Цивета
Милионите фенове на кафето по целия свят са чували или опитвали най-скъпото кафе - Копи лувак. Само 1 кг от него коства сред 100 и 600 $ в разнообразни страни по света.
Не всеки познавач на хубавото кафе обаче знае по какъв начин и кой го създава.
Луксозната напитка се прави от зърна, които са смлени в стомаха на дребен бозайник, прочут на науката като цивета. Животинчето сортира и изяжда най-зрелите зърна от кафето, само че нейната храносмилателна система не може да ги усвои изцяло и тя ги изхвърля отчасти смлени с изпражненията си.
Тези зърна след това леко се запичат и се получава скъпото кафе. То има мощен мирис и горчив усет, получен от ферментацията в стомаха на зверчето и неповторимата композиция от ензими в храносмилателния тракт на циветата. Кафето не е рисково за здравето на хората, тъй като не съдържа ешерихия коли, без значение че се събира от изпражнения. Циветата не е преносител на тази бактерия. Те отделят и вещество, което се употребява при изработката на парфюми.
Всички, които са любопитни да узнаят още детайлности за животинката, произвеждаща ароматно и скъпо кафе и първокласни парфюми, могат да прочетат и други обстоятелства за нея.
Класификация и разпространяване на циветата
Циветата, с латинско наименование Viverra zibetha, е див звяр със приблизително огромни размери от фамилията на Виверовите - Viverridae.
Виверидите са наричани още Пълзящи котки и ги считат за едни от най-примитивните хищници през днешния ден. Структурата са скелета им е доста близка до виверидите от интервала Еоцен отпреди 50 милиона години. Те са основоположник на всички Коткоподобни.
Циветите се срещат в Африка, без южния бряг на Средиземно море; остров Мадагаскар; Иберийския полуостров; Южна и Югоизточна Азия.
Предложени са 6 подвида на циветата, само че се счита, че се постанова таксономична проверка, защото един от подвидовете е просто синоним на Вивера цивета.
Циветата е разказана от Карл Линей през 1758 година в труда му Sistema Naturae, където създателят дава и научното наименование на животното - Viverra zibetha. Няколко натуралисти по-късно оферират типове и подвидове в интервала ХІХ и ХХ век, а през 2005 година завършва окончателната подредба на животното.
Циветите живеят в пасища, шубраци и гъсто залесени региони. Срещат се наоколо до местообитанията на индивида. Често заемат дупки, изкопани от други животни.
Как наподобява циветата?
Циветата има огромно тяло - издължено и натъртено. Краката му са къси и мощни, с прибиращи се нокти, както на множеството представителни на Виверови. На предните лапи те са окосмени сред пръстите. Тялото наподобява на това на котките, има тяхната пъргавост, само че главата на животното е като на невестулка. Муцуната на животното е издължена и заострена, с огромни кафяви очи и дребни уши, сложени високо на главата.
Окраската им зависи от местообитанието. Най-често цветът е сив до кафеникав, с жълт нюанс. Отдолу на врата има ивици- две бели и три черни, които се редуват.
На муцуната също се следят бели и черни шарки. Опашката му е относително къса и раирана, а на върха е черна.
По гърба минава една дълга черна линия, която стига до основата на опашката и образува лента, сходна на грива, която настръхва, когато животното е нервно. Крайниците също са обагрени в черно. Мъжките са малко по-големи от женските.
Дължината на тялото на циветата варира от 76 до 82 сантиметра, а на опашката от 42 до 50 сантиметра. Теглото се движи в рамките на 5 до 11 кг.
Начин на живот и държание на циветата
Циветите са самотни и нощни животни. Те прекарват по-голямата част от живота си на земята и са отлични катерачи.
През деня те спят в дупки, изкопани и изоставени от други животни, а нощем излизат на лов.
Тези хищници са териториални и маркират територията си с аромата на аналните си жлези. Територията, която бранят, е огромна - от 1, 7 до 5, 4 квадратни километра.
Основно предписание при избора им на място за живеене е наоколо да има езерце, не понасят засушените региони.
Живеят най-вече 15 години в дивата природа, само че в плен доближават до 20 години.
Те са животни, които употребяват миризми или други химикали за връзка.
Размножаване на циветата
Интересна детайлност е, че женската цивета се развъжда през цялата година. Те имат по 2 котила годишно и във всяко може да има до 4 дребни. Младите цивети се раждат в дупки в земята или в доста гъста растителност. В начолото те са слепи и изцяло безпомощни. Проглеждат на 10 дни, а майките ги отбиват на възраст от 1 месец.
Теглото на новородените е 100 грама и за две седмици се удвоява. В края на първия месец, те към този момент тежат 4 пъти повече. Малките са отглеждани единствено от женската.
Хранене на циветата
Циветите са месоядни. Диетата им е много разнообразна. Те се хранят с птици, жаби, змии, дребни бозайници, инсекти. Регистрирани са да ядат риба и раци, членестоноги.
Често атакуват домашните птици - пилета и кокошки и по тази причина сред индивида и дребния див звяр съществува омраза.
Освен месо, хранят се и с яйца, плодове и корени, а от време на време и с отпадък. Можем да ги причислим и към всеядните типове.
Стопанско значение на циветата
Този представител на виверидите има доста стопанско значение. Ловът им в Югоизточна Азия е за основно за храна, само че дружно с това се ловува и поради ароматните му жлези. Те отделят вещество, наречено цивет, излъчващо мирис на мускус. Циветът се употребява в парфюмерията, а също и в китайската медицина като лекарство.
Търговията с кожи също се интересува от циветата като източник на такива. Всички тези действия водят до деградация на типа, а загубата на местообитания с обезлесяването и други прояви на агресивното нахлуване на индивида в териториите на животните са причина за забележителните загуби, които търпи популацията. Отделно животните са убивани от стопани и фермери поради нападенията над домашни животни.
Защитен статус на циветата
Като цяло типът е заплашен и като подобен е включен в Червената книга. Някои от типовете са съвсем пред изгубване, само че други имат по-жизнена популация и са по-добре съхранени. Такава е огромната индийска цивета, която е типичният представител на типа. Тя е минимум застрашена от изгубване, само че въпреки всичко популацията устойчиво понижава.
В Хонг Конг типът е предпазен, тъй като от 40 години не е регистриран в естествените му местообитания. В Малайзия, Китай, Виетнам и Тайланд се среща единствено в някои предпазени зони и се отбелязва като причина за това отмиране ловуването поради ароматните жлези и поради месото.
Интересни обстоятелства за циветата
Вирусът на атипичната пневмония SARS се придвижва от циветата. Това открили учени от Хонконг. Това довело до избиването на цивети в Сингапур. В Китай, Хонконг и Тайван месото на циветата се цени като деликатес. Законите не разрешават лова на цивети за храна, само че в Китай тази възбрана не се съблюдава.
Африканският тип цивета има външна аналогия с мангустата.Циветата е доста мъдро животно, може да бъде опитомено и да живее в дома като домашна котка и избира да живее на мецанин.
Зверчето не понася цигарен пушек и може незабавно да измъкне цигарата от устата на пушача, както и да го опръска с урина.
