През решето по нишката
Метрономна поема
Оркестър изсвири позната
тракийска сюита.
След края настъпи прост,
абсурден брътвеж -
порочна словесна вендета стартира
в програмата на
електронната медия,
подета със жанр одимен и осажден
в неугледния ден.
Тогава перчема си избухлив
развява го младок
и с двигателна сила забележителна и с хъс
на храбрец
измете бруталния текст
под предлог, че
затлачва екранната мрежа профан
наподобява с нагон за подема
на тематика подводна,
родена в чужбина,
израсла там в ясла неразбираема,
негодна за тласък,
само че годна за спор под навъсена вежда.
И нишка мисловна повежда младока
по стръмна пътека
към вишка висока и светла,
отдето се вижда
потомствен данаец ли идва
с каприз за сгода,
с кроежи и ловки уловки,
другар ли носи хрумвания за приз.
И ето - тя нишката яка провряна,
въпреки и със напън,
през ситно сито на Вола се стопира
до бор зад скалата,
където войвода-поет
с перо на калпака и лъвче
завет е оставил за борба
с робията груба и зла
не звяр да го дъвче в тупрака,
не прикрит като буба
в износена шуба и дреб като креп,
разяден от ято молци.
На усеща в потока младокът
във фейсбук написа
ядливо до оня с нагона:
Човеко, не е ли мъчение диво
да гледаш лаици,
клакьори и всякакви кибици платени
по какъв начин с валяк минават
през твои устои, по какъв начин злостни ултраси
от компании със сенчести каси ти поставят
на клетва свещена следващия кръст.
С заръка нечестна
и с користна воля
за какво си се втурнал в бърлога
нелепа и тесна с противоположен
живот на подлога,
непризнат от Бога - Всевишният Разум?
И по какъв начин така наклепа без срам
с поток неглаголни чуждици словата
на Ботев,
Вапцаров,
Ветбал -
пророкът възпял вихрогони червени
и оня Гаврош без подметки, само че с шал,
заседнал горкия до шия
в калта и във теча - предтеча уважаван
от жълтите гневни жилетки край Сена?
Ти с мяра сбъркана,
скроена на мрачно
осъмна вероятно без религия и дух,
без милувка оттласнат
от жанр и татковина. Човеко, не късай
конеца си с тях!
Свести си живеца
и с друга закваска тръгни против куки
зъбати и скоби ръждиви
от сноби забити
за стоп на възхода.
На арки под свода с балони и шарки,
в локали, салони и зали,
при дъжд в планина под платнища,
измежду хижи, стадиони, пазари,
в музеи и черкви -
дерзай! Възроди се! И чуй ме, е-хей:
на същинска писта излез!
Опасната пяна нечиста
излей и стигни до смяна,
натирил вулгарни изцепки и хрипове
в клипове пошли!
На крачещи жалки отрепки -
подли, убоги и зли,
със жадност нескрита
да вирят бухалки за отплата
драсни им кибрита и довиждане!
Без болежка от липса на мит,
почистен от насъбрани
бол струпеи, сажди и кир,
над стъпкан Пилатов пешкир извисен,
отказал целувка -
илюзия в ресурса
на пръкнал се Юда с нов лик,
носи си приземния
правоверен кръст.
По курса на светлата нишка
върви съпроводен от възклик
НА МНОГАЯ ЛЕТА!
Човекът насреща
ответа изпрати
до него - младока в резюме:
Нахока ме, братко, ужили ме крепко!
Към майчино мляко ме върна!
Добре, де. По-кротко!
През стажа длъжностен куража
извадих на ярко.
С ура не съм срещал
човешка фира.
Това е мерило въпреки всичко.
След твоето жило и тези
кютеци словесни
задявки в ефира ще има с словоизлияния
на млади зевзеци.
С " Малборо " и бира
и с джин охладен ще почерпя.
Така че до неотдавна... А ти от кои си?
Ти кой си? С теб мъчно се спори...
Не съм зад кулиси, декори, централи
и в плен на тузари -
младокът в мига отговори.
Ще пием докрай и който закъса на екс
за амнистия ще моли
от него изкупена с кекс или торта.
Другари не сме, само че наздраве с поставка
ще кажем нали
за бъдния ден на високо и плодно
дърво с пилотаж
към ярко небе и звезди,
свободни от шум на ненавист,
шантаж и измами.
А аз съм Младен - без перука и маска,
подготвен с аргументация и дръзновен размах да ги
мятам в боклука
щом скрити под тях анонимни серсеми
(по схеми събрана масовка)
с недъзите станат за смях.
И още съм аз несервилен и непосредствен,
другар огромен на цветята,
на люляк, кокиче, жасмин,
на птиче в дъбрава вековна.
В животното звяра не диря,
а религия за непосредственост.
Работя за чест и не блазни ме популярност,
живял съм с копнежа от детството мое
да ковна пиронче
и тухла да сложа
в градежа на моята блага страна.
Превръщам се в гонче по дири
на всеки изверг
в трезора на банка натрупал
благосъстояния от болежка
и зора на хора.
Недей ме подпира със сянка
самин или с различен - недай Боже
хитряга за упрек с сопа,
повторил позора на античен
содомник-гоморник.
Сега е неделя. До вторник. Ела.
Очаквам те с визия ясна
за цялостна проверка строга на тия
оваксали заклевам на
дух изумрудено чист
с мистрия и четка, поели винетка
дарена без такса
от сгрешен поборник за власт
със заръката гадна
релакса на мъдрост да спрат.
Един безбожник и надзирател с намордник
в ръка, монтажист на интриги.
До вторник. Желая да срещна индивида
без лиги и гънки на глист,
закани и пречки преборил
на хомоглигани,
настроили глиги. Амин.
Езда
Като водата жива в бунар
будува истинното слово.
Отцепници от висшата естетика, в този момент
усмивката ви кой, Пегас ли гони я,
или дъгата - грива седмоцветна
на небосклона светна и смути ви
със своите красиви багри?
Знам по какъв начин сте настървени за отпор
на строфи с корени - устои
от Кирилицата свещена възсияли
на солунските братя с благослов.
Познавам острия ви жанр. Грешите!
Прицелвате се, само че не съм Ахил
с пета незащитена.
Мишената сбъркана е, безродници!
Крилата ми незрими са за вас,
даже и сенки от размаха им
недосегаеми са за стрелите ви.
И през деня, нощем, та до прощален час
с Пегас ще сме тандем.
Свалете гарда си, безбъдници!
Прескочил бариерата със знака " Стоп "
в галоп препуска светлият,
магическият кон хвъркат,
развял дъгата - грива в синевата.
Напред юздата води го
и вашият фиктивен Рубикон
не ще възпре ездата.
Присъствие
На Евтим Евтимов
Когато гробът на поета
урната с праха пое
поклонници двама -
невидими випгости
въздишките си сляха: Северняк
през долини минал
и Южнякът път дотук
пребродил от Пирина.
Изрече някой Бог да го елементарни,
а различен лирик брат назова го
с чиста тествана кръв
от правилните потомци на монаха -
всесвятият Паисий.
Криле размаха, извиси се птица
във ведрото небе.
Цветче ли спусна?
Дали не бе оттатъшен знак,
мираж или привидение
като звездица блесна?
А може би душа митарства -
търси светлина...
От заложба по какъв начин се страда знам,
само че моя стих ограда не признава,
за песента ми дувар граничен няма!
Не ви напущам. Тук съм! - с глас
баладичен проговори тишината...
Венцеслав Пейков е роден на 29 май 1939 година в София, само че израства в Ловеч. Завършва българска лингвистика в СУ " Св. Климент Охридски ", учителства и е бил редактор, отг. редактор и коментатор в Българска национална телевизия. Издал е сборници с лирика и прозаичност, сред които " Утрото се ражда с зов ", " И нашепва Осъм ", " Бермудски сияния в годината на Петела ", " Залци от Божията пита ", " Богомолно време ", " Поборникът ". Съставител е на две поетични антологии. Той е един от създателите на " Бардфест Ловеч ". Член на Съюз на българските писатели и Съюз на българските журналисти.
Оркестър изсвири позната
тракийска сюита.
След края настъпи прост,
абсурден брътвеж -
порочна словесна вендета стартира
в програмата на
електронната медия,
подета със жанр одимен и осажден
в неугледния ден.
Тогава перчема си избухлив
развява го младок
и с двигателна сила забележителна и с хъс
на храбрец
измете бруталния текст
под предлог, че
затлачва екранната мрежа профан
наподобява с нагон за подема
на тематика подводна,
родена в чужбина,
израсла там в ясла неразбираема,
негодна за тласък,
само че годна за спор под навъсена вежда.
И нишка мисловна повежда младока
по стръмна пътека
към вишка висока и светла,
отдето се вижда
потомствен данаец ли идва
с каприз за сгода,
с кроежи и ловки уловки,
другар ли носи хрумвания за приз.
И ето - тя нишката яка провряна,
въпреки и със напън,
през ситно сито на Вола се стопира
до бор зад скалата,
където войвода-поет
с перо на калпака и лъвче
завет е оставил за борба
с робията груба и зла
не звяр да го дъвче в тупрака,
не прикрит като буба
в износена шуба и дреб като креп,
разяден от ято молци.
На усеща в потока младокът
във фейсбук написа
ядливо до оня с нагона:
Човеко, не е ли мъчение диво
да гледаш лаици,
клакьори и всякакви кибици платени
по какъв начин с валяк минават
през твои устои, по какъв начин злостни ултраси
от компании със сенчести каси ти поставят
на клетва свещена следващия кръст.
С заръка нечестна
и с користна воля
за какво си се втурнал в бърлога
нелепа и тесна с противоположен
живот на подлога,
непризнат от Бога - Всевишният Разум?
И по какъв начин така наклепа без срам
с поток неглаголни чуждици словата
на Ботев,
Вапцаров,
Ветбал -
пророкът възпял вихрогони червени
и оня Гаврош без подметки, само че с шал,
заседнал горкия до шия
в калта и във теча - предтеча уважаван
от жълтите гневни жилетки край Сена?
Ти с мяра сбъркана,
скроена на мрачно
осъмна вероятно без религия и дух,
без милувка оттласнат
от жанр и татковина. Човеко, не късай
конеца си с тях!
Свести си живеца
и с друга закваска тръгни против куки
зъбати и скоби ръждиви
от сноби забити
за стоп на възхода.
На арки под свода с балони и шарки,
в локали, салони и зали,
при дъжд в планина под платнища,
измежду хижи, стадиони, пазари,
в музеи и черкви -
дерзай! Възроди се! И чуй ме, е-хей:
на същинска писта излез!
Опасната пяна нечиста
излей и стигни до смяна,
натирил вулгарни изцепки и хрипове
в клипове пошли!
На крачещи жалки отрепки -
подли, убоги и зли,
със жадност нескрита
да вирят бухалки за отплата
драсни им кибрита и довиждане!
Без болежка от липса на мит,
почистен от насъбрани
бол струпеи, сажди и кир,
над стъпкан Пилатов пешкир извисен,
отказал целувка -
илюзия в ресурса
на пръкнал се Юда с нов лик,
носи си приземния
правоверен кръст.
По курса на светлата нишка
върви съпроводен от възклик
НА МНОГАЯ ЛЕТА!
Човекът насреща
ответа изпрати
до него - младока в резюме:
Нахока ме, братко, ужили ме крепко!
Към майчино мляко ме върна!
Добре, де. По-кротко!
През стажа длъжностен куража
извадих на ярко.
С ура не съм срещал
човешка фира.
Това е мерило въпреки всичко.
След твоето жило и тези
кютеци словесни
задявки в ефира ще има с словоизлияния
на млади зевзеци.
С " Малборо " и бира
и с джин охладен ще почерпя.
Така че до неотдавна... А ти от кои си?
Ти кой си? С теб мъчно се спори...
Не съм зад кулиси, декори, централи
и в плен на тузари -
младокът в мига отговори.
Ще пием докрай и който закъса на екс
за амнистия ще моли
от него изкупена с кекс или торта.
Другари не сме, само че наздраве с поставка
ще кажем нали
за бъдния ден на високо и плодно
дърво с пилотаж
към ярко небе и звезди,
свободни от шум на ненавист,
шантаж и измами.
А аз съм Младен - без перука и маска,
подготвен с аргументация и дръзновен размах да ги
мятам в боклука
щом скрити под тях анонимни серсеми
(по схеми събрана масовка)
с недъзите станат за смях.
И още съм аз несервилен и непосредствен,
другар огромен на цветята,
на люляк, кокиче, жасмин,
на птиче в дъбрава вековна.
В животното звяра не диря,
а религия за непосредственост.
Работя за чест и не блазни ме популярност,
живял съм с копнежа от детството мое
да ковна пиронче
и тухла да сложа
в градежа на моята блага страна.
Превръщам се в гонче по дири
на всеки изверг
в трезора на банка натрупал
благосъстояния от болежка
и зора на хора.
Недей ме подпира със сянка
самин или с различен - недай Боже
хитряга за упрек с сопа,
повторил позора на античен
содомник-гоморник.
Сега е неделя. До вторник. Ела.
Очаквам те с визия ясна
за цялостна проверка строга на тия
оваксали заклевам на
дух изумрудено чист
с мистрия и четка, поели винетка
дарена без такса
от сгрешен поборник за власт
със заръката гадна
релакса на мъдрост да спрат.
Един безбожник и надзирател с намордник
в ръка, монтажист на интриги.
До вторник. Желая да срещна индивида
без лиги и гънки на глист,
закани и пречки преборил
на хомоглигани,
настроили глиги. Амин.
Езда
Като водата жива в бунар
будува истинното слово.
Отцепници от висшата естетика, в този момент
усмивката ви кой, Пегас ли гони я,
или дъгата - грива седмоцветна
на небосклона светна и смути ви
със своите красиви багри?
Знам по какъв начин сте настървени за отпор
на строфи с корени - устои
от Кирилицата свещена възсияли
на солунските братя с благослов.
Познавам острия ви жанр. Грешите!
Прицелвате се, само че не съм Ахил
с пета незащитена.
Мишената сбъркана е, безродници!
Крилата ми незрими са за вас,
даже и сенки от размаха им
недосегаеми са за стрелите ви.
И през деня, нощем, та до прощален час
с Пегас ще сме тандем.
Свалете гарда си, безбъдници!
Прескочил бариерата със знака " Стоп "
в галоп препуска светлият,
магическият кон хвъркат,
развял дъгата - грива в синевата.
Напред юздата води го
и вашият фиктивен Рубикон
не ще възпре ездата.
Присъствие
На Евтим Евтимов
Когато гробът на поета
урната с праха пое
поклонници двама -
невидими випгости
въздишките си сляха: Северняк
през долини минал
и Южнякът път дотук
пребродил от Пирина.
Изрече някой Бог да го елементарни,
а различен лирик брат назова го
с чиста тествана кръв
от правилните потомци на монаха -
всесвятият Паисий.
Криле размаха, извиси се птица
във ведрото небе.
Цветче ли спусна?
Дали не бе оттатъшен знак,
мираж или привидение
като звездица блесна?
А може би душа митарства -
търси светлина...
От заложба по какъв начин се страда знам,
само че моя стих ограда не признава,
за песента ми дувар граничен няма!
Не ви напущам. Тук съм! - с глас
баладичен проговори тишината...
Венцеслав Пейков е роден на 29 май 1939 година в София, само че израства в Ловеч. Завършва българска лингвистика в СУ " Св. Климент Охридски ", учителства и е бил редактор, отг. редактор и коментатор в Българска национална телевизия. Издал е сборници с лирика и прозаичност, сред които " Утрото се ражда с зов ", " И нашепва Осъм ", " Бермудски сияния в годината на Петела ", " Залци от Божията пита ", " Богомолно време ", " Поборникът ". Съставител е на две поетични антологии. Той е един от създателите на " Бардфест Ловеч ". Член на Съюз на българските писатели и Съюз на българските журналисти.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ