Мери Малън изглеждала напълно здрава, когато здравните инспектори почукали на

Мери Малън изглеждала изцяло здрава, когато здравните инспектори почукали на вратата ѝ през 1907 година. Въпреки това, точно тя била повода за няколко огнища на разпространяване на тиф. Тъй като Мери била първият „ здрав преносител “ на заболяването в Съединени американски щати, тя не разбирала по какъв начин някой здрав може да заразява близките, по тази причина се пробвала се бори за спасението си.

През лятото на 1906 нюйоркският банкер Чарлс Уорън води фамилията си на почивка – в лятната вила на семейство Томпсън, намираща се в Лонг Айлънд. Семейство Уорън наема Мери Малън за своя готвачка по време на почивката.

Разследване води до Мери

На 27.08 една от дъщерите на Уорън се разболява от тиф. Съвсем скоро госпожа Уорън и нейните две помощнички също се разболяват, след тях от тиф се разболява градинарят и още една от дъщерите на фамилията. Общо 6 души в къщата се разболяват ненадейно от тиф.

Тъй като нормално заразяването с заболяването ставало посредством вода или храна, притежателите на вилата се тормозили за бизнеса си, по тази причина били решени да открият източника на болестта. Първите опити били несполучливи, само че по-късно те наемат Джордж Соупър – инженер с опит в проучването на тифа. Той бил първият, който твърдял, че готвачката Мери Малън е причина за разпространяването на заболяването.

Коя била Мери Малън?

Мери е родена на 23.09.1869 в Кукстаун, Ирландия, само че заживява в Америка, когато е на 15 години. Откривайки, че готвенето ѝ се отдава, тя става готвачка – работа, която била относително добре платена.

Соупър наблюдава трудовия стаж на Мери чак до 1900 година и открива, че болестите с тиф следват готвачката от работа на работа. От 1900 до 1907 Мери работела на 7 разнообразни места, като 22 души се разболяват от тиф, в това число едно малко момиченце, което по-късно починало.

Соупър бил удовлетворен, тъй като знаел, че това няма по какъв начин да е случайност, само че въпреки всичко трябвало да вземе кръвна проба от Мери, с цел да потвърди научно изказванието си.

Залавянето на Мери Малън

През март 1907 Соупър открива Малън в дома на семейство Боуен. Той ѝ споделя своите теории по отношение на болестите с тиф и я моли да му даде проба от урина, с цел да я тества, само че Мери насочва към него вилица и отхвърля да спомага. Осъзнавайки, че няма да е толкоз елементарно, колкото предполагал, Соупър предава следствието си на господин Бигс от нюйоркската здравна ревизия. Бигс от своя страна предава случая на доктор С. Джозефин Бейкър.

Малон отказала да послуша и доктор Бейкър, по тази причина по-късно той се връща в дома ѝ с няколко служители на реда, само че Мери съумява да избяга през прозореца. Издирването продължава 5 часа, само че в последна сметка изплашената жена е открита и отведена в болничното заведение “Willard Parker ” в Ню Йорк. Там от нея били взети проби и лекарите откриват съществуване на тифоидни бактерии. Тогава здравното министерство реалокира Малън в изолирана къщурка (част от болничното заведение “Riverside ”), намираща се на о. Норт Брадър.

Можело ли държавното управление да постъпва по този начин?

Мери Малън била отведена на острова принудително и не била нарушила закона – можело ли държавното управление да я изолира по този метод?

Силата на здравните чиновници идвала от един правилник, който гласял, че те имат правото да отстранят или да реалокират на уместно място всяко лице, болно от заразна или инфекциозна болест. Уставът бил написан преди някой въобще да знае за „ здравите преносители “ на заболявания, които изглеждали здрави, само че можели да заразяват близките.

Изолирана

Мери вярвала, че са се отнесли незаслужено към нея. Тя не разбирала по какъв начин може да предизвиква болест, като тя самата изглеждала и се чувствала здрава. През 1909 – след 2 години на острова, Мери завежда дело против здравната ревизия. По време на изолацията, здравните чиновници вземали проби от нея един път седмично и всички те по-късно се оказвали позитивни – тя била болна от тиф. Интересното обаче е, че година преди процеса, самата Мери изпраща свои проби на частна лаборатория, откъдето ѝ оповестяват, че пробите ѝ са негативни.

Присъдата

Съдията отсъжда в интерес на здравната ревизия и Мери, към този момент известна като „ Тифоидната Мери “ била върната на острова, откъдето нямало вяра да бъде освободена. През февруари 1910 обаче било решено, че Малън може да бъде освободена, в случай че се съгласи в никакъв случай повече да не работи като готвачка. Нетърпелива да получи свободата си, тя приема изискването и е освободена на 19.02.1910.

Повторно залавяне

В началото Мери почнала работа като перачка, само че по-късно, чувствайки се здрава, тя още веднъж стартира да готви. През януари 1915 болничното заведение „ Sloane Maternity ” оповестява за разпространяване на тиф, откакто 25 души се разболяват, а двама от тях умират.

Разследването води към госпожица Браун (всъщност Мери Малън, която употребила псевдоним). Този път обществото не било съпричастно към нея – тя знаела, че е болна, въпреки да не го вярвала, тъй че никой не я подкрепил.

Още 23 години на острова

Мери била отведена на о. Норт Брадър още веднъж и остава там в продължение на 23 години. Смята се, че там е пособия в болничното заведение, грижейки се за болните от туберкулоза. През 1925 става асистент в лабораторията на острова.

През декември 1932 Мери получава удар, който я сковава. Тя е изнесена от къщичката и преместена в болнична стая, където остава до гибелта си – 6 години по-късно – на 11.11.1938.

Източник: thoughtco.com