Влизането на България в еврозоната е нов неуспех за Москва
На 1 януари България стана 21-вата страна-член на еврозоната, като размени с еврото употребяваната от 145 години валута - лв.. В София и Брюксел това събитие беше отпразнувано като поредна стъпка в икономическата и политическата интеграция на Европейския съюз. Това, което обаче остана значително неусетно, е степента, в която приемането на еврото от България съставлява стратегически крах за Кремъл, написа сп. Foreign Policy.
Американското издание разгласява публикация на Деси Загорчева, доцент в колежа " Гуардия " и основен откривател в региона на цифровата дезинформация и медийната просветеност в университета на Ню Йорк.
След години на непрекъснати старания да попречи на София да се причисли към еврозоната, Москва не съумя да предотврати решението, което затвърждава по-дълбоко и необратимо мястото на България в европейския план. Смяната на валутата освен разкри рестриктивните мерки на хибридните тактики на Русия, само че и понижи оставащото ѝ въздействие в страната.
Русия в никакъв случай не е приемала изцяло стратегическото преориентиране на България. Вместо това, тя продължава да третира България като оспорвана територия, като се опира на исторически, културни, религиозни и стопански връзки - в това число енергийна взаимозависимост - с цел да задържи страната в това, което Русия възприема като своя сфера на въздействие.
Част от въздействието на Кремъл се упражнява посредством Българската православна черква (БПЦ), която поддържа тесни връзки с Руската православна черква (РПЦ), отбелязва Foreign Policy. Москва от дълго време я употребява като инструмент на " меката мощ ", в поддръжка на концепциите за славянско и православно приятелство. През по-голямата част от актуалната си история София беше най-верният европейски съдружник на Русия, което разреши на Москва да продължи да упражнява своето въздействие даже след влизането ѝ в западните институции, в това число НАТО и Европейски Съюз.
От позиция на Кремъл разширението на еврозоната не е безпристрастен стопански развой. За Москва всяко задълбочаване на интеграцията в Европейски Съюз лимитира способността ѝ да експлоатира двустранните зависимости, да упражнява селективен напън, да основава разделения в блока и да култивира сиви зони на въздействие на източния фланг на Европейски Съюз. Страните, които одобряват еврото, стават по-тясно свързани между тях в стопански, финансов и политически проект, което понижава опциите за външна операция. Анализаторите имаха основателни аргументи да се съмняват, че София ще приключи последните две стъпки от интеграцията в Европейски Съюз, а точно присъединението към Шенгенското пространство за свободно пътешестване и еврозоната. Въпреки че България е член на Европейски Съюз от 2007 година, тя продължава да се бори с висока инфлация и корупция, се показва още в разбора.
Макар че България и Хърватия влязоха в Европейския валутен механизъм - наложителният двугодишен временен интервал преди приемането на еврото - едновременно през юли 2020 година, техните траектории скоро се разминаха. Хърватия напредна в огромна степен съгласно графика и одобри еврото през 2023 година България, въпреки това, отлагаше целевата си дата, преди да се причисли дефинитивно през 2026 година
Тези забавяния не бяха единствено механически. Те бяха провокирани и от възходящите политически и публични подозрения по отношение на по-дълбоката интеграция в Европейски Съюз - вълна от опозиция, която беше интензивно подхранена от интервенции за въздействие, свързани с Русия, и български медиатори, подкрепящи Кремъл. По този метод забавеният път на България към приемането на еврото се трансформира във забележим индикатор за способността на Русия да попречва, въпреки и не изцяло, интеграцията в Европейски Съюз.
В интервала преди приемането на еврото Москва разчиташе на познатия набор от принадлежности за интервенция.
Първо, свързани с Русия лица организираха огромни дезинформационни акции за да повлияят на публичното мнение против еврото. Русия употребява секрети финансови мрежи, с цел да похарчи десетки милиони евро за агитация и интервенция в България. Профили в обществените медии, свързани с Русия или нейните български представители, както и симпатизиращи обичайни медии, разпространяваха алармистки и постоянно явно погрешни изказвания, съгласно материала на Foreign Policy. Тези погрешни изказвания включваха концепцията, че приемането на еврото ще докара до галопираща инфлация, конфискация на спестяванията на жителите, отнемане на България от националната ѝ еднаквост и покоряване на страната на диктата на Брюксел. Това способства за задълбочаване на разделянето в обществото по въпроса за приемането на еврото и за понижаване на публичната поддръжка.
Второ, искрено проруските сили в България, най-много крайната националистическа партия " Възраждане ", повториха и легитимираха тези изказвания. " Възраждане ", която има публично съглашение за съдействие с партията " Единна Русия " на съветския президент Владимир Путин, се трансформира в най-видимия вътрешен съперник на приемането на еврото.
Партията провежда антиевропейски манифестации и митинги, на някои от които се развяваха съветски флагове. През февруари предходната година членове на партията щурмуваха задачата на Европейски Съюз в София, като хвърляха фойерверки, алена багра и коктейли " Молотов " по постройката и възпламениха входната ѝ врата. Лидерите на партия " Възраждане " неведнъж предупреждаваха за стопански колапс, сходен на този, който претърпя Гърция по време на рецесията с еврото, макар промените в еврозоната след рецесията и доста по-различното фискално състояние на България.
Депутатите от " Възраждане " разпространяваха тайни теории, в това число изказвания, че Брюксел възнамерява да конфискува спестяванията на българите и че иззетите средства ще бъдат употребявани за военни планове.
Трето, тези старания се вписаха в по-широка тактика за подкопаване на институциите. Като поставяха под подозрение претекстовете и компетентността на европейските институции и на самите ръководещи елити в България, обвързваните с Русия акции се пробваха да задълбочат цинизма, да поляризират обществото и да отслабят доверието в демократичния развой.
Въпреки този мощен и нескончаем напън, проевропейското парламентарно болшинство в България в последна сметка реализира задачата си. Последователните държавни управления, в които участваше мощно проевропейската и антикорупционна коалиция " Продължаваме промяната - Демократична България ", извършиха нужните правни и механически стъпки за приемане на еврото. Ключовите институции устояха на опитите да се политизира или да се провали процеса.
Влизането на България в еврозоната ни припомня, че хибридната интервенция, въпреки и мощна и разрушителна, не дефинира неизбежно резултатите - изключително при съществуването на политическа воля и институционална последователност, написа в умозаключение Деси Загорчева. Въпреки това е малко евентуално това да бележи края на битката. По-скоро фокусът на Кремъл върху България може да се ускори през идващите месеци. Очаква се страната да организира още едни предварителни избори по-късно през годината, което ще отвори още веднъж благоприятни условия за задгранично въздействие и вътрешна дестабилизация, предизвестява Загорчева. В същото време проруските сили като " Възраждане " ще се опитат да се възползват от всевъзможни краткосрочни усложнения, свързани с прехода към еврото - като ценови корекции, административни усложнения и комплициране измежду обществото - с цел да ги показват като удостоверение на своите предизвестия и да обвинят Европейски Съюз, добавя тя.
В този смисъл приемането на еврото от България не е единствено политически триумф, само че и стратегически тест. Дали то ще укрепи доверието на обществото в европейската интеграция или ще се трансформира в още едно полесражение за дезинформация, ще зависи от това какъв брой дейно българското държавно управление и институциите на Европейски Съюз ще ръководят прехода и ще споделят изгодите от него. Засега обаче 1 януари беше явен крах за упоритостите на Москва да раздели и отслаби Европейски Съюз. Това е сигнал, че притегателната мощ на Европейски Съюз остава голяма, макар оспорването ѝ.
Американското издание разгласява публикация на Деси Загорчева, доцент в колежа " Гуардия " и основен откривател в региона на цифровата дезинформация и медийната просветеност в университета на Ню Йорк.
След години на непрекъснати старания да попречи на София да се причисли към еврозоната, Москва не съумя да предотврати решението, което затвърждава по-дълбоко и необратимо мястото на България в европейския план. Смяната на валутата освен разкри рестриктивните мерки на хибридните тактики на Русия, само че и понижи оставащото ѝ въздействие в страната.
Русия в никакъв случай не е приемала изцяло стратегическото преориентиране на България. Вместо това, тя продължава да третира България като оспорвана територия, като се опира на исторически, културни, религиозни и стопански връзки - в това число енергийна взаимозависимост - с цел да задържи страната в това, което Русия възприема като своя сфера на въздействие.
Част от въздействието на Кремъл се упражнява посредством Българската православна черква (БПЦ), която поддържа тесни връзки с Руската православна черква (РПЦ), отбелязва Foreign Policy. Москва от дълго време я употребява като инструмент на " меката мощ ", в поддръжка на концепциите за славянско и православно приятелство. През по-голямата част от актуалната си история София беше най-верният европейски съдружник на Русия, което разреши на Москва да продължи да упражнява своето въздействие даже след влизането ѝ в западните институции, в това число НАТО и Европейски Съюз.
От позиция на Кремъл разширението на еврозоната не е безпристрастен стопански развой. За Москва всяко задълбочаване на интеграцията в Европейски Съюз лимитира способността ѝ да експлоатира двустранните зависимости, да упражнява селективен напън, да основава разделения в блока и да култивира сиви зони на въздействие на източния фланг на Европейски Съюз. Страните, които одобряват еврото, стават по-тясно свързани между тях в стопански, финансов и политически проект, което понижава опциите за външна операция. Анализаторите имаха основателни аргументи да се съмняват, че София ще приключи последните две стъпки от интеграцията в Европейски Съюз, а точно присъединението към Шенгенското пространство за свободно пътешестване и еврозоната. Въпреки че България е член на Европейски Съюз от 2007 година, тя продължава да се бори с висока инфлация и корупция, се показва още в разбора.
Макар че България и Хърватия влязоха в Европейския валутен механизъм - наложителният двугодишен временен интервал преди приемането на еврото - едновременно през юли 2020 година, техните траектории скоро се разминаха. Хърватия напредна в огромна степен съгласно графика и одобри еврото през 2023 година България, въпреки това, отлагаше целевата си дата, преди да се причисли дефинитивно през 2026 година
Тези забавяния не бяха единствено механически. Те бяха провокирани и от възходящите политически и публични подозрения по отношение на по-дълбоката интеграция в Европейски Съюз - вълна от опозиция, която беше интензивно подхранена от интервенции за въздействие, свързани с Русия, и български медиатори, подкрепящи Кремъл. По този метод забавеният път на България към приемането на еврото се трансформира във забележим индикатор за способността на Русия да попречва, въпреки и не изцяло, интеграцията в Европейски Съюз.
В интервала преди приемането на еврото Москва разчиташе на познатия набор от принадлежности за интервенция.
Първо, свързани с Русия лица организираха огромни дезинформационни акции за да повлияят на публичното мнение против еврото. Русия употребява секрети финансови мрежи, с цел да похарчи десетки милиони евро за агитация и интервенция в България. Профили в обществените медии, свързани с Русия или нейните български представители, както и симпатизиращи обичайни медии, разпространяваха алармистки и постоянно явно погрешни изказвания, съгласно материала на Foreign Policy. Тези погрешни изказвания включваха концепцията, че приемането на еврото ще докара до галопираща инфлация, конфискация на спестяванията на жителите, отнемане на България от националната ѝ еднаквост и покоряване на страната на диктата на Брюксел. Това способства за задълбочаване на разделянето в обществото по въпроса за приемането на еврото и за понижаване на публичната поддръжка.
Второ, искрено проруските сили в България, най-много крайната националистическа партия " Възраждане ", повториха и легитимираха тези изказвания. " Възраждане ", която има публично съглашение за съдействие с партията " Единна Русия " на съветския президент Владимир Путин, се трансформира в най-видимия вътрешен съперник на приемането на еврото.
Партията провежда антиевропейски манифестации и митинги, на някои от които се развяваха съветски флагове. През февруари предходната година членове на партията щурмуваха задачата на Европейски Съюз в София, като хвърляха фойерверки, алена багра и коктейли " Молотов " по постройката и възпламениха входната ѝ врата. Лидерите на партия " Възраждане " неведнъж предупреждаваха за стопански колапс, сходен на този, който претърпя Гърция по време на рецесията с еврото, макар промените в еврозоната след рецесията и доста по-различното фискално състояние на България.
Депутатите от " Възраждане " разпространяваха тайни теории, в това число изказвания, че Брюксел възнамерява да конфискува спестяванията на българите и че иззетите средства ще бъдат употребявани за военни планове.
Трето, тези старания се вписаха в по-широка тактика за подкопаване на институциите. Като поставяха под подозрение претекстовете и компетентността на европейските институции и на самите ръководещи елити в България, обвързваните с Русия акции се пробваха да задълбочат цинизма, да поляризират обществото и да отслабят доверието в демократичния развой.
Въпреки този мощен и нескончаем напън, проевропейското парламентарно болшинство в България в последна сметка реализира задачата си. Последователните държавни управления, в които участваше мощно проевропейската и антикорупционна коалиция " Продължаваме промяната - Демократична България ", извършиха нужните правни и механически стъпки за приемане на еврото. Ключовите институции устояха на опитите да се политизира или да се провали процеса.
Влизането на България в еврозоната ни припомня, че хибридната интервенция, въпреки и мощна и разрушителна, не дефинира неизбежно резултатите - изключително при съществуването на политическа воля и институционална последователност, написа в умозаключение Деси Загорчева. Въпреки това е малко евентуално това да бележи края на битката. По-скоро фокусът на Кремъл върху България може да се ускори през идващите месеци. Очаква се страната да организира още едни предварителни избори по-късно през годината, което ще отвори още веднъж благоприятни условия за задгранично въздействие и вътрешна дестабилизация, предизвестява Загорчева. В същото време проруските сили като " Възраждане " ще се опитат да се възползват от всевъзможни краткосрочни усложнения, свързани с прехода към еврото - като ценови корекции, административни усложнения и комплициране измежду обществото - с цел да ги показват като удостоверение на своите предизвестия и да обвинят Европейски Съюз, добавя тя.
В този смисъл приемането на еврото от България не е единствено политически триумф, само че и стратегически тест. Дали то ще укрепи доверието на обществото в европейската интеграция или ще се трансформира в още едно полесражение за дезинформация, ще зависи от това какъв брой дейно българското държавно управление и институциите на Европейски Съюз ще ръководят прехода и ще споделят изгодите от него. Засега обаче 1 януари беше явен крах за упоритостите на Москва да раздели и отслаби Европейски Съюз. Това е сигнал, че притегателната мощ на Европейски Съюз остава голяма, макар оспорването ѝ.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ