалите се нови песни да ги издадем в диск. Няма да успеем за концерта, евентуално незабавно по-късно, уповавам се да се реализира. Песните са доста хубави. Но хората не могат да ги слушат в колите си. Ето, аз да вземем за пример в моята кола не мога да си пусна диск, няма къде. Дисковете ще се трансфорат в колекционерска цел. Между другото, имаме различен, отново с нови песни, който представяме и разпространяваме. Напред сме с дисковете, стига да има кой и къде да ги слуша. Някога плочите бяха шлагер, касетите - също, всичко с времето си...
- Ще продължи ли известното турне " Обич и ария ", в което участвате, и тази година?
- Сборният концерт " Обич и ария " е прелестен, събираме се сътрудници, наслаждение е за нас и за публиката. По-лесно е, когато има повече сътрудници, тъй като пееш единствено няколко песни и напрежението не е толкоз огромно. Сборните концерти ще продължат, евентуално и сама ще имам мои изяви, само че аз си ги имам и в този момент. Прекрасна е срещата с публиката, доста се зареждам и съм щастлива, че имам фенове, които харесват моите песни и ми го демонстрират - по кое време с думи, по кое време просто с взор. И по улицата, когато ходя, чувствам благосклонностите им - доста е прелестно! Това е едно от хубавите неща в специалността, което поисквам на всички мои сътрудници.
- Госпожо Иванова, с какви усеща очаквате юбилейния си концерт във връзка 55-годишнината на Вашата музикална кариера? Кои гост-изпълнители ще види публиката?
- Много се веселя и доста съм горда, че въпреки всичко имам сили и предпочитание да го направя, тъй като си мислех, че когато преди време осъществихме следващия си концерт в НДК, ще е последният. Но ето, че в този момент следва различен концерт, то е като някакъв опиат. Отново си споделя човек: " Ми, да, за какво не? След като имам толкоз хубави песни, в това число и нови, за какво пък да не направя още нещо в креативния си път. "
Мои посетители са едни от най-големите мъжки гласове на България. Да стартира от Васил Найденов, с който най-отдавна сме дружно на сцена, Веско Маринов - от по-късно, може би дружно с Орлин Горанов по едно и също време се появиха, Братя Аргирови, Виктор Калев и моят Развигор, който не може да не участва. Той е най-важният в действителност, само че ще има, както постоянно, изненади. Бих споделила, велики изненади.
- Казвате ли си: по кое време минаха 55 години? Достатъчни ли са за един артист, за създател, раздаващ се на сцената, или още има какво да изпеете на публиката?
- Винаги има какво още да покажат, изключително хора като нас с Развигор, тъй като не сме спирали, даже в най-тежките години по време на прехода, и доста неща се трансформираха, в това число и в музиката. Ние постоянно сме работили и сме имали нови творби, единствено че нямаше на кого и по какъв метод да ги представим. Сега е добре, че към този момент има интернет и можем да сме по-независими. Ние сме работохолици и избираме да работим даже на напреднала възраст. Хората споделят: " Ох, какво вършат още на сцена? Какво се мотаят с техните все едни и същи песни!? " Нито една от тези приказки не би трябвало да е вярна, тъй като, когато човек работи, даже и на тези години, той се усеща по-добре и не тежи на никого, просто си изкарва прехраната. Как ще пречиш на някого, в случай че някой те харесва и желае към момента да слуша песни от теб! Освен това постоянно сме предложили и нова продукция, което ни е държало на повърхността и да имаме самочувствие, а не да мислим единствено за заболявания и да се жалваме. Животът не е елементарен за никого, дори и за младите, тъй че избираме да сме на повърхността и да вършим всичко допустимо да радваме публиката. /> - Певците от Вашето потомство не слизате от върха, имате забележителна сила, пътувате и изнасяте концерти - слагате в дребния си джоб младите, и децата Ви разпознават...
- Съществуват доста надарени български реализатори, имам школа и ги слушам подрастващите. Те почват от равнище да пеят песни на Селин Дион, Кристина Агилера, а аз съм почнала с песни на Лили Иванова и Емил Димитров. Разликата е огромна! Обаче песните, които сме правили, са с доста дълбоки текстове. Не че в този момент няма, в противен случай, има доста хубави текстове, само че мъчно аз самата като музикант мога да изпея някоя ария. Незабравимият Тончо Русев споделяше, че в случай че твоята ария някой, като седне в градинката с китара, не може да си я затананика, просто не е шлагер. Не е шлагер. В този смисъл може би нашето потомство сътвори елементарно запеваеми песни, които останаха и до този миг. Но това не значи, че те се харесват на всички, младото потомство избира напълно друга музика. Не че не биха одобрили нашите неща, те просто не се обръщат, нямат търпението да чуят какво вършим ние. Някога, като съм започвала, несъмнено и моята баба не е харесвала това, което аз съм пяла. Тя си е имала нейните обичани песни и обичан жанр по това време. Какво да се сърдим, както се споделя, всяко нещо с времето си. Ние бяхме доста виновни към текстовете, към музиката, с които сме възпитавали. Винаги съм доста взискателна на първо време към себе си и след това към хората, които са към мен, с цел да можем да възпитаваме нашите почитатели. Затова мисля, че всички артисти от моето потомство оставиха следи и още пълнят зали. Хората им знаят песните, тъй като това е отговорност, която не всеки има.
- Вашата аудитория се усилва, като в редиците й се подреждат и напълно младите реализатори. Те учат ли се от Вас?
- Да, който желае да ни чуе, учи се... Някои дори не ни и знаят. Никого не упреквам. Животът е подобен. Аз самата не зная към този момент доста неща, тъй като има много информация. Нямаме време. Живеем в телеграмно време. Понякога не мога да си кажа с някого най-елементарни неща, тъй като бързаме. Ужасно е в действителност и дните си минават по този начин - сами сме, не си приказваме, би трябвало да печелим, да се трудим, но не по оня метод, тогавашния, в смисъл, че се трудиш, само че имаше време да осъзнаеш, че животът е прекрасен, чe има и почивки. Сега доста се работи, даже и в пределна възраст. Аз работя, обаче не по този чак толкоз непостижим метод, имам си мярка.
- Новите технологии по какъв начин се отразяват на поп музиката? Имат ли преимущества или дефекти? Сега по-лесно ли се пробива?
- Не бих споделила, че е елементарно, тъй като в този момент са доста реализатори. Някога имаше селекция. Медиите бяха малко и тези, които бяха определените, се чуваха незабавно и елементарно можеше да станеш прочут. Днес всеки може да пее и да издаде някаква продукция, само че се губи в океана от реализатори. Не знам какво би трябвало да се направи внезапно да станеш известен, в действителност можеш, само че за доста по-кратко. Новите технологии оказват помощ и в действителност могат да заместят музикантите, даже самия артист, аз към този момент се изумих, боже, този изкуствен интелект! Той може да пее вместо нас! Това е ужасяващо и за мен е тревожно, тъй като къде отива индивидът? Някога музикантите изливаха душата си посредством инструмент, посредством пеенето, а сега немузикален човек на компютъра може да направи по този начин, че да излезе нещо, даже да е доста хубаво, само че то не е душа! Мисля, че това е обезпокоително. /> - От години имате музикална школа, в която обучавате най-младите на занаята. Какво ги притегля към пеенето? Изкуството би ли могло да защищити децата от рискове като тик-ток провокации, вейп устройства, които заплашват живота им?
- Има много искащи около телевизионните формати - всеки желае да стане известен, да бъде на върха. Младите не знаят обаче противоположната страна на медала. Има си тежести короната, която те желаят да понесат. Моите деца са доста надарени. Българинът поначало е музикален, с усет към хубавата музика. В момента следим не толкоз добър интервал, през който минава изкуството. То би трябвало да възпитава, освен да печелим пари, а да носим отговорност към това какво желаеме да придобият от нас тези, които ни слушат. Изкуството е по-възвишено. Понякога споделям на някои родители, че детето няма огромна заложба, тъй като уроците не са евтини, само че те дават отговор: " Предпочитаме да са в културна среда - дали ще пеят или свирят, дали ще танцуват или вършат спектакъл, дано се развиват. " Това е възвишеното. Уникално. Аз се гордея с техния избор!
- Подготвяте и нов албум. Ще стане ли подготвен за концерта?
- Засега е фантазия, тъй като към момента протоколирам нови песни, има и към този момент подготвени. Импресариото ни Евгени Боянов, на който изискуем доста за завръщането ни с Развигор, даде концепцията натрупалите се нови песни да ги издадем в диск. Няма да успеем за концерта, евентуално незабавно по-късно, уповавам се да се реализира. Песните са доста хубави. Но хората не могат да ги слушат в колите си. Ето, аз да вземем за пример в моята кола не мога да си пусна диск, няма къде. Дисковете ще се трансфорат в колекционерска цел. Между другото, имаме различен, отново с нови песни, който представяме и разпространяваме. Напред сме с дисковете, стига да има кой и къде да ги слуша. Някога плочите бяха шлагер, касетите - също, всичко с времето си...
- Ще продължи ли известното турне " Обич и ария ", в което участвате, и тази година?
- Сборният концерт " Обич и ария " е прелестен, събираме се сътрудници, наслаждение е за нас и за публиката. По-лесно е, когато има повече сътрудници, тъй като пееш единствено няколко песни и напрежението не е толкоз огромно. Сборните концерти ще продължат, евентуално и сама ще имам мои изяви, само че аз си ги имам и в този момент. Прекрасна е срещата с публиката, доста се зареждам и съм щастлива, че имам фенове, които харесват моите песни и ми го демонстрират - по кое време с думи, по кое време просто с взор. И по улицата, когато ходя, чувствам благосклонностите им - доста е прелестно! Това е едно от хубавите неща в специалността, което поисквам на всички мои сътрудници.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ