Природата е сякаш храм - прославят Бог и тук, и там ♥ Михаил ЛОМОНОСОВ
Михаил Василиевич Ломоносов (1711-1765) прави забележителни открития в науката, изпреварвайки своето време с повече от столетие. Научните му писания за езика и литературата укрепват националната автономия на съветската просвета. Одата е обичаният лиричен род на Ломоносов. Нейният церемониален език, цялостен с декламаторски възклицания и обръщения, обилни метафори и съпоставения, щедро разпръснати славянизми и древен облици, нейната, по израза на самия Ломоносов, „ височина и величие ” служат за пример на съвсем всички съветски поети от XVIII век.
(1711 ~ 1765)
♥ Вечерно разсъждение за Божието великолепие по време на великото Северно зарево
Денят лика си ярък скри,
в полята легна влажна нощ,
безконечен мрак света покри:
загуби зракът свойта мощност.
Безброй звезди трептяха, бе
бездънно звездното небе.
Като черупки в океан,
искра във безконечен мразовит блок,
прашинка дребна в вихър,
перо измежду огнен дирек висок -
по този начин, от бездната обезпокоен,
се губех в мисли този ден.
Най-мъдрите уста настояват,
че там живеят светове,
безчислени слънца горят
над хора към този момент епохи.
Природата е като че ли храм -
популяризират Бог и тук, и там.
По силата на кой закон
на север чак зора изгря?
Светилото ли бе на престол,
от огън ли ледът завря,
та студен пламък ни покри
и нощем ден ни озари?
О, вие, чийто явен поглед -
даже след най-нищожен знак -
подарява мислите с шир
и дири без отмалялост отново
към тайните неща порти,
какво, кажете, ни смути?
Защо лъчът в нощта трепти,
от пламъка се ражда корав,
без стихия гръмотевица пламти
над ледената земна гръд?
И по какъв начин през зимата, даже
втвърдена, парата гори?
Вода с мъгла ли спори там;
лъчи ли слънчеви блестят,
през въздух гъст пристигнали насам;
върхари снежни ли горят
или ветрецът лек щом спре,
сребрее гладкото море?
Съмнения изпълват, знам,
словата ви, тъй като кой
ще каже какъв брой е огромен
светът, къде приключва той,
мистериозен и разнолик?
Творецът е по този начин популярен!
1743 година
*„ Вечернее размышление о Божием величестве при случае великого северного сияния “, Ода Михаила Васильевича Ломоносова, превод Иванка Павлова
Източник:
Изображение: wikimedia.org
