След 30 години българите все още гласуват за БКП
Месец преди парламентарните избори обичайно на - ще продължи ли да ръководи ГЕРБ, или Българска социалистическа партия ще вземе властта, каква ще е ролята на Движение за права и свободи, ще бъдат ли фактор десните, ще има ли съдружно държавно управление и кои партии ще влязат в него. И, несъмнено, кой може да е новият " избавител " на българите, откакто опитът с Бойко Борисов не докара до стремежи резултат, а последните години са най-лошите в ръководството му.
Това, което няма да ви кажат нито политолозите, нито социолозите, е за какво огромна част от гласоподавателите не престават да гласоподават за партии, издънки на Българска комунистическа партия, като Българска социалистическа партия и ГЕРБ, или за какво към момента няма одобрена дясна партия за разлика от другите страни от някогашния соцблок. Вероятно по-скоро тъй като не желаят, в сравнение с да нямат визия.
Когато ти вземат всичко
Да се върнем малко обратно във времето. България е единствената страна в Европа, в която по времето на социализма частната благосъстоятелност беше смазана, безусловно (Албания не влиза в сметките). Който не е изпадал в състояние да му конфискуват всичко за броени дни, не знае защо става дума. В Полша земята не беше национализирана, в Чехословакия и Унгария разнообразни занаятчийски действия бяха частни. Така единствено в България за близо половин век предприемаческото съсловие, колкото и да не е било развито, просто е изчезнало. Няма го.
И през днешния ден болшинството от хората не престават да чакат "спасител ".
Разбира се, ситуацията и до 9 септември 1944 година не е било на европейско равнище и късите проблясъци с по-добро развиване на страната са били по-скоро изключение. Ако имате подозрения в това, може да прочетете трилогията на икономиста Румен Аврамов " Комуналният капитализъм ", с която ще се разноските из икономическата просвета на българския капитализъм от Освобождението до началото на 40-те години на предишния век. Ще разберете дълбоките корени на държавното начало, което не е преставало да разрушава действителната конкуренция в стопанската система. Но е реалност, че частната самодейност е съществувала и в градовете, и в селата.
Втората половина на XX век няколко генерации българи бяха " възпитани " от Българска комунистическа партия някой да се грижи за тях, най-малко малко. Повече от 30 години след началото на измененията това образование продължава да се " отплаща " - с продължаващото очакване някой да ни оправи ситуацията. Това е и един от значимите фактори огромна част от гласоподавателите да гласоподават за партии като Българска социалистическа партия и ГЕРБ. Като прибавим етническия избор за Движение за права и свободи и поддръжката за псевдопатриотите, картината не е доста розова.
Фотограф: АСЕН ТОНЕВ Руско копие
Ако приемем, че даже и в много по-развити страни от България общото равнище на политическата просвета не е доста по-високо, разликата явно идва от другаде. От съществуването на сериозна маса политици, които през годините са задавали посоката на развиване, и бизнесмени, движещи стопанската система, които увличат по-големи групи хора.
Капитал - брой 11
В България обстановката е на другия полюс - мъчно можем да приказваме за качествени политици, които да имат качествата да отлепят страната от последното място по стандарт на живот в Европейски Съюз (бяхме последни и в социализма). За доста от тях важи и въпросът дали изобщо желаят да го създадат. За страдание към момента няма и задоволително интензивно предприемаческо съсловие, което да разчита основно на себе си. Разбира се, през последните 20-30 години бяха основани стотици хиляди частни компании. Има редица сполучливи бизнеси и бизнесмени, само че това са по-скоро изключения.
България е единствената страна в Европа, в която по времето на социализма частната благосъстоятелност беше смазана, безусловно.
Може да не желаеме да си признаем, само че България е смален модел на Русия - от основаването на олигарсите до локалните велможи, разчитащи на страната. Във всеки регионален град тлее един евентуален скандал, сходен на суджукгейт в Добрич, а банкрутът на КТБ сподели грозното лице на страната, трансформирала се в съизвършител на случилото се.
Руският модел е и един от основните фактори България да е една от дребното някогашни соцстрани, в които да няма същинска дясна партия в Народното събрание (нали никой не смята съществено ГЕРБ за такава), защитаваща поредно ползите на бизнесмените и междинната класа.
Това, което няма да ви кажат нито политолозите, нито социолозите, е за какво огромна част от гласоподавателите не престават да гласоподават за партии, издънки на Българска комунистическа партия, като Българска социалистическа партия и ГЕРБ, или за какво към момента няма одобрена дясна партия за разлика от другите страни от някогашния соцблок. Вероятно по-скоро тъй като не желаят, в сравнение с да нямат визия.
Когато ти вземат всичко
Да се върнем малко обратно във времето. България е единствената страна в Европа, в която по времето на социализма частната благосъстоятелност беше смазана, безусловно (Албания не влиза в сметките). Който не е изпадал в състояние да му конфискуват всичко за броени дни, не знае защо става дума. В Полша земята не беше национализирана, в Чехословакия и Унгария разнообразни занаятчийски действия бяха частни. Така единствено в България за близо половин век предприемаческото съсловие, колкото и да не е било развито, просто е изчезнало. Няма го.
И през днешния ден болшинството от хората не престават да чакат "спасител ".
Разбира се, ситуацията и до 9 септември 1944 година не е било на европейско равнище и късите проблясъци с по-добро развиване на страната са били по-скоро изключение. Ако имате подозрения в това, може да прочетете трилогията на икономиста Румен Аврамов " Комуналният капитализъм ", с която ще се разноските из икономическата просвета на българския капитализъм от Освобождението до началото на 40-те години на предишния век. Ще разберете дълбоките корени на държавното начало, което не е преставало да разрушава действителната конкуренция в стопанската система. Но е реалност, че частната самодейност е съществувала и в градовете, и в селата.
Втората половина на XX век няколко генерации българи бяха " възпитани " от Българска комунистическа партия някой да се грижи за тях, най-малко малко. Повече от 30 години след началото на измененията това образование продължава да се " отплаща " - с продължаващото очакване някой да ни оправи ситуацията. Това е и един от значимите фактори огромна част от гласоподавателите да гласоподават за партии като Българска социалистическа партия и ГЕРБ. Като прибавим етническия избор за Движение за права и свободи и поддръжката за псевдопатриотите, картината не е доста розова.
Фотограф: АСЕН ТОНЕВ Руско копие
Ако приемем, че даже и в много по-развити страни от България общото равнище на политическата просвета не е доста по-високо, разликата явно идва от другаде. От съществуването на сериозна маса политици, които през годините са задавали посоката на развиване, и бизнесмени, движещи стопанската система, които увличат по-големи групи хора.
Капитал - брой 11
В България обстановката е на другия полюс - мъчно можем да приказваме за качествени политици, които да имат качествата да отлепят страната от последното място по стандарт на живот в Европейски Съюз (бяхме последни и в социализма). За доста от тях важи и въпросът дали изобщо желаят да го създадат. За страдание към момента няма и задоволително интензивно предприемаческо съсловие, което да разчита основно на себе си. Разбира се, през последните 20-30 години бяха основани стотици хиляди частни компании. Има редица сполучливи бизнеси и бизнесмени, само че това са по-скоро изключения.
България е единствената страна в Европа, в която по времето на социализма частната благосъстоятелност беше смазана, безусловно.
Може да не желаеме да си признаем, само че България е смален модел на Русия - от основаването на олигарсите до локалните велможи, разчитащи на страната. Във всеки регионален град тлее един евентуален скандал, сходен на суджукгейт в Добрич, а банкрутът на КТБ сподели грозното лице на страната, трансформирала се в съизвършител на случилото се.
Руският модел е и един от основните фактори България да е една от дребното някогашни соцстрани, в които да няма същинска дясна партия в Народното събрание (нали никой не смята съществено ГЕРБ за такава), защитаваща поредно ползите на бизнесмените и междинната класа.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ