Месец май е празничен за всички градове, в които се

Месец май е празничен за всички градове, в които се отглежда маслодайната роза. Този остарял занаят на българите изпитва съществени компликации в изискванията на пандемия. Въпреки че площите с розови насаждения у нас са доста, цветът им може да остане в по-голямата си част неприбран. Причината е, че изкупуването на продукцията е свито до най-малко, предлаганата цена е ниска и не оправдава даже усиления труд на берачите по време на цъфтежа на розите.

Жители на гр. Стрелча, които са имали пункт за изкупуване на рози предходната година, не считат въобще да го отварят в този момент, тъй като доста от производителите към този момент отхвърлят да берат и предават розите си. „ Така ще ги затрием розите, аз моите не ги и обработвам към този момент “ - споделя собственичка на няколко декара розови насаждения. Подобен опит споделят и други семейства, които имат обичаи в развъждането на рози.

„ Просто ни отрязаха главите, както се споделя. И да протестираме, няма кой да ни чуе, а никой не желае да работи за 1,50 лева за кг.

На 1 декар насаждения имам разноски към 500 лева – заплащам за обработка на земята най-малко два пъти в годината, настрана от това за тор и препарати за растителна отбрана. Убиваме се от работа в слънце, зной и дъжд и измежду доста пчели берем розите, а най-после ни заплащат на половина като споделят, че другите пари ще ги получим чак когато розоварните си осъществят продукцията.

Иначе доста ги обичам, от дете съм израснала с розите, доста е хубаво да береш рози и това доста ще ми липсва. Тази година единствено ще отида да си откъсна букет и да направя фотоси на нашите розови насаждения “.

Проблемите в производството на етерични масла в този момент се усещат най-силно, само че те са насъбрани от години и не са резултат на нечий каприз за напън върху сектора, а се дължат на чисто стопански механизми, които следват пазарната логичност – споделя основният управител на производството в една от най-старите розоварни у нас – Веселин Ганчев.

" Това, че розопроизводителите няма да берат розите си, е персонално тяхно решение - нито аз, нито някой различен може да им каже какво да вършат.

Проблемите на розопроизводителите са в заплащането, което ние, преработваталите, им даваме, само че и това има своите пояснения.

Първо, имаме задоволително стока от предходната година, която залежава и това се отнася за всички розоварни. Другата причина е, че съперниците ни предлагаха турското розово масло предходната година на много по-ниска цена от нашата. И макар изказванията, че българското розово масло е доста по-добро, когато разликата в продажната цена е 1500 $, клиентът избира да купи стока с по-ниска себестойност.

Друг фактор е, че сега има задоволително доста розов цвят. Количеството създаван розов цвят, а същото се отнася и за лавандулата, е поради многото европейски стратегии за засаждане на маслодайни растения. Засадиха се доста площи, а високата изкупна цена, която се оферираше през 2016 -17г. достигаща над 5 лева, подтиква доста земеделци да си помислят, че като отглеждат от 130 до 150 дка рози, бързо ще станат милионери.

След време тези рози се развиват и стартира свръхпроизводството на розов цвят, който няма по какъв начин в този момент да се осъществя. Аз от дни повеждам преписка с наш сътрудник от чужбина, съгласно който същността на казуса е в неработещата комерсиална мрежа.

Сега местата, където най-вече се купува парфюмерийна продукция - магазините и летищата, са затворени и няма никакво търсене. След като не продават парфюми производителите понижават покупката на суровина за тях. По-красноречив образец от този, надали някой може да даде. “