Михаел Мартенс, ФАЦ: При липса на реформи задържането на пари от ЕС е по-ефикасен инструмент
Михаел Мартенс, дълготраен сътрудник за Югоизточна Европа на " Франкфуртер алгемайне цайтунг ", пред Deutsche Welle
Впечатлението ми от диалози с дипломати в България и някои хора в Берлин е, че най-ефективният инструмент за промени може би не е Шенген, а тези 6.3 милиарда евро, които България чака от Плана за възобновяване и резистентност. Условието за приемането им е да бъдат признати 22 закона. Идеята е тези средства да потекат към България само в случай че страната приложи избрани промени, в това число да вкара отчетност на основния прокурор. Това се счита за по-ефективно. Само преди дни разговарях с някогашен министър на правораздаването на Румъния. Той сподели, че Механизмът за съдействие и инспекция в никакъв случай не е могъл да проработи. Но методът със задържането на пари при липса на правосъдни промени би могъл да проработи доста по-добре. Пиша за Югоизточна Европа от 20 години. Един от обстоятелствата, които трябваше да приема, е, че доста малко хора в Германия се интересуват от това, което става в Югоизточна Европа. Вероятно част от обяснението е, че от гледната точка на Париж, Берлин, даже Мадрид, а преди този момент и на Лондон се знае, че Югоизточна Европа съществува, тя е там, само че съвсем никой не се вглежда доста от близко. Има доста дребна група от хора, която следи протичащото се. Ако отидете в Берлин и попитате някой какво мисли за неналичието на отчетност на основния прокурор в България, бих споделил, че даже и 98% от политиците няма да схванат защо тъкмо става въпрос. За избрани хора в България това в действителност е добре, тъй като, в случай че никой не се интересува, те могат да не престават да си играят игрите.
Виктор Орбан въпреки това, играе своята игра по доста по-различен метод. Той споделя: " Аз съм против вас и ви го споделям в лицето ", до момента в който от България посланието към Европейски Съюз е по-скоро: " Харесваме всичко, което вършиме, само че ни оставете вкъщи да вършим това, което ние избираме. " Източник, който считам за меродавен, ми сподели преди години, че Бойко Борисов се е оплаквал, че Орбан правел опит да оказва напън върху него: " Бойко, ела в нашия лагер, позиционирай се против Меркел. " Разбира се, не мога да съм изцяло сигурен в това, защото не съм участвал, само че не бих се изненадал, в случай че е правилно. По мотив връзките сред баварския Християнсоциален съюз (ХСС), клона на фондацията му " Ханс Зайдел " в България и основаването на ГЕРБ с Бойко Борисов би трябвало да се знае какво съставляват немските политически фондации. Парламентарните партии разполагат със свои фондации. Средствата, с които те работят, идват от данъкоплатците, а размерът им се дефинира според от резултатите на последните три парламентарни вота в Германия. Или, жестоко казано, взимат се поради последните 12 години. Когато фондациите изпращат някого зад граница, те нормално им споделят: направи положителни планове за подсилване на демокрацията. Но едно от нещата, които те нормално желаят, е да се открият локални политически сътрудници, като тук нямам поради съответно единствено България. А когато страната е в Европейски Съюз, това става даже по-важно, тъй като се чака локалният сътрудник да гласоподава дружно с общото политическо семейство в Европейския парламент. Така че сред фондациите съществува същинска конкуренция за политически сътрудници. Разбира се, има избрани граници и не всяка фондация може да се сдружи с коя да е партия. За пръв път пристигнах в България пред 2002 година и при една от първите си срещи се видях с господин Волфганг Глезкер, тогавашния шеф на " Ханс Зайдел ". Той ми описа, че в тази страна има един огромен политически гений, който в действителност може да промени нещо. Това беше господин Борисов, по това време основен секретар на Министерство на вътрешните работи, който по думите му не е проруски надъхан. Г-н Глезкер, който търсеше сътрудник, го дефинира като " един тип политическо животно " (по Аристотел). И макар че не ми го сподели непосредствено, аз останах с усещането, че фондация " Ханс Зайдел " счита, че този човек споделя нашите полезности. Със сигурност на фондацията им бе казано точно това. Борисов знаеше по какъв начин се играе играта. Глезкер бе първият, който разбра капацитета му, имаше близка връзка, визити в Мюнхен и така нататък Но и в Германия би трябвало да проведем този значим спор за работата на политическите фондации. Проблемът е, че никой не я следи. Повечето хора може да са чували за фондациите, само че не знаят какво тъкмо вършат те, изключително зад граница. Мисля, че това съставлява цялостен развой, би трябвало да се запитаме - кои са сътрудниците ни и способстват ли в действителност те за демократизацията на страните. А същинските проевропейци, тези, които имат вяра в Европа, не споделям леви или десни, биха могли да си зададат въпроса по какъв начин би повлияло едно сдружаване с неправилната партия на имиджа ти измежду локалното население. Ако фондация " Фридрих Науман " споделя, че Движение за права и свободи е техен сътрудник, способства ли това за доверието, че немските институции поддържат демократичните промени? Или е правилно тъкмо противоположното? Ако фондация " Фридрих Науман " приключи съдействието си с Движение за права и свободи, както те наскоро направиха, и потърси некорумпиран сътрудник, не би ли изпратило това доста по-силно обръщение? Първата информация, че фондацията възнамерява да приключи съдействието си с Движение за права и свободи и да скъса връзките с тях, получих през юни от източници, които считам за надеждни. А единствено преди дни три източника, един немски и два български, потвърдиха, че този проект в това време се е осъществил. В по-ранен диалог отпреди няколко месеца ми бе казано, че е контрапродуктивно за имиджа на немската народна власт в България да се свързва с Делян Пеевски и че на това би трябвало да бъде комплициран край по-скоро рано, в сравнение с късно. Разбира се, аз не съм представител на фондация " Фридрих Науман ", тъй че единствено те могат публично да кажат какви са били претекстовете им.
Свързани публикации 600 хиляди евро в чекмеджето на евродепутата: Аферата " Катар " сподели пропуските в Брюксел 12 декември 2022, 12:27 Поредният кръстопът на България 9 декември 2022, 16:00 Нидерландия като неприятното ченге 8 декември 2022, 14:23 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Михаел Мартенс
Впечатлението ми от диалози с дипломати в България и някои хора в Берлин е, че най-ефективният инструмент за промени може би не е Шенген, а тези 6.3 милиарда евро, които България чака от Плана за възобновяване и резистентност. Условието за приемането им е да бъдат признати 22 закона. Идеята е тези средства да потекат към България само в случай че страната приложи избрани промени, в това число да вкара отчетност на основния прокурор. Това се счита за по-ефективно. Само преди дни разговарях с някогашен министър на правораздаването на Румъния. Той сподели, че Механизмът за съдействие и инспекция в никакъв случай не е могъл да проработи. Но методът със задържането на пари при липса на правосъдни промени би могъл да проработи доста по-добре. Пиша за Югоизточна Европа от 20 години. Един от обстоятелствата, които трябваше да приема, е, че доста малко хора в Германия се интересуват от това, което става в Югоизточна Европа. Вероятно част от обяснението е, че от гледната точка на Париж, Берлин, даже Мадрид, а преди този момент и на Лондон се знае, че Югоизточна Европа съществува, тя е там, само че съвсем никой не се вглежда доста от близко. Има доста дребна група от хора, която следи протичащото се. Ако отидете в Берлин и попитате някой какво мисли за неналичието на отчетност на основния прокурор в България, бих споделил, че даже и 98% от политиците няма да схванат защо тъкмо става въпрос. За избрани хора в България това в действителност е добре, тъй като, в случай че никой не се интересува, те могат да не престават да си играят игрите.
Виктор Орбан въпреки това, играе своята игра по доста по-различен метод. Той споделя: " Аз съм против вас и ви го споделям в лицето ", до момента в който от България посланието към Европейски Съюз е по-скоро: " Харесваме всичко, което вършиме, само че ни оставете вкъщи да вършим това, което ние избираме. " Източник, който считам за меродавен, ми сподели преди години, че Бойко Борисов се е оплаквал, че Орбан правел опит да оказва напън върху него: " Бойко, ела в нашия лагер, позиционирай се против Меркел. " Разбира се, не мога да съм изцяло сигурен в това, защото не съм участвал, само че не бих се изненадал, в случай че е правилно. По мотив връзките сред баварския Християнсоциален съюз (ХСС), клона на фондацията му " Ханс Зайдел " в България и основаването на ГЕРБ с Бойко Борисов би трябвало да се знае какво съставляват немските политически фондации. Парламентарните партии разполагат със свои фондации. Средствата, с които те работят, идват от данъкоплатците, а размерът им се дефинира според от резултатите на последните три парламентарни вота в Германия. Или, жестоко казано, взимат се поради последните 12 години. Когато фондациите изпращат някого зад граница, те нормално им споделят: направи положителни планове за подсилване на демокрацията. Но едно от нещата, които те нормално желаят, е да се открият локални политически сътрудници, като тук нямам поради съответно единствено България. А когато страната е в Европейски Съюз, това става даже по-важно, тъй като се чака локалният сътрудник да гласоподава дружно с общото политическо семейство в Европейския парламент. Така че сред фондациите съществува същинска конкуренция за политически сътрудници. Разбира се, има избрани граници и не всяка фондация може да се сдружи с коя да е партия. За пръв път пристигнах в България пред 2002 година и при една от първите си срещи се видях с господин Волфганг Глезкер, тогавашния шеф на " Ханс Зайдел ". Той ми описа, че в тази страна има един огромен политически гений, който в действителност може да промени нещо. Това беше господин Борисов, по това време основен секретар на Министерство на вътрешните работи, който по думите му не е проруски надъхан. Г-н Глезкер, който търсеше сътрудник, го дефинира като " един тип политическо животно " (по Аристотел). И макар че не ми го сподели непосредствено, аз останах с усещането, че фондация " Ханс Зайдел " счита, че този човек споделя нашите полезности. Със сигурност на фондацията им бе казано точно това. Борисов знаеше по какъв начин се играе играта. Глезкер бе първият, който разбра капацитета му, имаше близка връзка, визити в Мюнхен и така нататък Но и в Германия би трябвало да проведем този значим спор за работата на политическите фондации. Проблемът е, че никой не я следи. Повечето хора може да са чували за фондациите, само че не знаят какво тъкмо вършат те, изключително зад граница. Мисля, че това съставлява цялостен развой, би трябвало да се запитаме - кои са сътрудниците ни и способстват ли в действителност те за демократизацията на страните. А същинските проевропейци, тези, които имат вяра в Европа, не споделям леви или десни, биха могли да си зададат въпроса по какъв начин би повлияло едно сдружаване с неправилната партия на имиджа ти измежду локалното население. Ако фондация " Фридрих Науман " споделя, че Движение за права и свободи е техен сътрудник, способства ли това за доверието, че немските институции поддържат демократичните промени? Или е правилно тъкмо противоположното? Ако фондация " Фридрих Науман " приключи съдействието си с Движение за права и свободи, както те наскоро направиха, и потърси некорумпиран сътрудник, не би ли изпратило това доста по-силно обръщение? Първата информация, че фондацията възнамерява да приключи съдействието си с Движение за права и свободи и да скъса връзките с тях, получих през юни от източници, които считам за надеждни. А единствено преди дни три източника, един немски и два български, потвърдиха, че този проект в това време се е осъществил. В по-ранен диалог отпреди няколко месеца ми бе казано, че е контрапродуктивно за имиджа на немската народна власт в България да се свързва с Делян Пеевски и че на това би трябвало да бъде комплициран край по-скоро рано, в сравнение с късно. Разбира се, аз не съм представител на фондация " Фридрих Науман ", тъй че единствено те могат публично да кажат какви са били претекстовете им.
Свързани публикации 600 хиляди евро в чекмеджето на евродепутата: Аферата " Катар " сподели пропуските в Брюксел 12 декември 2022, 12:27 Поредният кръстопът на България 9 декември 2022, 16:00 Нидерландия като неприятното ченге 8 декември 2022, 14:23 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Михаел Мартенс
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ