Докладът на БАН: АЕЦ Белене не може да се реализира без участието на държавата
Месец откакто получи позволение от Българския енергиен холдинг да разгласява отчета за потребността от АЕЦ " Белене ", Българска академия на науките най-сетне пусна разбора, само че в доста скъсен вид. При представянето на отчета бе казано, че е към 1000 страници. В сряда вечерта академията разгласява малко над 300 страници, а скри останалите, тъй като ставало дума за " сензитивна " информация, която съдържа комерсиална загадка.
В резултат оповестените елементи от отчета изобилстват от обществено налична информация като статистически информации от Национален статистически институт, Евростат, енергийния регулатор и други за сметка на по-важната информация, обвързвана с прогнозите за АЕЦ " Белене ". Става ясно обаче, че планът не би могъл да се осъществя без присъединяване на страната - нещо, което държавното управление към този момент отхвърля.
Учените считат, че България ще изпадне в тежък недостиг на мощности още в близкото десетилетие, написа в. " Сега ". Общият извод от разбора в страната и района демонстрира нужда от нови базови мощности от порядъка на 2000 MW, които могат да бъдат и нуклеарни. Дефицитът ще се генерира без значение от напъните за " удължение живота " на централите от комплекса " Марица-изток ", написа в отчета. България би трябвало да компенсира този недостиг, сочи анализът и препраща към към този момент изложеното мнение на Българска академия на науките, че при избрани условия Втора атомна би била ефикасна. Нещо повече - с годините казусът щял да се задълбочи, защото до 2050 година следва извеждане на главните блокове на АЕЦ " Козлодуй ". Затова построяването на нова нуклеарна мощ можело да се преглежда като заместваща.
Налице е съоръжение за АЕЦ и площадка, в които са вложени над 3 милиарда лева, което слага на дневен ред въпроса за осъществяване на активите на АЕЦ " Белене ", акцентират от академията. Нещо повече - лицензирането на площадката, оценката за влияние на околната среда, направеният план и други слагат Втора атомна в позицията на изпреварващ с 5 до 8 години план в начална фаза в района . По прогноза на енергийния министър Теменужка Петкова планът може да проработи още през 2029 година, в случай че строителството му стартира следващата година.
В отчета си учените са разиграли серия от сюжети, разновидности, комбинации, от които тези с присъединяване на страната дават доста по-добри благоприятни условия за жизненост на плана. Това се показва и в изводите, от които излиза наяве, че има и друго съображение за присъединяване на страната. Това са произлизащите от интернационалните съглашения отговорности, свързани с нуклеарния риск и обезпечаването на пари за ръководство на радиоактивните боклуци и извеждане от употреба. Става дума за вместилище за високорадиоактивни боклуци, което по калкулации на специалисти ще коства към 3 милиарда лева Не е ясно къде в България въобще може да се строи сходно рисково оборудване. За сметка на това може да се подсигурява, че съпротивата на хората от селищата в близост ще бъде доста мощна.
Условията за това планът да е витален са той да не коства повече от 10.5 милиарда евро при съответствие на притеглен и личен капитал 70:30 и рента под 4.5%. Освен това междинната борсова цена на електрическата енергия би трябвало да е най-малко 73 евро за мегаватчас - доста по-висока от сегашната. Това обаче важи единствено в случай че се осъществя най-евтиният вид на плана - нещо на процедура непостижимо.
Докладът на Българска академия на науките е направен по поръка на енергийния холдинг и е част от план за правенето на Национална тактика за развиване на енергетиката, който ще приключи през март. За това академията ще получи към 2 млн. лева
Редактор: Деница Райкова
В резултат оповестените елементи от отчета изобилстват от обществено налична информация като статистически информации от Национален статистически институт, Евростат, енергийния регулатор и други за сметка на по-важната информация, обвързвана с прогнозите за АЕЦ " Белене ". Става ясно обаче, че планът не би могъл да се осъществя без присъединяване на страната - нещо, което държавното управление към този момент отхвърля.
Учените считат, че България ще изпадне в тежък недостиг на мощности още в близкото десетилетие, написа в. " Сега ". Общият извод от разбора в страната и района демонстрира нужда от нови базови мощности от порядъка на 2000 MW, които могат да бъдат и нуклеарни. Дефицитът ще се генерира без значение от напъните за " удължение живота " на централите от комплекса " Марица-изток ", написа в отчета. България би трябвало да компенсира този недостиг, сочи анализът и препраща към към този момент изложеното мнение на Българска академия на науките, че при избрани условия Втора атомна би била ефикасна. Нещо повече - с годините казусът щял да се задълбочи, защото до 2050 година следва извеждане на главните блокове на АЕЦ " Козлодуй ". Затова построяването на нова нуклеарна мощ можело да се преглежда като заместваща.
Налице е съоръжение за АЕЦ и площадка, в които са вложени над 3 милиарда лева, което слага на дневен ред въпроса за осъществяване на активите на АЕЦ " Белене ", акцентират от академията. Нещо повече - лицензирането на площадката, оценката за влияние на околната среда, направеният план и други слагат Втора атомна в позицията на изпреварващ с 5 до 8 години план в начална фаза в района . По прогноза на енергийния министър Теменужка Петкова планът може да проработи още през 2029 година, в случай че строителството му стартира следващата година.
В отчета си учените са разиграли серия от сюжети, разновидности, комбинации, от които тези с присъединяване на страната дават доста по-добри благоприятни условия за жизненост на плана. Това се показва и в изводите, от които излиза наяве, че има и друго съображение за присъединяване на страната. Това са произлизащите от интернационалните съглашения отговорности, свързани с нуклеарния риск и обезпечаването на пари за ръководство на радиоактивните боклуци и извеждане от употреба. Става дума за вместилище за високорадиоактивни боклуци, което по калкулации на специалисти ще коства към 3 милиарда лева Не е ясно къде в България въобще може да се строи сходно рисково оборудване. За сметка на това може да се подсигурява, че съпротивата на хората от селищата в близост ще бъде доста мощна.
Условията за това планът да е витален са той да не коства повече от 10.5 милиарда евро при съответствие на притеглен и личен капитал 70:30 и рента под 4.5%. Освен това междинната борсова цена на електрическата енергия би трябвало да е най-малко 73 евро за мегаватчас - доста по-висока от сегашната. Това обаче важи единствено в случай че се осъществя най-евтиният вид на плана - нещо на процедура непостижимо.
Докладът на Българска академия на науките е направен по поръка на енергийния холдинг и е част от план за правенето на Национална тактика за развиване на енергетиката, който ще приключи през март. За това академията ще получи към 2 млн. лева
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ