Милко Недялков: Омразното слово избуява при силно разделение в обществото
Милко НЕДЯЛКОВ е приключил ловешката езикова гимназия и публицистика в СУ " Св. Климент Охридски ". Специализирал е в Москва. Бил е регионален ръководител на Българска социалистическа партия в Ловеч. Шест мандата е бил общински консултант от левицата, а два пъти - ръководител на Общинския съвет. Бил е регионален шеф на област Ловеч. Работил е в доста медии и като сътрудник на в. " Дума ". Депутат е в 44-то Народно събрание, определен от 11 МИР-Ловеч. Член е на парламентарните комисии по труда, обществената и демографската политика и за битка с корупцията, спор на ползи и парламентарна нравственос. Владее британски, немски и съветски език.
" Езикът на омразата идва най-много, когато не можеш или не искаш да намериш същински причини, с цел да опровергаеш съперника си "
- Г-н Недялков, ескалира ли езикът на омразата в последните години? Какво в действителност значи терминът " език на омразата "?
- В последно време повече внимание се обръща на термина " език на омразата ". Съществувал е както в политическия, по този начин и във всекидневния живот доста от дълго време. За него се заприказва още веднъж напоследък, тъй като от ден на ден медии търсят сякаш " вест ", която да е сензация, да е пикантна. В този си блян някои публицисти използват изразни средства, които се причисляват към езика на омразата.
Много хора знаят, че езикът на омразата е едно от дребното понятия, дефинирани от Съвета на Европа още през 1997 година Той визира доста стеснен кръг от неща, свързани с национализма, с антисемитизма, с расовата злоба и с други сходни понятия. Езикът на омразата в действителност се демонстрира, когато има мощни публични настроения. Аз обаче имам различен взор към него. Езикът на омразата самичък по себе си, даже дефиниран от Съвета на Европа, не съществува. Той е по-скоро израз на връзките в обществото.
Има белези, които несъмнено могат да ни подскажат кой човек употребява омразно слово и кой не. Арогантните хора да вземем за пример най-често употребяват експанзия, с цел да подчертаят силата си. Силата може да има и вербални проявления. Такива хора мъчно вършат взаимни отстъпки и ако усетят уязвимост, незабавно нападат " неприятеля " с обидни думи за негови забележими дефекти или недостатъци. Подобен изказ може да е извънредно нездравословен за самочувствието на оплютия и в това време да демонстрира липса на подготвеност от страна на оплюващия.
- Кои връзки съответно имате поради?
- Това са нетолерантните връзки, които на първо място са свързани с неравенството сред хората, с това, че огромни групи хора търсят повода за своето положение в други групи хора. Тогава те стартират да виждат врага, да го назовем условно по този начин, във всички свои съперници, в това число и политически. Това е средата, в която се появява като вторично събитие езикът на омразата. Неслучайно Набоков е споделил: " Нещастният човек е нечовечен и злобен. " Това не е единствено тъй като няма положителни хора, по отношение на които човек да се съпоставя. Това е по този начин, тъй като, когато някой се усеща трагичен, той в действителност се трансформира в подобен и върху него елементарно се влияе с езика на омразата.
- Политиците ли са главните проводници на езика на омразата? Той постоянно звучи в Народното събрание като мотив, с който се пази някоя теза.
- Езикът на омразата е доста елементарно средство политиците да въздействат на огромна група хора. Той е по-лесно понятен и се приема от неинтелигентните слушатели и е доста рисков, тъй като замита истината. По тази логичност работи и нашият министър-председател, който споделя, че той е " елементарен и вие сте елементарни, по тази причина се разбираме добре ".
Когато политиците употребяват езика на омразата, те се пробват да настроят по-голяма група хора против своя политически съперник. Но не всеки израз е език на омразата. Когато ти казваш за своя съперник истини, това не може да бъде език на омразата. Той идва най-много тогава, когато не можеш или не искаш да намериш същински причини, с цел да опровергаеш съперника си.
Езикът на омразата най-често се среща в медиите, в учебно заведение при в диалог с учители, съученици, другари и познати, измежду общества с очевидно разграничаване на болшинство и малцинства и в политическата реторика.
- Как да разграничим езика на омразата от свободата на словото?
- Много забавен е въпросът по кое време свободата на словото минава в език на омразата... Вторичният живот, който сътрудниците публицисти дават на езика на омразата, е доста значим за запазването на правилния звук. Според мен не всеки използван израз, който наподобява на първо четене лют и бомба, може да бъде присъединен при деликатното му разглеждане като език на омразата. Ще дам образец с оправдаването от съда на нашия сътрудник Таско Ерменков, който назова политически травестит един някогашен народен представител. И с право, тъй като той е вложил нагледно средство в израза, който е използвал като метафора, а не е обидил непосредствено индивида.
Най-голямото предизвикателство е компликацията да се дефинира дали избрани дейности могат да бъдат считани за тирада на омразата. Има тънка граница сред свободата на изложение и по кое време свободата на изложение става тирада на омразата. Свободата на изложение неизбежно включва и изрази, които могат " да обидят, шокират или смутят " избрани групи в обществото. Оттук нещо, което наподобява като слово на омразата за някого, е просто шокиращо изложение за различен.
В моята кариера като публицист също имах един доста забавен случай. В локален вестник разгласих публикация, в която бях написал " малък селски хитрец се кандидатира за кмет ". Съдиха ме на две инстанции. Обясних, че думата " хитрец " в този смисъл не е обидна. Цитирах обяснението в речника на Найден Геров, в който е казано, че по това време думата " хитрец " значи човек с изтънчен усет. Така че понятията също са по този начин да се каже съотносими. Но цялата работа е, че в системата на обществото, назоваваме я преднамерено система, макар че тя има ужасно доста центробежни сили, езикът на омразата е доста радостен метод за манипулиране. Не е ли занимателно да кажеш: " Ето, там са врагите ". Ботев приканва мощно да обичан и ненавиждаме. Но мразенето не може да бъде изразено по различен метод, с изключение на да наречеш врага си, както и той ги е наричал, " чорбаджии изедници ".
- В актуалното общество не се отдава прекомерно доста внимание на всяка дума, без значение, че постоянно тези, които я използват, не знаят нейното значение. Така ли е?
- Да, по този начин е. Всяка рецензия към ръководещите стартира да се назовава език на омразата. Това е неприятна пиар защитна акция. Властимащите желаят да омаловажат истината и по тази причина обръщат прекомерно доста внимание на изразните средства. По този метод се раждат така наречен подправени вести. Мисля, че най-голямата подправена вест е да вземем за пример, че у нас хората живеят добре. Не е ли подправена новината, че ремонтът на основни обекти в България е първокласен? Или хвалбите на ръководещите какъв брой огромни са вложенията у нас. И когато опозицията ги подлага на критика - това било език на омразата. За страдание, българите доста бързо не помнят какво са им споделили политиците, които ръководят страната. А те харчат държавния запас главно с цел да създават подправени вести.
Ето Българска социалистическа партия още веднъж внесе предложение за равнене на неравенството сред старите и новите пенсионери. Получаваме цялостен протест от всички. Всички признават, че пенсиите би трябвало да догонят парите, които възрастните хора получават в Гърция и Румъния да вземем за пример. Но концепциите на социалистите се посрещат на нож единствено тъй като Българска социалистическа партия ги е внесла. И се стартира с обвиняванията, че желаеме да разрушим обществената система, да нарушим философията на бюджета, което изобщо не е по този начин. И тъй като ръководещите нямат причини да защитят своите тези, атакуват опозицията, като употребяват езика на омразата.
" Езикът на омразата идва най-много, когато не можеш или не искаш да намериш същински причини, с цел да опровергаеш съперника си "
- Г-н Недялков, ескалира ли езикът на омразата в последните години? Какво в действителност значи терминът " език на омразата "?
- В последно време повече внимание се обръща на термина " език на омразата ". Съществувал е както в политическия, по този начин и във всекидневния живот доста от дълго време. За него се заприказва още веднъж напоследък, тъй като от ден на ден медии търсят сякаш " вест ", която да е сензация, да е пикантна. В този си блян някои публицисти използват изразни средства, които се причисляват към езика на омразата.
Много хора знаят, че езикът на омразата е едно от дребното понятия, дефинирани от Съвета на Европа още през 1997 година Той визира доста стеснен кръг от неща, свързани с национализма, с антисемитизма, с расовата злоба и с други сходни понятия. Езикът на омразата в действителност се демонстрира, когато има мощни публични настроения. Аз обаче имам различен взор към него. Езикът на омразата самичък по себе си, даже дефиниран от Съвета на Европа, не съществува. Той е по-скоро израз на връзките в обществото.
Има белези, които несъмнено могат да ни подскажат кой човек употребява омразно слово и кой не. Арогантните хора да вземем за пример най-често употребяват експанзия, с цел да подчертаят силата си. Силата може да има и вербални проявления. Такива хора мъчно вършат взаимни отстъпки и ако усетят уязвимост, незабавно нападат " неприятеля " с обидни думи за негови забележими дефекти или недостатъци. Подобен изказ може да е извънредно нездравословен за самочувствието на оплютия и в това време да демонстрира липса на подготвеност от страна на оплюващия.
- Кои връзки съответно имате поради?
- Това са нетолерантните връзки, които на първо място са свързани с неравенството сред хората, с това, че огромни групи хора търсят повода за своето положение в други групи хора. Тогава те стартират да виждат врага, да го назовем условно по този начин, във всички свои съперници, в това число и политически. Това е средата, в която се появява като вторично събитие езикът на омразата. Неслучайно Набоков е споделил: " Нещастният човек е нечовечен и злобен. " Това не е единствено тъй като няма положителни хора, по отношение на които човек да се съпоставя. Това е по този начин, тъй като, когато някой се усеща трагичен, той в действителност се трансформира в подобен и върху него елементарно се влияе с езика на омразата.
- Политиците ли са главните проводници на езика на омразата? Той постоянно звучи в Народното събрание като мотив, с който се пази някоя теза.
- Езикът на омразата е доста елементарно средство политиците да въздействат на огромна група хора. Той е по-лесно понятен и се приема от неинтелигентните слушатели и е доста рисков, тъй като замита истината. По тази логичност работи и нашият министър-председател, който споделя, че той е " елементарен и вие сте елементарни, по тази причина се разбираме добре ".
Когато политиците употребяват езика на омразата, те се пробват да настроят по-голяма група хора против своя политически съперник. Но не всеки израз е език на омразата. Когато ти казваш за своя съперник истини, това не може да бъде език на омразата. Той идва най-много тогава, когато не можеш или не искаш да намериш същински причини, с цел да опровергаеш съперника си.
Езикът на омразата най-често се среща в медиите, в учебно заведение при в диалог с учители, съученици, другари и познати, измежду общества с очевидно разграничаване на болшинство и малцинства и в политическата реторика.
- Как да разграничим езика на омразата от свободата на словото?
- Много забавен е въпросът по кое време свободата на словото минава в език на омразата... Вторичният живот, който сътрудниците публицисти дават на езика на омразата, е доста значим за запазването на правилния звук. Според мен не всеки използван израз, който наподобява на първо четене лют и бомба, може да бъде присъединен при деликатното му разглеждане като език на омразата. Ще дам образец с оправдаването от съда на нашия сътрудник Таско Ерменков, който назова политически травестит един някогашен народен представител. И с право, тъй като той е вложил нагледно средство в израза, който е използвал като метафора, а не е обидил непосредствено индивида.
Най-голямото предизвикателство е компликацията да се дефинира дали избрани дейности могат да бъдат считани за тирада на омразата. Има тънка граница сред свободата на изложение и по кое време свободата на изложение става тирада на омразата. Свободата на изложение неизбежно включва и изрази, които могат " да обидят, шокират или смутят " избрани групи в обществото. Оттук нещо, което наподобява като слово на омразата за някого, е просто шокиращо изложение за различен.
В моята кариера като публицист също имах един доста забавен случай. В локален вестник разгласих публикация, в която бях написал " малък селски хитрец се кандидатира за кмет ". Съдиха ме на две инстанции. Обясних, че думата " хитрец " в този смисъл не е обидна. Цитирах обяснението в речника на Найден Геров, в който е казано, че по това време думата " хитрец " значи човек с изтънчен усет. Така че понятията също са по този начин да се каже съотносими. Но цялата работа е, че в системата на обществото, назоваваме я преднамерено система, макар че тя има ужасно доста центробежни сили, езикът на омразата е доста радостен метод за манипулиране. Не е ли занимателно да кажеш: " Ето, там са врагите ". Ботев приканва мощно да обичан и ненавиждаме. Но мразенето не може да бъде изразено по различен метод, с изключение на да наречеш врага си, както и той ги е наричал, " чорбаджии изедници ".
- В актуалното общество не се отдава прекомерно доста внимание на всяка дума, без значение, че постоянно тези, които я използват, не знаят нейното значение. Така ли е?
- Да, по този начин е. Всяка рецензия към ръководещите стартира да се назовава език на омразата. Това е неприятна пиар защитна акция. Властимащите желаят да омаловажат истината и по тази причина обръщат прекомерно доста внимание на изразните средства. По този метод се раждат така наречен подправени вести. Мисля, че най-голямата подправена вест е да вземем за пример, че у нас хората живеят добре. Не е ли подправена новината, че ремонтът на основни обекти в България е първокласен? Или хвалбите на ръководещите какъв брой огромни са вложенията у нас. И когато опозицията ги подлага на критика - това било език на омразата. За страдание, българите доста бързо не помнят какво са им споделили политиците, които ръководят страната. А те харчат държавния запас главно с цел да създават подправени вести.
Ето Българска социалистическа партия още веднъж внесе предложение за равнене на неравенството сред старите и новите пенсионери. Получаваме цялостен протест от всички. Всички признават, че пенсиите би трябвало да догонят парите, които възрастните хора получават в Гърция и Румъния да вземем за пример. Но концепциите на социалистите се посрещат на нож единствено тъй като Българска социалистическа партия ги е внесла. И се стартира с обвиняванията, че желаеме да разрушим обществената система, да нарушим философията на бюджета, което изобщо не е по този начин. И тъй като ръководещите нямат причини да защитят своите тези, атакуват опозицията, като употребяват езика на омразата.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ