Миглена Тачева, директор на Националния институт на правосъдието и бивш

Миглена Тачева, шеф на Националния институт на правораздаването и някогашен министър на правораздаването в държавното управление на Симеон Санксобургготски, беше координатор на работната група към правосъдното министерство, натоварена да създаде мнение по по проблема с така наречен царски парцели. Групата беше основана по предписание на премиера Бойко Борисов след получено писмо до него от някогашния министър председател и цар Симеон Сакскобургготски. На 4 декември правосъдният министър Цецка Цачева разгласи мнението: въпросът с царската реставрация отива в Народното събрание, защото не е работа на изпълнителната власт да се занимава с това. Цачева предложи специфичен закон, само че ГЕРБ споделиха, че няма да предизвикват подобен, в случай че няма цялостен консенсус. До момента Миглена Тачева не е коментирала нищо по тематиката.

Г-жо Тачева, за какво решихте да коментирате тематиката с " царските парцели "?

През последните седмици се изговори и изписа много - от откровени неистини, до полуистини. Неправилно се интерпретира и решението на групата, като се внушаваше, че работната група разисква страната да подарява парцели, че ще се анулират правосъдните решения, че страната бие отбой, че страната се отхвърля, макар че печели всички каузи... Все в този жанр спекулации. За това се съгласих на това изявление, с цел да се опитам да осветя работата на работната група и претекстовете за предлагането ни за нуждата от приемане на закон, който да признае собствеността на парцелите на царската фамилия. Улеснена съм след изявлението на министъра на правораздаването, госпожа Цачева в сряда пред Българска национална телевизия, за което я приветствам. Това е позицията на министър на правораздаването, който е предназначен да бъде пазач на правата на българските жители.

Изчетох много изявления и документи. Прави усещане, че през тези 19 години тематиката се е отваряла не веднъж за разискване, правени са парламентарни комисии, внасяни са законопроекти, само че и до ден сегашен този въпрос не е решен юридически, грамотно и правно издържано. Разбира се, че тематиката се експлоатира в политически аспект, само че и най-върлите съперници на така наречен " царска реставрация ", както и юристите, представляващи страната по делата, неведнъж са показали, че следва да се одобри закон, който да признае собствеността на царската фамилия.

Какво е решението на работната група?

Цитирам буквално решението на работната група:

Правните последствия от оповестяването на противоконституционност на Закона за оповестяване държавна благосъстоятелност парцелите на фамилиите на някогашните царе Фердинанд І и Борис ІІІ и на техните наследници (ДВ, бр. 305 от 1947 г.) могат да бъдат решени единствено по законодателен път. Това е в сходство с член 151, алинея 2 от Конституцията, според който актът, разгласен за противоконституционен, не се ползва от деня на влизането на решението в действие, и член 22, ал.4 от Закона за Конституционния съд, съгласно който зародилите правни последствия от актове, оповестени за неконституционни, се уреждат от органа, който е постановил акта – в тази ситуация това е Народното събрание.

Изводът на работната група кореспондира и с т.3 на решение на Народното събрание от 18.12.2009 година за прекъсване на разпореждането с поземлени парцели, аграрни земи, гори, здания и движими движимости, за които има постановени решения за признание и възобновяване правото на благосъстоятелност или са дадени като обезщетение на наследниците на някогашните царе Фердинанд І и Борис ІІІ и за прекъсване на експлоатационната и строителната активност в посочените парцели, където е посочено, че прекъсването се постанова до приемането на специфичен закон.

За мнението на работната група да бъде известен министъра на правораздаването.

Какви са юридическите причини за това решение?

Въпросът, на който работната група трябваше да даде отговор, е вероятните разновидности за споразумяване на разногласието. Всички сме очевидци, че през годините страната, посредством своите институции, взема решение този проблем разнопосочно и взаимноизключващо се.

Налагат се две мнения по отношение на правната характерност и правните последствия от решението на Конституционния съд от 1998 година, с което е разгласен за противоконституционен Законът за оповестяване държавна благосъстоятелност на парцелите на фамилиите на някогашните цар Фердинанд и Борис III и техните наследници от 1947 година (ЗОДС).

Първо мнение - с което се приема, че решението на Конституционен съд има отменително и правно възстановително деяние. Т.е. ЗОДС освен, че се анулира и не се ползва отсега нататък, само че и автоматизирано се възвръща правното състояние преди приемането му. А във връзка с реда, по който се прави реституцията, се ползва по прилика член 3 от Закона за възобновяване собствеността върху одържавени недвижими парцели - парцелите се възвръщат на лицата, от които те са били отнети или наследниците им.

Второ мнение - че решението на Конституционен съд няма правно възстановително и реституционно деяние. И правните последствия от това решение могат да се уредят само и единствено с експлицитен реституционен закон.

На съображение конституционното решение, страната, признавайки собствеността, стартира процедури по връщането на двореца " Врана ", " Царска Бистрица ", ловната хижа " Саръгьол ", " Ситняково ", горите, къщата в Баня.

С изключение на " Врана ", актовете за деактуване на останалите парцели са издадени от регионалния шеф на Софийска област Олимпи Кътев и на област Пловдив Гьока Хаджипетков по времето на ръководството на Симеон Сакскобургготски, което някои дефинират като спор на ползи.

Възстановяването на собствеността е дълга процедура и затова за част от парцелите тя продължава и след 2001 година, когато Симеон Сакскобургготски става министър председател.

Например процедурата за къщата в Баня е траяла повече от 6 години и е завършила през 2005 година

Какво друго обаче прави усещане? Единственият парцел, който тогава не е върнат, е така наречен замък в Кричим. По силата на законодателството тогава, когато имаш отвод от деактуване, този отвод се апелира пред съответния съд. Адвокатите на Негово Величество апелират този отвод.

По делото се произнася първо Пловдивският областен съд на 9 юли 2010 година, а по-късно и Пловдивския апелативен съд на 10 март 2011 година Защо по този начин в детайли се спирам на тези дати?

Защото в тези две решения на окръжния и на апелативния съд в Пловдив, а по-късно и на Върховния касационен съд (ВКС), съдилищата застъпват мнението, че би трябвало да има умишлен закон, който да уреди правните последствия от решението по конституционно дело № 13/1998 година

По двете решения на пловдивските съдилища се изследва института и правния статут на Интенданството. След това идва решението на Върховен касационен съд, което е наложително за съдилищата по силата на тогава настоящите разпореждания на Гражданско-процесуалния кодекс. Така страната стартира каузи за оборване на благосъстоятелност и лишаване на към този момент върнатите парцели " Ситняково ", " Саръгьол ", " Царска Бистрица " и " Врана ".

Какво се получава от правна и фактическа страна? Първо имаме решението на Конституционния съд, за което се счита, че има реституционен резултат. Има поредност от дейности на държавни институции, които възвръщат собствеността върху парцелите на основата на това конституционно решение. Стигаме до решенията на пловдивските областен и апелативния съд и на Върховен касационен съд, в чиито претекстове съдиите категорично показват, че би трябвало да има закон, и че тази реставрация не е извършена законосъобразно.

Тогава вместо да се стартира полемика и да се търси единодушие за приемане на закон, страната посредством изпълнителната власт стартира да води каузи за тези парцели, за което, както скоро се разбра са платени милиони. А преди този момент същата тази власт ги е върнала. Това е нонсенс.

Защо страната твърди, че само къщата в тогавашното село, а през днешния ден град Баня, е несъмнено на царското семейство?

И аз се чудя за какво се мери с двоен критерий. Защото Баня е върната на същото това съображение, на което са върнати и останалите парцели – решението на Конституционен съд, с който е разгласен за противоконституционен закона от 1947 година Така за един парцел се основаваме на решението на Конституционен съд, а за всички останали се стартират каузи.

Хората ще кажат, обикновено е да защитавате Симеон Сакскобургготски - тя е човек на царя. Била сте зам.-министър на правораздаването в държавното управление " Сакскобургготски " и министър на правораздаването в кабинета " Станишев ", когато управляваше Българска социалистическа партия, Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи. Как ще им отговорите?

Имам добър разговор с Негово Величество Симеон II. Но не става въпрос за негова отбрана. Той има юристи, които пазят ползите му. Тук става дума за права и правдивост.

В Конституцията ни е прогласено, че България е правова страна, в която са обезпечени живота, достолепието и правата на личността. В тази връзка ще си разреша да перефразирам стих на проф. Кино Лазаров, който споделя: " Всяка правова страна има потребност от правов народ! " Такъв народ ли сме ние? Защото приказваме за правова страна и правдивост единствено тогава, когато са нарушени нашите права или тези на околните ни.

Да, само че и по време на правосъдните каузи стана ясно, че така наречен царски парцели не са персонална благосъстоятелност на царската фамилия, а на Интендантството – т.е. на страната. Дворците са издигнати с държавни пари и затова парцелите са държавна благосъстоятелност, а не на Симеон Сакскобургготски.

Когато е юридически описът на царските парцели през август 1946 година, по заповед на тогавашния министър председател Кимон Георгиев, ясно са разграничени персоналните парцели на царската фамилия.

Няма спор, че до 1947 година, до провеждането на референдума, България е била конституционна монархия с всичките последствия, произлизащи от това. А за една монархическа институция и Интендантството, би трябвало да се произнесат и историците.

Как си обяснявате позицията на Вътрешна македонска революционна организация против връщането на парцелите?

В декларацията на Вътрешна македонска революционна организация няма изложени правни причини. Споделям позицията на ръководителя им господин Каракачанов, за разискване на въпроса в съвета на обединението.

Българска социалистическа партия също се оповестиха срещу. Лидерът им Корнелия Нинова сподели, че няма да вземат участие в писането на закон за царските парцели.

Всяка партия има право на политическите си решения. Но бих желала да напомня един план на закон, импортиран в Народното събрание от Българска социалистическа партия на 13 февруари 2004 година, когато са били в съпротива. Документът може да бъде открит в Народното събрание. Вносители на този законопроект са Сергей Станишев, Любен Корнезов, Георги Божинов, Кръстьо Петков и Александър Арабаджиев.

И в него Българска социалистическа партия предлага в член 1 - Налага забрана върху недвижимите парцели и движимите движимости в тях по Закона за оповестяване държавна благосъстоятелност парцелите на някогашните царе Фердинанд и Борис и техните наследници.

А в член 4 написа - Собствеността на фамилиите на някогашните царе Фердинанд и Борис и техните наследници ще се уреди със закон.

Това значи, че юристите, които следват духа на Конституцията и законите признават, че въпросът с царските парцели би трябвало да се уреди със закон. Любен Корнезов и Александър Арабаджиев са безспорни потенциали в правото.

Така през 2004 година позицията на Българска социалистическа партия е въпросът с царските парцели да се реши със закон.

След това през 2006 година четирима депутати от Коалиция за България, в това число госпожа Мая Манолова, взели участие във краткотрайната комисия за определяне на отнетото и възобновено имущество на фамилиите на някогашните царе Фердинанд I и Борис III и техните наследници, са се подписали под следната констатация:

1. Възстановяването на парцелите, отнети със Закона за оповестяване държавна благосъстоятелност парцелите на фамилиите на някогашните царе Фердинанд I и Борис III и на техните наследници от 1947 година, е станало на съображение на РКС 12/1998 година по конституционно дело № 13/1998 година

2. Действията по деактуване на парцелите са осъществени на съображение на РКС 12/1998 година и не са били атакувани като незаконосъобразни.

По-късно, през 2009 година, когато се приема решението за мораториума, Българска социалистическа партия гласоподава " срещу ". Което от юридическа позиция, съгласно мен е вярно.

Вижда се, че през годините Българска социалистическа партия са отправяли разнообразни послания според от това дали са били във властта или в съпротива. За обективност би трябвало да отбележим, че те не са единствените. Самите държавни институции са работили разнопосочно.

Ако незабавно след решението на Конституционен съд от 1998 година беше признат закон, както за другите отнети по разнообразни способи собствености след 1944 година – едра градска, конфискация, национализация, ТКЗС-тата, тогава този въпрос щеше да бъде решен доста от дълго време по един верен и конституционно изискан метод.

Защото бяха написани специфични реституционни закони, по които всеки различен български жител възвърне собствеността си, отнета по времето на комунистическия режим, а само за царското семейство страната освен, че не направи това, а с поредност решения и дейности първо призна юридически и в действителност царската фамилия за притежатели на парцелите, а по-късно по чисто политически и конюнктурни съображения наложи мораториум и заведе каузи.

Сега на ход още веднъж е страната!