Зайкова: Над 1,5 милиона души у нас мизерстват
Мика Зайкова разкри какъв брой българи живеят на ръба на мизерията.
Навръх Международния ден за премахване на бедността, финансовият специалист и лекар на икономическите науки доцент Мика Зайкова, която е и дълготраен синдикален държавник, разяснява обстановката у нас пред Novini.bg.
" Бедността се гони на първо място посредством труд, обучение и добра здравно-осигурителна система, с цел да има здрави хора, които да работят. Най-голямата ни покруса в съвремието е в действителност, че сме най-бедната страна в Европейски Съюз. По публични данни за 2021 година у нас над 1,5 млн.души мизерстват. Отчайващо е обаче, че няма действителни шансове това състояние да се усъвършенства, тъй като инфлацията пораства, а тя е камшик за стопанската система.
В страната ни хората с минимална пенсия са близо 1 милион души, т.е. половината от всички пенсионери. Работещите небогати, които публично получават минимална работна заплата, са над 640 000 души. Важно е да се знае, че в джобовете им не влизат месечно по 710 лева, колкото е най-ниското заплащане за 8 часов работен ден. Те получават действително по 530 лева на месец, тъй като в нашата страна всичко е сбъркано.С избрания формален най-малко от 504 лева пък живеят не 1,5 милиона българи, а доста повече.
Вярно е, че безработицата у нас е ниска, но също по този начин е истина, че приходите ни са най-ниски и напряко мизерни. В съседни страни като Гърция и Румъния да вземем за пример минималните приходи са в пъти по-високи от тези у нас. Между междинното равнище на приходи в Европа и междинното в България има разлика в пъти.
Ние сме първенци на Стария континент и по неравноправие сред небогати и богати в приходите, което при нас е 8 пъти, а в останалите държави-членки единствено 3 пъти.
Инфлацията в България е една от най-високите в Европейски Съюз.
Ако погледнем в дребната кошница - това, което пазарят бедните, ще установим, че инфлацията удря и 40% при някои от най-често купуваните 10 артикули. 7 от тях българинът към този момент не може да си ги разреши. Не приказваме за едрите покупки.
Политиците ни продъниха ушите, че са вдигнали пенсиите. Простите сметки обаче демонстрират, че на най-бедните хора са вдигнали пенсиите с по 1 лев дневно! Въобще никакво нарастване няма за получаващите най-ниски пенсии. Това е просто безсрамие.
Хората у нас в действителност са доста небогати, а България от ден на ден обеднява. Това се дължи на погрешно водени политики над 30 години - от А до Я все неправилни тактики през всичките тези години. Общото сред политиците през това време е, че на всички тях изобщо не им пука за хората. Нито една социална система не работи обикновено - просветителна, здравна, обществена...
Средната дълготрайност на живота на българина е близо 71 години. Всяка година усилваме пенсионната възраст с по два месеца и скоро ще стигне до 70 годишна възраст. Е, по какъв начин хората да се обезпечават за пенсии като са наясно, че няма да ги вземат и 1 година?! Това е просто извънредно!
На целия този тъмен, само че действителен декор, се дабовя и корупцията, която има големи размери по нашите географски ширини. За всичко това виновност носят политиците и обвързваните с тях структури, които станаха доста богати през изминалите години. Но тяхното благосъстояние не се връща като инвестиция в нашата стопанска система, а си е единствено за самите тях и фамилиите им.
Години наред ние сами си разрушаваме страната и не ни е отговорен никой извън - нито Европейски Съюз, нито други. Вижте ги и през днешния ден, в най-бедната страна те не приказват за този голям проблем, а от сутринта си демонстрират пред народа срамотното безсмислено его и дрънкат кой с кого нямало да се коалира! ", сподели Мика Зайкова.
Със своя резолюция, призната на 22 декември 1992 година, Генералната асамблея на Организация на обединените нации афишира днешната дата, 17 октомври, за Международен ден за премахване на бедността и приканва всички страни да насочат напъните си към това.
На 17 октомври 1987 година повече от 100 хиляди души се събират на площад „ Трокадеро ” в Париж, където през 1948 година е подписана Всеобщата декларация за правата на индивида, с цел да отдадат чест в памет на жертвите на последна мизерия, насилието и глада.
За наше голямо страдание, по данни на Евростат България продължава да е най-бедната страна измежду страните членки на Европейски Съюз. Защо се случва по този начин и единствено престъпният преход ли е отговорен за нежеланото състояние на множеството българите 17 години след участието ни в евросъюза? Възможно ли е да се бори бедността с труд в страната с най-вече работещи безработни?
Навръх Международния ден за премахване на бедността, финансовият специалист и лекар на икономическите науки доцент Мика Зайкова, която е и дълготраен синдикален държавник, разяснява обстановката у нас пред Novini.bg.
" Бедността се гони на първо място посредством труд, обучение и добра здравно-осигурителна система, с цел да има здрави хора, които да работят. Най-голямата ни покруса в съвремието е в действителност, че сме най-бедната страна в Европейски Съюз. По публични данни за 2021 година у нас над 1,5 млн.души мизерстват. Отчайващо е обаче, че няма действителни шансове това състояние да се усъвършенства, тъй като инфлацията пораства, а тя е камшик за стопанската система.
В страната ни хората с минимална пенсия са близо 1 милион души, т.е. половината от всички пенсионери. Работещите небогати, които публично получават минимална работна заплата, са над 640 000 души. Важно е да се знае, че в джобовете им не влизат месечно по 710 лева, колкото е най-ниското заплащане за 8 часов работен ден. Те получават действително по 530 лева на месец, тъй като в нашата страна всичко е сбъркано.С избрания формален най-малко от 504 лева пък живеят не 1,5 милиона българи, а доста повече.
Вярно е, че безработицата у нас е ниска, но също по този начин е истина, че приходите ни са най-ниски и напряко мизерни. В съседни страни като Гърция и Румъния да вземем за пример минималните приходи са в пъти по-високи от тези у нас. Между междинното равнище на приходи в Европа и междинното в България има разлика в пъти.
Ние сме първенци на Стария континент и по неравноправие сред небогати и богати в приходите, което при нас е 8 пъти, а в останалите държави-членки единствено 3 пъти.
Инфлацията в България е една от най-високите в Европейски Съюз.
Ако погледнем в дребната кошница - това, което пазарят бедните, ще установим, че инфлацията удря и 40% при някои от най-често купуваните 10 артикули. 7 от тях българинът към този момент не може да си ги разреши. Не приказваме за едрите покупки.
Политиците ни продъниха ушите, че са вдигнали пенсиите. Простите сметки обаче демонстрират, че на най-бедните хора са вдигнали пенсиите с по 1 лев дневно! Въобще никакво нарастване няма за получаващите най-ниски пенсии. Това е просто безсрамие.
Хората у нас в действителност са доста небогати, а България от ден на ден обеднява. Това се дължи на погрешно водени политики над 30 години - от А до Я все неправилни тактики през всичките тези години. Общото сред политиците през това време е, че на всички тях изобщо не им пука за хората. Нито една социална система не работи обикновено - просветителна, здравна, обществена...
Средната дълготрайност на живота на българина е близо 71 години. Всяка година усилваме пенсионната възраст с по два месеца и скоро ще стигне до 70 годишна възраст. Е, по какъв начин хората да се обезпечават за пенсии като са наясно, че няма да ги вземат и 1 година?! Това е просто извънредно!
На целия този тъмен, само че действителен декор, се дабовя и корупцията, която има големи размери по нашите географски ширини. За всичко това виновност носят политиците и обвързваните с тях структури, които станаха доста богати през изминалите години. Но тяхното благосъстояние не се връща като инвестиция в нашата стопанска система, а си е единствено за самите тях и фамилиите им.
Години наред ние сами си разрушаваме страната и не ни е отговорен никой извън - нито Европейски Съюз, нито други. Вижте ги и през днешния ден, в най-бедната страна те не приказват за този голям проблем, а от сутринта си демонстрират пред народа срамотното безсмислено его и дрънкат кой с кого нямало да се коалира! ", сподели Мика Зайкова.
Със своя резолюция, призната на 22 декември 1992 година, Генералната асамблея на Организация на обединените нации афишира днешната дата, 17 октомври, за Международен ден за премахване на бедността и приканва всички страни да насочат напъните си към това.
На 17 октомври 1987 година повече от 100 хиляди души се събират на площад „ Трокадеро ” в Париж, където през 1948 година е подписана Всеобщата декларация за правата на индивида, с цел да отдадат чест в памет на жертвите на последна мизерия, насилието и глада.
За наше голямо страдание, по данни на Евростат България продължава да е най-бедната страна измежду страните членки на Европейски Съюз. Защо се случва по този начин и единствено престъпният преход ли е отговорен за нежеланото състояние на множеството българите 17 години след участието ни в евросъюза? Възможно ли е да се бори бедността с труд в страната с най-вече работещи безработни?
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ