Милица Гладнишка: Не съм от хората, които се зареждат от покоя
Милица Гладнишка е актьор с голяма усмивка и доста лица. Ако би трябвало малко и изсъхнало да я представим – тя е българска театрална, комедийна, озвучаваща актриса и джаз певица. Във всичко това обаче се впуска с голяма сила и обич, което е и повода да е фаворитка на Момичетата от града!
Милица ще е специфичен посетител на на на пл. " Славейков " на 17 декември, където ви каним да пеем и да се посмеем дружно. Къде и по кое време можете да я видите на сцена, кой ѝ е купил първия и телескоп, каква музика слуша, когато е сама, какъв воин си мечтае да озвучи вижте в изявлението с.
Няма по какъв начин да не стартира с въпрос, обвързван с последното ти „ предизвикателство ” на театралната сцена- " Мелофобия ". Дни ни разделят от следващите дати на които ще бъде игран спектакъла (6 декември премиера в Пловдив в Дом на културата и 10-ти декември в в София), а ти си създател и на музиката и текстовете на песните и един от главните персонажи в него. Как би показала „ Мелофобия ” на читателите на Момичетата от града?
Това е един театър сред театъра и мюзикъла. Сериозна музикална комедия, която хваща фена и го захвърля в центрофуга от страсти. Проследяваме историите или истЕриите на четиримата герои, които ненавиждат музиката, която обичат, и по тази причина потеглят на терапия. Комични и нелепи посредством действителни практики и лечения те се пробват да стартират още веднъж да чуват музиката, да я пеят, да я раждат. Личните им истории са разказани в музикални форми, които минават през стилове като рап, остарели градски песни, латино, хард рок, класическа музика и други. Посягаме и към няколко общоизвестни шлагери и ги представяме в дръзки аранжименти, на които, както към този момент разбрахме, публиката безусловно изригва в смях и овации!
Премиерата на този „ доста музикален ” театър мина в Деня на музиката, по какъв начин го одобри публиката?
Ние не знаехме къде и по какъв начин ще реагира публиката. Само с излизането на Мирослав Иванов, който свири онлайн в спектакъла, публиката избухна в овации. След това се почувствахме като на рок концерт. Всички бурно приветстваха, крещяха, смееха се, даже пееха, още при първите акомпанименти в песните, изпълнени от Иван Велчев, Никеца и Маца! Бяхме напряко шашнати от реакцията на хората, тъй като цялата музика е авторска, а те избухваха и ръкопляскаха на песните, все едно са остарели шлагери. Това беше и задачата ми, част от песните да звучат като огромни шлагери. И сме доста щастливи, че това се получи!
Допускаш ли, че е допустимо да има хора, които ненавиждат музиката?
Всъщност, мелофобия е същинска болест - като всяка уплаха. Много рядко се случва, само че има хора, които получават паник офанзиви, изпотяват се, имат сърцетуптене или съвсем припадат, когато чуват избрана музика или тонове.
Самата аз, откачам и се нервирам, когато чуя пъклен мощна музика или доста надути баси....Ставам нападателна и съм способна да счупя колоните...всъщност, чупила съм един път... Музиката може както да лекува, по този начин и да убива. Тя е съществено оръжие, тъй като честотата на вълните резонира в клетките ни и по този начин ръководи страстите и здравето ни.
А накъде е ориентиран твоят персонален музикален компас?
Винаги съм била обвързвана с музиката. Така съм родена. Изключително сензитивна съм към звуци и музика. От няколко години кариерата ми с изключение на на певица и актриса пое в нова посока – композитор на театрална музика. Имам две номинации за " Аскеер " и " Икар " за музиката към представленията „ Бягства “ и „ Последния човек “ на режисьорката Веселка Кунчева. Заедно с Иван Велчев направихме музиката към представлението „ 4 дами без 4 джи “, а музиката в създадохме с Иван Велчев и Мирослав Иванов. Да композираш музика за спектакъл или кино, е голямо наслаждение, тъй като постоянно музиката се явява оня повествовател, който те води в действието и по този начин споделя, че настръхваш от наслаждение или боязън! В главата ми към този момент се върти идващия план, за който ще пиша музика ;-) Мечтая си да сложим престъпна пиеса, изпълнена с мистерии и загадки! Ако се сетите за някоя, пишете ми неотложно!
Да поговорим за функциите ти - имаш ли обичана измежду тях, и коя е тя?
Имам доста обичани функции. Обожавам ролята си на джаз певица, когато вършим концерти с Михаил Йософов секстет, Васил Спасов, Вили Стоянов, Атанас Попов, Борис Таслев, Димитър Льолев, Ангел Заберски, Антони Дончев, Венци Благоев или пък Военния биг бенд на Стара Загора с диригент капитан Цветомир Василев! Там съм дамата вамп, секси, предизвикателна, радостна, мрачна и аз управлявам страстите на хората с гласа си! Властта опиянява!
Обожавам функциите, които ми разпорежда един от водещите ни режисьори сега – Веселка Кунчева. В спектакъла „ Последния човек “ по „ 1984-та “ на Оруел, аз играя и мачкам душите на хората, преформатирам ги на клетъчно равнище. Тежък, само че доста удовлетворяващ театър, в който си партнирам с превъзходните артисти на старозагорския куклен спектакъл! Там открих и режисьора на " Мелофобия " – Цвети Пеняшки, който е и страховит артист и артист. Ролята му на Пилат в рок операта „ Исус Христос суперзвезда “ на Пловдивската опера е зашеметяваща!
В момента с боязън чакам представленията на Мелофобия, тъй като дружно създадохме в действителност мощно зрелище с напълно авторски текст и музика. Отзивите са, че е друго от всичко останало на българската сцена. Заедно с текстовете на Цветелина Цветкова и впечатляващата 4-метрова сценография на Мариета Голомехова доближаваме други равнища на усещане!
А последният план, в който вземам участие, е „ Някъде накрай света “ по концепция на Юлия Манукян, дружно със Симфониета Видин и Левон Манукян. Там си партнирам с Иван Велчев, който за мнозина е прочут единствено като глас от тв приемника, озвучил стотици филми, само че в този момент пеем страхотни песни от мюзикъли като „ Най-великият шоумен “, „ Аладин “ и други в компанията на прелестната филхармония на Видин! С две думи, не спирам да хвърча от наслада!!!
Театрална сцена, музикални планове, телевизионни формати, сериали, излъчвания, участия по клубове - по какъв начин успяваш да съвместиш всичко? Откъде извира тази неизчерпаема сила? Какво те зарежда?
Това, което ме зарежда, е срещата с публиката и сътрудниците, с които работя! Процесът по основаването на концерт или пиеса, или музика за спектакъл не може да се съпостави и с най-хубавия опиат или отмора на Малдивите ;-)
Работата, в която мога да мечтая, да бленувам, да вая непознати светове, е нещото, което ври в кръвта ми. Не съм от хората, които се зареждат от покоя. Да, нуждая се от отмора, само че след половин час стартирам да мисля за идващия план. А връзката с публиката ми обезпечава директна, мощна и чиста сила, от която се замайвам часове наред по-късно. Ами, какво по-хубаво от това цяла зала да ти ръкопляска, или да се смее на шегите ти, или да притихне от осъществяването ти. Имам огромен шанс, че сцената ме обича, че хората ме обичат!
Първото което вижда човек в теб е усмивката ти, какво би могло да я изтрие от лицето ти?
Пандемията съумя да смъкне за малко усмивката ми. Бях объркана, не можех да работя, не можех да си почивам... цялостен вакуум. Войната... това е най-страшното нещо на света и когато Русия атакува Украйна, в действителност се уплаших, че светът ни си отива. Надявам се скоро тя да завърши. В Европа, от дълго време войната и териториалните владения не са нещо, с което политиците желаят да се хвалят. Напротив – скъпо е за тях да са първи в образованието, културата и опазването на здравето. Една такава глупава война връща човечеството в средновековието. Не, благодаря!
Музиката е била постоянно в теб и към теб още от детството ти. Какво формира музикалния ти усет?
По-скоро, кой образува музикалния ми усет. Майка ми. Тя беше човек с големи знания в литературата, изобразителното изкуство и музиката. Вкъщи стените са покрити с книги. Вместо комикси като дребни преглеждахме репродукции на велики художници. А постоянно звучеше оперна или симфонична музика вкъщи, както и Барбра Стрейзънд. Майка ми Виолета Гладнишка ми купи първия телескоп и звездни карти, Човек – Вселена.
Коя е музиката на Милица Гладнишка? Какво слушаш, когато си сама, когато си тъжна, когато си щастлива?
Обожавам да карам кола и да пътувам на далечни дистанции! А когато си пуснеш подобаващата музика, всичко към теб се трансформира във филм. Приказен, из дребните селца, с музиката от „ Властелина на пръстените “ или злокобен, постапокалиптичен трилър, когато минаваш около изоставени заводи, разрушени села и западнали крайни квартали и в колата звучи музиката от „ Туин пийкс “. Обожавам да чувам саундтракове на филми, симфонична музика и музика от обичаните ми компютърни игри като Assassin`s creed Odyssay или Oblivion. Това е моят свят и в него музиката е основен воин. С нея грозното става мистично, красивото става приказно, сивото придобива сребрист искра.
Дублажът и озвучаването са основна част от професионалните ти задължения. Имала ли обичан персонаж, на който си „ подарила ” гласа си?
Това е много комплицирана и трудоемка специалност. Любимите ми героини са майка Готел от „ Рапунцел и разбойникът “ и Ванилъпи от „ Разбивачът Ралф “.
Майка Готел... Нейното мощно и задушаващо внимание към Рапунцел ме изплаши. Изключително мощен и многопластов облик. Не просто следващата злодейка, а надълбоко, непреклонно зло, прикриващо се под заплаща на майчината любов и протекция. Много е мъчно да събереш мощ и да се откопчиш от такава мощна хватка! Всичко това ти би трябвало да изразиш с гласа си. Да достигнеш кадифените дълбочини на загрижената майка и режещите височини на ядосаната магьосница! Беше ми мъчно, само че се гордея с резултата. Благодарение на Десислава Софранова, която ме режисира, успяхме.
Ванилъпи... Едно малко дете на 8 или 10 годинки... Дете, родено във виртуалното пространство, дете с присъщ недостатък или „ бъг “. Беше голямо наслаждение да се смаля, да мисля по детски и да усетя огромната мощ и храброст на дребните мечтатели. Тук компликацията е, че би трябвало да звучиш правдиво като 8-годишно дете, с мъчен темперамент, пресипнал глас и пронизителен смях. Най-трудно ми беше, когато Ванипъпи в разгара на приключението падаше от доста високо и се гмуркаше на доста надълбоко, и изплуваше, с цел да се търкаля по ската на голяма планина, и от самото начало крещеше без да си поеме мирис! Хахахаха!
Обожавам озвучаването. Мечтая си да озвуча воин, рисуван особено за мен.
Кое кътче на София е обичано на момичето от града Милица?
Обожавам църквите " Св. Александър Невски " и " Св. София! Обожавам Западен парк, същинска магия! Има толкоз доста типове птици, дървета, гъбки... Но моята обич принадлежи на Витоша. Тази красива и нежна планина. Толкова разнолика и някак си усмихната!
Коя е момичешката ти загадка?
Е, това въпрос ли е?! Как да я кажа, като е загадка? Хахахаха!
А какво следва за теб след „ Мелофобия ”?
О, доста представления с Мелофобия. След Нова година започваме работа по издаването на албум с музиката от представлението. През февруари ни следва турне със Симфониета Видин и концертът “Някъде накрай света “ с Иван Велчев. Не знам какво още ми следва и избирам по този начин да си остане, до момента в който не схвана. ;-)
Казала съм на ориста защо бленувам. Обикновено тя не се бави доста. Благодарна съм за всичко!
Милица ще е специфичен посетител на на на пл. " Славейков " на 17 декември, където ви каним да пеем и да се посмеем дружно. Къде и по кое време можете да я видите на сцена, кой ѝ е купил първия и телескоп, каква музика слуша, когато е сама, какъв воин си мечтае да озвучи вижте в изявлението с.
Няма по какъв начин да не стартира с въпрос, обвързван с последното ти „ предизвикателство ” на театралната сцена- " Мелофобия ". Дни ни разделят от следващите дати на които ще бъде игран спектакъла (6 декември премиера в Пловдив в Дом на културата и 10-ти декември в в София), а ти си създател и на музиката и текстовете на песните и един от главните персонажи в него. Как би показала „ Мелофобия ” на читателите на Момичетата от града?
Това е един театър сред театъра и мюзикъла. Сериозна музикална комедия, която хваща фена и го захвърля в центрофуга от страсти. Проследяваме историите или истЕриите на четиримата герои, които ненавиждат музиката, която обичат, и по тази причина потеглят на терапия. Комични и нелепи посредством действителни практики и лечения те се пробват да стартират още веднъж да чуват музиката, да я пеят, да я раждат. Личните им истории са разказани в музикални форми, които минават през стилове като рап, остарели градски песни, латино, хард рок, класическа музика и други. Посягаме и към няколко общоизвестни шлагери и ги представяме в дръзки аранжименти, на които, както към този момент разбрахме, публиката безусловно изригва в смях и овации!
Премиерата на този „ доста музикален ” театър мина в Деня на музиката, по какъв начин го одобри публиката?
Ние не знаехме къде и по какъв начин ще реагира публиката. Само с излизането на Мирослав Иванов, който свири онлайн в спектакъла, публиката избухна в овации. След това се почувствахме като на рок концерт. Всички бурно приветстваха, крещяха, смееха се, даже пееха, още при първите акомпанименти в песните, изпълнени от Иван Велчев, Никеца и Маца! Бяхме напряко шашнати от реакцията на хората, тъй като цялата музика е авторска, а те избухваха и ръкопляскаха на песните, все едно са остарели шлагери. Това беше и задачата ми, част от песните да звучат като огромни шлагери. И сме доста щастливи, че това се получи!
Допускаш ли, че е допустимо да има хора, които ненавиждат музиката?
Всъщност, мелофобия е същинска болест - като всяка уплаха. Много рядко се случва, само че има хора, които получават паник офанзиви, изпотяват се, имат сърцетуптене или съвсем припадат, когато чуват избрана музика или тонове.
Самата аз, откачам и се нервирам, когато чуя пъклен мощна музика или доста надути баси....Ставам нападателна и съм способна да счупя колоните...всъщност, чупила съм един път... Музиката може както да лекува, по този начин и да убива. Тя е съществено оръжие, тъй като честотата на вълните резонира в клетките ни и по този начин ръководи страстите и здравето ни.
А накъде е ориентиран твоят персонален музикален компас?
Винаги съм била обвързвана с музиката. Така съм родена. Изключително сензитивна съм към звуци и музика. От няколко години кариерата ми с изключение на на певица и актриса пое в нова посока – композитор на театрална музика. Имам две номинации за " Аскеер " и " Икар " за музиката към представленията „ Бягства “ и „ Последния човек “ на режисьорката Веселка Кунчева. Заедно с Иван Велчев направихме музиката към представлението „ 4 дами без 4 джи “, а музиката в създадохме с Иван Велчев и Мирослав Иванов. Да композираш музика за спектакъл или кино, е голямо наслаждение, тъй като постоянно музиката се явява оня повествовател, който те води в действието и по този начин споделя, че настръхваш от наслаждение или боязън! В главата ми към този момент се върти идващия план, за който ще пиша музика ;-) Мечтая си да сложим престъпна пиеса, изпълнена с мистерии и загадки! Ако се сетите за някоя, пишете ми неотложно!
Да поговорим за функциите ти - имаш ли обичана измежду тях, и коя е тя?
Имам доста обичани функции. Обожавам ролята си на джаз певица, когато вършим концерти с Михаил Йософов секстет, Васил Спасов, Вили Стоянов, Атанас Попов, Борис Таслев, Димитър Льолев, Ангел Заберски, Антони Дончев, Венци Благоев или пък Военния биг бенд на Стара Загора с диригент капитан Цветомир Василев! Там съм дамата вамп, секси, предизвикателна, радостна, мрачна и аз управлявам страстите на хората с гласа си! Властта опиянява!
Обожавам функциите, които ми разпорежда един от водещите ни режисьори сега – Веселка Кунчева. В спектакъла „ Последния човек “ по „ 1984-та “ на Оруел, аз играя и мачкам душите на хората, преформатирам ги на клетъчно равнище. Тежък, само че доста удовлетворяващ театър, в който си партнирам с превъзходните артисти на старозагорския куклен спектакъл! Там открих и режисьора на " Мелофобия " – Цвети Пеняшки, който е и страховит артист и артист. Ролята му на Пилат в рок операта „ Исус Христос суперзвезда “ на Пловдивската опера е зашеметяваща!
В момента с боязън чакам представленията на Мелофобия, тъй като дружно създадохме в действителност мощно зрелище с напълно авторски текст и музика. Отзивите са, че е друго от всичко останало на българската сцена. Заедно с текстовете на Цветелина Цветкова и впечатляващата 4-метрова сценография на Мариета Голомехова доближаваме други равнища на усещане!
А последният план, в който вземам участие, е „ Някъде накрай света “ по концепция на Юлия Манукян, дружно със Симфониета Видин и Левон Манукян. Там си партнирам с Иван Велчев, който за мнозина е прочут единствено като глас от тв приемника, озвучил стотици филми, само че в този момент пеем страхотни песни от мюзикъли като „ Най-великият шоумен “, „ Аладин “ и други в компанията на прелестната филхармония на Видин! С две думи, не спирам да хвърча от наслада!!!
Театрална сцена, музикални планове, телевизионни формати, сериали, излъчвания, участия по клубове - по какъв начин успяваш да съвместиш всичко? Откъде извира тази неизчерпаема сила? Какво те зарежда?
Това, което ме зарежда, е срещата с публиката и сътрудниците, с които работя! Процесът по основаването на концерт или пиеса, или музика за спектакъл не може да се съпостави и с най-хубавия опиат или отмора на Малдивите ;-)
Работата, в която мога да мечтая, да бленувам, да вая непознати светове, е нещото, което ври в кръвта ми. Не съм от хората, които се зареждат от покоя. Да, нуждая се от отмора, само че след половин час стартирам да мисля за идващия план. А връзката с публиката ми обезпечава директна, мощна и чиста сила, от която се замайвам часове наред по-късно. Ами, какво по-хубаво от това цяла зала да ти ръкопляска, или да се смее на шегите ти, или да притихне от осъществяването ти. Имам огромен шанс, че сцената ме обича, че хората ме обичат!
Първото което вижда човек в теб е усмивката ти, какво би могло да я изтрие от лицето ти?
Пандемията съумя да смъкне за малко усмивката ми. Бях объркана, не можех да работя, не можех да си почивам... цялостен вакуум. Войната... това е най-страшното нещо на света и когато Русия атакува Украйна, в действителност се уплаших, че светът ни си отива. Надявам се скоро тя да завърши. В Европа, от дълго време войната и териториалните владения не са нещо, с което политиците желаят да се хвалят. Напротив – скъпо е за тях да са първи в образованието, културата и опазването на здравето. Една такава глупава война връща човечеството в средновековието. Не, благодаря!
Музиката е била постоянно в теб и към теб още от детството ти. Какво формира музикалния ти усет?
По-скоро, кой образува музикалния ми усет. Майка ми. Тя беше човек с големи знания в литературата, изобразителното изкуство и музиката. Вкъщи стените са покрити с книги. Вместо комикси като дребни преглеждахме репродукции на велики художници. А постоянно звучеше оперна или симфонична музика вкъщи, както и Барбра Стрейзънд. Майка ми Виолета Гладнишка ми купи първия телескоп и звездни карти, Човек – Вселена.
Коя е музиката на Милица Гладнишка? Какво слушаш, когато си сама, когато си тъжна, когато си щастлива?
Обожавам да карам кола и да пътувам на далечни дистанции! А когато си пуснеш подобаващата музика, всичко към теб се трансформира във филм. Приказен, из дребните селца, с музиката от „ Властелина на пръстените “ или злокобен, постапокалиптичен трилър, когато минаваш около изоставени заводи, разрушени села и западнали крайни квартали и в колата звучи музиката от „ Туин пийкс “. Обожавам да чувам саундтракове на филми, симфонична музика и музика от обичаните ми компютърни игри като Assassin`s creed Odyssay или Oblivion. Това е моят свят и в него музиката е основен воин. С нея грозното става мистично, красивото става приказно, сивото придобива сребрист искра.
Дублажът и озвучаването са основна част от професионалните ти задължения. Имала ли обичан персонаж, на който си „ подарила ” гласа си?
Това е много комплицирана и трудоемка специалност. Любимите ми героини са майка Готел от „ Рапунцел и разбойникът “ и Ванилъпи от „ Разбивачът Ралф “.
Майка Готел... Нейното мощно и задушаващо внимание към Рапунцел ме изплаши. Изключително мощен и многопластов облик. Не просто следващата злодейка, а надълбоко, непреклонно зло, прикриващо се под заплаща на майчината любов и протекция. Много е мъчно да събереш мощ и да се откопчиш от такава мощна хватка! Всичко това ти би трябвало да изразиш с гласа си. Да достигнеш кадифените дълбочини на загрижената майка и режещите височини на ядосаната магьосница! Беше ми мъчно, само че се гордея с резултата. Благодарение на Десислава Софранова, която ме режисира, успяхме.
Ванилъпи... Едно малко дете на 8 или 10 годинки... Дете, родено във виртуалното пространство, дете с присъщ недостатък или „ бъг “. Беше голямо наслаждение да се смаля, да мисля по детски и да усетя огромната мощ и храброст на дребните мечтатели. Тук компликацията е, че би трябвало да звучиш правдиво като 8-годишно дете, с мъчен темперамент, пресипнал глас и пронизителен смях. Най-трудно ми беше, когато Ванипъпи в разгара на приключението падаше от доста високо и се гмуркаше на доста надълбоко, и изплуваше, с цел да се търкаля по ската на голяма планина, и от самото начало крещеше без да си поеме мирис! Хахахаха!
Обожавам озвучаването. Мечтая си да озвуча воин, рисуван особено за мен.
Кое кътче на София е обичано на момичето от града Милица?
Обожавам църквите " Св. Александър Невски " и " Св. София! Обожавам Западен парк, същинска магия! Има толкоз доста типове птици, дървета, гъбки... Но моята обич принадлежи на Витоша. Тази красива и нежна планина. Толкова разнолика и някак си усмихната!
Коя е момичешката ти загадка?
Е, това въпрос ли е?! Как да я кажа, като е загадка? Хахахаха!
А какво следва за теб след „ Мелофобия ”?
О, доста представления с Мелофобия. След Нова година започваме работа по издаването на албум с музиката от представлението. През февруари ни следва турне със Симфониета Видин и концертът “Някъде накрай света “ с Иван Велчев. Не знам какво още ми следва и избирам по този начин да си остане, до момента в който не схвана. ;-)
Казала съм на ориста защо бленувам. Обикновено тя не се бави доста. Благодарна съм за всичко!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ