Мерое бил богат метрополис на древното царство Куш (днешен Судан).

Мерое бил богат метрополис на античното царство Куш (днешен Судан). След като първата столица Напата е ограбена и разрушена през 590 г.пр.н.е, Мерое е разгласен за нова столица. Преди това градът е значим административен и търговски център, защото се разполагал на скъпи търговски пътища и бил извънредно преуспяващ.

Тъй като към момента никой не е съумял да преведе мероитската книжовност на царството Куш, се знае прекомерно малко за това по какъв начин Мерое се е трансформирал в изумителния град, за който Херодот написа през към 430 г.пр.н.е.  Мерое  бил прочут поради благосъстоянията си, даже толкоз прочут, че персийският крал Камбис II организира поход, с цел да го превземе. Походът се проваля доста преди Камбис II да доближи Мерое, поради труднопроходимия терен в пустинята.

Макар че Мерое евентуално е учреден през към 890 г.пр.н.е, той процъфтява едвам през интервала 750 – 350 г.пр.н.е. Царството Куш се управлявало от по този начин наречените кушити, които следвали египетски практики и традиции, и употребявали египетски трофеи. С течение на времето тези практики се обезличават и йероглифите били сменени от нова книжовност, позната като мероитска.

Египетското въздействие и цар Ергамен

Историкът Диодор Сицилийски написа, че преди на трона да се възкачи цар Ергамен (295 – 275 г.пр.н.е), свещениците, почитащи господ Амон, решавали кой цар да ръководи и за какъв брой време. Тъй като здравето на царя се свързвало с плодородието на земята, свещениците имали властта да дефинират дали актуалният властник към този момент не е кадърен да заема поста си. Ако решат, че той е неспособен, те му изпращали известие, че съгласно господ Амон неговото ръководство на земята е завършило и той би трябвало да почине. Царете постоянно се подчинявали на тези божествени заповеди и слагали завършек на живота си в името на богатството на народа.

Въпреки това, Диодор Сицилийски написа още, че цар Ергамен, който изучавал гръцка философия, бил първият, който отхвърля да се подчини на тази заповед. Заедно с въоръжена мощ той се насочва към неразрешеното място, където се намирал храма на свещениците, и ги убива, като по този метод унищожава тази традиция и учредява практики по своя персонална преценка.

Кралиците на Мерое

Ергамен (познат още като Аркамани I) бил също първият цар, който заповядал погребенията да се правят отвън Мерое (вместо да се следват египетските практики за погребение на мъртвите зад стените на града). Той поставя първите закони, посредством които Мерое да се дистанцира в културно отношение от Египет. Египетския език, книжовност и изкуство в Куш изчезват през този интервал.

Египетските богове като Изида и Амон били сменени от божеството Апедемак – бога лъв, а кралиците споделяли политическата власт дружно с царя. Кралиците получавали купата „ Kentake ”, което най-често се превежда като „ Кралица регент “ или „ Кралица майка “ и през интервала 170 – 314 година на власт са били минимум 7 кралици.

Една от най-известните истории за кралиците на Мерое е тази за царицата Аманиренас, която билa освен сполучлив властник, само че и скъп боец. Тя съумяла да подписа помирение с Октавиан Август, което било повече в интерес на Мерое, в сравнение с Рим.

Възходът и падението на Мерое

По време на най-големия си напредък, Мерое е център на търговията, земеделската култура и топенето на желязо. Един от най-ранните записи, документиращи политическото съдействие сред Мерое и Египет, е от времето на династията на Птолемеите, когато Мерое доставя Египет със слонове, употребявани при военни дейности.

Днес Мерое е един от най-известните археологически комплекси на Судан, а руините на античните пирамиди, крепости и публични здания стоят безмълвно там, където е процъфтявал в миналото сполучливият град. Вярва се, че през 330 година градът е обуздан от царството Аксум, което довежда до упадъка на Мерое. Пристигането на войните от Аксум, както и несъразмерната приложимост на естествените запаси, довеждат до обезлесяване на региона и изтощение на почвата. В последна сметка през 5 век Мерое е зарязан и се трансформира в град на митове и загадки.