Доц. Антоний Гълъбов в ПИК и Ретро: Кирил и Асен – „лепилото“ на Радев за нов кабинет
Месец откакто оповестиха желанието си да „ сложат едни партии в коалиция “ и да се явят на парламентарните избори, създателите на плана „ Продължаваме промяната “ не бързат да разгласят съответните си програмни планове. Те са обявени като „ Проект за ръководство на България, който ще реализира висок стопански напредък посредством нулева корупция и подготвеност на всички равнища “. В „ Нашият път към смяната “ са включени 17 целта, които по-скоро дават отговор на въпроса какво се каним да вършим, а не по какъв начин си представяме, че ще го реализираме.
Няма място за съмнения в политическата цел на този план. Слави Василев към този момент изясни, че това би трябвало да бъде „ лепило “ за основаването на болшинство и държавно управление в идващото Народно заседание. Затова има значение какви са съставките на това „ лепило “ и в какво количество би трябвало да се употребява, с цел да бъде реализирано болшинство, върху което Румен Радев да може да оказва въздействие.
Първата стъпка на „ Нашият път “ е „ нулева корупция “. Тезата, развивана поредно и от Кирил Петков, и от Асен Василев, е, че в случай че бъде „ спряна корупцията, пари ще има за всичко “. Звучи лъжливо просто и правдиво, само че допуска, че всички други сфери на стопанската система ще продължат да работят както до момента. Друг въпрос е по какъв начин е проведена самата система и дали точно тя не генерира корупция. В директна връзка с този приоритет е и „ прекъсването на течовете на обществени средства “. Изглежда, че създателите на целите си изясняват съществуващите проблеми само и единствено през „ течове “, които просто би трябвало да бъдат затворени като във водопроводна система. А това допуска потреблението на много кълчища.
След това става по-интересно – третата стъпка е: „ овластяваме самостоятелни, способени и почтени хора в ръководството “. Ако се съди по профила на претендентите за народни представители на обединението, би трябвало това да са хора от бизнеса, „ съумели и честни “ съгласно критериите на създателите на плана. Притеснително звучи „ овластяването “, тъй като това би трябвало да могат да вършат единствено българските жители, а не обособен политически индивид, пък бил той и коалиция. Освен всичко друго изцяло несъмнено е, че сполучливата бизнес кариера към момента не значи подготвеност в държавното ръководство.
По отношение на правосъдната власт от Политическа партия завяват, че ще работят за „ бързо, дейно и заслужено правосъдие “, само че още веднъж не е ясно по какъв начин тъкмо си показват, че ще реализиран това. Правният нихилизъм, който се показва през миналите месеци, не наподобява като добра основа за постигането на такава цел. Още повече до момента в който чакаме решението на Конституционния съд, което ще покаже дали някаква смяна е била започвана въобще от Кирил Петков, преди да продължи.
Като идващ приоритет е включена фраза, която Асен Василев повтаряше задоволително постоянно, до момента в който беше длъжностен министър на финансите: „ Не променяме налозите, само че ги събираме “. И тук, както и във връзка с корупцията, фразата звучи атрактивно, само че не допуска смяна, а просто интензивно ръководство на към този момент съществуващата данъчна политика.
Шестият приоритет звучи демократично и би трябвало да притегли вниманието на бизнеса: „ отстраняваме ненужните лицензи, регистрации и разрешителни. Искаме администрация без гишета “. Не се схваща кой ще преценя нуждата от регулация, само че пък единствено тук е упомената администрацията, без която нито един от тези цели не би могъл да се осъществя.
„ Развиването на българската стопанска система към нововъведения, технологии, артикули и услуги на бъдещето, създаващи по-добре платени работни места “, също звучи добре, само че надалеч надвишава задачите и опциите на държавната политика. Не страната развива стопанската система, а би могла единствено да подкрепи нейното развиване или най-малко да не ѝ пречи. Същите тези окуражени от предходния приоритет представители на бизнеса надали биха се зарадвали на концепцията страната да дефинира насоките на икономическо развиване.
Посланието към левите гласоподаватели е обезпечаването на „ заслужен живот на българските пенсионери и уязвимите обществени групи, с цел да няма българи под линията на бедността “. Всъщност колкото и да се покачват приходите, линия на беднотия постоянно ще има, в случай че не сме решили да забраним бедността, с цел да „ продължим смяната “.
Няма основна разлика в другите партийни стратегии при изброяването на обособените браншове на ръководство. След икономическата и обществената политика следва образованието, което съгласно Политическа партия би трябвало да е „ качествено, с цел да могат всички деца да завършат учебно заведение без потребност от частни уроци “. Този откъс от персоналната биография на Асен Василев също звучи разбираемо, макар че качеството на образованието и сполучливото довеждане докрай на учебно заведение няма директна връзка с частните уроци, а с цялостен комплекс от други фактори, за които очевидно не е имало място в листата от цели.
Малко изненадващо вложенията в всеобщия спорт и изкуствата са съчетани в един приоритет „ като неразделна част от развиването на полезности у децата “. Следва опазването на здравето, за което обещанието е да бъде работещо, без потребност от доплащания, с профилактика и „ приветливи лечебни заведения “, и заслужено възнаграждение за лекари, сестри и санитари. Няма и дума за инфраструктура, само че се декларира подготвеност да се построява по-бърза и безвредна транспортна мрежа. За енергетиката от Политическа партия плануват тя да бъде преустроена по този начин, че да бъде самостоятелна от непознати енергоизточници. Обещанието е да бъде издирван баланс сред конкурентна стопанска система и „ зелената договорка “, която явно се възприема като опция или даже опасност за конкурентната стопанска система, макар че в действителност е тъкмо противоположното.
За българското земеделие се планува то да бъде възобновено „ за качествени и конкурентни български храни на международния пазар “. Звучи конкурентно и международно, само че и задоволително обло и неразбираемо. В същия дух е декларацията за пазенето на българската природа, „ извор на здраве и основа за развиването на природосъобразен туризъм “.
Външната политика е упомената единствено като отстояваме националния ни интерес в Европейския съюз и НАТО, сякаш точно в тези два съюза българският народен интерес има най-голяма потребност от отбрана. Все отново в края е „ поощряването на актуалната българска просвета, която черпи от нашите корени и модерно съществуване, с цел да споделя нашата история на целия свят през XXI век “. Звучи бравурно и все по този начин обло, само че пък съчетава просвета и история по непредвиден метод.
Всичко това звучи задоволително лепкаво, само че следва да разберем дали към него ще се прилепят задоволително елементи от изпочупения корпус на „ смяната “, тъй че да се стигне до слепването на ново „ болшинство на почтените “.
Няма място за съмнения в политическата цел на този план. Слави Василев към този момент изясни, че това би трябвало да бъде „ лепило “ за основаването на болшинство и държавно управление в идващото Народно заседание. Затова има значение какви са съставките на това „ лепило “ и в какво количество би трябвало да се употребява, с цел да бъде реализирано болшинство, върху което Румен Радев да може да оказва въздействие.
Първата стъпка на „ Нашият път “ е „ нулева корупция “. Тезата, развивана поредно и от Кирил Петков, и от Асен Василев, е, че в случай че бъде „ спряна корупцията, пари ще има за всичко “. Звучи лъжливо просто и правдиво, само че допуска, че всички други сфери на стопанската система ще продължат да работят както до момента. Друг въпрос е по какъв начин е проведена самата система и дали точно тя не генерира корупция. В директна връзка с този приоритет е и „ прекъсването на течовете на обществени средства “. Изглежда, че създателите на целите си изясняват съществуващите проблеми само и единствено през „ течове “, които просто би трябвало да бъдат затворени като във водопроводна система. А това допуска потреблението на много кълчища.
След това става по-интересно – третата стъпка е: „ овластяваме самостоятелни, способени и почтени хора в ръководството “. Ако се съди по профила на претендентите за народни представители на обединението, би трябвало това да са хора от бизнеса, „ съумели и честни “ съгласно критериите на създателите на плана. Притеснително звучи „ овластяването “, тъй като това би трябвало да могат да вършат единствено българските жители, а не обособен политически индивид, пък бил той и коалиция. Освен всичко друго изцяло несъмнено е, че сполучливата бизнес кариера към момента не значи подготвеност в държавното ръководство.
По отношение на правосъдната власт от Политическа партия завяват, че ще работят за „ бързо, дейно и заслужено правосъдие “, само че още веднъж не е ясно по какъв начин тъкмо си показват, че ще реализиран това. Правният нихилизъм, който се показва през миналите месеци, не наподобява като добра основа за постигането на такава цел. Още повече до момента в който чакаме решението на Конституционния съд, което ще покаже дали някаква смяна е била започвана въобще от Кирил Петков, преди да продължи.
Като идващ приоритет е включена фраза, която Асен Василев повтаряше задоволително постоянно, до момента в който беше длъжностен министър на финансите: „ Не променяме налозите, само че ги събираме “. И тук, както и във връзка с корупцията, фразата звучи атрактивно, само че не допуска смяна, а просто интензивно ръководство на към този момент съществуващата данъчна политика.
Шестият приоритет звучи демократично и би трябвало да притегли вниманието на бизнеса: „ отстраняваме ненужните лицензи, регистрации и разрешителни. Искаме администрация без гишета “. Не се схваща кой ще преценя нуждата от регулация, само че пък единствено тук е упомената администрацията, без която нито един от тези цели не би могъл да се осъществя.
„ Развиването на българската стопанска система към нововъведения, технологии, артикули и услуги на бъдещето, създаващи по-добре платени работни места “, също звучи добре, само че надалеч надвишава задачите и опциите на държавната политика. Не страната развива стопанската система, а би могла единствено да подкрепи нейното развиване или най-малко да не ѝ пречи. Същите тези окуражени от предходния приоритет представители на бизнеса надали биха се зарадвали на концепцията страната да дефинира насоките на икономическо развиване.
Посланието към левите гласоподаватели е обезпечаването на „ заслужен живот на българските пенсионери и уязвимите обществени групи, с цел да няма българи под линията на бедността “. Всъщност колкото и да се покачват приходите, линия на беднотия постоянно ще има, в случай че не сме решили да забраним бедността, с цел да „ продължим смяната “.
Няма основна разлика в другите партийни стратегии при изброяването на обособените браншове на ръководство. След икономическата и обществената политика следва образованието, което съгласно Политическа партия би трябвало да е „ качествено, с цел да могат всички деца да завършат учебно заведение без потребност от частни уроци “. Този откъс от персоналната биография на Асен Василев също звучи разбираемо, макар че качеството на образованието и сполучливото довеждане докрай на учебно заведение няма директна връзка с частните уроци, а с цялостен комплекс от други фактори, за които очевидно не е имало място в листата от цели.
Малко изненадващо вложенията в всеобщия спорт и изкуствата са съчетани в един приоритет „ като неразделна част от развиването на полезности у децата “. Следва опазването на здравето, за което обещанието е да бъде работещо, без потребност от доплащания, с профилактика и „ приветливи лечебни заведения “, и заслужено възнаграждение за лекари, сестри и санитари. Няма и дума за инфраструктура, само че се декларира подготвеност да се построява по-бърза и безвредна транспортна мрежа. За енергетиката от Политическа партия плануват тя да бъде преустроена по този начин, че да бъде самостоятелна от непознати енергоизточници. Обещанието е да бъде издирван баланс сред конкурентна стопанска система и „ зелената договорка “, която явно се възприема като опция или даже опасност за конкурентната стопанска система, макар че в действителност е тъкмо противоположното.
За българското земеделие се планува то да бъде възобновено „ за качествени и конкурентни български храни на международния пазар “. Звучи конкурентно и международно, само че и задоволително обло и неразбираемо. В същия дух е декларацията за пазенето на българската природа, „ извор на здраве и основа за развиването на природосъобразен туризъм “.
Външната политика е упомената единствено като отстояваме националния ни интерес в Европейския съюз и НАТО, сякаш точно в тези два съюза българският народен интерес има най-голяма потребност от отбрана. Все отново в края е „ поощряването на актуалната българска просвета, която черпи от нашите корени и модерно съществуване, с цел да споделя нашата история на целия свят през XXI век “. Звучи бравурно и все по този начин обло, само че пък съчетава просвета и история по непредвиден метод.
Всичко това звучи задоволително лепкаво, само че следва да разберем дали към него ще се прилепят задоволително елементи от изпочупения корпус на „ смяната “, тъй че да се стигне до слепването на ново „ болшинство на почтените “.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ